Какво всъщност е раждането?

Аз лично го приемах като необходими зло. Преди и по време на бременността се стараех да не мисля за това, просто го игнорирах. Няма друг начин!

При мен се получи доста смешно и изненадващо.

Първо бях се настроила за секцио на 28 Декември и бях с такова конско спокойствие че хората около мен се побъркваха.
Второ - в третия месец преживях 24 часови болезнени контракции, изтърпях ги без почти никакво обезболяване докато разбера, че това са контракции.

В крайна сметка очаквах, че ако бебо ще тръгне да излиза преди датата за секцио ще боли в пъти повече от онова, което преживях.

Да ама не

В деня след коледата татито както си стоеш с ръка върху корема ми ми каза че имам контракции на 5 минути. Аз съответно казах, че след като не ме боли значи всичко е ок и ще си чакаме още 2 дена. Цял ден ходихме на кафе, тук и там и се прибрахме чак вечерта, аз готова да си лягам. Обаче мъжа не ме остави на мира докато не се обадих на чичо Доктор.
Той пък ме прати в болницата за всеки случай. Направо бях бясна - да ме разкарват до болницата, а на мен да ми се спи

Отиваме и там щяха да паднат, аз бях почти родила  с абсолютно изгладена шийка и силни контракции без грам болка  Обадиха се на моя доктор да идва, мен направо ме метнаха на операционната маса и след 30 минути гушках 4 килограмово бебе. Всичко стана толкова бързо, че нямах време дори да разбера, че ще раждам. Направо ми се искаше след 20 минути да раждам пак и още го искам.

Единственото което помня от раждането е еуфорията, че си имам бебче.

Пожелавам на теб и на всички мами да имате лесно и прекрасно раждане. Много зависи и от положителната настройка.

И тук всичко е много индивидуално. За себе си мога да кажа, че при първото ми раждане, което беше преждевременно, страхът бе насочен само към това, дали бебка ще е добре...болката от чисто физическото раждане просто липсваше. Сега при появата на сина ми, нещата просто си бяха съвсем различни. Едно толкова чакано и желано тайнство на любовта...Сигурно съм щастливка, защото нямах никаква непоносима болка при второто си раждане...някак през цялото време докато на бебо му предстоеше да излезе имах чувството, че всичкото добро на света се е сбрало около мен и в мен...не мога да го опиша с думи...чувство е....и тайнствено и толкова простичко...Чувствах се откъм физическата страна изпълнена с някаква особена енергия, наистина имах чувството, че раждането е най-сладката и най-желаната болка. И сълзите на огромната радост, и изпълненият с очакване ритъм на сърцето, и това невероятно "разделяне"...плът от плътта...и цялото това ново начало...Смятам,че раждането на децата ми ще си останат най-милите ми и възвишени мигове в живота...не се изразявам вероятно много точно...вълнението ми когато си спомням всичко това е силно като в момента на раждането им...а думите наистина не стигат...

Много е относително - зависи с каква нагласа отиваш да раждаш,как ще протече раждането. При мен основно беше огромно нетърпение да си видя бебето и да разбера дали всичко с него е наред. То аз и доста си почаках до срещата с човека де, но по принцип толкова много неща се случват , че нямаш много време да се замисляш  - просто чакаш следващата контракция, следващото разкритие, следващия напън и така . А след това огромно облекчение - като видях Мартин си го познах от видеозона и първата ми мисъл беше -"Наистина е то!"

Ами за мен беше просто начина по който да стана МАМА
След раждането сяка6 станах по-земна и по-близка с понятието Човек
Но все пак ако това е наказанието за дето сме отхапали ябълката мисля че Той се е престарал  

Чуствата и усещанията ми бяха много смесени - когато разбрах, че ми е паднала тапата, се зарадвах невероятно, защото се бях изнервила, че преносвам с 3 дни. Не можах да мигна след това въпреки че контракциите не бяха болезнени, и спането щеше да ми се отрази добре (ама кой да ми каже, че ще продължи толкова дълго това раждане, сега вече ще си знам за второто и ако мога ще си поспя). Цял ден вкъщи, до магазина, мерене на контракции, въленение, нетърпение да отида в болницата и да родя, ама не ме искаха защото не ми бяха достатъчно начесто контракциите.
В болницата нещата вече станаха малко по-реални, може би заради обстановката, но пак бавно, бавно. Не ме беше страх от болките, но бавенето ме умори ужасно, това че не напредваше разкритието, а ми се искаше всичко да приключва и да видя бебока. И малко притеснение разбира се дали тя ще е добре, да не се мъчи много и т.н. Накрая умора, леко чуство на безсилие когато не можех да напъвам ефективно, дори исках да си тръгна по едно време, но и това било често срещано явление.   Болката разбира се, но за нея не си спомням с лоши чуства, защото ....и аз не знам защо, явно просто природата ни подлага на почти моментална амнезия след раждането, поне при мен беше така и ми се искаше отново да родя още едно бебе (е след като се наспя поне )

и аз така мисля, но аз имах много лесно раждане

За мен раждането беше един прекрасен ден!    Това са най-невероятните ми спомени до момента! Просто с такова нетърпение чаках да видя бебето си цяла бременност..., че... абе нямам думи   Но може би говоря с такова въодушевление, защото не ме е боляло много... знам ли?!    
Хм, мислех си, че ще мога да опиша усещането, но май не е толкова лесно   Отидох сутринта в болницата без никакви болки или изгледи, че ще раждам. Но не чувствах нито страх, нито нищо, просто защото не знаех какво ме чака. Направиха ми прословутата клизма, сложиха ми таблетка за разкритие и ме пуснаха да се разхождам. Така мина половината ден. Чак не мога да се начудя на себе си, но наистина не се притеснявах... Дори сега се вълнувам повече и ме присвива корема, но тогава не! Абе с по-малко думи да го опиша - сякаш тогава не съм била аз. Държах се така, сякаш някой друг ще роди вместо мен... И до последно бях там, но все едно бях страничен наблюдател на себе си и на другите... През цялото време си спомнях думите на свекъра ми, който е гинеколог и който не веднъж е казвал "жените са така устроени, че да изтърпяват нечовешки болки и после да ги забравят!" Определено е бил прав човека!   Сега всичко около раждането е просто един невероятен, приятен и изпълнен с много заряд спомен!

Раждането за мен беше и все още е най-кошмарното преживяване в живота ми. Продължи 23 часа, бебето го извадиха с форцепс, след направена епизитомия.
В нашето провинциално родилно няма упойки. След прилагането на антибиотик, получих страховита алергична реакция. НЕ ЖЕЛАЯ да имам повече деца, никога!!!

Имах проблемна бременност и чаках раждането с нетърпение, без страх и със доста внимание по отношение на бебо. Родих неочаквано със силни контракции но НЕ БОЛЕЗНЕНИ за около 3 часа, но ужасът беше в момента на раждането и ......час след това. Аз и бебо имахме проблеми, не съм изпитвала чувства на огромна радост и вълнение когато видях бебо за пръв път от което страшно се депресирах и в началото и  си мислех че няма да съм добра майка.
Колокото и да се подготвиш за момемнта на раждането то ще е винаги непредвидимо и неповторимо.

Първият път наистина го приемах като тайнство!Докато разбрах,че тайната на тайнството всъщност е доооста болезнена!И общо взето ми се губят доста моменти-дали е от многото обезболяващи в системата ми ,не знам.Само знаех,че искам да се свърши най-накрая!Всичките ,които бяха с мен в предродилно родиха и забравиха,а аз -последна останах!Малеее,как им завиждах само! Особено на оная майка от ромски произход,която пристигна с пълно разкритие,качи се на магарето и го изстреля като коркова тапа.   като видях сина си,естествено,бях убедена,че си е заслужавало.Но като ме питаха за разни там документи:"Първо раждане ли ви е това?",аз отговарях:"И последно!" След 40 дни горе-долу,вече бях сигурна,че ще имам и второ дете.
Второто ми раждане вече не беше тайнство.Знаех много добре какво ме чака и за това се уговорих мноого преди раждането с анестезиолог за епидурална упойка. Този път се страхувах от съвсем други неща-дали ще имам време да повикам някой да стои при сина ми като тръгна за болницата,дали няма да започне през нощта и да няма кой да стои при него.....И въобще само такива "бели кахъри"Постъпих в Родилното спокойна,уверена и мнооого самонадеяна!Нали не ми беше за първи път!А останалите родилки-все първескини.И аз-вижте ме колко мноого знам и колко съм спокойна!   Да,ама като ми спукаха водите при 6 см разкритие и започнах да звъня на въпросния анестезиолог ми се свиха набързо перките. Тоя ......... даже не си вдигне телефона,за да ми обясни поради какви причини няма да дойде!   Малеее,колко псувни отнесе!     И ,както лекарката ми казала на нашия тати,в този момент съм рухнала психически.И,срам не срам,като излезе бебка,първата ми мисъл,която без да искам съм казала и на глас беше:"Ох,родиХ се!"   А втората-малеее,сега трябва да смъквам килата........        

НАистина е много индивидуално,но определено си има много голямо значение с каква нагласа ще тръгнеш - дали с ужас от болките или с по-трезвото - дай да го видим какво е,пък ще му мислим И двете ми раждания минаха ужасно леко - с първото си дремах 8часа след началото на контракциите вкъщи (ама наистина си спях,приболяваше ме леко,но не достатъчно,че да се разсъня съвсем) и отидох с 6см разкритие,след 3 часа бях родила,а контракциите така и не станаха по-силни.Напъни при пълно разкритие нямах,затова ме натиснаха два пъти по корема и бебчо излетя Виж,шиенето след това беше кофти тръпка,защото блокадата не хвана...та си беше направо на живо,но пак не беше нещо нетърпимо.
А с второто за малко да съм от онези мами,дето докато се усетят,раждат вкъщи Докато разбера и реша,че имам контракции и докато стигна до болницата,бях с пълно разкритие и напъни и родих 15мин след като ме приеха в болницата.Всичко - от първата контракция до раждането - трая 2часа.Е,беше по-болезнено от спомена ми за първото,може би защото стана толкова бързо или защото от първия път имах спомен за буквално никакви болки (аз също като една от писалите дотук мами имам болезнен мензис и раждането нищо не ми се видя ),но пак бях готова да родя още веднъж на секундата
Така че - подготви се за най-лошото и очаквай най-доброто  

моето раждане беше неочаквано.изведнъж ми падна запушалката заедно с водите.наложи се да събираме багажа на две на три т.к бяхме в процес на смяна на квартирата.нямах време да се страхувам,а и нямях силни болки когато тръгнахме за болницата.всичко беше съвсем поносимо до 1-1,5 час преди да започне напъването.презтова време ми се искаше наистина никога да не бях забременявала.самото раждане мина леко и не ме боля.когато всичко свърши ми олекна.нямам лоши спомени,но тази болка още не мога да я забравя,направо "завиждам" ,на тези ,които са родили без болка.

през последните месеци не съм пропуснала ден без разходка и то 3-4 часова.моят съвет е движете се ,колкото може повече.мисля ,че помага за по-лесно раждане,защото мускулите са винаги тонизирани.

Болеше, но не толкова, че да не може да се изтърпи! Голямо облекчение беше, когато започнаха напъните и болката спря. И наистина всичко се забравя в момента, в който видиш бебчето си!

Чаках го със страх и нетърпение. По време на самото раждане ми се искаше да умра, за да спре да ме боли. А бе гадост от всякъде