Какво всъщност е раждането?

едно болезнено прекрасно тайнство     !!!Това е според моето раждане!

Ами моята нагласа беше, че това ще е един прекрасен върховен момент в живота ми. Отидох да раждам позитивно настроена. Паника и страх нямаше.

Раждах без упойка и мислите, които се въртяха в главата ми бяха, че искам да се свършва колкото се може по-бързо, защото боли много. Беше ми и притеснено дали всичко ще е наред, защото бебето беше голямо.... Добре, че беше татито да ми помага през цялото време и да ми държи ръката .

Ами аз да си призная ли, че за мен беше някакъв ад... а хич не се страхувах... имах много лека бременност и бях абсолютно убедена, че и раждането ще е такова.
Една нощ се събудих, с изтекли води... мъж ми се шашна, аз щастлива... оправих се с една такава тръпка.... мъж ми се разбързал, а аз пей сърце... всичко беше добре, докато не ме сложиха на магарето и... 4часа и половина... няма излизане... какво ли не правиха... кой ли не ми скача отгоре... какви ли не още нови техники не прилагаха, а аз напъвам, като за световно, но ефект никакъв....  Да ви призная 1 час шиене след това за мен беше райска почивка...

Според мен много зависи колко те  е боляло или както други казват какъв е прага на болката при теб!
Аз честно казано не можах особено да се зарадвам като се роди Вики! Автоматично се надигнах и я погледнах! И единствената ми мисъл беше! Божеее спря да ме боли!
Е след час нещата стояха вече по съвсем различен начин! Бях щастлива и благородно завиждах на таткото събрал тайфата у нас по случай повода!!!

представите ми за раждането не се оправдаха.представях си го като нещо непознато  страшно и болезнено. смятам че при самото раждане психиката ти е тилкова силна(ангажирана в самият акт ) че не остава много време за страх и колебание ."Страшен е самият страх"

Честно казано, приемах го като работа, която трябва да се свърши по най-добрия начин. Щеше ми се възможно най-много да се отдалеча от представата за "тайнство", за което нищо не знам и от мен нищо да не зависи. Напротив, исках да съм наясно със всичко, което се случва и да участвам активно.
Така че изчетох ВСИЧКО, до което се докопах, а гинекологът ми ме обяви за всезнайко, и каза, че ако лекарите разчитали на майките....А когато дойде момнта, се вслушвах в тялото си. То си знае... Силната емоция при мен дойде по-късно....Когато се прибрах у дома с Ида, баща и и майка ми и разбрах, че всичко е минало добре.

Напълно те подкрепям! Предпочитах 3 пъти да ме зашият, но да няма повече контракции!!!

Честно казано, това което предхождаше проплакването на беба го забравих в секундата, в която я видях...не вярвах, че става така, но това е абсолютната истина:) но аз имах много леко раждане...
когато започнаха да ми изтичат водите, се сетихме, че нямам снимки като бременна и таткото ми направи снимки по гол тумбак...на път за болницата си пеех в колата...раждането не беше нито "необходимо зло", нито някакво тайнство...то си е естествен процес, който предхожда "доставката" на най-хубавия подарък на света:)

ох....какво ти тайнство...
добре, че има УПОЙКИ!!!:))))))))))
та поне накрая , малко преди излизането на бебетата имах по-добро настроение:)
...не мисля, че самия процес е приятен за някой.

За мен беше тайнство! Никога не съм се страхувала от раждането, ама наистина никога... нито от физическата болка, нито от манипулациите. Било ме е страх дали бебето е добре развито примерно, дали няма някакви аномалии... Освен това аз имах идеално раждане, без особено силни болки до 8 см. разкритие и после ми сложиха спинална. Когато родих изпаднах в такава еуфория, че не мога да я опиша с думи. Направо бях готова да скоча от стола. Обаче най-интересното е, че любовта ми към детето в началото не беше кой знае каква. Не мога да кажа, че е било любов, а някакво много странно усещане... като опознаване, докосвах я, вдъхвах миризната й и постепенно ме връхлетя направо задушаваща любов. Това стана обаче доста след раждането. Това беше малко встрани от темата, ама заговорихме за чувства...

аз го 4уствах като нещо нормално . все пак 8 месеца се подготвях за този момент . даже ве4е когато бяха само две седмици до термина всяка сутрин си казвах 4е може да е днес и ве4ерта си лягах разо4арована . незнам защо но имах усещането 4е ще раждам в събота ?! еи така преди това си мислех и то4но в събота запо4на вси4ко . малката избърза с 3 дни . бях много доволна и щастлива. аз в болницата постъпих без контракции(изтекоха ми водите и затова отидох) та през цялото време се смеех после малко по малко (като по4наха контракциите ) по4нах да псувам и се гър4а ,но беше поносимо пък и през цялото време мъжа ми  и едни приятели ме разсмиваха . после настана една коми4на ситуация - казват ми 4е ще ме смъкват в родилното и аз викам на мъжо - аиде след един 4ас ще се видим 3-ма - и така 8 4аса след това наистина бяхме трима.
при мен 4уството по скоро беше нетърпение  - толкова много исках да видя ве4е буба и  притеснение за нея , дали вси4ко ше бъде на ред по време на  раждането и такива неща..... онова със ска4ането по корема , 6иенета , ..като 4е бяха само мигове които ве4е по4ти съм забравила

Неприятни физически усещания, примесени с най-прекрасното, трепетно и нетърпеливо очакване, че скоро ще се случи най-великото чудо на света.

За мен беше голямо облекчение, когато водите ми започнаха да изтичат, казах си "най-после", далеч бях от паника, страх, може би като за първо раждане неизвестността помага доста.
На шега казвам понякога, че ако раждането се свеждаше до ония 15 минути на стола, когато родих Бобо, бих родила още сто пъти...но като се имат в предвид 2 часа в предродилно, където си мислех,че тоя "ужас" няма край, ръцете ми бяха придобили формата на куки от стискане на тръбите на леглото и едно денонощие преди това, когато си мислех, че едва ли има лекар в болницата, който не ме е бърникал...

Сега отдалече нещата изглеждат по съвсем друг начин

Аз лично го приемах като необходими зло. Преди и по време на бременността се стараех да не мисля за това, просто го игнорирах. Няма друг начин!

При мен се получи доста смешно и изненадващо.

Първо бях се настроила за секцио на 28 Декември и бях с такова конско спокойствие че хората около мен се побъркваха.
Второ - в третия месец преживях 24 часови болезнени контракции, изтърпях ги без почти никакво обезболяване докато разбера, че това са контракции.

В крайна сметка очаквах, че ако бебо ще тръгне да излиза преди датата за секцио ще боли в пъти повече от онова, което преживях.

Да ама не

В деня след коледата татито както си стоеш с ръка върху корема ми ми каза че имам контракции на 5 минути. Аз съответно казах, че след като не ме боли значи всичко е ок и ще си чакаме още 2 дена. Цял ден ходихме на кафе, тук и там и се прибрахме чак вечерта, аз готова да си лягам. Обаче мъжа не ме остави на мира докато не се обадих на чичо Доктор.
Той пък ме прати в болницата за всеки случай. Направо бях бясна - да ме разкарват до болницата, а на мен да ми се спи

Отиваме и там щяха да паднат, аз бях почти родила  с абсолютно изгладена шийка и силни контракции без грам болка  Обадиха се на моя доктор да идва, мен направо ме метнаха на операционната маса и след 30 минути гушках 4 килограмово бебе. Всичко стана толкова бързо, че нямах време дори да разбера, че ще раждам. Направо ми се искаше след 20 минути да раждам пак и още го искам.

Единственото което помня от раждането е еуфорията, че си имам бебче.

Пожелавам на теб и на всички мами да имате лесно и прекрасно раждане. Много зависи и от положителната настройка.

И тук всичко е много индивидуално. За себе си мога да кажа, че при първото ми раждане, което беше преждевременно, страхът бе насочен само към това, дали бебка ще е добре...болката от чисто физическото раждане просто липсваше. Сега при появата на сина ми, нещата просто си бяха съвсем различни. Едно толкова чакано и желано тайнство на любовта...Сигурно съм щастливка, защото нямах никаква непоносима болка при второто си раждане...някак през цялото време докато на бебо му предстоеше да излезе имах чувството, че всичкото добро на света се е сбрало около мен и в мен...не мога да го опиша с думи...чувство е....и тайнствено и толкова простичко...Чувствах се откъм физическата страна изпълнена с някаква особена енергия, наистина имах чувството, че раждането е най-сладката и най-желаната болка. И сълзите на огромната радост, и изпълненият с очакване ритъм на сърцето, и това невероятно "разделяне"...плът от плътта...и цялото това ново начало...Смятам,че раждането на децата ми ще си останат най-милите ми и възвишени мигове в живота...не се изразявам вероятно много точно...вълнението ми когато си спомням всичко това е силно като в момента на раждането им...а думите наистина не стигат...

Много е относително - зависи с каква нагласа отиваш да раждаш,как ще протече раждането. При мен основно беше огромно нетърпение да си видя бебето и да разбера дали всичко с него е наред. То аз и доста си почаках до срещата с човека де, но по принцип толкова много неща се случват , че нямаш много време да се замисляш  - просто чакаш следващата контракция, следващото разкритие, следващия напън и така . А след това огромно облекчение - като видях Мартин си го познах от видеозона и първата ми мисъл беше -"Наистина е то!"

Ами за мен беше просто начина по който да стана МАМА
След раждането сяка6 станах по-земна и по-близка с понятието Човек
Но все пак ако това е наказанието за дето сме отхапали ябълката мисля че Той се е престарал  

Чуствата и усещанията ми бяха много смесени - когато разбрах, че ми е паднала тапата, се зарадвах невероятно, защото се бях изнервила, че преносвам с 3 дни. Не можах да мигна след това въпреки че контракциите не бяха болезнени, и спането щеше да ми се отрази добре (ама кой да ми каже, че ще продължи толкова дълго това раждане, сега вече ще си знам за второто и ако мога ще си поспя). Цял ден вкъщи, до магазина, мерене на контракции, въленение, нетърпение да отида в болницата и да родя, ама не ме искаха защото не ми бяха достатъчно начесто контракциите.
В болницата нещата вече станаха малко по-реални, може би заради обстановката, но пак бавно, бавно. Не ме беше страх от болките, но бавенето ме умори ужасно, това че не напредваше разкритието, а ми се искаше всичко да приключва и да видя бебока. И малко притеснение разбира се дали тя ще е добре, да не се мъчи много и т.н. Накрая умора, леко чуство на безсилие когато не можех да напъвам ефективно, дори исках да си тръгна по едно време, но и това било често срещано явление.   Болката разбира се, но за нея не си спомням с лоши чуства, защото ....и аз не знам защо, явно просто природата ни подлага на почти моментална амнезия след раждането, поне при мен беше така и ми се искаше отново да родя още едно бебе (е след като се наспя поне )

и аз така мисля, но аз имах много лесно раждане

За мен раждането беше един прекрасен ден!    Това са най-невероятните ми спомени до момента! Просто с такова нетърпение чаках да видя бебето си цяла бременност..., че... абе нямам думи   Но може би говоря с такова въодушевление, защото не ме е боляло много... знам ли?!    
Хм, мислех си, че ще мога да опиша усещането, но май не е толкова лесно   Отидох сутринта в болницата без никакви болки или изгледи, че ще раждам. Но не чувствах нито страх, нито нищо, просто защото не знаех какво ме чака. Направиха ми прословутата клизма, сложиха ми таблетка за разкритие и ме пуснаха да се разхождам. Така мина половината ден. Чак не мога да се начудя на себе си, но наистина не се притеснявах... Дори сега се вълнувам повече и ме присвива корема, но тогава не! Абе с по-малко думи да го опиша - сякаш тогава не съм била аз. Държах се така, сякаш някой друг ще роди вместо мен... И до последно бях там, но все едно бях страничен наблюдател на себе си и на другите... През цялото време си спомнях думите на свекъра ми, който е гинеколог и който не веднъж е казвал "жените са така устроени, че да изтърпяват нечовешки болки и после да ги забравят!" Определено е бил прав човека!   Сега всичко около раждането е просто един невероятен, приятен и изпълнен с много заряд спомен!

Раждането за мен беше и все още е най-кошмарното преживяване в живота ми. Продължи 23 часа, бебето го извадиха с форцепс, след направена епизитомия.
В нашето провинциално родилно няма упойки. След прилагането на антибиотик, получих страховита алергична реакция. НЕ ЖЕЛАЯ да имам повече деца, никога!!!

Имах проблемна бременност и чаках раждането с нетърпение, без страх и със доста внимание по отношение на бебо. Родих неочаквано със силни контракции но НЕ БОЛЕЗНЕНИ за около 3 часа, но ужасът беше в момента на раждането и ......час след това. Аз и бебо имахме проблеми, не съм изпитвала чувства на огромна радост и вълнение когато видях бебо за пръв път от което страшно се депресирах и в началото и  си мислех че няма да съм добра майка.
Колокото и да се подготвиш за момемнта на раждането то ще е винаги непредвидимо и неповторимо.

Първият път наистина го приемах като тайнство!Докато разбрах,че тайната на тайнството всъщност е доооста болезнена!И общо взето ми се губят доста моменти-дали е от многото обезболяващи в системата ми ,не знам.Само знаех,че искам да се свърши най-накрая!Всичките ,които бяха с мен в предродилно родиха и забравиха,а аз -последна останах!Малеее,как им завиждах само! Особено на оная майка от ромски произход,която пристигна с пълно разкритие,качи се на магарето и го изстреля като коркова тапа.   като видях сина си,естествено,бях убедена,че си е заслужавало.Но като ме питаха за разни там документи:"Първо раждане ли ви е това?",аз отговарях:"И последно!" След 40 дни горе-долу,вече бях сигурна,че ще имам и второ дете.
Второто ми раждане вече не беше тайнство.Знаех много добре какво ме чака и за това се уговорих мноого преди раждането с анестезиолог за епидурална упойка. Този път се страхувах от съвсем други неща-дали ще имам време да повикам някой да стои при сина ми като тръгна за болницата,дали няма да започне през нощта и да няма кой да стои при него.....И въобще само такива "бели кахъри"Постъпих в Родилното спокойна,уверена и мнооого самонадеяна!Нали не ми беше за първи път!А останалите родилки-все първескини.И аз-вижте ме колко мноого знам и колко съм спокойна!   Да,ама като ми спукаха водите при 6 см разкритие и започнах да звъня на въпросния анестезиолог ми се свиха набързо перките. Тоя ......... даже не си вдигне телефона,за да ми обясни поради какви причини няма да дойде!   Малеее,колко псувни отнесе!     И ,както лекарката ми казала на нашия тати,в този момент съм рухнала психически.И,срам не срам,като излезе бебка,първата ми мисъл,която без да искам съм казала и на глас беше:"Ох,родиХ се!"   А втората-малеее,сега трябва да смъквам килата........        

НАистина е много индивидуално,но определено си има много голямо значение с каква нагласа ще тръгнеш - дали с ужас от болките или с по-трезвото - дай да го видим какво е,пък ще му мислим И двете ми раждания минаха ужасно леко - с първото си дремах 8часа след началото на контракциите вкъщи (ама наистина си спях,приболяваше ме леко,но не достатъчно,че да се разсъня съвсем) и отидох с 6см разкритие,след 3 часа бях родила,а контракциите така и не станаха по-силни.Напъни при пълно разкритие нямах,затова ме натиснаха два пъти по корема и бебчо излетя Виж,шиенето след това беше кофти тръпка,защото блокадата не хвана...та си беше направо на живо,но пак не беше нещо нетърпимо.
А с второто за малко да съм от онези мами,дето докато се усетят,раждат вкъщи Докато разбера и реша,че имам контракции и докато стигна до болницата,бях с пълно разкритие и напъни и родих 15мин след като ме приеха в болницата.Всичко - от първата контракция до раждането - трая 2часа.Е,беше по-болезнено от спомена ми за първото,може би защото стана толкова бързо или защото от първия път имах спомен за буквално никакви болки (аз също като една от писалите дотук мами имам болезнен мензис и раждането нищо не ми се видя ),но пак бях готова да родя още веднъж на секундата
Така че - подготви се за най-лошото и очаквай най-доброто  

моето раждане беше неочаквано.изведнъж ми падна запушалката заедно с водите.наложи се да събираме багажа на две на три т.к бяхме в процес на смяна на квартирата.нямах време да се страхувам,а и нямях силни болки когато тръгнахме за болницата.всичко беше съвсем поносимо до 1-1,5 час преди да започне напъването.презтова време ми се искаше наистина никога да не бях забременявала.самото раждане мина леко и не ме боля.когато всичко свърши ми олекна.нямам лоши спомени,но тази болка още не мога да я забравя,направо "завиждам" ,на тези ,които са родили без болка.

през последните месеци не съм пропуснала ден без разходка и то 3-4 часова.моят съвет е движете се ,колкото може повече.мисля ,че помага за по-лесно раждане,защото мускулите са винаги тонизирани.

Болеше, но не толкова, че да не може да се изтърпи! Голямо облекчение беше, когато започнаха напъните и болката спря. И наистина всичко се забравя в момента, в който видиш бебчето си!

Чаках го със страх и нетърпение. По време на самото раждане ми се искаше да умра, за да спре да ме боли. А бе гадост от всякъде  

Ох, надявам се да не преживея пак това "тайнство" по този болезнен начин... Иначе като одидох в болницата с изтекли води ме тресеше кошмарен СТРАХ      След като ми включиха системите се мобилизирах. Казах си - започнало се е, скоро ще свърши. И така - стисках зъби, опитвах се да дишам както ми казват... и изобщо правех това, което ми казват. Самото раждане е като маратон - поемаш дълбоко въздух, поставяш си крайната цел и го изтърпяваш. Но при всички мами е уникално.... За някои раждането е най-прекрасното нещо, което им се е случило, а кърменето го допълва. За мен и двете неща бяха кошмарни...
Твърдо съм решила, че второто ми раждане ще е секцио. Никой не може да ме убеди, че е толкова болезнено, колкото нормалното раждане.

Успех! Важното е да си мобилизирана. Започне ли се - това е началото на края и знаеш че скоро всичко свършва.

Естествения преход от бремеността към майчинството  

За мен беше любопитно. След като ми изтекоха водите вкъщи ме хвана едно вълнение. Не знаех какво ми предстои (много бях чела, гледала). Постоянно разпитвах доктора и акушерката разни неща. Притеснявах се дали ще се справя, дали ще позная, че имам напъни и куп още подобни. През цялото време докато напъвах си зяпах между краката   за да го видя бебето, после да видя това чудо плацентата. Показаха ми как е разположена в матката, пъпната връв къде е. Абе доста преповдигнато ми беше настроението.

Но сега вече като знам какво е и като си се познавам, занм че доста ще се стресирам ако трябва пак да раждам и въобще няма да се колебая и направо ще си искам упойка ( аз и сега си исках, но раждането толкова бързо се разви, че нямаше време)

Успех!

Аз родих 1 ден след термина си.Когато отидох бях толкова щастлива че най накрая ще видя малкото съкровище което вече много ми тежеше.В началото не ме болеше но след като няколко прегледа такива контракции започнаха че почти изядох възглавницата на леглото си.В крайна сметка решиха да раждам секцио понеже бебока беше много голям ,а и нямах разкритие(така и много не разбрах-той някой обяснява ли ти?).И  някак си се успокоих. Но така се вълнувах  че цял човек ще излиза от мен че вдигнах горната граница на кръвното на 150 Когато излизах от упойката и ми казаха че си имам момиченце отрадост заплаках-а те ме потат защо плача-ами как няма това бе най-щастливия миг в живота ми!

Някой може ли да опише какво точно представляват контракциите като усещане?

При мен бяха като спазъм ниско долу в корема и болка сякаш ми идва и много ми се пишкаше, не знам дали е от контракциите или защото бебка вече беше тръгнала да излиза  

Има ла ли си болезнена менструация?  - Ами това са контракциите.... Като силните болки при мензис когато имаш 4увството 4е 4ак бедрата те болят....


Аз родих големия си син без упойка, предизвикано , с форцепс и т.н.  Болеше.


Малкия родих без упойка, без шевове, без БОЛКА. след повече от 5 години след големия.... благодарение на една акушерка която ме убеди, че дали боли или не зависи само от майката. Е, не болеше. изживяването беше прекрасно.

При мен - както при много, ама много болезнен цикъл - силна присвиваща болка ниско в корема.

При мен бяха подобни на много силни колики, които обхващаха целия корем и ме караха да повръщам. Аз обаче имам хроничен гастрит и честно казано болките са почти същите   .

На мен всичко ми беше като насън.... и болките и раждането и всичко....  

Очаквах, че ще страшно и болезнено, особено като чух виковете на мамите в родилна зала.
Болката за мен беше напълно поносима. Накрая вече изпитах огромно облекчение и щастие, разбира се
Живот и здраве и следващото си дете бих родила по този начин

При мен пък започна, когато пък най-малко очаквах да раждам. Изтекоха ми водите и направо не можех да повярвам, че се е почнало. Ситуацията беше такава, че ме избиваше ни хилене:) То мъжа ми беше по-шашнат от мен;)
След това доста време не ми се получаваше разкритието, слагаха ме на системи, туширваха ме, после таблетка за разкритие и пак системи абе цяла одисея, като тези неща бяха съпътсвтани с доста болезнени контракции и въпреки, че на моменти щях да подивея, нито за веднъж не съм се страхувала или съжалявала за каквото и да е било. Извън контракциите постоянно се усмихвах и се майтапех с акушерките, а те ми се чудеха как може да съм така усмихната и казваха, че съм ги развеселявала   На края родих със спинална упойка и ми помагаха за напъните като ме натискаха през корема, но като се появи Лори, всичко друго избледня и остана само и единствено тя в съзнанието ми. Бях толкова щастлива
Това ми раждане не ми промени мечтата по-натам да си имаме още едно детенце, защото искаме поне две дечица;) И независимо, че беше болезнено, следващия път пак ще съм с нагласата да родя нормално, пък каквото е писано.
Майка не се става лесно, но пък е такова блаженство ... просто неописуемо    

Какво ти тайнство след като си изчел и чул всичко за раждането.Отделно са те разгледали от всякъде (от вътре и от вън )
Тръгнах от вкъщи леко притеснена и същевременно нетърпелива.Таткото беше по шашнат от мен.Щураше се насам натам докато аз най спокойно си взимах душ и се правех кубенце Иначе контракциите са пристягане в корема и болка.Поне при мен беше така.
Леко раждане и хубав бебок.