Домашното насилие в България

Запознати сме. Битият бит...., икономическо и психологическо насилие са недоказуеми, и в крайна сметка и след още 100 години вътрешното чувство на българина ще си остане, че жената си го проси и е виновна. Същото и за децата.

Не съм запозната със закона за домашно насилие.
Но в България проблемът често е, че закони има, но не се спазват и се прилагат някакси различно. Според зависи.

Нека се концентрираме върху физическото насилие, защото то хем е доказуемо, хем от него се умира. А и физическата принуда може да спре със сила потърпевшия (жена, дете или мъж) да напусне средата на насилие.
Що се отнася до психическото, там и жените са майсторки, да не се заблуждаваме. Даже в тази област може да имат превес над мъжете.  За икономическото пак и жените си имат вина - ако жена се остави да е напълно зависима финансово от мъжа си кой и е виновен?  Тя явно е направила избор и всеки избор има последствия.

До колкото знам вкараха закон за домашното насилие, който обаче третира насилието, извършено в дома на семейството. А това вече дали е доказуемо и колко, не знам. Жертвите рядко говорят за това, рядко търсят помощ и по-скоро крият и се срамуват. Съседите са безучастни и не знам дали някой би се съгласил да стане свидетел, например.

Като цяло обществото ни е незаинтересовано към този проблем. Знам, че Анимус помагат на жени, жертви на домашно насилие, мисля, че тези каузи трябва да се популяризират. Все пак са начин жертвите да се осмелят да избягат от насилието и да получат подкрепа.

И аз също мисля, че ЧС е права за психическото и икономическото насилие. Особено икономическото, жените сами се поставят в такава ситуация, да са зависими.

Здравейте Мариела ,
аз не разбирам каква кампания правите и от позицията на каква? Не мислите ли ,че щом сте професионалист първо трябва да направите съпоставка на законите против ДН тук и в САЩ, какви са основните разлики най- малко и да отпратите предложенията си към системата на полицията и чрез тях към законодателя. Иначе ще стане една говорилня без резултат. Нима всяка жертва трябва да знае закона за да се защити? Или ако същия  не се спазва ,какъв е смисъла? Например ограничителната заповед срещу насилника не е особено ефективна тук всеки знае.  Защо? На тези въпроси търсете отговор какво се случва, материал много. Говоренето и споделянето на лични и не лични истории само ще задоволи любопитството ви и нищо повече.Не сме в Америка. Други нрави, други особености. Вие искате жертвите да подемат кампанията . Достатъчно са напатили , имаме и тема тук...не това е начина. Трябват реални тежки  мерки и спазването им. Вие между впрочем по- добре споделете вашия опит отвъд океана. Защото така размит първият ви пост, нищо не казва. И да говорят жертвите, кервана си върви ...не заради мълчанието на жертвите точно, а защото нищо не се случва сериозно в последствие на насилника. Прочетете малко статистика и ще ви стане ясно.

Честно казано, първият пост на авторката ми изглежда доста неблагонадежден, непрофесионален и не внушава никаква компетентност. Звучи  като много слаба пързалка. Нещо като реферат за 1-2 курс.

+1
Същото усещане...
Има тема за домашното насилие, авторката можеше да попрочете и там.

Закона си е добър
https://lex.bg/laws/ldoc/2135501151

нЕма кой да го прилага. Затова обикновено се отървават само жени, които намерят близки да вземат страха на насилника, да им осигурят безопасно място и да им хранят децата, докато те си стъпят на краката. Нещо, което в тоя закон много обстойно е разписано, че би трябвало да е работа на държавата, а не на близките. Та и 200 закона и конвенции да се приемат, докато държавата я кара така, все тая.

А пусна ли темата и в някой мъжки форум? Иначе ще е много половинчато, тука жените да си хортуваме а мъжете да нехаят, сигурно и те не знаят какво пише в закона и затова посягат

Търпи се, заради най-често финансова зависимост. Най-любимото ми е: "Какво ще кажат хората?". "Жертвите" са точно толкова виновни, колкото и насилниците. Това не е срамно, трябва да се говори за него, а и да се вземат мерки, но в повечето случаи знаем как е.

Мариела Георгиевa, смятам че това което правите е похвално. И аз като вас смятам, че говоренето е това, с което трябва да се започне. Трудно е, защото мисленето ни като цяло си е доста ориенталско в сравнение с американското мислене. В САЩ не е срамно да заявиш, че си жерва на семеен тормоз. В България е. Мисленето е ориенталско и при насилниците, и при насилваните. Някакво криворазбрано чувство за срам има. Живея в САЩ и виждам разликите какви са и къде са. Обаче насилваните жени в България си живеят в България и няма как да сравнят, и да осъзнаят, че колкото повече от тях говорят, и колкото повече говорят, нещата ще се променят лека-полека към по-добро. Законът не знам какъв е, но е добре да се популяризира наистина на достъпен език.

Писал съм и по другите теми за насилие, не е проблема в законите, нито дори в институциите, а в това, че жертвите сами се натискат при насилника. Финансовата зависимост и какво ще кажат хората идва на по късен етап, първото е емоционалната зависимост. Лично съм се сблъсквал с такава при най добрата ми приятелка и въпреки вложените от мен огромни усилия и време, ефекта беше нулев. Не е имало насилие, но нещата са сходни във всички токсични връзки. След 5-ия, 6-тия път като се върне при него за още един шанс, всеки нормален човек спира да се впряга.
Не ги оправдавам хрантутниците от полицията и другите институции, но след многото случаи с подадени сигнали, ходене на адреси и приемане на жалби в повечето развитието е оттегляне на жалбата от жертвата или изобщо не се стига до такава. Нормално е по тези причини да не си дават много зор. Дори в случаите на фатален завършек за жертвата е имало многократни прояви на насилие, но тя не е взела мерки. Особено фрапантен беше случая на убитата жена от Пловдив преди няколко месеца, бита е още преди 20 години като гаджета, преди да живеят заедно и да имат деца, въпреки това се е омъжила за него, родила му е 2 деца и е стояла с него 20 години. Каква е вината на обществото и законите в този случай?

Аз тука знам едни работи и правя едни неща, вие как я мислите?

Хубаво би, било да споделите какво не се е случило за тези 19 години, къде са слабите звена, какво от вашия опит работи наистина, какъв е профила на жертвите в Щатите и тук, какво, защо, как!

Не ми се е налагало да се запознавам с този закон и слава Богу. Не мисля и сега да го чета и коментирам.
Авторке, наистина би било интересно да напишеш конкретно какво според теб би трябвало да се направи. След като сама си била жертва на насилие, сигурно имаш идеи.

Не знам защо някакви жени седят и търпят. И аз познавам жена, която по време на брака стана жертва на побои. После се оказа, че те са започнали преди брака. Добре де, няма икономическа принуда, поне в този случай. Жената е с високо образование и добра професия, от съвсем нормално здраво семейство, познавам родителите. Защо, защо го правят тези жени? Не ми е ясно. Освен със закон да се забрани да се събираме с насилници?

Името на авторката ми е познато от пресата, историята си, доколкото разбрах, е разказала в книга.
Относно закона - чак в детайли не съм влизала, но е не по-лош от други. Прилагането е проблем. Но да не се лъжем, успеваемостта в САЩ не е особено голяма, тъй че нека не се самобичуваме. Трябва да се работи в посока промяна на мисленето на потенциалните жертви.

За да влезеш в ролята на жертва, обикновено има множество "предразполагащи" фактори. Ще дам няколко примера - насилие в семейството - моделът се попива и дори търси на подсъзнателно ниво. Незаинтересовани родители, чието внимание постоянно трябва да "печелиш", често като им се "доказваш", че си "заслужил". Липса на опит - първи емоции, първи мъж, който се оказва насилник и манипулатор. Емоциите още са незрели, правилните модели на връзка не са намерени, механизмите за измъкване - ограничени.

Така се влиза в капана на насилника. А оттам насетне, самият той има множество механизми да държи жертвата "вързана" - заплахи - към нея, към роднини. Манипулации - ти си лоша, не ме обичаш, ще се самоубия, ако ме оставиш. Сриване на самочувствието - дебела си, грозна си, друг няма да те иска, тъпа си, нищо не вършиш като хората, от нищо не разбираш. Изолация от роднини и приятели - чрез бясна ревност, заплахи, настройване. Финансова зависимост - например, няма да ходиш на работа, защото ти нямам доверие, ти си к**ва, ще ми изневеряваш с колеги - остава си вкъщи и не работи - става зависима. Всичко това е редувано от фази, в които се извинява, обещава, че ще се промени, врича се в любов - пордните манипулации.

Следва затъване - все по-надълбоко. Всяка мисъл за измъкване е контрирана от горните похвати за държане на жертвата - ами ако ми посегне? Ами ако посегне на себе си? Ами ако посегне на близките? Ама нали го обичам, ще бъда лоша, ако си тръгна. Ама нали той ме обича, ще бъда лоша, ако си тръгна. Пък и съм грозна, ужасна, за нищо не ставам... кой друг ще ме търпи? Кой ще ми помогне - загубила съм връзка с роднини и приятели? Къде ще живея - нямам работа, нямам доход, нямам трудови навици. А и той не е винаги лош... обещава ми, че ще се промени. Ето такива неща са в обработения мозък на една жертва на насилие.

За мен трябва да се наблегна на иформираност и образование относно насилието, неговите механизми, похватите, които използват насилниците - много по-трудно е да се хванеш, когато си подготвен. Лошото е, че семействата генерират и жертви, и насилници - а адекватна защита за децата в риск е трудна и като цяло липсва. Така че борбата се води по-веригата, а не в извора.

Удачен пост на Лъвица.
С леко допълнение, че всеки може да попадне в капана на насилника. Не е задължително да е ниско интелигентен или с лоша семейна среда. Ключовото и водещото в подобни отношения е ЕМОЦИОНАЛНАТА зависимост. Нерядко и сексуална, чисто физическа.
Превенцията в случая е да се подаде ръка на насилените в чисто психологически аспект. За сверяване на часовника и намиране на връзка с реалността, стабилизиране на собствената психика и център. Когато човек е стабилен психически и уверен в себе си, може да преодолее всичко.

https://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-11811105/Mel-B-adm … ive-marriage.html Eто нещо актуално по темата. Д околкото си спомням, тя беше осъдена да му плаща по 10 000$ издръжка на месец.

Напълно сте права - всеки има право на избор. Ключовата дума тук е "право". Често (не винаги) в условията на домашно насилие това право се иззема от насилника. Именно така се получават зависимостите. Но те (психични, икономически) са много трудни за доказване, да не говорим, че за много податливи на манипулация и злоупотреба. И както вие много правилно обръщате внимание, ние жените не падаме по-долу когато става въпрос за манипулация като форма на насилие. Като например фактът, че напоследък делата за развод почти винаги са неминуемо свързани със защитни съдебни заповеди, които за жалост често са само форма на манипулация, за да се вземат децата.

Проблемът със законодателството е най-фрапиращ обаче когато става дума за физическо насилие, което както споменахте е изключително опасно за живота и оцеляването. Законът за защита от домашното насилие е граждански закон - санкциите са административни. Криминализирането се осъществява само при систематичност, а това е фатално. И за да има промяна, трябва обществеността да започне масово да говори и то осъзнато, целенасочено ии обосновано. И аз безкрайно ви благодаря за това, че говорите!

Като не един път жертва на насилие твърдя, че на никой никъде не му пука. Мога да се обосновя с много примери, но дори не ми се занимава. 🙃

Браво Мариела, успех.

Тук ми се иска да дам доколкото мога отговор на някои коментари на оригиналния ми пост. Правя го тук, защото се оказа, че форума не ми позволява да отговоря на всеки поотделно.
1.   Първият ми пост е кратък и не разяснява какво знам за домашното насилие, защото щеше да се превърне в статия, а не в покана за разговор, какъвто сега се получава.
2.   Благодаря на Издислав за милите думи. Целта на говоренето е точно популяризирането на закона на ясен и разбираем език, както и премахването чрез диалог на стереотипни и неверни нагласи от сорта на „срамно е да се говори за това“, „само жените стават жертви на домашно насилие“, „жертвите сами се натискат при насилника“, както за жалост мисли rf22, “проблемът не е в закона а в прилагането“ и последващото обвинение към полицията, която не си върши работата.
3.   Напълно съм съгласна с мнението на plysak, че е повече от назряла необходимостта да се работи „в посока промяна на мисленето на потенциалните жертви.“ Това мислене обаче има дълбоки корени в народопсихологията, както и в т.нар. „психология на жертвата“ и промяната е труден, бавен и личностен процес. Но първата крачка е информираността, която се случва чрез говоренето.
4.   Лъвица дава прекрасна идея, която аз отдавна обмислям и се опитвам да осъществя – „образование относно насилието, неговите механизми, похватите, които използват насилниците - много по-трудно е да се хванеш, когато си подготвен.“
5.   Proletno cvete, коментарът ти безкрайно ме натъжи! Била съм в омагьосания кръг на безнадеждността, когато ти се струва, че всичко и всички са ти обърнали гръб и си сам, безкрайно и убийствено сам. Но мис е иска да те убедя, че не си сама! Има хора, на които „им пука“, които са готови да протегнат ръка. Но крачките, ги извървяваме ние!
6.   За тези, които питаха за личната ми история – накратко – израснах в семйство на баща алкохолик и насилник. Насилието не ме убегна и в зрелия ми живот, когато опитах да създам семейство. Изгледах децата си сама. Това е. Подробности могат да се научат при желание от книгата ми „Лицата на неродените пеперуди“, която се подготвя за печат. И преди да се намери някой да ме обвини в меркантилност, приходите от тиража ще бъдат дарени за борба с домашното насилие.
7.   За тези, които питат за сравнение със закона в САЩ – наистина не мога в един пост да обхвана всичко.
8.   За тези, които споделиха, че не са напълно запознати със закона – ето накратко:
До 2019 година домашното насилие не е било включено в НК по никакъв начин. С промените 2019 - а именно дадената в т.31 чл.93 от НК дефиниция на домашно насилие - формите му се криминализират но само при СИСТЕМНОСТ.
Нека се замислим какво се случва тук: "в условията на домашно насилие" е категоризация на престъплението, която се използва в случая за увеличаване на наказанието. До тук чудесно. НО...
Проблемите са изключително много. Нека се спрем само на част от тях:
1. ако не попада в рамките на систематичност, както това е определено в закона от 2019, извършеното домашно насилие попада само в ЗЗДН, който е граждански закон и санкциите са административни;
2. начинът на образуване на наказателното производство при престъпления попадащи под категоризацията "при условията на домашно насилие" се задейства само при жалба от пострадалия, а не от прокуратурата. Разглеждането тези на престъпления като имащи частно-публичен характер е абсурд! Това поставяне на наказателното преследване на престъпленията в зависимост от волята на пострадалия, означава, че според закона тяхната обществена опасност е по – ниска. Стига се до абсурдите, че ако съпруг/а ти избие зъбите, наказателно преследване ще има само ако потърпевшия подаде жалба, но ако зъбите принадлежат на друг, прокуратурата ще се заеме със случая. Как двете престъпления се различават е моят въпрос? И в двата случая имаме избити зъби на човешко същество, което е страдало болка, страх и унижение. Но явно, според закона, ако въпросното човешко същество е в родствено отношения с насилника, страданието не си заслужава времето на прокуратурата освен ако пострадалия не я принуди да си размърда задника (прокуратурата де) с жалбата си...
3. Какво се случва с жертвата ако :
а) не подаде жалба от страх? Домашното насилие е много по-сложно от всяко друго, тъй като е резултат не от единична агресия, а от сложна плетеница от многобройни агресии и зависимости/
б) ако жертвата подаде жалба, но това е първи акт на такава агресия от насилника (липса на системност) или е първият път, в който жертвата се е осмелила да подаде жалба (липса на доказуема системност)
 

Криминализиране май в Б-я има само когато има вече смъртен случай. С такова впечатление съм останала.
Иначе да се говори и обсъжда лошо няма, но има едни институции, които те трябва да действат адекватно в такива ситуации. То като обсъждаме какво ще стане? Нищо. Колкото ще стане нещо ако обсъдим инфлацията. Пак едно нищо.
Също така много жени си търпят и мълчат. Не подават жалби. Ступат ги и толкоз.
Имах много близка приятелка, колежка ми беше, дойде посинена и всъщност си каза, че мъжа и друг път и посягал.
Пребил я е, защото тя установила, че и изневерява и той бил бесен, че е разбрала и му се кара и затова я пребил.
Говорихме и всички, че такова поведение не се толерира. Къщата е нейна, работа си има. Защо и е този, аз лично недоумявам. Децата и порастнали и живеят извън къщата им.
Изгони го за 2-3 седмици, после пак си го прибра. Сега казва, че уж всичко е наред.

Благодаря за разясненията за закона. Явно има много пропуски.
Иначе жертва на насилие от страна на роднина съм била като дете. Потърпях година-две и аз набих въпросната персона. Не ме закачаше повече и стана по-ниска от тревата.

Авторке, защо си мислиш, че говоря просто така и такова е масовото мнение, щото сме нация от Ганьовци?
Много ще се радвам да ми кажеш как се процедира в такива ситуация, за която писах в първия си пост- момиче в силно токсична връзка ( боят е само една от проявите, би трябвало да го знаеш от дебелите книги), при всяка криза търси подкрепа, съвети, успокоение, обещава нещо да промени и след няколко дни се връща при него с обяснението " колко много го обичам", " той ще се промени", " " той полага усилия", " ...още един шанс"... и т.н. Така си продължава с години, без реално нищо да се промени и направи. Говорено е, обяснявано е, получавала е подкрепа от мен и от семейството и, не е била зависима по никакъв друг начин, освен емоционално, бяха си просто гаджета. В крайна сметка стоя при него във връзка докато той я заряза. Сигурен съм, че както приемаше какво ли не, щеше да търпи и бой. Какво биха помогнали закони, институции и обществото като цяло, след като нейното семейство и най добрия и приятел не можаха да направят нищо ?

Авторката юрист ли е?!
Последният ѝ пост е абсолютно некомпетентен от юридическа гледна точка.

Толкова много говори и толкова малко каза Пак ли пишем нечия дисертация?

Авторке, благодаря за отговора относно мнението ми. Като написах, че на никой не му пука нямам предвид приятелската подкрепа, а тези хора и институции, които да наказват такива садисти. Държавата е абдикирала откъм много сфери на дейност.

Заповядайте, за авторката, ще ползвам твоят пост Аида.  https://telegraph.bg/obshtestvo/novini/sledovatelkata-ot-t … ira-rabota-354400
П.п. мисля , че това е по- добро представяне на авторката. Да ме извини, но хората по нашите географски ширини са недоверчиви.

Имам 2 въпроса?
Защо се прибрахте от САЩ да живеете в България отново?
Защо решихте да се захванете точно с домашното насилие тук? Предвид, че няма почти нищо общо между двете общества, начин на живот, манталитет, порядки, закони.

Жената може и да не си води най-правилно темата, ама както винаги масовката зор да й наскача и да се направи на интересна. После защо важни въпроси нямат отзвук в обществото. Възмущаваме се на жената в съседната тема, че стои при съпруга насилник, но ето какво е нашето отношение към темата за насилието.

Ама темата се оказа, че не е за насилието, а просто нещо като анкета какво мислим за закона, авторката дори пусна цитатче. Ами мисля, че е хубаво, че го има. Но самата тя не не казва какво мисли, било дълго за писане да обяснява, ами и на мен ми е дълго ¯\_(ツ)_/¯

Принципно е хубаво да се говори, да.
Но едва ли някоя ще се изплющи тук да споделя лични неща, а и не мисля, че му е мястото. Тук не сме АА или подобни сбирки. Хората си пазят личното пространство. Предвид, че всъщност форумът не е толкова анонимен, колкото изглежда.

Здравейте, ще адресирам хората, които са коментирали поста ми отново на едно място, за да мога да отговоря на повече от един коментар:

AIDA_N, не не съм юрист по образование, макар да имам диплома за параюрист от САЩ. Не претендирам да познавам българското законодателство из основи и целта ми не е да давам правни съвети, а да подема диалог на темата. Това, което ми прави впечатление обаче, е че съм обвинена в некомпетентност, без да бъде посочено къде точно съм сгрешила. За мен темата е изключително важна и близка и ще се радвам ако специалистите, твърдящи, че греша, разяснят грешките ми и обяснят как ЗЗДН и НК защитават гражданите от посегателства в условията на домашно насилие. Законите са за обикновените граждани, а за да могат обикновените граждани като мен да се възползват от защитата на закона, трябва да го познават и разбират. Моля, обяснете ми го!

 BasilA, прибрах се защото исках да намеря спокойствие след толкова години сблъсък с болка и страдание. Защо реших да се захвана с домашното насилие? Просто не мога да стоя безучастно.

rf22, не мисля че говорите "ей така" - напротив, убедена съм, че вярвате в изказаното от вас становище. И с много от нещата, които казвате аз съм съгласна. Единствено не съм съгласна с формулировката „жертвите сами се натискат при насилника“, което слага вината за случващото се върху жертвата. Истина е, че не може да се помохне на всеки. В токсичните връзки, както и вие знаете, има много зависимости, които сами по себе си са трудни за преодоляване, още повече, когато са в комбинация. Не мога да дам отговор на въпроса ви какво би трябвало да се направи в случая с това момиче, за което говорите, защото не съм в детайли запозната със случая. Но знам със съгурност, че осъзнаването на токсичните връзки изисква говорене, за да може хората да ги разпознават, което увеличава шансовете да не попадат в такава или да се измъкнат от такава. А законите, могат да помогнат като 1. наказват извършителите, 2. не виктимизират допълнително жертвите, 3. не оставят вратички за злоупотреби, 4. дават правомощия на и задължават изпълнителните органи да си вършат работата.

Елора, целта на обсъждането и диалога, според мен е да 1. да предостави знание и разбиране за съществуващото законодателство - като граждани, не можем да се ползваме от правата си, ако не ги познаваме; 2. да привлече вниманието именно на тези, които имат властта да направят промяната

Eфибуш, ако имате конкретни въпроси, които бихте искали да ми зададете, ще опитам да отговоря колкото мога по-подробно.

Аз лично познавам жени, жертви на домашно насилие. Не мисля, че са се срамували да признаят.

Едната имаше две деца от насилника, открито споделяше с приятелки, нещо шанс му даде, но той не се промени (?!?) и тя се разведе.
Другата беше пребита от гаджето си, също наш приятел. Всички разбрахме, не е имало скрито-покрито.

Не са се съдили, не са искали закрила от закона, просто се разделиха. Наказанието за насилниците в тези случаи беше разкритието пред всичките познати, че са такива. Ужасен шок е да разбереш такова нещо за твой познат или приятел - че всъщност под приятната външност се крие ето такова едно същество.

Една трета такава жена познавам, тя ни беше просто съседка, била съм дете тогава. Ами, разбра се и там, нямаше как да не се разбере при тия викове. И там просто се разведоха, тя си остана в своя си апартамент с детето им и повече никога не сме виждали този човек.

За четвърта жертва вече писах, там не знам срам ли е било, или какво, но тя е приела да се омъжи за този мъж, след като е знаела какъв е. Ето това е случаят, който тотално не разбирам.

В някакви среди може жертвите да крият от срам, "какво ще кажат хората", но аз такова нещо просто не съм видяла.

Не изчетох последното, само това, което беше адресирано до мен. Няма как да участваш в диалог за нещо, което не познаваш... Това е абсурдно. Не влизам в теми за бойлери, ядрена физика и космически совалки, защото нищо не разбирам по материята.
За мен темата също е важна, защото съм и от двете страни. Била съм "жертва на насилие" и съм адвокат, който води и дела по ЗЗДН. Но нямам намерение да разказвам тук своя горчив опит като "жертва", защото вече съм го правила в този форум и съм си получила обвиненията, честно казано стигат ми. Второ, не искам да се връщам и да се ровя в миналото, нито да ми се ровят, както казах достатъчно ми е това, което получих като насрещно отношение. Трето, няма да си разкажа опита и от съдебната зала. Има практика, има интернет, има търсачки, всеки може да види как се водят такива дела и как приключват.
Честно казано от толкова дъвчене на темата само в една посока, вече на мен лично не ми е интересна. Едно разбрах за мнението на хората по темата - жертвата сама си е виновна. Ми това е, не ми е интересно да слушам едно и също като надраскана плоча.

Тези, които ги е срам, не ги разбираме, точно защото ги е срам и лъжат пред хората. А срам има, и то много - че ти се е случило, че си допуснала, че продължаваш да стоиш. И това е поредният пирон в ковчега на жертвата - защото да си тръгнеш, значи да признаеш тези неща, че си жертва, че са ти се случвали ужасни неща, да разголиш слабостта си пред хората, да си уязвима, да се изправиш пред критиката и осъдителните им коментари, както и пред надменните, на които такива неща "никога не се случват". Тази тема дава добър пример колко злостни може да са реакциите. Понякога насилието изглежда едва ли не в позицията на сигурност спрямо това - поне с него си свикнала, познато е, претръпнала си някак.

Mariela Georgieva 736238 , много тук разбираме и знаем. Но това не променя нещата.
Не мисля, че на властта им дреме какво се обсъжда в бг мама.
Аз правата за много неща си ги познавам и  като съм опирала до институции - често не са ми помагали.
Такава ни е държавата, корумпирана. Законите за едни се прилагат, за други не.
Давам пример.Имало е случаи на известни да утрепат на пътя дете или възрастен, няма значение. И тъй като са известни и с пари се отървават леко.А обикновен човек шофирал пиян и не убил никого - в затвора.
И полицейското насилие не е разрешено от закона, но се практикува.
Иначе закона явно трябва да се промени и може би точно този закон объзсърчава жертвите и те се отказват да търсят помощ.
Иначе браво, че се опитвате да направите нещо. Законът как би могъл да бъде променен не знам. Успех ви желая.

В какво се състои тази кампания? С американски методи ли се води, в смисъл неща които се правят там ли са?

Чета от началото на темата и нарочно изчаках да видя накъде ще поеме. Синтезирах си информацията и стигам до едно заключение, а именно че освен популяризиране на една книга, по никакъв начин не се случва нищо друго. Няма реално обмяна на опит и работа с нашите институции, което да доведе до дадена промяна.
Е, да, има и кампания, но какво от това. Каква е целта? Не разбирам.

Общо взето какво се случва. 90 % от жертвите много добре знаят, че са жертви. Изчакват удобен момент напускат, развеждат се и това е. Ако ще говорят е пред близките , роднините, които да са им подкрепа - морална, финансова, силова , ако щете. Институциите не работят както трябва смея да твърдя, нито неправителствените организации.На насилника обикновено нищо особено като последствия не се случва също така. По целият път. Затова хората гледат да си оплетат кошницата и тихо, тихо да се измъкнат от насилието с възможно най-малко щети. Не се говори, а се действа . Малко като игра на оцеляването. Така е в бг.
Ако разкажете за Щатите, ще се види сигурно,че говорим и сравняваме компютри с компоти.
Какъв е смисълът жертвите да говорят , дайте насилниците да говорят от затворите с по 10+ г присъди, тогава ще има смисъл жертвите да напомнят за себе си

Авторке, твоето мнение е че закона в цитираната му част се прилага адекватно от държавата,полицията си върши перфектно работата при подаден сигнал, но проблема е това, че жертвите не говорят и закона не е добър, така ли?
"Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
....
Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките за защита от домашното насилие са:
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване."
https://lex.bg/laws/ldoc/2135501151

Помагали сме на жертва на домашно насилие-моя приятелка,която потърси помощ от нас.Заведохме я в болницата,обадихме се на родителите и....Обаче тя каза истината пред лекарите и полицията,пусна жалба срещу насилника.Не е лъгала,не го е защитавала,не му прости...
Защото и това има значение-някои жени лъжат,че са паднали някъде,отказват да подават жалба,защитават насилника и се връщат при него.

За мен причините са няколко
1.Насилникът е смазал психиката на жертвата.
2.Страх от насилника-че ще вземе детето,ако има такова,че ще посегне на семейството на жертвата.
Чели сме тук как насилника манипулира жертвата ,заплашва я и тя му вярва и трепери от страх.
3.Зависимост-жертвата няма жилище ,няма при кого да отиде.
Няма средства да плаща квартира-жената може да работи,но пак да не е в състояние да си го позволи.
Тук е много важна подкрепата на семейството.
Финансова зависимост-ако насилника осигурява охолен живот с който тя е свикнала .Колкото и да е странно има такива жени.Наскоро в криминалните хроники пишеше за един такъв случай.


Законът също не е перфектен.
Би трябвало да има по-тежки присъди при доказано домашно насилие.И да се изпълняват бързо.

Жертвата може да няма семейство или то да няма възможност/ да не желае да я подкрепя. Все пак говорим за жертви - пълнолетни и самостоятелни хора. Работа на държавата е да ги защити и тя си е разписала, че ще плаща на един куп институции и организации да се занимават с това. Само дето резултата от всичко накрая е "български".

"Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на лицата, натоварени със защитата по този закон.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Органите на изпълнителната власт, доставчиците на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги, и юридическите лица, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.
(4) Лицата по ал. 3 разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
(5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Всяка година до 31 март Министерският съвет приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие.
(6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Средствата за финансиране изпълнението на задълженията по Националната програма по ал. 5 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на съответните министерства, определени в програмата.
(7) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на:
1. програми за превенция и защита от домашно насилие, които се отнасят до:
а) подготовка и одобряване на програми в учебни заведения;
б) програми за работа с органите на съдебната власт и с органите на Министерството на вътрешните работи;
в) мониторинг на прилагането на закона;
г) провеждане на семинари и конференции;
д) издания и публикации;
2. програми за предоставяне на помощ на лица, пострадали от домашно насилие, които включват:
а) социално, психологическо и правно консултиране и помощ от специалисти;
б) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) насочване към други необходими специалисти и интердисциплинарни консултации, както и към социални услуги за лица, пострадали от домашно насилие;
3. обучение на лицата, които извършват защитата по закона;
4. специализирани програми, посещавани от лица, които са извършили домашно насилие, и които включват социални и психологически консултации.
(Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)"
https://lex.bg/laws/ldoc/2135501151

Аз и друг път съм писала. Защо ме беше срам и още ме е срам(минали са години вече). Вижте всяка една тема за дом.насилие. Всяка една. Има поне 5 потребителки, но най-често са мноого повече, които веднага идат да съобщят, че на тях такова нещо не може да им се случи, защото са готини, оправни и умни:)
Това С възможно най-силните, а често и обидни думи. На кого би му било приятно това? А даже и в такъв лош момент от живота?
Общия дух в темата говори за това, че жертвите на дом.насилие са глупави, финансово зависими, не способни да се справят с нищо, смотани като цяло, някакъв уайт траш може би.
Набиването на канчето колко по-добре се оправят с живота, работата, парите, възпитанието на децата, мъжете и имотите си е по-скоро обичайно.
Аз съм благодарна на форума, той много ми помогна, казвала съм и друг път в такава тема. Вдъхнових се от няколко жени в този форум да се спрая.
Тръгнах си сама, без ничия помощ, справих се, далееч съм от там като ситуация, проблеми, емоции и психика. Но не говоря по темата, изпитвам дискомфорт и знам че повечето хора ще ме гледат с различни очи, подигравателно, обидно, ако знаят. Независимо дали във форума или в работата или приятели.

Казвам сега и за закона.
Аз се опитах да направя всичко по надлежен ред. Случи се кръгло ни-що.
Обадих се на полиция. Те дойдоха, казаха ми да напиша, че няма да се саморазправяме и да се подпиша. Не разбирах особено защо, бях наранена(физически) и доста разстроена психически. Излиза, че ние като типични уайт траш сме си се побийвали, а не аз съм жертва срещу насилник. 
Знааам, няма нужда да ми казвате, че вие със сигурност сте щели да се сетите:) Това аз го знам вече.
Попитах полицаите ама как така и сега какво се случва. Казаха ми, че могат да го затворят за 24 часа ако много искам, но трябва с все малкото бебе да ходя в районното да пиша жалба, после обаче повечето след 24 часа се озлобявали и можело да стане по-лошо, та няма смисъл. Тръгнах си по нощите с малко бебе кърмаче, на хотел, с каквото имах в раницата.

Извадих си медицинско. Пари на вятъра и до днес ме е яд, сега нямам финансови проблеми, но тогава мислех всяка стотинка. Пари имах, спестявания, за щастие, но бях с бебе и много ме беше страх.

Свързах се с адвокат. Разбрах че може да получа незабавна защита с ограничетелна заповед. Но 1. тя е с някаъв срок, не е за винаги. и 2. бащата все пак има право да вижда детето, няма кой да му го води, да не говорим, че е бебе кърмаче и трябва да е в мое присъствие. Нямаше кой да бъде с мен всеки път, така че ползата от тази защита за мен беше 0. Той за дълго време не искаше изобщо да вижда детето, така че това отпдна като проблем, но не спря да ми пише, звъни, заплашва, включително да го виждам тук там.
Аз дъъълго време се стрясках ако чуех врата да се тропва. То и сега си е така:) но сега се разсмивам облекчено. Дъълго време ме беше страх като се прибирам по мръкнало с детето.
Съвсем спокойно можеше съм да съм всяка една и Евгения в куфара и някоя друга. То не че днес е изключено.

Още с адвоката - разбрах, че нищо не мога да докажа и е съвсем възможно да загубя делото. Дори да го спечеля, ако няма тежка телесна повреда ''наказанието'' ще е някаква дребна съма, плюс разноските по делото. Нищо друг. Но дом.насилие по правило случило се у дома е мноого трудно доказуемо. Нямам свидетели разбира се...

Аз си наех квартира, работих с бебето каквото мога постоянно(с бебето в слинга съм работила всякаква работа) Тогава работата от вкъщи не беше възможна, иначе имам добра професия плюс бях в майчнство. Имах спестявания, но много се страхувах, че ако нещо се случи няма да мога да се справя с бебе сама на квартира. И до днес не съм пипала тези пари от тогавашните ми спестявания. Глупаво е, разбира се, но си седят така в банката.
После си купих жилище, преквалифицирах се, омъжих се, имам още деца:)

Бившия ми все още е сам и трърди, че ме обича и съм развалила хубавото ни семейство.
Никога не знам кога и какво може да му прещрака и да се побърка както тогава. Просто стискам палци, друго няма какво.

Какво се случи с насилника - ама абсолютно нищо! Никой от приятелите не го заклейми, той замина и за чужбина трайно(за сега). Виждам го точно 3 пъти годишно когато идва да види детето. Нямаше никакво наказание, възмездие, правосъдие, карма - нищо:)

Сега и аз също като Аида си знам какво следва. Не съм свикнала изобщо с обидите и обвиненията, не ме кефят. Като бивша жертва сигирно даже съм по-чувствителна:))) Знам, че това никога не може да ви се случи, знам трябвало е да съм гледала на време сега хак да ми е, всички тези ги знам.
Знам и защо пиша чат пат, защото форума тогава много ми помогна. Помня няколко ника на жени, които тогава пишеха(май повечето още си пишат) тук и много ме амбицираха. Супер ми харесваха и си казвах, щом те могат и аз мога, ще се оправя. Аз бях доста млада и доста неуверена. Пораснах:)

Здравейте AIDA_N, благодаря за отговора. Когато казах, че не познавам българското законодателство из основи имах предвид точно това, а не че преди да започна да говоря по темата за домашното насилие не съм се запознала със ЗЗДН и не продължавам да чета по темата. Съжалявам за горчивия ви опит и разочарованията. Лично моето мнение е, че именно фактът, който споменавате - че хората в повечето случаи мислят, че жертвата си е виновна - е крайно време да бъде променен. Мога само да ви благодаря, че като жена и юрист се опитвате да правите каквото можете да помагате на пострадалите в съдебните зали. Тъжното обаче е, че нито вие, нито съдиите, нито полицаите можете да направите наистина необходимото, ако законът не се промени и не ви даде правомощията да го правите. Ако желаете, ще се радвам да се включите в кампанията ми.

Лъвица, така е, познатото зло плаши по-малко. Срамът или по-точно страхът от осъждането на околните и евентуалното маргинализиране е постоянен спътник на жертвите на домашно насилие. Аз лично се борих с него години наред. Дори, когато вече бях далеч...чувството за малоценност, за ненужност, за липса на собствена стойност се прокрадваха в дните ми независимо от успехите ми. Противоречието в мен - желанието да бъда винаги силна в очите на околните и умората от тази маска на сила - ме дари с безкрайни безсънни нощи. До момента, в който се научих да трансформирам страха си в позитивна агресия. И това е нещо, което ми се иска ако мога да предам на други, защото проработи за мен.

Елора, за жалост сте много права - обикновено големите риби са винаги в океана.... в тигана са малките...и това е не само в България... :

evencee, обмяната на опит и работа с институции е цел на кампанията. Това са стъпки, които за жалост не могат да се вземат наведнъж и изискват време. Все пак тази кампания я водя с мои лични средства и поради тази причина нещата не се случват с бързината, с която ми се иска, но ако проследите кампанията, ще можете да видите какво се опитвам да направя - може да е малко, но както се казва, капка по капка вир
PureLove, като феномен, домашното насилие не се различава по държави - дали тук, в САЩ, в Австралия - психологията на насилника и жертвата не е много различна. Различна е обществената нагласа към насилието и законите. Например в САЩ съществува същата психологична връзка на зависимост между насилник и жертва в голяма част от случаите - жертвите си тръгват, връщат се, пак тръгват...затова е толкова трудно да се работят тези случаи - защото често просто няма как да помогнеш.... Но разликата там е, че институциите работят.  Не че няма никакви пропуски, но като цяло работят. Другата разлика е, че общественото мнение е открито срещу домашното насилие и в подкрепа на жертвите. Говоренето е много и непрекъснато. Колкото повече се говори, толкова по лесно става говоренето, а оттам и хората придобиват повече смелост и увереност. Едни от най-тежките ми случаи са били Виетнамски, Мексикански и Арабски семейства - именно поради народопсихологията и дълбоко вкоренената патриархалност на тези общности. Друга разлика, която намирам, е че хората в САЩ не само си знаят правата, но и ги отстояват. И още една разлика - закона е така написам, че дава правомощия на полицията да защити жертвата веднага, в момента на повикването, като същевременно задължава и държи полицията много накъсо как изпълняват задълженията си.

stalia, "Авторке, твоето мнение е че закона в цитираната му част се прилага адекватно от държавата,полицията си върши перфектно работата при подаден сигнал, но проблема е това, че жертвите не говорят и закона не е добър, така ли?" - да ви отговоря - НЕ! Не ми е това мнението. Накратко: мнението мие, че закона е неадекватен и начинът по която е написан не извършва защитна функция. При така написан закон, нито полицията като изпълнителен орган, нито съдиите, като съдебен орган могат реално да защитят пострадалите от домашно насилие, защото закона им позволява "само толкова". Посочените мерки в посочените от вас членове на закона създават повече проблеми отколкото решават: въпросната защитна заповед - първо се издава ако потърпевшия я поиска, второ е инструмент за манипулация от юристи в дела за попечителство над деца или разводи, а другите мерки са просто административни санкции. Къде е наказателната отговорност на извършителя? Всяко посегателство над личността трябва да се наказва като престъпно деяние, но в условията на домашно насилие това става само при систематичност...и това е една от необходимите промени - това е моето мнение.
Veronikaaa, напълно съм съгласна с вас. Благодаря ви за коментара и включването в дискусията.
stalia, жертвите на домашно насилие са не винаго пълнолетни и самостоятелни, както и не винаги са жени. Напълно съм съгласна с вас, че държавата прехвърля и разпръсква на парчета отговорностите си към гражданите, което създава условия за злоупотреби, а тези отганизации, които наистина неуморно работят, се борят за бюджета си със зъби и нокти.

Анонимен, благодаря за споделената лична история. В много моменти ми напомни на изживени от мен самата моменти, което само идва да покаже, че насилниците не са особено изобретателни като цяло и че споделянето - дали с близки или с непознати, има огромна роля за потърпевшия да открие гласа и силата на волята си. И да си повярва. А това е най-трудната крачка. И да, прави сте, че понякога това говорене звучи като бъбрене на едно и също нещо и може и досадно да стане, но аз твърдо вярвам, че помага някъде на някой,, който може би дори не се е включил, а само чете. И за мен, дори само на един единствен човек да помогнем някак си - било със знание, било със съвет, било като му дадем усещането, че не е сам, това е успех!

Благодаря на всички за отделеното време!

В историята на Анонимната се вижда как дори полицаите я съветват да си трае, да не подава жалба, че да не озлоби господина.
Тоест, има някакви закони, но полицията вижда като жертва насилника, не жената.
Има ли човек такъв проблем решението явно не е институции и съд.
А просто си намираш един, двама или трима, плащаш да потрошат хубавичко когото трябва и толкоз.
Ако пак почне, пак ги пращаш.
Този метод е изпробван от моя позната преди много години.
100% гаранция.
Сигурно и тя е имала "приятен" опит с институции.

С порастването добре, но ми липсва и едно "помъдрях".
Бих казала "Браво!", че си се измъкнала и оцеляла, но ми е интересно колко време търпя? Историята е впечатляваща, не само за силата, а и за неработещите ни институции.
Между другото мернах документален филм за затвора Белене днес и имаше осъден за домашно насилие - 2 години, ако не бъркам. Каза, затворникът, че имат курс по овладяване на гнева и разни подобни. Та, ето че все пак имало един. А останалите?

Мариела, разбирам че стъпките са малки и нищожни. Благодаря, че отговори на нападката, това исках да разбера и пожелавам успех с огромни стъпки! И въпрос отново, нещо което ми направи впечатление мисля от статията, която бяха споделили. Защо казваш, че в Щатите дори работа не могат да си намерят насилниците? Предполагам става въпрос за свидетелството за съдимост, след присъда. Заличава ли се т.е. има ли давност? Разкажи каква е разликата. И въобще, "как е там и какво може да си присвоим" ми е по-интересно от седянката с приказване, която се инициира.

Значи, ако на съпругът един ден му омръзне брачния живот и ей така от скука му скимне да иде и се оплаче в районното, че жена му му е отперила един задвратник и го е напсувала, то жената трябва да бъде арестувана, лишена от родителски права и пратена зад решетки за 6 месеца? Нещо такова ли предлагате?

За втори път питам: в какво точно се състои тази кампания? И какво точно искате да постигнете и с какви методи? Засега се виждат само едни общи и съвсем неангажиращи думи ¯\_(ツ)_/¯

Ефибуш, в Щатите се гледа сериозно на домашното насилие. Няма разделение по пол. Естествено трябват някакви доказателства. Синини, крещене, съседи да са чули джамборето примерно, да е ясно че нещо не наред се случва. Та там е пълно с всякакви откачалки и дрога. И хич не си поплюват да настанят детето в приемно семейство примерно. Дори индивида да не реагира, институциите поемат. Тук липсва това. Даже по- лошо, самите институции и представителите им  те карат да се чувстваш боклук , не се предприема нищо. Нали четете анонимните истории. Всички са такива. Оправят се сами жертвите, освен че стават за смях и подигравка. Та там, може и да помага говоренето , особено в традиционно затворени общности. Но тук...
 Аз лично съм виждала и следила такова абсурдно решение на дело за ДН ,където жетвата е обвинена едва ли не ,че си е предизвикала побоя. А насилника си е перманентен такъв , дори и преди е бил осъждан  ,но реабилитиран в наши дни. Така си живеят тия хорица тук с години без нещо сериозно да им се случва и си пребиват поредната жертва. Не ми се говори.
Но какво им става на всички върнали се от Америка? Снощи пускам БНТ и Наталия Симеонова говори и тя за насилието и някакви кампании...??? Не разбирам какво ще променят историите на жертвите и то , тези които са се спасили вече? Да, морална подкрепа ,осъзнаване ок. Но пак трябва да се оправиш сам. Това кога ще се промени? Излиза едва ли не ,че жертвите си мълчат пък системата само чака да прибира и наказва насилници. Това не е така. Да не говорим като има замесени деца ...Страх ги е жените именно защото няма последствия и наказания на насилника в масовия случай или поне  докато не се е случило най- лошото . Не че не искат да се спасят. Струва ми се, че госпожите от Америка искат да ни убедят, че жертвите с промяна на мисленето ще променят нещата. Да, това може да е част от процеса, но минимална. Другата част и помощ къде е ? В имената на безсмислените институции ,които не вършат нищо? Ето последната история , хотел, работа с малко бебе на ръце.страшна подкрепа от обществото и държавата..браво на момичето ,че се е оправило само. Адмирации!

Полицаите вероятно нямат право да задържат насилника за повече от 24 часа.И ако е така е логично той да излезе озлобен на другия ден и да си го изкара на жертвата.
Тоест и тук нещо не е дообмислено...

Настаняването на жертвата в защитено жилище май не става веднага...?
А би трябвало...
Някои отиват в хотел-ок.
Ами тези,които нямат пари и няма къде да отидат?
За тях също не е помислено.

Винаги съм бил за либералните демокрации и ми харесват практиките за признаване на всякакви права и т.н. Но българските традиционалисти все ни плашат, че ще се изврати обществото. И в крайна сметка кво се оказва - че в най-либералните демокрации най-добре защитават от домашно насилие. Защото докато стигнат до правата на супер малобройните групи, те са минали през елементарните права на защита на по-слабите - малцинства и жени.

Или полицията да нахлуе у вас и да арестува мъжа ви, защото на някой съсед не му харесва къде паркирате (примерно, има доста поводи) и се е обадил с думите, че мъжът ви тъкмо ви убива? После ще каже "ама аз чух еди-какво си", и кой ще докаже, че не е било така?

Като подадеш сигнал, записват твоите данни, все едно ти си виновен, че ги занимаваш, а не престъпникът. Това важи не само за домашното насилие.

На тема "закон" препоръчвам едно четиво. Няма да го копирам тук, защото е дълго, но то е от адвокат Теодор Георгиев, от 18.3.2022 в неговия профил във Фейсбук (Teodor Georgiev). Започва с "Аз съм един обикновен, провинциален адвокат...".  Той накрая е написал "моля, споделяйте", затова и си позволявам да го цитирам.

Полицията нямат право да задържат повече от 24ч. Освен ако преди това не е извършил друго действие, тогава се задържа за 72ч. За жалост, болни мозъци има много по света. В момента се сблъсквам с правосъдната ни система, заради един който никога не ми е бил гадже,мъж и каквото и да било от това естество, човек на който многократно му беше казано ако продължава да ме преследва,пише,звъни и т.н. последва насилие- от негова страна,кражба на златни бижута,заплахи..и се стигна до полицията. От полицията му направиха обиск, и ги намериха тези златни бижута и го задържаха за 24ч. повдигнаха му обвинение-осъдиха го на 10 месеца условна с 3г.изпитателен срок.
Но за мен,шокът и напрежението все още ме държи.

Изобщо не съм съгласна, че първа и основна стъпка е говоренето и информирането какво пишело в някакъв си закон, който никой не прилага. Говорене има предостатъчно, не сме в 19 век и това не е тема табу. Има предостатъчно книги, филми, блогове, подкастове и каквото се сетите.

Преди да си донесете "чужбинския" опит в България и да размахвате пръст какво било при тях, пък какво при нас, отчетете разликите. Понеже е добре да се концентрираме върху случаи, когато има физическо насилие с опасност да стигне до абсолютната крайност - САЩ са огромна държава, има начин с малка помощ жертвата заедно с детето  и с цялото си семейство, ако има такова, да се премести на хиляди километри, така че насилникът и физически да му бъде много трудно да я намери. Отделно има всички шансове за нов живот, добра работа, жилище и всичко останало. В България такова нещо няма, има 4-5 града, където сама жена и особено с дете може да печели достатъчно, за да се издържа. Отделно нейното семейство, роднини, приятели много трудно ще се преместят.

И като цяло голи лозунги от типа на "събирай багажа и се махай веднага", "можеш и сама да се справиш" и т.н. не помагат. Държавните инститруции и неправителствените организации трябва да конкретизират работата си. Как стои въпроса с подслона, който осигуряват, за колко време е и има ли някакви условия, или е изцяло безвъзмезден? Съдействат ли при намиране на работа, или само гледат децата, а жената сама търси? Съдействат ли за наемане на общинско жилище? Ако мъжът откаже да се разведе по взаимно съгласие и се наложи да се ползва адвокат, колко струва и помагат ли реално тези организации, или се очаква жертвата сама да намери пари и да плати, а после да се надява на добър изход от делото и да и покрият разходите? Ако жертвата не е работила от години и мъжът поиска родителските права на основанието, че тя няма доходи, има ли наистина реален шанс да вземат детето?

Ето над такива практически въпроси се концентрирайте, а не повтаряне на позитивни мисли. Ето, вие имате лична история и казвате, че с 50 долара сте тръгнала за САЩ. Само че едва ли сте събрала куфара от общия ви дом с насилника и сте се засилили директно към летището. И едва ли сте пристигнали там, без да имате идея къде ще живеете и какво ще работите, разчитайки само на тези 50 долара докато се ориентирате в обстановката. Поставете се на мястото на жена, която няма пари дори за хотел и която няма идея къде ще живее, какво ще работи и кой ще и гледа детето, а всички само и повтарят, че нещата ще се оправят като с магическа пръчка само ако повярва в себе си.

Това значи ли, че няма да има разяснение тук в темата? Мен поне написаното досега не ме заинтригува, няма стратегия, тактика, план, нищо по същество от "кампанията". Е хубаво, разбрахме как е в Тексас ама да подчертаем, че това е на теория. Но 90% от тия процедури дето ги описа по-горе ги има и полицията в България. Иначе на практика при индивидуални случаи и тук и там нещата често са различни от теорията

Eфибуш, доколкото можах ви дадох разяснения какво се опитвам да постигна с кампанията си. Малки стъпки с малки победи, чрез които, дай Боже, ще помогна някому. А вие, ако искате само да бъдете критичен/а и негативен/а, това е ваше право

Unicorn88, след като не сте съгласна, че първата крачка е говоренето по темата и познаването на закона, бихте ли казали каква според вас трябва да е първата крачка?
Освен това, нападателният ви тон не помага никому, а мен не ме засяга Но ще ви дам кратък отговор: когато заминах, всъщност наистина нямах идея къде отивам и как ще се оправя.... Но просто ми бе писнало да бъда"никой". Не размахвам пръст и не вдигам лозунги - изказвам мнение и правя това, което опита и средствата ми позволяват. Проблемите, които изтъквате под формата на въпроси, са част от причината да подема кампанията. В САЩ съществуват същите проблеми - защо? Защото въпросът не е колко голяма е държавата, а фактът на зависимост на жертвата от насилника. В САЩ дори проблемът от гледна точка на подкрепа е задълбочен именно от факта, че често жертвите са отделени от роднини и приятели на хиляди километри. И не, нещата не стават с магическа пръчка - в САЩ още по-малко държавата помага в социален аспект - САЩ не е най-добрия пример за социална държава Но там има закон, който сурово наказва всяка форма на престъпление в условията на домашно насилие, както изакон, който наказва всяко неприлагане на закона от страна на полицията. А позитивните мисли са важни! Вярата в себе си е основна! Ако я няма, каквато и солциална система да се измисли, никога няма да проработи. А вие, ако искате да виждате чашата винаги наполовина празна, аз избирам да я виждам наполовина пълна. Лек ден

Единственото разяснение, което се написа беше как е в САЩ. Ами всички искаме България да е като САЩ, за съжаление държавният ни бюджет е доста по-малък колкото и да сме позитивни в мисленето ¯\_(ツ)_/¯

Не говориш нищо за България. Кое точно в закона не ти харесва и искаш да промениш? Защо мислиш, че в България липсва говорене за домашното насилие, дори във форума има теми в които потребители коментират това.

Да, как е в Сащ, Франция, Германия има ли значение?
Донякъде има. Да се почерпят от по-добрите практики е хубаво, но дали в нашата мило родина биха могли да се приложат. Отпор ще има.
То нещата не са само до законите, но до мисленето на хората. Промяна в институциите към жертвите.
То и заплатите в развитите държави можем да си коментираме и техните цени, но можем ли да ги приложим тук.
Абсурд.
Може би трябва да има още много убити жени в куфари. Или пък дори и тогава народът ще претръпне съвсем и няма да му дреме за пореден път.

Това с тези 50 долара е някаква метафора на авторката предполагам, че някои знаем как се вадят визи точно за САЩ и какво проучване пада, хайде оставяме парите настрана, знанията ,уменията и тн. Ако върнем и годината когато това се е случило ще стане още по - невъзможно вероятно. Но , карайте , да не задълбаваме. Ще мислим позитивно!
За говоренето за ДН разбрах, много говорят напоследък. Практически ме интересува , предлагате ли някаква помощ в тази кампания ? Защото практически искат да се измъкнат хората жертви на ДН. И именно имат нужда от практична помощ. Адвокат , място за подслон първоначално и тн. Защо не се обедините с Наталия примерно  и подобни успешни лица, да направите фондация , защото сещаме се че нямате лични финансови възможности. Поне правна помощ да се предлага безвъзмездно! Ама не от някакви студенти на доброволни начала, които сега се учат, ами наистина топ адвокат по НК. Привлечете ги към каузата ! Не съм в тия среди, но веднага ще Ви подскажа с име - адвокат Доковска и сие . Имам наблюдения. Тогава може би ще станем по- равни с равните. Стига с това говорене, практическа помощ трябва. Концентрирайте се върху това.  Мислете как да стане , нали за това си дойдохте , да помогнете. Само с общи приказки ли ще караме ? И кой ангажирахте в тази ваша кампания? Само жертвите ? Продължавам да не разбирам. И не, не се заяждам. Обяснете моля, само с говорене ли смятате да помагате ? Защото аз например мога да си помисля, че искате да лансирате книгата си и да придобиете публичност и съответни финансови облаги от говоренето чрез реклама и тн. Напоследък наблюденията ми са ,че се връщат някакви успешни хора отвъд и почват да ни обясняват колко сме зле , но нищо повече ,освен че си вдигат собствените акции от което печелят естествено, но предимно само те.

Ясно ми е вече авторката колко "работи" за справянето с домашното насилие в България, след като не можа да ми отговори дори на елементарни въпроси като за колко време Анимус осигуряват подслон и съдействат ли за наемане на общинско жилище. А вместо това ми обясни как в САЩ имали обратния проблем, много голяма държава и жертвите често много далече от семействата си. Ами определено им помага тази инфомация на жертвите в България.

За жертвите на домашно насилие трябва ясен протокол, не работа на парче.
Трябва сигурно място, трябва хора за логистика и извеждане, медицинска помощ, юристи и пари.
Пари трябват, пари.

Някои май объркаха авторката с държавата и насочиха гнева си в грешната посока.
Защо когато някой се опита нещо хубаво да направи, па макар и мъничко, колкото може, вместо да го подкрепим и помогнем ако можем или поне да не пречи, ако не можем, ние гледаме да го стъпчем, да му размахаме пръст, да му обясним как не прави достатъчно /сякаш ние правим .../ и къде е тръгнал той на нас да ни казва. Особено ако е някой дошъл от чужбина. Ауууу, направо се обиждаме даже.
Защо, бе, хора? Ок, имате въпроси, неясноти, недоверие. Нормално. Не можете ли да видите диалог без да нападате и да се заяждате? Дори през екрана се усеща тона, с който уж не се заяждате. Защо? Наистина защо?
Дали пък да не опитате да водите нормална дискусия? Дори да не смятате, че авторката би могла да помогне с нещо, на вас какво ви пречи, че тя инициира разговор? Ми не участвайте в него, щом не смятате, че е полезен. Ама да хейтите и да я нападате, айде холан! "Не знам как е, ама не е како ти казваш" - малко така се получава.

П.С. Не мисля, че говоренето не помага. Точно с открито, обществено говорене се е вдигнала стигмата от много теми. А това е една от първите крачки към промяна на обществените нагласи. И на законодателство и т.н.
Твърдя го, защото съм видяла да се случва, лично съм участвала. Допреди 15 години колко се говореше за стерилитета? Знаете ли колко жени и мъже се срамуваха да търсят помощ? Държавата не поемаше почти нищо като изследвания, да не говорим за АРТ. Обаче няколко жени започнаха ей така на доброволни начала да говорят. Да говорят, говорят, говорят. Да обменят информация, да превеждат чужда литература, да търсят чуждия опит. И малко по малко набраха сила, станаха обществено разпознаваеми, привлякоха специалисти, започна да им се чува думата. Днес, държавата плаща вече 4 опита АРТ, има промени в законодателството, защити по КТ и т.н. Благодарение на ония жени, които започнаха да говорят. Чест е за мен, че ги познавам и макар и с малко, успях и аз да помогна за тази кауза. И продължавам да го правя колкото мога. Позволявам си да го кажа, не за да се изтъквам, а за да стане ясно, че опитът и думите ми са от 1-во лице, лично участвала в този процес, та много добре знам колко е трудно и колко бавно става. Но започнахме с говорене, дискусии, споделяне. Не ги подценявайте толкова. Все от някъде се тръгва, а когато не си тоя с властта, тръгваш оттук.

Авторке, успех!

Насилие къща няма!

Unicorn88 - ако си прочетете написаното, ще видите, че въпрос за Анимус няма. Освен това, ако ви интересува как работи Анимус, обърнете се към тях )

Ms.Gorgeous  - да необходими са пари! Но тези пари се събират трудно и с говорене   Затова аз предпочитам да мисля, че това, което успея да събера с кампанията си, дори и на един само човек да помогне, ще бъде прекрасно.

PureLove, това с 50те долара в джоба (ключова дума в джоба) не е метафора, но е ваше право да мислите каквото си желаете... Аз нямам какво да ви доказвам. А що се отнася до практическото на кампанията ми - мисля, че вече обясних - да свързвам се с различни организации и институции и дарявам както времето си, така и уменията си за различни инициативи в помощ или на конкретни лица, или на програми на организациите. Целта ми за публичен диалог по отношение на пропуските в ЗЗДН е също силно практическа!

sixsens - много се радвам, че сте разбрали и почувствали желанието ми за помощ и безкрайно благодаря за подкрепата!

Mariela Georgieva, като се говори за този проблем, трябва да се споменава и етническият му аспект, колкото и да е политнекоректно.
Не е общо валидно, но определени етноси имат тотално различно отношение. Знаете ли израза "бие те, щото те обича"

Това си е така.
Но е безпорен факт, че и при белите както се казва има насилие.

Имам предвид не това, че белите са нещо повече, но при други етноси посягането си е просто част от всекидневието, както и скандалите с крясъци, но на другия ден много се обичат. Всъщност, това го има и при white trash.
Обаче не мога съвсем да обвиня полицията, ако ходи за Н-ти път на адрес и впоследствие нищо не се променя.
Относно пасивността на полицията - винаги може да се напише жалба до по-горно ниво и все някъде ще хване дикиш, на определено ниво пиарът е важен и гледат да не си развалят публичния имидж.

О да, така е. При тях си много често срещано и дори не го смятат за проблем.

Cuckoo, здравейте Напълно сте права. В някои общности е много по-трудно да се работи по отношение на опубличностяването на темата, още повече на самите инциденти. Такива са общностите с дълбоко патриархални ценности, като арабските, азиатските, мексиканските, и честно казано, в този списък, базирано на наблюденията си, бих поставила и българската общност. Там, където семейството има стари, традиционни измерения, заключени в рамките на законовия хетеросексуален брак, нещата са доста сложни по отношение на разкриването на динамиката на насилието в дома. За това са "виновни" стриктно определените и следвани роли на мъжа и жената, както и приемането за вредно и опасно на всичко, което не попада под вече твърде остарялата норма.

А що се отнася до бездействието на полицията, за мен проблемът не е толкова в това, че им "писва" да ходят на един и същи адрес (това им е работата и даже да им е писнало, нямат право да го показват), а по-скоро проблемът е в това, че съществуващият закон им връзва ръцете, както и че оставя вратички за злоупотреба или чисто и просто, непукизъм. Рибата мирише действително откъм главата.

А какво трябва да направи полицията, при условие, че домашното насилие е в сферата на гражданското право? Полицията не следва да се меси в гражданскоправни отношения, доколкото за тях има предвиден съответния законов ред, докато те не ескалират в наказателно-правни.
Ако законодателят не включи ЗЗДН към наказателното право, полицията има само правомощията, които им отрежда законът в момента. Например да връчат ограничителната заповед на насилника и да му разяснят последиците при неспазването ѝ, съответно при неспазване да го задържат, евентуално, от там нататък повдигането на обвинение отново не е тяхна работа.

Оказа се, че юли месец вече е правен опит от ПП да се приеме нов закон, но явно не сварили или не са можали да го прекарат през народното събрание. Не ми се отварят пдф-ите да видя.

https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/164301

Него ли обсъждаме?

Не нов закон, някои изменения само.
Досега обсъждаме действащия закон.

Тоест не става дума и за тези изменения, каквито и да са, а идеята на авторката е да се приеме съвсем различен закон, така ли?
За действащия ясно.

По-скоро сравнения как се случват нещата в САЩ и тук...

Не знам защо българите са такива-вечно не доволни, ако някой прави нещо-не го прави ОК, ако нищо не прави ми нищо не прави.

За да се промени каквото и да е, независимо в коя сфера, трябва да има работещи закони, подзаконови актове и работещи институции. Аз като обикновен човек и да говоря какво ми се е случвало с баща насилник и мъж насилник, няма никакъв смисъл за мен.
За да има създадени работещи закони, трябва да има работещо правителство, което да ги внесе в парламента и работещ парламент, който да ги приеме. От там нататък как ще заработят институциите, честно нямам представа. Само знам, че трябват действия, много приказки както има един лаф "на пазара".

Аз от самото начало на темата си мисля, че става дума за Истанбулската конвенция. Големи полемики имаше тук около тази конвенция и по-конкретно около приемането на текстове свързани с дефиницията на пол и брак. Колко са били резонни и колко изкривени, не се наемам да кажа, защото не съм я чела. Но всяка нация си има специфики и за да се правят крачка изобщо, не може да се скача на неща, които са далеч от приети в обществото.

Тук я има прословутата конвенция на български:
https://rm.coe.int/168046246f
Озаглавена е:
"Конвенция на Съвета на Европа
за превенция и борба
с насилието над жени
и домашното насилие"

Което поне мен като жена ме кара да се чуствам като защитен вид бозайник и ми звучи супер дискриминиращо в страна като България, ама нейсе.

Иначе главния проблем у нас с нея е това изречение:

"„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики,
които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;"

Тоест се приема, че пола не се определя от биологичните дадености при раждането.
Което не мисля че щеше да притеснява някой българин, щото по принцип у нас на никой не му пука дали пълнолетния Пенчо е навлякъл пола или пълнолетната Пенка си е пуснала брада, нито дали двамата са вземали хормони и са си рязали или присаждали разни неща, обаче когато става дума и деца да могат да вземат самостоятелно такива решения вече е различно. А за съжаление от чиста алчност някой някъде реши че двете неща ще вървят заедно.
Колко ИК ще реши проблемите с домашното насилие ако се приеме, за мен николко, докато институциите все така не искат да си вършат работата.

Не зная дали сте чували, но в България жените и мъжете са равноправни доста отдавна.
Чела ли сте книгата The Help, която се развива през 60-те - времето когато в България жените работеха И мъжка физическа работа, за да градят светлото соцбъдеще? В книгата белите южнячки отиват в колеж може би за да си намерят съпруг, след брака не работят и нямат особен стремеж за кариера.
Пропуснали сте като общност афроамериканците - или за тях е лош вкус да се говори?
Сега се върнах на първия пост. Всъщност сте живяла повече в другото общество, тук сте била като дете, и сега се връщате при неуките туземци да им покажете правия път?

Не зная дали сте чували, но в България жените и мъжете са равноправни доста отдавна.
Чела ли сте книгата The Help, която се развива през 60-те - времето когато в България жените работеха И мъжка физическа работа, за да градят светлото соцбъдеще? В книгата белите южнячки отиват в колеж може би за да си намерят съпруг, след брака не работят и нямат особен стремеж за кариера.
Пропуснали сте като общност афроамериканците - или за тях е лош вкус да се говори?
Сега се върнах на първия пост. Всъщност сте живяла повече в другото общество, тук сте била като дете, и сега се връщате при неуките туземци да им покажете правия път?
[/quote]

Тъжно ми става, когато се сблъскам с нищо непредизвикана агресия и жлъч. Но няма да отговоря със същото, защото го смятам за непродуктивно.

Равноправието между мъжете и жените в България се изразява в законовата уредба на човешките им права, но няма нищо общо с това, за което аз говоря, а именно културно обуслованите полови роли, които за жалост, са все още твърде патриархални. (и не ме разбирайте погрешно - не говоря за деспотизъм на мъжа в социума, тъй като много жени също подкрепят патриархалните ценности). И просто да вметна в скоби: фактът, че жените в България през годините, споменати от вас са работили тежка физическа работа, не ги прави равноправни на мъжете, нито пък разказаните истории в споменатата от вас книжка са меродавни за социалното и културно развитие на американските жени от периода.

По отношение на афроамериканците - не съм ги споменала не защото е лош вкус да се говори за тях, а защото не попадат в категорията на общности с дълбоко вкоренени патриархални ценност.

И не, не смятам българинът за туземец.... Но определено все повече се натъжавам от негативността и латентността му.

Ами аз не съм съгласна с това определение - първо, това е социално понятие, не биологично - тоест, няма как да бъде измерено и обективно поставено. За мен Иван може да се държи като жена, ама Иван да не се възприема като жена - какво правим? Да не говорим, че нали вървяхме в посока разчупване на стереотипи, към това, всеки да се чувства свободен за поеме всяка една роля във всеки един момент, защото може и му харесва, а не защото е мъж или жена - и на това да не се гледа с лошо око. А сега изведнъж вземаме стереотип и го правим определящ за това какъв пол е дадения човек. Да не говорим, че в различните общества различни неща са приемливи за мъжете и за жените. Абсурдно е. Не виждам и какво може да му е отношението към домашното насилие.

Аха, щом някой не е съгласен с твърденията ви - той е негативен и жлъчен. Както казваше бившия ни премиер "требва да се гледа позитивно". Само че съм живяла достатъчно да видя, че зад призивите за позитивизъм много често се крият интриганти или хора без мнение, които така замитат....изходеното, ако им опонираш.
Знам си обществото и недъзите му и не смятам, че сме страшно изостанали. Заради вас ще напиша, това което повтарям постоянно в този форум - ценностите обикновено вървят в пакет. Жена, която претендира за еманципация,  поема и отговорностите и издръжката на себе си и децата, а не чака само мъжът да ги осигурява.
Да спомена наръчника за добри съпруги, издаден в САЩ през миналия век. И той ли не е меродавен за нагласите по онова време? Нямало е такова нещо, но все пак са го издали?

По строгите закони дават път на повече злоупотреби, както вече се случва много често особено на запад и в сащ. Защото жената като си хване любовник лесно може да докара мъжа си до нервна криза и да го провокира да я удари, след което му взема къщата, колата, децата и парите, и си живурка на широко с любовника. Кой е жертвата в този случай? Резултат- все по малко бракове, по малко желание у мъжете за сериозни връзки и разцвет на платената любов и неангажиращи връзки. Докато истинските жертви стоят сами при насилниците си в пълна емоционална зависимост и последващи финансови и всякви други.
В тази посока може би трябва да се работи, защото аз навремето като се сблъсках с такова нещо при приятелката ми, изобщо идея си нямах нито за какво става въпрос, нито можех да намеря обяснение какво виждам, нито как да реагирам. Всичките ми приятели връстници, че и по възрастни ми казваха просто да не се занимавам с нея и да я оставя да се оправя като иска да стои в такава връзка. В последствие след години разбрах, че емоционалната зависимост е едно изключително трудно за преодоляване състояние, изисква се външна помощ по възможност квалифицирана и желание, и най вече осъзнаване на проблема от самата потърпевша. Мисля говорене на децата и преподаване на някаква базова психология в училище биха имали повече полза от разни конвенции и други мерки на хартия.

Аааа, без тези за бедните провокирани мъже. Като е провокиран - развежда се и толкова.
Онзи Орлин, който удуши жена си, защото му изневерявала, е бил провокиран? В България няма ли разводи, бащата няма ли право да вижда детето? Да беше някой прошляк, ами той IT, не са му липсвали пари
Точно в по-старите демокрации ми се струва, че нещата са още по-изравнени и съдът не смята мъжете за негодни да гледат дете.
Държавата няма как да предпази някого от самия него - това по повод твоята приятелка.

Cuckoo, разбирам, че по всяка вероятност имате своя, преживяна причина да виждате навсякъде "задна цел", за което съжалявам. Нищо не се опитвам "да замета" Започнах темата с надеждата за диалог, а диалога предполага различност в мненията Просто имам усещането, че не ме разбирате правилно, тъй като много от нещата, които казвате, нямат връзка с това, което аз казвам. Например: "Знам си обществото и недъзите му и не смятам, че сме страшно изостанали." - още веднъж, нито съм казала, нито мисля българинът за изостанал. Продължавам обаче да твърдя, че имаме  култура, силно повлияна от стари патриархални ценности. Освен това, "вашето общество" е и "моето общество" - няма нужда от такова деление . Друг пример: "Жена, която претендира за еманципация,  поема и отговорностите и издръжката на себе си и децата, а не чака само мъжът да ги осигурява." - Ако погледнете това, което аз съм писала, а именно "не говоря за деспотизъм на мъжа в социума, тъй като много жени също подкрепят патриархалните ценности", ще видите, че по този въпрос разсъждаваме еднакво. Но това няма нищо общо с домашното насилие. Еманципация или не, насилието си е насилие и трябва да бъде наказвано! Както и лъжовните показания трябва да бъдат наказвани.

rf22, не съм съгласна, че строгите закони повишават възможността за злоупотреба. Според мен, това правят слабите закони или липсата на такива. Аз лично не смятам, че физическата саморазправа е отговор на каквато и да е криза. (освен ако не става въпрос за самозащита). Без значение колко ми е ядосан съпругът/прителят ми и колко съм му изкарала нервите, няма никакво право да ми посяга! Думите са ни дадени за това - да решаваме словесните си битки чрез тях. Ако не можем, има законови начини. Но не и насилие!
Иначе, съм абсолютно съгласна с вас за важността на образованието в училищата - децата да могат да разпознават признаците на насилие и психична манипулация, да знаят конструктивни методи да се противопоставят, да знаят към кого да се обърнат за помощ, да са отворени към приемането на помощ, а не да я смятат за срамна. Това е нещо, което много би помогнало в превенцията на насилието.

А коя култура не е повлияна от предхождащите патриархални ценности? Досега сте била сред хора без традиции и патриархат, пуснати от Марс с вградени чипове за еманципация и либерализъм?
Не забравяйте, че има и насилие от жени към мъже, вкл. психическо. В това отношение ми се струва, че тукашните мъже са по-търпеливи от американските. Факт е, че под ДН се разбира предимно физическо и предимно от мъж към жена. Опитайте в този форум да пуснете идеята, че мъжете трябва да имат повече права и гледайте сеир
В предишния си пост споменах опит за манипулация с насилие от мъж към жена. Ето ви чудесен пример за злоупотреба или за пиар и реклама.

Само да отбележа, че при споровете за ИК, множеството тук я анатемоса. Аз бях против цялата истерия и че трябва тази енергия да се насочи за по-важни неща. Какви епични спорове бяха с нейните противнички...ехе

Не е толкова трудно да си изпросиш боя особено ако си го поставиш за цел. Просто факти. Освен това дори не е нужно, достатъчно е обвинение в домашно насилие дори и без да има такова, за да се създадат сериозни проблеми на ответната страна. Такъв съвет беше даден наскоро в съседна тема на жена как да се отърве от съпруга си лентяй и да му вземе всичко, за сащ ставаше въпрос. Не разбрах дали има някаква възможност той да се защити в съда адекватно. Злоупотребите също са факт, дори проблем, така че не може да се разглежда едностранно този въпрос.

Здравейте,

Заедно със Сдружение "Самаряни" за втора година започвам кампанията срещу домашното насилие "Лицата на неродените пеперуди". Прилагам линк към първия от благотворителните проекти - издаването на книга, приходите от която ще бъдат изцяло в полза на Кризисния Център към Сдружението.

https://dreambook.bg/project.php?id=68

Също така, прилагам линкове към Фейсбук и Ютюб, където ще може да се следи хода на кампанията и различните инициативи по кампанията.

Една от тези инициативи е предстоящата среща с обласният координатор по случаите с домашно насилие към полицията в Стара Загора, по време на която искрено се надявам да успеем да намерим начин да си съдействаме.
Друг благотворителен проект, който наближава е интерактивният семинар по самозащита, наречен "ЩИТ".

Ще се радвам да видя повече хора да се включат в проектите на кампанията. На този етап, можете да закупите книгата, да дарите, както и да споделите линковете с ваши приятели и познати и да последвате страниците и Ютюб канала за повече информация.

Благодаря предварително за отделеното време и най-вече, за подадената ръка.

Ето и допълнителните линкове:

Ютюб: https://www.youtube.com/channel/UC8MXduPSeyWsPSPVGgry4dw

Фейсбук: https://www.facebook.com/TheAlternative
https://www.facebook.com/groups/1265666707521265
https://www.facebook.com/mariela.georgieva.92/

Родителите ми не знаят, а и там не бих отишла. Освен да ми натяквам, не знам с какво биха ми помогнали.
В интерес на истината и приятелки нямам вече, всички приключиха отношения с мен, заради този човек.
Повтаряха ми, че не е за мен, а аз не ги послушах.
Сега не мога да почукам на вратата на никого.
Момчето е връзкар и мама ще го измъкне, ако се стигне до полиция.
Той вече веднъж е осъждан, за разпространение на незаконни вещества.
Ако искам някакви последствия за него, ще стане ли с ограничителна заповед?
И медицинско може ли да се извади без видими следи, защото той не винаги ми оставя такива?