"Гап иър" преди/след университет/гимназия

С нищо.
Да дотирам пътешествия и лентяйство на пълнолетно дете или да работи нискоквалифицирана работа за къси пари докато се мае ще ли учи - тц.
Ако ще учи - окей, ако няма да учи - окей.
Но тази година бих я дала на себе си.

Нека не се лъжем - "gap year" културата не е много характерна, позната и успешно практикувана по нашите ширини.
Младите се залъгват по разни "кариери" като барманство и кол-центърство, които за момента плащат добре. Двайсетте години си минават. Пръква се семейство. И после на 35-40 се чудиш на къде да хванеш.
Изберете си професия, докато е време, и я направете свое призвание!

За мен родителят да пише във форум дали е ок това за пълнолетен човек - малко странно. Това не е дете, не е бебе. И за мен е тъпня. Или учи, или да се издържа сам.

Ти си познаваш детето и може да прецениш дали тази gap year ще я използва пълноценно или ще е тотална загуба на време. Аз лично съм против подобни, но може би защото все бързам (и аз не знам за къде...)

Учене на език, тренировки, пътувания може да се правят спокойно и докато човек учи в университета. За работата е леко спорно дали ще може да съчетава, ако е във ВУЗ, но зависи от специалността.

Аз мисля, че е страхотно, стига да не се възприема като да отглеждаш търтей.

Ако си мисли, че ще лежи на дивана и няма да прави нищо, абсурд.

Ако иска да поработи, за да осъзнае дали дадено поприще е за него, да пробва някакви стажове, пътувания, тогава да, нека.

Аз ако имах такава gap year, сигурно нямаше да запиша тази специалност в бакалавъра си, която записах, завърших и не работя по нея.

Не мисли, че мотивацията след година спада. Ако човек е осъзнал с какво иска да се занимава, ще е мотивиран. Аз лично съм на 30 и в момента уча. В пъти по-мотивирана съм, отколкото като бях на 20. Просто сега е осъзнат избор, а преди е било детска мечта.

Просто не допускайте да младежът да се отпуска, да не прави нищо, да остава без задължения.

Смисъл има само, ако семейството има излишни пари, които да финансират тази година и абитуриентът не знае какво му се учи. Не случайно тази практика е популярна само в по-богати страни като САЩ и Великобритания, защото за средната класа в тях 1 година пътуване из Източна Европа, Азия или Африка не е нещо скъпо.
Ако не си сигурен в каква посока искаш да се развиваш и какво да учиш, едва ли целите, които си измислиш за такова пътуване ще са много смислени. Вижда се от разни теми от типа на "не съм сигурен какво искам да уча, ама съм сигурен в коя държава, по много важни, но тайни причини", които винаги изхождат от някой филм или книга.
Ако пък знаеш какво искаш да учиш, по-добре първо да завършишни после да ходиш на такива екскурзии. Животът е непредвидим и след 4 години може да си в лоша ситуация и дипломата и спестените пари да са решаващи. Ако не - света няма да избяга. Дори при Ковид големите ограничения бяха по-малко от 1 година.

Да не прави нищо млад човек ми е странно. Или ще учи, или ще работи. А ако работи, няма да е съвсем "gap".
Може да не учи, но задължително трябва да работи, в случай, че:
-не го приемат в желаната специалност. Не съм привърженик на учене на всяка цена.
-има финансови затруднения и предпочита да работи една година, за да подсигури ученето във ВУЗ.
Ама да се шляе безцелно, не. И да пътува, колко време от годината ще пътува, че да му е нужна цяла свободна година.

Далеч съм от мисълта дори за шляене и излежаване една година ... НЕ! Тази хипотеза отпада.
Ако дефинираме gap year като година без университет, но година с учене на немски език в Германия (например), стаж във фирми (какъвто направи миналото лято и каза: не, това не е за мен) и т.н., какви предложения имате, за да продължа със списъка с ползи? Посоката е да си отговори на въпроса: "Какво искам да правя като порасна " Каква професия е подходяща за мен, какво ми харесва като професия ...
Не знам за вашите деца, но за МС списъкът с професиите и какво всъщност правят тези хора, не е богат. Тръгва да търси университет не по държава, а по специалности и професии и се изгубва, защото не знае какво иска, какво търси ...
Познавам не едно и две деца, започнали да учат не това, което е за тях, подплатени от "ужаса" на gap. За мен това е по-лошият вариант: 2,3 години в специалност, с която нямаш нищо общо.
Да се върна на въпроса: идеи как да използваме тази gap, за да намери правилния университет и специалност.
Благодаря за споделените мнения!

Той, докато не пробва да учи нещо, как да разбере дали е за него?
Нужна ли е цяла година да се мисли по този въпрос вместо още сега да се запита кой предмет / област са му интересни и да действа? Пък, като се окаже, че не е за него, тя gap годината сама ще дойде.
Може да се допитате до разни специалисти по кариерно ориентиране. Другото, което ми хрумва, е да обмени идеи със съучениците си или да посети разни форуми - международни даже. Младите хора навсякъде по света се лутат на тази възраст, но не малка част са доста ориентирани и може да му помогнат.

Идея за насока има, или поне имаше допреди един-два месеца. Обърка се нещо, търси, и се обърква още повече ...
Посоката е инженерна, ама приложна физика ли, електроника ли, изкуствен интелект ли, роботика ли, автомобилно инженерство ли ... после се появиха разни финанси, инвестиции, бизнес ...после архитектура...
Докато не си нарисува бъдещето, няма  да може да се концентрира.

Каквото и да направи, няма да е грешка. Защото от грешките се учим.

С екскурзии или работа като барман в някой курорт няма да разбере какво му се учи.
Това търсене на идеи е по-скоро търсене на извинение да не вземе решение.

Gap year у нас все още е "лоша дума".

За мен има плюсове, но както казва Каси -  трябва да е целенасочена, посветена на нещо, година.
Мисля, че ти не можеш да го измислиш. Трябва студента да решава, от него да идва инициавтивата.
Познавам млади хора, приети в Джорджтаун и Харвард избрали гап година преди университета. (приети вече, но отлагащи старта. Не са българи). И в двата случая бяха в друга държава по обмен и опознаваха живота и културата на другата държава в приемни семейства.
Познавам гап година ученици кандидатстващи отново и получаващи страхотни оферти и стипендии от чужди унита, които са им отказали при пърото кандидатсване.
Изобщо, аз харесвам идеята, но с изричната уговорка за обогатяваща година ( а форми за това много, според интересите).

Като се замислите тази гап година не е чак година. Докато завърши училище, минали три месеца и вече е време за новото кандидатстване. Колко пък толкова време да губи ученика?

Една година в друга държава да се опознава живота и културата, колко могат да си го позволят от финансова гледна точка?
Затова у нас не е толкова популярно. Иначе е привлекателно, да, но не е по всеки джоб.
За мен след училище-учене или редовна(в смисъл не почасова) работа, едно от двете. Успоредно - ако детето има влечение, може да научи втори, трети език, да подобри компютърните умения, а може и  с нещо съвсем различно да се заеме- готварски курс, например. Познавам колега, който е учил в България, но има чужда магистратура и в чужбина е работил като готвач(заради УПК готварство), а не като разносвач на пици, например.

За някои специалности учене и работа трудно се съчетават(медицина, например). Но само учене или само работа на тази млада възраст, когато още няма и кой знае какви домашни задължения, съвсем успешно могат да се съчетаят с допълнително усвояване на умения.

Вече и те доста често работят. Хем за финансово подпомагане, хем с цел по-лесно после да си намерят  място за специализация. На етажа в общежитието на дъщеря ми са 16-17 души, от тях само един не учи медицина. Всичките работят почасово в университетската болница. Но хайде да кажем, че това не е показателно, понеже не става дума за БГ. Ами и тук има вече доста работещи бъдещи медици.

В gap year като замисъл няма нищо лошо, напротив, но реализацията  при нас е трудна. Колко родители са в състояния да финансират пътувания на децата си? Ако пък ще се работи просто нещо, за да не  виси чадото на врата на родителите си, няма особен смисъл. Защото просто някаква работа няма да му помогне да си избистри в главата какво иска да следва, с какво иска да се занимава в бъдеще. У нас има и една друга особеност - децата, владеещи на високо ниво даден език,  масово започват да работят по колцентрове. Без никакво следгимназиално образование почват да изкарват немалко пари, да се чувстват значими и независими,  понеже  могат да си позволят много неща. И се прокрадва  неминуемо идеята да не се следва, понеже ето, и без висшето  нещата се нареждат.

Според мен не е лоша идея, защото за себе си лично разбрах, че е едно да си студент на 20, съвсем друго на 30. От гледна точка на заинтересованост и амбиция на 30 беше в пъти повече.

Има достатъзно програми, които не ти струват и стотинка.
Само защото не сме наясно с тях и не са позната алтернатива в България, не означава, че не съществуват. Малко по малко и това ще стане средно статистически варинат за българския студент и няма да е толкова непонятно и "лошо решение" точно както ученето в чужбина навремето е било "голяма привилегия".
Просто като всяко ново и непознато нещо бързо го отричаме.
Няма какво да и се финансира на гап годината. Нали смисъслът е сам студентът да е инициатора. Ако се наложи самолетен билет все може да се купи. Стига да е ясен плана и добавената стойност, смисъла на гап годината. Има не малко програми където могат да работят към всякакви организаии  по света и да получават заплащане за това - да, далеч по-малко от редовна заплата, но достатъчно за да се издържат и да трупат така заветният културен опит в друга държава.

Не зная дали на Каси случая е такъв - трупане и обогатяване или просто детенце да си реши ще учи ли няма ли, но е факт, че смисълът на гап година не е никак за омаловажаване.

Дори не знаех, че има вариант да те приемат в уни, но да отложиш старта ...
Звучи страхотно! Кои са тези уни? В щатите сигурно. Там да доста гъвкави.
Къде мога да видя програми за гап? Сигурно има студентски програми в тази посока?
Ето, започвам да се присламчвам към идеята

Не е  само в САЩ, просто трябва да се пита в интересуващите ви унита. Когато дъщеря ми кандидатстваше медицина в Германия, си комуникираше с една германка. Нея (германката) я приеха в Мюнхен (LMU), но каза, че ще стартира чак следващата година.

Едната ми най-добра приятелка е направила gap year след гимназията преди 20-тина години и казва, че това е най-доброто решение, което е взимала в живота си. Само че тя е работила през това време и по никакъв начин не е била в тежест на семейството си. Обмисляла е какво точно желае да прави, тъй като до момента се е колебаела. След това вече си записва висшето и оттогава си работи по специалността.
Много е индивидуално и всеки трябва сам да си прецени. За мен е добър вариант за човек, който не знае какво иска. Повечето такива записват там нещо си, което най-често е безполезно, само и само да казват, че учат, или дори и да е хубава специалност, се оказва, че не е за тях и изучаването й им тежи. Но пак уточнявам - това при положение, че през тази една година работи и размишлява над живота

Като се поразрових малко повече в нета се оказа, че има наистина доста предложения, цели асоциации, които предлагат гап, с програми по различни направления, в различни държави, с различна насоченост ... Поне идеи могат да се откраднат
Явно тази "мръсна" дума не е чак толкова лоша по света
Вече се чувствам по-подготвена в тази насока Ако МС реши да прави гап, вече знам, ще го подкрепя!
Разговарях с моите приятели по темата, не едно събиране, и първата реакция беше отрицателна, отхвърляща, заклеймяват дори идеята. До края на разговора, си промениха мнението и се замислиха и те за този вариант .Май се превръщам в пропагандатор на гап годината

На наши приятели голямата дъщеря изкара 1 година ( по-точно 5 месеца) в Перу, а по-малката на остров Фиджи точно с такива благотворителни асоциации и след това отидоха да учат в Кеймбридж.Помагаха на местни хора в селата и им преподаваха английски. Голямата вече работи в централата на Гугъл в Сан Франциско и споделя , че периодът и на гап иър е най-хубавият и смислен, особено предвид съвременното средно образование, което все още набляга на знанията, а не на развиване на качества и умения на младите хора.
Моите момчета, ако имат такова желание, бих ги подкрепила с две ръце.

Синът ми е в момента на gap year. Приет е медицина да учи в Ливърпул, започва септември. Сам си реши и университета му позволиха.
В тази година той пътешества в Америка за месец сега в Скандинавските страни. Когато си е вкъщи работи и си изкарва пари. Спести си за пътуванията и за да си плати част от ученето и общежитията.
Стана още по-отговорен, опозна покрай работата и пътешествията си различни хора и тн.
Неговите приятели, които взеха gap year също пътуват по света тази година. Някои младежи, който не успяха да влизат да учат това което искат използват тази година да кандидатстват наново.

Хубаво е докато си млад и без ангажименти да пътуваш и разглеждаш света.

Най-смислено ми се стори да отиде да учи немски в Германия за година пък дано да се ориентира в това време с какво да продължи и дали да е в Германия. Имат немските унита такива програми.  Успех!
И МС промърмори нещо такова, но понеже наблегна на пътуването с опознавателна цел - изобщо не мога  да подкрепя един такъв “проект”.  Много филми гледат и чули, недочули… Една година почивка и осъзнаване преди университет бих подкрепила, ако детето има нужда от действителна почивка след тежка/и гимназиални години. Нашият частен случай не е такъв 😂 и за мен другото си е бягане от отговорност. То няма гаранция, че и след  1 година ще си “намери” точната специалност. А свободна година СЛЕД прием - подкрепям.

Gap year приемам само ако ще се занимава с доброволчество из Африка, Азия и подобни места с тежки условия на живот.

Иначе има два варианта:
1. учи и аз го издържам
2. работи и в срок от една година се изнася (като добра майка мога да му дам евентуално жилище, но повече от това не)

Език, спорт, ала-бала може да ги прави междувременно - не е необходимо да отделя цяла година само за това. Между другото, от собствен опит смятам, че ученето е въпрос на навик и ако го загубиш, се изискват допълнителни усилия, за да залягаш над книгите.

По наше време нямаше "gap year" като термин, но въпреки това и тогава не беше нещо нечувано. Сещам се за няколко примера от моето поколение, за които ще разкажа. Още повече, с поглед върху по-нататъшното развитие при тези хора, което и на самата мен ми е полезно, за да си избистря мнението по този въпрос.
Едното момиче тогава се целеше в университет и специалност с много труден прием. За малко не успя, записа друга специалност в същата сфера в друго учебно заведение. Още в началото на следването установи, че не ѝ харесва, отписа се и посвети годината на ново кандидатстване, в резултат на което втория път успя с това, което искаше. Завърши го, работи си го, доволна е.
В другия пример момче по средата на следването реши да прекъсне и да поработи малко. След година, в резултат на впечатленията, които беше натрупал, разказваше, че то без образование никой за нищо те нямал. Върна се в университета, пълен с нов ентусиазъм за учене, съвестно си завърши следването. После започна работа и така до сега.
Трети пример - момче, по някое време към края на последната училищна година заяви, че има нова идея за себе си, за която няма да му стигне времето и затова една година ще се готви и чак след това ще кандидатства. През въпросната една година се завъртяха няколко варианта на нови идеи, накрая се върна почти в изходна позиция, от идеите му нищо не стана, приеха го нещо компромисно, което даже и не завърши. Та тази "гап иър" се оказа началото на няколко пропилени години.
Та така... различни хора, различни резултати - за един сбъднати мечти, за друг зареждане с ентусиазъм, за трети - чиста загуба на време.
Ако детето ми каже, че иска "gap year", ще искам да разбера мотивите, и най-вече - идеите за тази година. Мотаене без цел и посока не бих подкрепила. И бих посъветвала да пробва и да кандидатства това, което иска, независимо как оценява предварителната си подготовка. Не бих държала на следване на всяка цена, каквато и да е специалност, но и не бих приела пълнолетен човек да си обяви година за чудене и блуждаене, в която друг да му планира и организира заниманията, а и да му ги финансира.

Разбира се, даже не само като си млад. Обаче това нещо струва пари, а поне аз не съм склонна да плащам.

Докато детето завърши училище, смятам, че е мое задължение да му плащам ваканциите, пътуванията, спортните лагери и прочие развлечения. След това не, или поне не изцяло.

На нвколко пъти вече прочитам ( в различни теми) докато така плащам, иначе не.
Не си ли се струва като изнудване това? Ако не направи както аз искам врътвам кранчето?
Аз гледам на финансирането на децата си като патеричка докато успеят сами да проходят уверено.
Как е било във вашите младини? Поставяли ли са ви такива ултиматуми?

Много хубав въпрос, Амели!
В моменти на безсилие и на мен ми е идвало да го кажа, признавам. Май на всички им е минавало през главата тази мисъл. ...
Не бих поставила така въпроса: докато плащам, ще правиш това и това. Бих плащала гап година без финансови условия. И понеже си е опасничко, условията ми ще са в посока идея, цел, мотивация и няма да спирам да следя за отклонения и да дудням, разбира се, нищо, че ще е на 19г.

Амели, хареса ми как си го казала за патерицата, че много български родители са склонни всичко да поднесат на тепсия.

Аз също не съм започнала да уча веднага след гимназия, защото не ме приеха в желаната специалност. А не исках да уча каквото и да е. Но съм работила, по това време беше задължително да работиш, за да имаш право да кандидатстваш, ако си завършил гимназия в предходни на кандидатстването години. Което не е съвсем "гап", дори никак. Ходих си на работа и се подготвях за изпити междувременно, а езици упражнявах с четене на книги(нямаше много други възможности по онова време). Успоредно се чувствах по - свободна, отколкото докато учех в гимназия(като ученичка отделях много време на неприятните предмети, за да поддържам отличното ниво на приятните) и освен за разходки и купони, използвах свободното си време да се уча да готвя(в гимназията "не пипвах" тенджера, наистина нямах време), да правя торти и сладкиши, както и ежедневни, но по-трудоемки ястия), спестявах малко пари, учейки се да планирам разходи, все обикновени неща, но впоследствие полезни за студентка на 500км без ежедневна(дори телефонна) връзка с родителите си.

За сина ми не виждам смисъл от "гап", конкретно в неговия случай няма особено колебание относно какво ще учи(в рамките на 2,3 специалности е колебание то), но ако реши да не учи, задължително ще работи на нормален работен ден. Имам възможност на този етап да го издържам и без да работи, дори ще ми е по-полезен, ако не работи и ми е на разположение за разни организационни неща, пак вид работа, но не е "моето нещо", нито неговото.

Но примерите не могат механично да се пренасят, всяко дете е различно, всяка семейна ситуация и гледна точка, също.

Не всеки родителски отказ да се финансира gap year е извиване на ръце, ултиматум, спиране на кранче.  Както и  не всяко  безусловно финансиране означава смислена родителска подкрепа, допринасяща за ориентацията и бъдещото развитие. За мен поне зависи  с какво ще е  зает малдият човек в   тази пропусната година. Ако ще  е   просто да си пътува и да си спортува младежът/девойката, по-скоро бих отказала. Докато търси себе си, ще поработи. Спортът и пътуванията просто ей така с цел отдих/разнообразие не виждам как помагат за после.

След втори прочит на темата с фокус върху постовете на майката, ще напиша още един пост. Останах с впечатление, че проблемът на бъдещия абитуриент е, че не може да се насочи приоритетно към определена специалност, но все пак всички изброени са в сферата на техническите науки. Продължавам да поддържам мнението, че някакво съприкосновение със системата би му помогнало за ориентирането повече, отколкото предопределена на всяка цена "гап иър". Т.е. да си определи списък с желани специалности, да опита с кандидатстването, а нататък - каквото сабя покаже. Все пак са в една сфера и е ясно към кои предмети трябва да насочи усилията си. Не е като да се чудиш между медицина, право, архитектура или някакъв инструмент в Консерваторията, които неща се кандидатстват с коренно различни предмети. От това, което усещам като настроение от авторката, детето има опцията да не учи на всяка цена, има подкрепата на родители, а това би трябвало да му донесе нужното спокойствие. Може самата атмосфера в университетите при подаване на документи или изпити да му дооформи представата къде би учил или не би учил. Може да не го приемат нищо от най-желаните, но хвърляйки се в играта, вече да знае какво наистина иска и през следващата година да се фокусира към него. Или да може да определи какво твърдо не иска и да стесни кръга от желанията, което пак е важно. А може и "специалността да го намери", т.е. започвайки да учи това, което е приет, да открие, че е точно това, което иска.

Дали ще проходят уверено, ако са свикнали с патерицата?

Мисля, че по-скоро, да! Когато им се наложи вече да ходят сами ще са на по-зряла възраст, с повече опит и стабилни емоции, с пример от "патерицата". Ако ги оставим без нея (патерицата), на по-ранна възраст,  рискуваме да се сблъскат с трудности, които не могат да преодолеят (поради крехката им възраст) и да се откажат, да тръгнат по лош път, да се самосъжаляват .... и каквото още се сетите в емоционален и поведенчески аспект.
Зависи от много неща, разбира се, но рисковете ми се струват повече (без помощ и пример).
Към момента още не мога да намеря цел на гап годината за МС, но това е по-скоро негова работа, да търси и да изследва. Аз само ще следя и ще подпирам . Той живее самостоятелно от септември и по-рядко се виждаме, та нямам и много контрол. Чакам го да си дойде за уикенда, та да поговорим и да наместя чакрите.

Ако живее сам, къде е подпирането?

Kassi, а обмисляли ли сте варианта за американски университет? Дори AUBG предлага гъвкавост по отношение на избора на специалност.

Давали са ми избор да уча или да работя и то понеже смятаха, че е невъзможно и да се учи редовно и да се работи.
Да искаш да знаеш какво точно финансираш, лукс или необходимост, не е изнудване. Необходимо ли е човек да не работи, за да реши дали и какво иска да продължи да учи?
Може би има смисъл от гап година по две причини:
- Човек да свикне да живее и да се оправя самостоятелно преди да са го налегнали и грижите от следването.
- Да се откъсне от родителската опека и да добие навици да взема решения самостоятелно.
И в двата случая родителската "помощ" е противопоказна според мен.

е нали точно за това става дума през цялото време - самостоятелност, доизясняване на желания, съставяне на план, намиране на идеи....

Между другото как според вас се случва откъсване от родителската опека и добиването на навици за самостоятелни решения?

Уж за това става дума.
Самостоятелност (но за наша сметка)
Доизясняване на желания (с наше задължително одобрение)
Съставяне на план (с наше натрапено участие)
Намиране на идеи (с наша непоискана помощ)

По мои наблюдения и опит:

Откъсването от родителската опека става с отделяне от родителите. Психологическо през пубертетския бунт, физическо, с изнасяне на квартира или в общежитие и икономическо, с изкарване на прехраната с труд. Колкото по-късно започнат, толкова по-бурно протичат тези процеси.
Добиването на навици за самостоятелни решения става с правене на опити и грешки. И с поемането на отговорността за тях.
Опитите за предпазване от грешки и поемането на последствията са като опиатите. В малки дози по време на операция спасяват живот, в големи дози приспиват завинаги, а редовната им употреба предизвиква тежка зависимост.
По добре да показваме, че вярваме, че могат да се справят успешно сами.

ПС Често, когато мислите са ми били объркани е било, защото се опитвам да оправдая правенето на нещо, което знам, че не е полезно, но много ми се иска. Струва ми се, че и при Касий е така по темата.

О, да! Всички варианти обмисляме! Инженерните специалности обаче в АУБГ са дефицит.
Mitteva, не разбирам точно какво имаш предвид под "оправдая правенето на нещо, което знам, че не е полезно, но много ми се иска".
Всъщност, приключих с периода, когато вярвах, че не е полезен гап, сега гледам на това като възможност по-скоро да се ориентира по-конкретно за желаната професионална кариера. Не изключвам и актьорско майсторство да се появи като вариант. Няма лошо, важното е да избере това, което е на сърцето.
Разговорите тук ми помагат много, за да си избистря идеите, не за са се оправдавам. Задавате въпроси, давате идеи ... това ми помага да си задам и аз моите въпроси.
Имам усещането, че в гимназията децата са толкова ангажирани с учебни задължения, че не им остава време и мисъл какво искам да правя нататък. Когато се освободят от този ангажимент и непрекъснатото затрупване с домашни, проекти, оценки, конкуренция, ще им се поизчисти мозъкът, ще седнат на спокойствие и с облекчение да си дадат равносметка, да попроучат, да опитат ... това е последната ми мисъл по въпроса за Гап. Въпросът е как точно да стане това, за са не е загуба на време. За финансирането, няма ядове, нека ми даде ясна идея защо го иска пък аз ще намеря начин.

Kassi, има множество университетски онлайн безплатни курсове. Нека да изкара или поне да започне някои от тях и така ще прецени кое ги влече и в кое му е силата. Да опитва. Физика, инженерство - био, електро, химия..., математика, икономика...

 

Идеята хич не е лоша, благодаря! Можеш ли да ми помогнеш с думи за търсене или ликове към такива уни?

Сигурно има доста варианти. Чувала съм за Coursera и Udemy

Актьорство, рок музика и прочие изпълнителски професии звучат много привлекателно когато си на 18 и мама и тати ти плаща сметките. Всеки мисли, че му трябват няколко години да му потръгне и после ще е успял и известен, ама не става така. Успелите са много малък процент. А човек и родители му не могат да направят реална оценка на таланта му. Та шанса за разочарование в бъдещето и много пропиляни възможности е огромен.

Kasii имам опит с гап година. Това ти да измисляш с какво той да се занимава през рази година не си е работа и е безполезно.
В Англия е сравнително популярно. Единият вариант е да са влезли да учат в университет и да е с отложен старт. През тази година пътуват по света, работят да спестят за университет/пътуване, трупат впечатления и опит. Другият вариант е да са кандидатствали, но не успели да влезнат в университет и в тази година учат, кандидатстват, работят.
Това майка/баща да мисли какво ще прави младежа в тази година не си е работа.
Ако не е някои от тези варианти то това не е гап година, а просто са завършили средно образование и не продължават в университет.  Може по-нататък когато се изяснят а може и да не учат

Зависи и от финансовите възможности на семейството. До каква степен и какво може да финансира. Защото само с една гимназия хем да пътува, хем да събира, трудна работа.
Ако не са проблем финансите, аз бих постъпила така:
-имам познат зъболекар-пращам детето два месеца за без пари да оправя документация за здравна каса, да изварява инструменти, да привежда в ред чакалнята, да кажем два пъти седмично. През другото време работи като сервитьор за джобни и едновременно учи език(или подобрява на учения)
После го пращам при приятел адвокат. Ходи в съда да носи документи, взема входящи номера, носи писмени защити Допълнителните работи-пак същите.
После го пращам в автосервиз. Помага, чисти, мие, (не им разбирам на работите), пак си вървят "допълнителните.
Пращам го при приятел с малък магазин за хранителни стоки. Подрежда фактури, събира стоки с изтекъл срок, приема доставката на хляб.
Междувременно се записва в някаква доброволческа организация, дали да води деца на" зелено училише"(синът ми има много хубави спомени от батковците, които ги учеха през ваканциите на ориентиране, гребане и тн. Дали ще е да се почистват зелени площи,все нещо.
Така ще огледа много професии "на живо", ще види както интригуваща та, така и досадна та част.
Сега, ако има възможност, най-хубаво е да се прилепи към известен фотограф и да снима дивите животни в Африка, но ми се струва вече в сферата на (не здравите) фантазии.

Само да отбележа, че много внимателно чета постовете Ви! Благодаря!
За сега нямам какво да допълня, така че, само минавам, за да ви благодаря!

Може ли да попитам защо са изтрити два предпоследни поста?

Изтрити? Не съм забелязала! Мхм! Какво пишеше?
А, да! Сега видях! Един мой пост към bboiko го няма ... защо? И аз питам?