За осигуряването на МРЗ и заплатата в плик

Абсолютно, после за форумът гъмжи от въпроси “как да взимам майчинство?” А тя има 3 дена трудов стаж…

Също така много хора се съгласяват на “каквото има”, защото е по-лесно. За какво да се трепе да се учи и да се квалифицира…

Хора, те наистина на децата си не искат да дават издръжка някои и работят изцяло на черно, че да не плащат и минималното, определено от съда, а вие искате да мислят за благото на държавата, която е нещо абсолютно имагинерно и анонимно я сравнение с родните им деца. Аз още се сещам как се присмиваше вторият ми баща на майка ми, като я видеше на улицата, че издръжка нямала да види за родните му деца.Тя издръжка не видя, ама и той не видя пенсия, че умря преди да навърши години за пенсия за старост, а на друга нямаше право. И сега имам такива познатия, които не плащат за децата си. Оттам нататък няма какво да си говорим, със сигурност няма да търчат да си търсят работа на договор, че да плащат осигуровки и данъци, че да участват и те солидарно в системата.

Разбира се. Коментарът ми беше по повод по-горните мнения за солидарността. При равен старт, с кого трябва да сме солидарни - с Гинка, защото не умее да планира собственото си бъдеще, или с Пенка, защото е съвестна гражданка?

Общавам  - мантрата е - на мен да ми е зле, но на Вуте - още пО.

То и друга мантра е имало десетилетия наред затова сме на това дередже - „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“

Обаче да си кажем честно, че и държавата толерира такива неща. Тя много неща толерира държавата.
Да, понякога нямат хората избор. И аз съм го правила. Нямам работа, трябва ми и почвам на минимална. Ама да не мислиш, че ще е за 20 години. Ха ха. Друг път. Работя и търся друго. Но това е било като съм била млада. И все пак, не е било за дълго.
Имах шефчица една като бях на 19. Първата ми работа в кафене. Другата ми колежка на договор. Аз почвам уж на изпителен срок, договор малко натам. И работя. След месец питам кога. Ами сега няма да е. Млада бях, много не ми пукаше. Подготвях се за изпити, не че ме приеха. Но ми беше гадно. Все питах кога. Е, за какво ти е тоя договор.
Две години бях там. Като цяло се разбирахме, само това ме дразнеше, но е достатъчно.
Един ден и казах, че работя още два дни и приключвам. Намерих си работа на договор. И почна, ама аз ще ти направя. Викам, чаках те две години, приключих. Друг вид  работа намерих и не искам тук. Ама трябвало предизвестие. Питам я на какво основание,  по кой член от договора като нямам такъв. Вика трябва колегиалност и да сме хора. Викам, ти беше ли човек две години като ме държа без договор. Вика, ама то я доживеем до пенсия. Викам и първо не ми определяй ако обичаш аз колко ще живея и второ ти си мед. сестра и то осигурена. Ти ми изгуби 2 години стаж.
При тая даже 3 седмици бях болна. Без договор, нямаше болнични. Ниска заплата. Сещаш се как съм живяла, нали.
Та тогава си научих урока. Не почвам без договор.
После имах договор. На минимална, и под масата. Видях какво е болнични, отпуска. Разбрах там за майчинството, пенсията.
Приключих след време и с мрз
Някои неща или ги разбираш или не. Ако не ги разбереш, живота ще ти го начука и ще го разбереш. Начуха ми го и научих.
Ако пак не стопли някой друг, то тогава си заслужава човек да е изчукан дет се вика.
И Гинка не я жаля, нито ми дреме за такива.

Гинка не е ощетена, защото получава това, за което е платила. Ощетена обаче може да бъде Пенка, ако получи здравни и други услуги колкото Гинка в последствие.

Хаха, Елора, тоя разговор и аз съм го водила с некоректен работодател. Първата ми работа беше без договор, като тръгнах да си ходя, не ми платиха последната заплата, няколко месеца изкарах само. Схванах за договора. После съм работила на 3 места с договор, но на минимални осигуровки и пари в плик. Те се и застъпваха, т.е. работих на по 2 места едновременно. В две от тях шефките ми подадоха договорите с думите "И аз се осигурявам на МРЗ". Последната даже допълни, че не обича да плаща и други данъци. Отпуск - неплатен, само в един разрешен месец, като аз бях на повикване с минимален хонорар. Веднъж поисках да си взема седмица в слаб, но нерегламентиран месец. Голямо провинение. С голям зор си издействах 200 лв. увеличение на третата година. Като тръгнах да напускам - криза, увещания, "влез ми в положението". Задържах се повече, отколкото трябваше, но като цяло беше ценен професионален опит, не мога да си кривя душата. Но след тази работа, окончателно реших, че повече не искам да работя за хора, които се гордеят, че не плащат данъци. И някой като ми каже на интервю, че екипът е като семейство и много се държи на личните взаимоотношения, дим да ме няма.

Ох, милата. Ти още по-зле от мен. Ама си търпяла доста, че и си отстъпвала.
Ако някой ми каже, че екипът е като семейство и това за личните, ще кажа, че на работа работя, личните ми взаимоотношения са извън работата, както и семейството
На мен отпуск ми даваше. Но там бяхме по 16 часа на работа. 2 дни аз, 2 дни колежката. Когато колежката излизаше отпуск, аз работех 2 седмици по 16 часа. После тя. Реално не се плащаше отпуската на мен. Аз си я изработвах. За другата сигурно и е плащано нещо, не знам.


Здравните данъци са едни и същи за всички доколкото знам. Не точно в здравните услуги е акцента.
В държавна болница по клинична пътека и двете ще получат еднакво отношение. Често пъти - кофти.

А какво ще кажете за практиката, която покрай ковид стана доста популярна, с  цел да се спестят още осигуровки (нали, не стига че пестим като ги осигуряваме на минимална, още трябва) та, неплатения отпуск признат за трудов стах стана 90 дни и имаше работодатели, които въпреки че не са затваряни заради мерките и си работят, пускаха фиктивно работниците в неплатен. Заплата по ведомост 0лв, реалната заплата в пликче. Дължими осигуровки - 30лв здравно. Работниците също доволни, защото вместо да им удържат 180лв осигуровка+данък (колкото е върху минималната в момента) им удържат 0лв.
Мои познати изгърмяха така, защото началото на тази година не им стигна данъчната основа ползват пълния размер на данъчните облекчения за деца.

Не са, всички удръжки са процент от дохода (до тавана, след това стават една фиксирана сума).
И точно там е прецакването - едната е плащала много повече от другата, а получават еднакво обслужване, което даже и да е кофти, платилата малко губи по-малко.

Платилата по-малко може да даде рушвет и да получи по- добро обслужване.Лекарите не ги интересува колко осигуровка плащаш, а колко ще им дадеш на ръка, които също не се облагат с данъци и им е чиста пара на момента.

Аха, значи не съм знаела.
Като съм била безработна, съм си плащала здравни. 16 лв тогава. Значи важи само при самоосигурявена. Моя грешка.
Еми така си е значи. Що се касае до здравните прецакани сме. Освен ако нямаше допълнително здравно. Ама или си го плащаш или от работодател.

И да имаш допълнително здравно пак си прецакана, защото плащаш двойно, а ползваш само допълнителното по принцип.

Така е. Ама пък здравето си е важно.
Допълнително съм имала от работодател. Сега при сегашния нямам, въпреки, че съм се замисляла.


Ами така е. Тези неща се лоши, но хората са свикнали до такава степен, че казват не нещо неморално, че е нормално.
Имаш два квартала. Единия престъпен с кражби и много убийства, другия не.
Аз живея в нормалния. Ако се случи убийство близо до мен за мен това ще е ненормално, ще е шок.
За човек живеещ в престъпния като чуе за убийство и кражба, ще кажа само "аха, пак ли, еми..."
Просто е свикнал и не му прави впечатление. Абе знаеш там за тенджерата и жабата.