Мълчание или наказание?

  • 5 758
  • 55
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 432
Обширна тема.
"Ясно и категорично" не носи позитиви.
В общия смисъл  по-здравословен е игнорът. И подбирането на кръга хора, от които да се впечатлявам.

# 46
  • София
  • Мнения: 12 101
Много зависи от ситуацията, отношенията и колко още ще трябва да се търпи този човек. Като цяло е по-добре човек просто да си има едно наум ако отношенията ще продължават и другия няма шанс да се промени. Има смисъл да се говори, когато ще се коригира поведението или ситуацията, иначе само да се тупаш в гърдите как знаеш няма смисъл. Това е още по-слабохарактерно. Например, хващаш служител да краде и му казваш, че знаеш ако ще го уволняваш, глобяваш и тн, иначе какво му казваш изобщо и защо.

# 47
  • Мнения: 6 764
Не разбирам точно какво, защо, но отговарям с личен опит. Преди вече 5-6 години разбрах за действие на мои роднини, доста грозно и подло (по мое мнение). Изчаках седмица - две да ми мине, че бях много бясна. Споделих с брат ми и една-две близки дружки, ей така да видя друга гледна точка, може би пък да греша. На въпросните роднини директно заявих, че постъпката им е долна, грозна и съм безкрайно засегната. От този ден нататък, за мен са просто хора, с които съм принудена да имам някакви отношения. Същите ще са чисто формални, нека не очакват близост или да разчитат някога за нещо на мен, аз също никога вече няма да ги търся или комуникирам с тях. Виждаме се по семейни мероприятия, неизбежно е, поздравям с кимане и до там. Единият почна да го играе ни лук ял, ни лук мирисал и е обиден, че не подържам по-близък контакт. Не ми пука, никой освен брат ми не знае причината, защото ако родителите ни разберат, ще им стане много болно, а не желая това.
Та да, казвам, не мълча и не прощавам. Не чакам сам някой да се сети. Ако е непознат, колега някакъв, не бих се обяснявала, директно бих игнорирала. Само от близки боли.

# 48
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
В отношенията си с близки или далечни ,когато има причина,поведение, фактор да налагат едно от двете -игнорирам!

# 49
  • Мнения: 743
Зависи кой е провинилият се и какви взаимоотношения съм имала назад с него, като цяло. Мога и погребвам живи хора, но мога и да простя сериозни предателства,  ако ме свързват и много хубави емоции с човека. Няма перфектни хора, понякога нараняваме някого и неумишлено, както и нас ни нараняват. Това е моята гледна точка - зависи за кого се отнася.  С едни  приключвам и не общувам никога, защото нивото им е ниско, те не възприемат нищо друго, освен собственото си мнение.  Прощавала съм много тежки предателства, но когато видя, че човекът си струва подобно действие. Трябва да бъдем добри, въпреки болката. Но такива хора, които не осъзнават глупостите си, робството си, фаталните си грешки, жалкия си живот и ми се правят на нещо, докато са нищо,  които на категорично бяло твърдят, че е черно и обратното, с които нямаме никакви допирни точки, а само жестоко разминаване в ценностите, еми защо да си хабя времето в подобие на общуване с такива хора. Пак ви казвам, зависи от всичките ви преживявания с конкретния човек. Като цяло. Понякога сигурно е по-удачно да се прости, не да се натяква грешката или да се приключат окончателно взаимоотношенията, защото и ние самите някога на някого сме причинили предателство, от негова гледна точка. Сега друг е въпросът, че повечето хора не го осъзнават.

# 50
  • Мнения: 3 911
Когато пряко ме засяга - казвам, не мълча и не прощавам. Когато не ме засяга пряко и не съм замесена - не ме интересува. И до човек си е, и до ситуация. Аз лично никога и нищо не съм прощавала в живота си, просто съм такъв човек. Опитвала съм, но не мога да го забравя, злопаметна съм и ми проваля отношенията след това, затова директно от самото начало.

# 51
  • Мнения: 1 088
Аз лично никога и нищо не съм прощавала в живота си, просто съм такъв човек. Опитвала съм, но не мога да го забравя, злопаметна съм и ми проваля отношенията след това, затова директно от самото начало.
Извинявай за въпроса, но ти как живееш изобщо и най-вече как комуникираш с хора?

Неизбежно е всеки човек рано или късно да каже нещо накриво, да обиди без да иска, или просто да бъде разбран погрешно. Това не е "до човека" дали ще се случи, а е единствено въпрос на време кога ще се случи. Едва ли има човек, който е общувал с някого повече от месец-два и да не е имало някакъв вид конфликтна ситуация.

Ако за всяко нещо "не можеш да простиш" това реално ти блокира пътя да общуваш с когото и да било.

А, и между другото, прошката не е въпрос на забравяне. Ако наистина забравиш случката, т.е. я изтриеш от съзнанието си, няма да си научила нищо от нея и вероятно ще ти се случи пак. Прошката означава да се сещаш умишлено за въпросната случка и да нямаш проблем с нея и с човека, който е замесен.

# 52
  • София
  • Мнения: 38 476
Представям си - някой закъснее или не дойде на среща или не се обади, тъй като е бил зает - айде чао.

# 53
  • Мнения: 1 600
Ехе, чак пък и да закъснее? Много крайно ми идва.

# 54
  • Мнения: 1 805
Никога не ми се е налагало да загърбвам хора. Никога никой не ми е направил такова зло, че чак да е мъртъв за мен. Не съм и сръдлива особено, минава и заминава. Има хора, които вечно са предадени от близки роднини и приятели, вечно са обидени и огорчени, със сума ти хора са на нож, такива хора избягвам.

# 55
  • Мнения: 1 671
Зависи от ситуацията

Ако ми е бил близък и ме е наранил или постъпил. Подло ще го наредя
И след това ще го игнорна за много дълго време : това много влияе колко и да е непукист човек
Незнае вече какво мислиш, какво чувстваш и Т.н.
Няма смисъл от драми всеки ден
Казваш каквото те мъчи и приключваш случая
🧿

Общи условия

Активация на акаунт