Доходът и неговото значение в живота

Има истина в това, разбира се, но не е вярно на 100%, по-скоро е залъгалка за да се утешават хората без пари, защото съвсем не всички бедни са много духовни, щастливи, живеят в уют... По-скоро като се замисля са изключение, защото пирамидата на Маслоу си е общопризната теория.

А аз казвам (изразено математически, че съм инженерка), че парите със сигурност не са НДУ за щастлив живот, но поне до едно ниво без съмнение са НУ за такъв.

на мен определено ми се вдигна самочувствието като почнах да изкарвам повече пари, няма да се лъжем.

Като цяло обаче за мен стойностната личност се определя от качествата на самия характер, доброта, интелект, любознателност, грижовност, такива неща.

Но парите са важни за мен, защото ме карат да се чувствам свободна.
Не искам никога да завися от някого, това за мен и най-потискащото нещо.

Квото и да си говорим, имат значение парите и дохода. При мен така се случи, че първите ми години на работа бяха най успешни, вадеха се огромни суми за онзи стандарт, имах повече свободно време, много приятели и не много натоварващо гадже, с две думи купона не спираше. Най готините години, не само заради кинтите, но определено ми напомпаха самочувствието до небето. Естествено после бързо се приземих по редица причини, видях какво е безпаричие, да бавиш сметки, да се чудиш от къде да платиш заплати и вноска по кредит и да няма пари за елементарни неща. Да не говорим вкъщи с малко бебе и такава несигурност как се отразява психически. Тия моменти просто не искам да си ги спомням, нямали значение парите, ама някой друг път.
Днес ме болИ фара, от утре мога да не бачкам и да карам само на наеми, обаче не си се представям по цял ден да лежа на дивана и да си чеша топките. Мисля други дейности без постоянна ангажираност и повече свободно време.

Така е не е напълно вярно . Всички сме имали такива периоди на безпаричие. Както казах по - горе по - добре с малко пари , но щастлива , отколкото с много пари и нещастна. Защото и тия , които имат много пари нищо хубаво не са видели . Или са сами , или са нещастни , или са бездетни . Имаш ли много пари цената е много голяма, но зависи и от човека . Аз не се определям като богата или бедна .

С много пари и щастлива не е ли опция?

И кои са тези богати хора, които не са щастливи?
Че аз не познавам такива.

Пари нямам. Не ми е проблем аз да нямам, но ми става проблем, когато искам/трябва да взема нещо за друг. В този смисъл, да, доходът и изобщо материалното за мен имат значение. Едно от нещата, за които съжалявам от днешния момент, е че не бях по-напориста и амбициозна навремето. За 2-3 години ще дръпна, но едно е да дръпна на 25, друго на 40.

а можеш ли с малко пари да си щастлив?
Когато трябва в магазина да избираш между хляб и мляко, че за двете не стига.
И детето като иска някоя играчка да не може да му се купи никога ( още гледам кукли барби по витрините, че винаги съм искала..)
И без море, без парти за рожден ден…

Щастливи от кое? Любовта умира в безпаричието

Самочувствието ми се основава на моите способности (нескромно казано). Не на парите. Просто вярвам в себе си, това е от значение.
А парите... Ами да, работя за пари, винаги съм го правила, поех рискове, рисковете се оправдаха... Сега, имайки някакви активи и като общувам с хора, които ги нямат, не се определям като по-качествен човек, а като човек с по-големи възможности.
Това също е важно.
И да, може да имаш пари или не и да си щастлив, само че животът е по-труден, когато си беден. Била съм, знам. Понякога от парични грижи ти се стъжва и стъмва, не знам как може да се отрече това.

Няма такова правило.
Познавам много хора, включително и себе си, които дърпаме след 40 и то с по-голяма скорост от младите.
Не се отказвай и не си ги мисли тези щуротии.
В момента има огромен недостиг на хора, а младите са със съвсем други трудови навици, което прави хората над 40 по-търсени и предпочитани.
Повярвай в себе си и смело напред.

О, Фрау, аз вярвам и си знам възможностите. Просто ме е яд, защото 30 години живях с мантрата как парите нямат значение и занулявам на всеки 2-3 години, защото давам на други. Парите нямат значение за който ги има и/или му дават.

И когато си седях в къщи(по тукашните стандарти "зависима домакиня") и всички приходи бяха от съпруга и сега, когато си работя с доходи достатъчни ми за спокоен живот - самочувствието ми беше и е едно и също. То зависи от възпитанието, а не от приходите.
   Но сега (с по-големи доходи) животът ми е по-спокоен. От погледа на изминалото време оценявам, че малкото пари смачкаха психиката на децата ми. Щяха да израснат с по-голямо самочувствие, ако не беше мизерията.

Парите нямат и никога не са имали отношение към самочувствието ми (и имам малко кофти мнение за хората, при които съществува подобна връзка, та гледам да се дистанцирам от тях).

Имат отношение към спокойствието ми обаче. Когато знам, че имам един авариен фонд, с който да посрещна непредвиден харч, някоя спешност в нормални граници (3-4 хиляди лева, да речем), ми е по-спокойно. Забелязала съм, че тогава излизат и по-малко подобни спешности - сякаш законът на Мърфи дебне да остана без пари, и тогава се изсипват накуп сумати неща.

Спокойно ми е и да знам, че имам заделени няколко месеца разходи (сметнала съм си колко ми отиват за сметки, храна, евентуално лекарства, данъци, транспорт... всички пера, за които обичайно отделям, и целта ми е да стигна 12 х тази сума. Все още не съм, понеже си позволявам много пътувания, но работя по въпроса). Така не съм толкова зависима от шефа и работата си и знам, че в момента, в който реша да им тегля една майна, ако спрат да ме устройват, няма да се чудя какво ще правя след месец и какво ще сложа на масата.

Това имам предвид под "спокойствие". Наясно съм, че до голяма степен е измамно, щото аз може да съм подготвена за спешност от сорта на 2-3 хиляди лева, а то да изникне такава за 8 хиляди, да не дава Господ. Но поне имам някаква основа и не се будя посреднощ, тревожейки се за пари.

Иначе не съм алчна, скъпи придобивки не ме вълнуват. Най-много да вдигна рамене, ако чуя, че Ганчо си е купил Мазерати за Х хиляди лева - нито му завиждам, нито искам и аз да имам такова, нито изобщо подобна цел ми е в полезрението. Предмети не ме вълнуват изобщо, така като се замисля. Искам да имам достатъчно пари, за да мога другия месец да си вдигна шапката и да ида за 4 дни до Хърватска ей така, за кеф и без предварителен план, след това до Италия, после зимата до Лондон за дълъг уикенд около Коледа, и така. С нискотарифни, да не се обърка някой! И в хотели 2-3 звезди (стига да не са с обща баня, нямам претенции).

Възможността да правя това горното, да си плащам сметките навреме и да заделям по малко с оглед на първите цели по-горе, за мен е предостатъчно. Не ламтя за повече.

На практика е възможно според трактовката за щастие. Точно в моментите, в които е стояла дилемата кое от двете да платя, защото и двете не мога, са били може би най-щастливите в моя и на семейството ми живот. Ако критерий за щастието ми тогава е било да почивам на Канарските острови, виж тогава щях да съм адски нещастна.

Колкото повече, толкова повече.
Парите са свобода на тялото и духа.
Те не пречат да сме щастливи и възвишени