Дилемата на съвременната жена: кариера или семейство

  • 8 461
  • 309
  •   1
Отговори
  • Мнения: 141
В Международния ден на жената да си поговорим за проблемите, с които се сблъсква работещата жена.

Защо жените трудно съвместяват работата и семейството

В исторически аспект жените излизат на пазара на труда сравнително отскоро. До 19. век включително, дори когато финансовото положение на семейството е било плачевно, жената си е оставала вкъщи да се грижи за домакинството и децата.

Днес обаче ситуацията е много по-различна. Според статистиката през 2021 г. 67,7% от жените в ЕС работят, а този факт неминуемо се отразява върху семейните отношения и раждаемостта.

Съвременните жени са подложени на силен обществен натиск. От една страна, това е натискът на работодателите, които изискват пълно отдаване на професията, подкрепен от култа към кариерата и амбициите, налагащ се в наши дни. От друга страна, имаме все по-засилващото се влияние на експертите по отглеждане и възпитаване на децата (психолози, педиатри, педагози и т.н.). Те непрекъснато усложняват и детайлизират стандартите за „правилното“ родителство, с което на практика превръщат майчинството в професия – със свой набор от компетенции, за които се предполага някакво обучение. От трета страна, все още битува патриархалното разбиране, че грижата за дома и децата е „женска работа“, в която мъжът може само да помага и то ако има желание.

В същото време самите жени са твърде взискателни към себе си и живота си. Те искат да се раздават пълноценно в най-различни сфери: на работа, в семейството, в личните си интереси – хобита, спорт и т.н. Те са готови да се трудят активно, да правят кариера и при това да отделят достатъчно време за децата си. А това води до двойно натоварване. Такъв енергоемък начин на живот плаши младите жени и те отлагат раждането на деца до момента, когато работата им вече няма да е толкова важна за тях.

Родителството като втора професия

Майчинството в наши дни преживява един вид „надграждане“, то се усъвършенства и става по-интензивно. Жените се стремят да станат по-компетентни майки.

„Интензивно майчинство“ – това е новият стандарт при възпитанието на децата. А подобен родителски перфекционизъм предполага по-големи загуби на сили и време за всички сфери от живота на детето – от здравето до обучението. Да се съвмести „интензивното майчинство“ с активната работа не е никак лесно. Това на практика води до двойна трудова заетост.

Като резултат младите жени не бързат да раждат деца, твърдят специалистите. Плюс това наложеният избор между едно от двете – или семейството, или кариерата – противоречи на традиционните представи за хармоничен живот.

Дискриминация на работното място

Жените, които са вложили много време и сили в образованието си и които искат да правят кариера, често възприемат раждането на деца като пречка в професионалното израстване. И това не е случайно. Много работодатели и мениджъри считат, че служителите без деца са им по-изгодни. Подобна дискриминация на жените майки се обяснява с това, че те обикновено не могат да работят извънредно, излизат по-често в болнични, гледат да се прибират по-навреме вкъщи. Още една претенция към майките е, че е възможна загуба на квалификация и трудови навици по време на отпуска по майчинство. А всичко това се отразява върху професионалното им израстване. Понякога те се превръщат дори в аутсайдери в колектива, защото не могат да остават до късно и да обсъждат работните въпроси с колегите си.

Това налага на жените да се връщат по-рано на работа, поверявайки децата си на баби, бавачки или ясли. При това много майки предпочитат да работят на непълен работен ден или с гъвкав график, за да имат възможност да прекарват повече време с децата си.

Жените с деца работят по-ефективно

В същото време майчинството носи и определени бонуси в работата. Много работодатели признават, че:
•   Жените майки са по-дисциплинирани, по-организирани и често успяват да свършат работата си по-бързо от останалите си колеги.
•   Служителите с деца работят по-съвестно и са по-лоялни, защото за тях работата има много по-голямо значение (все пак някой трябва да храни децата) и е по-трудно да си намерят нова работа в сравнение с хората без деца.
•   Когато децата вече са поотраснали, кариерните възможности на работещите майки нарастват значително.

Жените и пазарът на труда

Статистиците от Евростат обръщат внимание върху някои проблеми, свързани с положението на жените на пазара на труда. Макар нивата на заетост при жените да са се повишили, те все още изостават от тези на мъжете. Като цяло изводите са, че: жените работят повече на непълно работно време, получават по-ниско заплащане и все още изпълняват по-голямата част от домакинските задължения и грижите за децата.

•   Жените остават недостатъчно представени на пазара на труда. През 2021 г. едва 67,7% от жените са били заети, докато заетостта при мъжете е била 78,5%. С други думи, все още има разлика в заетостта между половете от 10,8 процентни пункта.

Но дори и повече жени да вземат участие в пазара на труда, тежестта на домашните задължения и отговорности, т.е. неплатената работа, все още лежи до голяма степен на техния гръб. Увеличаването на работното време на жените обикновено не води до по-балансирано разпределение на домакинската работа и грижите за децата между жените и мъжете. В резултат на това, когато се комбинира времето, посветено на платен и неплатен труд (ежедневие, домашни задължения и грижи за децата), се стига до извода, че като цяло жените работят повече.

•   Неравномерната концентрация на жени и мъже в различните сектори на пазара на труда е постоянен проблем в ЕС. 3 от 10 жени работят в образованието, здравеопазването и социалните дейности (при 8% от мъжете), които традиционно са нископлатени сектори. От друга страна, почти една трета от мъжете (срещу 7% от жените) са заети в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, които са по-добре платените сектори.

•   Работещите мъже обикновено заемат по-високи позиции от работещите жени. 33% от ръководителите в ЕС през 2016 г. са жени. Техният дял не надвишава 50% в нито една от държавите членки, като най-голям е в Латвия (47%).

•   Работещите мъже получават по-високо заплащане от работещите жени. В ЕС през 2015 г. средната брутна почасова заплата при жените е била с 16.3% по-ниска от тази при мъжете. Средно жените са печелили по-малко от мъжете във всички държави членки на ЕС, като най-голяма е разликата в почасовото заплащане при ръководните кадри – с 23% по-ниско при жените, отколкото при мъжете.

•   Половите стереотипи във всички сфери на живота влияят много силно върху избора на работа и нейното съчетаване с личния живот. Те са в основата на професионалната, секторната, времевата и йерархичната сегрегация между жените и мъжете.

Половите стереотипи, свързани с разпределението на грижите за дома и семейството, обикновено се оказват пагубни за жените и тяхното кариерно развитие. Жените избират по-често работа на непълно работно време, което има последици за доходите им през целия живот, включително пенсия, и въздейства върху възможностите им за кариера. По същия начин стереотипните норми за мъжественост пречат на мъжете да участват пълноценно в родителството и в полагането на грижи за семейството в по-широк смисъл.

•   Грижите за децата, домакинската работа и готвенето са приоритет на жените. Във всички държави членки много по-голям е делът на жените, които полагат грижи за децата, готвят и извършват домакинска работа, в сравнение с този на мъжете. През 2016 г. в ЕС 92% от жените на възраст между 25 и 49 години (с деца под 18 години) се грижат за децата си ежедневно в сравнение с 68% от мъжете. За домакинската работа и готвенето разликите са още по-големи. В ЕС през 2016 г. 79% от жените са готвели и/или са извършвали домакинска работа ежедневно в сравнение с 34% от мъжете. Най-голяма е разликата между жените и мъжете в Гърция – 85% от жените и 16% от мъжете, и Италия – съответно 81% и 20%, а най-малка е в Швеция – 74% от жените и 56% от мъжете, и Латвия - съответно 82% и 57%.

•   Икономическата загуба поради разликата в заетостта между половете възлиза на 370 милиарда евро годишно. Предприемането на действия се налага както като социален, така и като икономически императив. Подобряването на равенството между половете може да доведе до увеличение на БВП с до 3,15 трилиона евро до 2050 г.

•   Жените стават все по-добре квалифицирани: в Европа повече жени, отколкото мъже, завършват университет. Въпреки това, поради отговорностите, свързани с грижите за децата и семейството, много жени не се чувстват толкова свободни в избора си на работа или не получават същите възможности за работа като мъжете. По същата причина жените са по-склонни от мъжете да  работят на непълен работен ден.

•   Като цяло жените печелят на час средно по-малко от мъжете. Тази разлика в заплащането на жените и мъжете възлиза на 13% за 2020 г. и е намаляла само с 2,8 процентни пункта от 2010 г. насам. Няколко фактора допринасят за тази разлика: различни модели на работа на жените, често свързани с прекъсване на кариерата им или промяна в модела на работа, за да се грижат за дете или други роднини; сегрегация по пол в нископлатени сектори; работа на непълен работен ден... Някои жени дори получават по-малко заплащане от мъжете за една и съща работа.

На базата на тези данни специалистите предлагат следните препоръки:

За да могат и мъжете, и жените да участват еднакво на пазара на труда, отговорностите за полагане на грижи в семейството трябва да се споделят поравно. Това е залегнало в основата на Директивата на ЕС  относно равновесието между професионалния и личния живот за работещите родители.

Статистиката показва, че мъжете също биха предпочели да работят по-малко часове по време на фазата на родителство. Тези констатации предполагат потенциал за промяна: стремежите на мъжете могат да бъдат удовлетворени чрез предлагане на по-добри и по-равномерно споделени споразумения за баланс между професионалния и личния живот на семейството. Тези договорености включват мерки като платен отпуск по бащинство и адекватно платени запазени периоди на родителски отпуск за бащите („месеци на таткото“). Мъжете с отговорности за полагане на грижи също имат право да поискат гъвкаво работно време, намалено работно време и дистанционна работа.

Въпреки че все повече и повече жени работят и увеличават работното си време, те все още поемат по-голямата част от работата в домакинството и по грижите както за децата, така и за други членове на семейството, нуждаещи се от грижи. Тези отговорности трябва да се споделят по-равномерно с мъжете.

Работните договорености трябва да позволяват по-добро съвместяване на работата с личния живот. Наличието на леснодостъпни и висококачествени услуги, свързани с грижите за децата, също е от решаващо значение за улесняване на ангажираността на жените в платената им работа. Освен това така се намалява рискът от бедност и социална изолация сред възрастните жени, децата и уязвимите групи.

Източници:
https://www.nsi.bg/The_life_of_women_and_men_in_Europe_2017/bloc-2.html?lang=bg
https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justic … ket-participation

Последна редакция: ср, 08 мар 2023, 08:43 от Рaдост

# 1
  • София
  • Мнения: 337
В исторически аспект жените излизат на пазара на труда сравнително отскоро. До 19. век включително, дори когато финансовото положение на семейството е било плачевно, жената си е оставала вкъщи да се грижи за домакинството и децата.

Днес обаче ситуацията е много по-различна.
Не съм съвсем съгласна. В исторически аспект, за какъв пазар на труда говорим в едно неиндустриализирано общество, където поминикът на хората е земеделие/животновъдство? Жените са били на нивата и са работели наравно с мъжете. Че са и раждали пак там, на нивата, че и децата са включвали в обработването на земята и грижата за животните от съвсем малки. При наличие на някаква буржоазия в околията, жените са предпочитани за прислужници и гувернантки. В първата половина на 20 век пък има две големи световни войни + още кой знае колко локални конфликти. Кой е на "пазара на труда", докато мъжете са на фронта? Жените и децата. Много е дразнещо това вменяване на идеята, че жените, едва ли не, отскоро се учат на труд.

Жените остават недостатъчно представени на пазара на труда. През 2021 г. едва 67,7% от жените са били заети, докато заетостта при мъжете е била 78,5%. С други думи, все още има разлика в заетостта между половете от 10,8 процентни пункта.
И тук ми се губи логиката. Хем твърдим, че жените са претоварени, защото обществото очаква прекалено много от тях, хем искаме да са достатъчно представени на пазара на труда? Естествено е да има разлика между половете, някои жени предпочитат да стоят вкъщи и да си гледат децата. Или пък възрастните си родители. По собствено желание или защото просто няма кой друг. Защо това се смята за негативна статистика? И вместо да предлагаме мъжете да работят по-малко на общо основание, защо не подобрим структурите, които помагат в грижите за децата и възрастните хора?

# 2
  • София
  • Мнения: 77
Това статистиката е супер наука, само да не опреш в реалността до нея. Например във фирмата, където работя, жените са малцинство - под 20%, но заплатите са им над заплатите на мъжете. Да не говорим, че и директорката ни е жена - нейната заплата не я знам, но се сещате каква е.

# 3
  • Мнения: 1 983
Слава Богу,  в днешни времена жената има избор и не е притискана.
Жените са си извоювали много права, но не са изискали мъжете да поемат техните функции.  Това, което прави жената е много - домашни задължения, деца, работа и т.н., по-лошото е, когато някои има претенции, че жената пропуска някои от задълженията.  Късметлийки са тези, чиито мъже ги разбират и помагат.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 14 209
Цитат
В исторически аспект, за какъв пазар на труда говорим в едно неиндустриализирано общество, където поминикът на хората е земеделие/животновъдство? Жените са били на нивата и са работели наравно с мъжете.
Занаятите, а и търговията, съществуват много отдавна също и исторически са упражнявани предимно от мъже.
Според мен е напълно точно твърдението за сравнително скорошното навлизане на жените като цяло на пазара на труда. Извън малко на брой определени дейности от типа на болногледачки и прислужници, по-късно медицински сестри и пр.
Това не е равносилно на "сега се учат на труд".

# 5
  • Мнения: 10 967
Не съм съвсем съгласна. В исторически аспект, за какъв пазар на труда говорим в едно неиндустриализирано общество, където поминикът на хората е земеделие/животновъдство? Жените са били на нивата и са работели наравно с мъжете. Че са и раждали пак там, на нивата, че и децата са включвали в обработването на земята и грижата за животните от съвсем малки. При наличие на някаква буржоазия в околията, жените са предпочитани за прислужници и гувернантки. В първата половина на 20 век пък има две големи световни войни + още кой знае колко локални конфликти. Кой е на "пазара на труда", докато мъжете са на фронта? Жените и децата. Много е дразнещо това вменяване на идеята, че жените, едва ли не, отскоро се учат на труд.
Първо, съвсем не всички са били селяни. И второ, дори да са селяни, съвсем не всички са били собственици на земя, които ти си представящ като днешните "самонаети".

Ако не схващаш връзката - правото на жената да работи означава право на доходи, независимост и СОБСТВЕНОСТ. Жената не само не е имала право на тези неща, тя самата е била собственост на мъжа си. Това се отнася и за втората част от коментара ти - може да има доброволен отказ от професионална реализация, разбира се, но при определени условия и желание за приемане на зависимост.

Освен това няма нужда дори до 19 век да се връщаме. Почти във всички държави жената получава избирателно право през XX век, а в цивилизована Германия до 60-те години съпругът е трябвало да подпише писмен документ до работодателя, че позволява жена му да работи.

# 6
  • Мнения: 133
Че още преди освобождението българките са работили. Рада Госпожина от Под Игото е била учителка. И е имала заплата разбира се. В никое българско семейство жената не е била собственост на мъжа. В никоя българска държава никога не е имало роби. Жената е имала собственост. Така нареченият чеиз. Вкл. златни нанизи. Не четете ли българска класика?

# 7
  • Мнения: 10 967
Рада е била МОМА, бедно сираче, което не е имало издръжка и е живяло под покрива на доста стисната "благодателка". (Ами четете по-внимателно я тая българска класика де!) Затова е работила. Работенето е било особено сложно, за да не кажем невъзможно, за омъжените жени.
Чеизът, с изключение на някой и друг грам злато, който в общия случай е накит към празничната носия, са парцали, които жената (с помощта на другите жени в семейството си) сама е изработила в моминските си години. Чаршафи, покривки. Такива неща. Не четем само романи, където доминира художествената измислица, четем и етнографска литература.
"Собственост" означава недвижимо имущество, пари, ценни книжа, производителна сила и т.н. Не една ракла плат.

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 14 209
Зестрата, която може да е имот/-и или нещо друго, се е давала от семейството на жената при сключването на брак и се е считала за нейна собственост също. Сега, не всички семейства са имали какво да дадат, но не е коректно и твърдението на едро, поне у нас, че жена не е можела да има собственост, еле пък че самата жена е била "собственост" (какво значи това?) на мъжа. Което не противоречи на другото, че в огромния брой случаи жена не е можела да има финансова независимост.

# 9
  • Мнения: 10 967
За жената като собственост и невъзможността й да упражнява собствена икономическа воля четете например тук https://www.britannica.com/topic/coverture
Е, в България е било малко по-различно от правна гледна точка. Малко, не много.

П.П. Швейцария разрешава гласуване на жените през 1971!!! година

# 10
  • Мнения: 133
Доста стиснатата благодетелка на Рада и тя ли е нямала собственост и доходи?
Омъжените жени са раждали достатъчно често поради липса на противозачатъчни. И изкуствени млека с беберони е нямало. Надали биха могли да съвместяват платена работа с кърмене и отглеждане на деца. Чеизът според етнографски източници като завещания, църковни кондики и т.н. е включвал земеделски и домакински инвентар, впрегатен добитък и други нужни и скъпи неща.
Земя и къща не се товарят на каруца и носят в съседните села. И обикновено е изключвано задължението за гледане на възрастни родители и невръстни братя и сестри. В случаите на завряни зетове обаче земята си е оставала собственост на жената. Подобно и при овдовяване. Така че е имало баланс. Разбира се.
По повод независимостта, животът както на вдовиците, така и на далеч по-малкото вдовци е бил възможен, но толкова безкрайно труден, че обикновено са се женели за овдовели, бездетни и т.н. само и само да има кой да помага.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 14 209
Чувала съм го за формалното положение на жените във ВБр това, но това не е собственост върху самата жена, освен евентуално в преносен смисъл (нали в съседна тема се обсъжда какво е пък робство и османското такова робство ли е Wink).
В България, както и в Османската империя преди това, жените са можели да имат собственост. Това съвсем не значи равни или близки възможности да изкарват пари, конкретно за собственост говорим.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 14 209
Е, имало е някакъв баланс, аз и с това съм съгласна - на невъзможността за финансова независимост на жената е отговаряло задължение за мъжа да я издържа, скрепено с механизми за принуда, не само ограничената възможност за развод, ами и срамът пред обществото (махалата, селото), неформалните лостове за въздействие от семейството на родителите на мъжа, кмета, попа и пр.
То остана и без всякакъв баланс да беше, и отиде конят у ряката. Хората някак се приспособяват винаги и не са нещастни и недоволни, намират баланс, ама днес не става по начина отпреди 500 години, понеже твърде много неща са изменени постепенно. А на жените постепенно с измененията се е оказало, че не им харесва чак толкова и при наличния баланс, щом са взели да искат финансова независимост, достъп до по-високо образование, до пазара на труда и избирателни права. Wink

Днес оня баланс е безвъзвратно изместен и следва не само правата и задълженията по закон да са равни, но и фактическите възможности. Аз лично не съм фенка на пресилвания като квоти, преекспониране на проблема и търсене на дискриминация под вола, но и да не виждаме, че възможностите фактически са неравни (поради приетото в обществото за това, кой трябва да гледа децата, кое е женска работа и пр., освен другото) също не бива.
Изходът според мен е максимално облекчаване на възможностите за съчетаване на работа с грижа за деца, друго не виждам. Неравното заплащане и неравното заемане на длъжности, където го има, е последица на невъзможност жените с деца да са толкова на разположение за нуждите на работата, не, да речеш, на някакви предразсъдъци срещу тях. Квотите и подобните им решения не мисля, че помагат.

Бре, кво стана - докато отговарях, мнението за баланса биде заметено. Wink

# 13
  • Мнения: 133
Ясно е, че много неща са се променили,  но две още не са: мъжете не могат да износват и да кърмят. Като изключим тези две особености и ограниченията, които налагат, разпределението на всички семейни задължения е семеен въпрос. В който някои комерсиални интереси се опитват да наврат мръсните си ръчички. Под предлог, че помагат на онеправданите.
Ей сега си зарязвам децата на ясла, за да прегъвам гръб в службата. И за да не завися от партньора ще се поставя в зависимост от чужди хора. И себе си и децата си. Хайде без мен тая.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 14 209
Ахъм, семеен въпрос, обаче ако цялото общество смята предимно, че работа на жената е да си стои вкъщи и да гледа децата, къ'тъй ще ги зарязва на ясла, така се решава семейно тоя семеен въпрос. Успех, нали, в подобно общество с намирането на мъж, който е съгласен въпросът да се реши по-иначе семейно, и най-паче - успех с намирането на вариант, в който и двамата могат да работят достатъчно пълноценно. И да са конкуренция - И ДВАМАТА - на повечето от останалите мъже, чиито жени си стоят вкъщи и си гледат децата и така им дават възможност те да се отдадат пълноценно на работата и да изкарват пари.
Ако щеш, е въпрос и на предлагане, освен на ясли, още и на работни места с гъвкаво, почасово, частично от къщи и пр. работно време. Ако масово единият стои вкъщи - семеен въпрос, нали, - а другият ходи на работа, няма да има голямо търсене на такива работни места и надали ще има и масово предлагане, защото няма да има нужда.

За това става дума, а не за забрана семейството да си реши татко да стои вкъщи или да си зарежат - "зарежат", или още "хвърлят" е терминът, нали - детето на ясла.


Избор, максимално голям, трябва да има, обаче той трябва и да е истински избор, а не да е свързан с по-големи жертви само за жените, които искат и да работят, и да имат деца, в сравнение с мъжете, които искат същото.

Последна редакция: ср, 08 мар 2023, 19:50 от Магдена

Общи условия

Активация на акаунт