Домашното насилие в България

  • 7 298
  • 104
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13
Здравейте, казвам се Мариела Георгиева. За последните 19 години живях в Щатите, където работех като следовател в отдел "Домашно насилие" и съм член на БАПА – Българо-Американската Полицейска Асоциация. Върнах се в България преди близо година с желанието да предам натрупания опит и ако мога с нещо да съм полезна. Това, което заварих по отношение на закон и отношение към домашното насилие ме втрещи с факта, че не намерих кой знае каква разлика между сега и преди, когато аз бях подложена на домашно насилие. Започнах една кампания срещу насилието, но се сблъсквам с много стереотипи като нежелание на хората да говорят, оправданието, че с приказки нищо не става, грешното поверие, че ако търпиш имаш по-добри шансове да оцелееш, криворазбрани ценности за семейство и деца, стереотипно отрицателно отношение към полицията, и най-лошото - критики много.... предложения за промяна - почти никакви.
Но аз не съм от хората, които лесно се отказват, дори когато нещата изглеждат безнадеждни. Simple Smile
Базирано на образование и професионален опит, смея да твърдя, че първата крачка към всяка промяна е говореннето. Здравословният диалог, който избуява и идва моммента, в който ее чут от тези, които имат ресурсите за промяна.
Това, което ви предлагам е диалог на многото теми включени в проблематичната тема за домашното насилие. Нека започнем от Законът за защита от домашното насилие. Запознати ли сте с този закон и ако да, какви са разсъжденията ви за него.

# 1
  • София
  • Мнения: 12 095
Запознати сме. Битият бит...., икономическо и психологическо насилие са недоказуеми, и в крайна сметка и след още 100 години вътрешното чувство на българина ще си остане, че жената си го проси и е виновна. Същото и за децата.

# 2
  • Мнения: 31 648
Не съм запозната със закона за домашно насилие.
Но в България проблемът често е, че закони има, но не се спазват и се прилагат някакси различно. Според зависи.

# 3
  • Мнения: 40 857
Нека се концентрираме върху физическото насилие, защото то хем е доказуемо, хем от него се умира. А и физическата принуда може да спре със сила потърпевшия (жена, дете или мъж) да напусне средата на насилие.
Що се отнася до психическото, там и жените са майсторки, да не се заблуждаваме. Даже в тази област може да имат превес над мъжете.  За икономическото пак и жените си имат вина - ако жена се остави да е напълно зависима финансово от мъжа си кой и е виновен?  Тя явно е направила избор и всеки избор има последствия.

# 4
  • Мнения: X
До колкото знам вкараха закон за домашното насилие, който обаче третира насилието, извършено в дома на семейството. А това вече дали е доказуемо и колко, не знам. Жертвите рядко говорят за това, рядко търсят помощ и по-скоро крият и се срамуват. Съседите са безучастни и не знам дали някой би се съгласил да стане свидетел, например.

Като цяло обществото ни е незаинтересовано към този проблем. Знам, че Анимус помагат на жени, жертви на домашно насилие, мисля, че тези каузи трябва да се популяризират. Все пак са начин жертвите да се осмелят да избягат от насилието и да получат подкрепа.

И аз също мисля, че ЧС е права за психическото и икономическото насилие. Особено икономическото, жените сами се поставят в такава ситуация, да са зависими.

# 5
  • Сф
  • Мнения: 10 660
Здравейте Мариела ,
аз не разбирам каква кампания правите и от позицията на каква? Не мислите ли ,че щом сте професионалист първо трябва да направите съпоставка на законите против ДН тук и в САЩ, какви са основните разлики най- малко и да отпратите предложенията си към системата на полицията и чрез тях към законодателя. Иначе ще стане една говорилня без резултат. Нима всяка жертва трябва да знае закона за да се защити? Или ако същия  не се спазва ,какъв е смисъла? Например ограничителната заповед срещу насилника не е особено ефективна тук всеки знае.  Защо? На тези въпроси търсете отговор какво се случва, материал много. Говоренето и споделянето на лични и не лични истории само ще задоволи любопитството ви и нищо повече.Не сме в Америка. Други нрави, други особености. Вие искате жертвите да подемат кампанията . Достатъчно са напатили , имаме и тема тук...не това е начина. Трябват реални тежки  мерки и спазването им. Вие между впрочем по- добре споделете вашия опит отвъд океана. Защото така размит първият ви пост, нищо не казва. И да говорят жертвите, кервана си върви ...не заради мълчанието на жертвите точно, а защото нищо не се случва сериозно в последствие на насилника. Прочетете малко статистика и ще ви стане ясно.

# 6
  • Мнения: 2 495
Честно казано, първият пост на авторката ми изглежда доста неблагонадежден, непрофесионален и не внушава никаква компетентност. Звучи  като много слаба пързалка. Нещо като реферат за 1-2 курс.

# 7
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 850
Честно казано, първият пост на авторката ми изглежда доста неблагонадежден, непрофесионален и не внушава никаква компетентност. Звучи  като много слаба пързалка. Нещо като реферат за 1-2 курс.
+1
Същото усещане...
Има тема за домашното насилие, авторката можеше да попрочете и там.

# 8
  • Мнения: 1 574
Закона си е добър
https://lex.bg/laws/ldoc/2135501151

нЕма кой да го прилага. Затова обикновено се отървават само жени, които намерят близки да вземат страха на насилника, да им осигурят безопасно място и да им хранят децата, докато те си стъпят на краката. Нещо, което в тоя закон много обстойно е разписано, че би трябвало да е работа на държавата, а не на близките. Та и 200 закона и конвенции да се приемат, докато държавата я кара така, все тая.

# 9
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 030
Започнах една кампания срещу насилието, но се сблъсквам с много стереотипи като нежелание на хората да говорят, оправданието, че с приказки нищо не става
А пусна ли темата и в някой мъжки форум? Иначе ще е много половинчато, тука жените да си хортуваме а мъжете да нехаят, сигурно и те не знаят какво пише в закона и затова посягат Rolling Eyes

# 10
  • Мнения: 267
Търпи се, заради най-често финансова зависимост. Най-любимото ми е: "Какво ще кажат хората?". "Жертвите" са точно толкова виновни, колкото и насилниците. Това не е срамно, трябва да се говори за него, а и да се вземат мерки, но в повечето случаи знаем как е.

# 11
  • Мнения: 3 118
Мариела Георгиевa, смятам че това което правите е похвално. И аз като вас смятам, че говоренето е това, с което трябва да се започне. Трудно е, защото мисленето ни като цяло си е доста ориенталско в сравнение с американското мислене. В САЩ не е срамно да заявиш, че си жерва на семеен тормоз. В България е. Мисленето е ориенталско и при насилниците, и при насилваните. Някакво криворазбрано чувство за срам има. Живея в САЩ и виждам разликите какви са и къде са. Обаче насилваните жени в България си живеят в България и няма как да сравнят, и да осъзнаят, че колкото повече от тях говорят, и колкото повече говорят, нещата ще се променят лека-полека към по-добро. Законът не знам какъв е, но е добре да се популяризира наистина на достъпен език.

# 12
  • Мнения: 6 119
Писал съм и по другите теми за насилие, не е проблема в законите, нито дори в институциите, а в това, че жертвите сами се натискат при насилника. Финансовата зависимост и какво ще кажат хората идва на по късен етап, първото е емоционалната зависимост. Лично съм се сблъсквал с такава при най добрата ми приятелка и въпреки вложените от мен огромни усилия и време, ефекта беше нулев. Не е имало насилие, но нещата са сходни във всички токсични връзки. След 5-ия, 6-тия път като се върне при него за още един шанс, всеки нормален човек спира да се впряга.
Не ги оправдавам хрантутниците от полицията и другите институции, но след многото случаи с подадени сигнали, ходене на адреси и приемане на жалби в повечето развитието е оттегляне на жалбата от жертвата или изобщо не се стига до такава. Нормално е по тези причини да не си дават много зор. Дори в случаите на фатален завършек за жертвата е имало многократни прояви на насилие, но тя не е взела мерки. Особено фрапантен беше случая на убитата жена от Пловдив преди няколко месеца, бита е още преди 20 години като гаджета, преди да живеят заедно и да имат деца, въпреки това се е омъжила за него, родила му е 2 деца и е стояла с него 20 години. Каква е вината на обществото и законите в този случай?

# 13
  • София
  • Мнения: 35 088
Аз тука знам едни работи и правя едни неща, вие как я мислите?

Хубаво би, било да споделите какво не се е случило за тези 19 години, къде са слабите звена, какво от вашия опит работи наистина, какъв е профила на жертвите в Щатите и тук, какво, защо, как!

# 14
  • Мнения: 12 752
Не ми се е налагало да се запознавам с този закон и слава Богу. Не мисля и сега да го чета и коментирам.
Авторке, наистина би било интересно да напишеш конкретно какво според теб би трябвало да се направи. След като сама си била жертва на насилие, сигурно имаш идеи.

Не знам защо някакви жени седят и търпят. И аз познавам жена, която по време на брака стана жертва на побои. После се оказа, че те са започнали преди брака. Добре де, няма икономическа принуда, поне в този случай. Жената е с високо образование и добра професия, от съвсем нормално здраво семейство, познавам родителите. Защо, защо го правят тези жени? Не ми е ясно. Освен със закон да се забрани да се събираме с насилници? Cold Sweat

Общи условия

Активация на акаунт