Планиране на дете от сама жена

Звучи добре, но на живо винаги е различно. Наистина прекрасни условия, но с дете вкъщи се работи различно, не винаги си така ефективен и 100 други изненади изскачат.
Съвсем добронамерено го казвам!
Дано се появи подходящ проекто - татко

Щом вие така го усещате, давайте! Макар не винаги всичко да е цветя и рози, сте преценили плюсовете и минусите. А няма по- добра мама от тази със желание!

Извинявам се за нетактичния въпрос, но колко ви излезе инсеменацията, знам че самия донорски материал също струва пари , а при вас е бил от мъжа ви , но все пак ...

Към 400лв беше през 2020 в болница Вита.

Наистина се възхищавам на желанието ви да имате дете🤗Имам приятелки, не една, а две, финансово осигурени жени, които предприеха тази стъпка чрез донор - резултат 3 чудни деца (2 на едната и 1 на другата) Те дават най-доброто на децата си и без присъствие на мъж в картинката и не робуват на предразсъдъци👍А на вас има и кой да ви помага, което е още един +. Пожелавам ви много щастие🍀

Има не една подобна тема със споделен опит. Например:

https://www.bg-mamma.com/?topic=1131182.150

Моят син е от донорска инсеминация, на десет години и половина е. Можете да прочете моите мнения и споделен опит из форума, няма да се повтарям или потретвам.

Поздравявам Ви! Ще се справите, аз бях няколко години самотна майка в чужбина. Много трудно беше, но се справя човек и без баби. Всъщност бабите в чужбина си гледат живота по курортите, а не по площадките 🙂. С много подобни на себе си се запознах - всичките огън момичета. Вярно, че беше преди 20+ години и бях с десетилетие по млада от Вас, миг съжаление не съм изпитала. Успех!

Приветствам желанието Ви да имате дете, но обмислете добре решението си. Помислете кой от двата варианта - асистирана репродукция или осиновяване - е по-подходящ за Вас. И двата варианта имат плюсове и минуси. При асистирана репродукция с Ваша яйцеклетка детето ще е наполовина Ваше, но пък никога не се знае как ще завърши една бременност. Ембрионът може да има някакви дефекти и да се наложи да направите аборт по медицински показания. Може да родите недоносено дете - оттам рискът от усложнения е много голям. Аз самата съм естествено зачената, но родена недоносена, в седмия месец от бременността, с тегло 900 грама, и съм с тежка форма на детска церебрална парализа още от раждането си. Била съм в кувьоз 53 дни, докато ме стабилизират и изпишат от болницата. Майка ми е ходила да носи кърма в болницата, за да ме хранят. Вече съм на 45 години и не беше лесно нито на мен, нито на родителите ми през всичките тези години. Придвижвам се с инвалидна количка. Имам сестра, която е 1 година по-млада от мен, не е недоносена и е здрава.

Моя съседка роди недоносено дете преди 6 години - също е с ДЦП, има и други увреждания. Съседката също има още едно дете, което не е недоносено и е здраво.

Освен това, при асистираната репродукция може да имате многоплодна бременност - готова ли сте и за този вариант? Ще можете ли да отгледате две или повече деца едновременно? Познавам двойки близнаци - и естествено, и изкуствено заченати - единият или и двамата от които имат увреждания. Познавам и здрави близнаци.

Моя позната, която работи с лица с умствени затруднения, каза, че сред клиентите й има хора с аутизъм, заченати ин витро. През последните години са се увеличили и децата с генетични дефекти.

Осиновяването също крие рискове - може да не знаете почти нищо за биологичния произход на детето, може да има някакви здравословни и поведенчески проблеми. Но пък може да осиновите и по-голямо дете. Познавам десетина осиновени хора -  повечето родени преди 1990 година. Всички са здрави и без поведенчески проблеми. Познавам и двама родени след 1990 година. Също са здрави.

Който и вариант да изберете - ще трябва да има кой да Ви помага. Помислете и дали имате психични ресурси да отглеждате дете. Това си е дългосрочен ангажимент за поне 18 години - докато детето навърши пълнолетие.

Поздравям Ви за тази готовност! Имам близки жени в обкръжението си, които осиновиха  или родиха деца сами и мисля, че това е най-хубавото нещо, което са правили.
Всичките бяха минали 40 когато взеха това решение, имаха по една баба на разположение, но бабите бяха вече на по 70 и отгоре и не беше точно като да могат да разчитат безкрайно на тях. На първата от тези жени дъщеря ѝ е на 23 години сега, т.е. направи го много отдавна, когато не беше прието и беше рядко срещано в България.
Децата са щастливи, обичани, обгрижвани, майките- щастливи, обичани и горди от децата си.  Възхищавам им се от сърце.

И не забравяй да се подготвиш за въпросите: "Къде е татко?", " Защо Пенчо си има баща, а аз не?", "Никога ли няма да си имам баща?", " Защо не знаеш как се казва моят баща?"...

Имам 5 приятелки с реални "татковци" от плът и кръв. Някои от децата никога не са ги виждали, други са преживели драмата от раздялата в крехка детска възраст. Реално много жени хващат кой да е само и само да родят дете. Резултатите са налице скоро. Пълно е и тепърва ще бъде пълно с деца отгледани от самотни майки. Така че каква е разликата дали мъжът е Пенчо съседът или някой непознат? Все детето живее без баща.

Тук не съм съгласна. Разделени сме с БНД, детето не живее с него, но го вижда, познава, прекарва време с него. Тоест този човек съществува в живота му, не е някаква мъглява мистериозна фигура.
Много е смешно как си въобразяват хората, че като се разделят, и детето остава без баща. Едва ли не бащите нямат никакви чувства към децата си и единственото, което ги държи заедно, е майката. Иска ми се да вярвам, че такива индивиди са само изключения.

Към авторката - пригответе се за моралната полиция, която е много настървена в България. Ще си завира гагата много сериозно в изборите ви, независимо че, живеем в 21 век и просто се пригответе да не обръщате внимание!

Ако сега съм на 35 и без партньор, но имам опита, който имам днес (на майка на 7-годишно), честно казано не бих родила. Ще поизчакам, ще се огледам още за партньор, който иска деца. Няма да се нагърбя да го отглеждам сама. Мъжете не са се свършили.
Ако толкова не мога да си харесам никого и се вижда, че ще остана сама (това между другото със или без деца за мен би било проблем), бих осиновила. Обаче бих си осиновила сравнително голямо детенце - 7-8-9 годишно. Отново защото сама не бих поела ангажимент да гледам бебе.
Ако обаче нямах този опит как се гледа бебе, като нищо щях да си кажа, че сигурно е много лесна работа и няма какво да ме затрудни. Само че "знанието носи печал".

Аз казах че познавам 5 жени, чиито бнд не са като вашия бнд. И не, не е смешно! Мистериозна фигура би звучало готино. Тези типове са отрепки, не просто са се разделили с мнд. На една от приятелките БНД казва на детето пред хора, че е лайно и боклук...