Аз един така го чаках две години да се накани - не се. Разделихме се и доста години след това така и не завърза сериозна връзка (сега не знам какво се случва с живота му, надявам се да е щастлив. Не беше лош човек, но искахме различни неща и ако бях продължила да го чакам, сигурно още щяхме да го играем гадженца). То и две години му бяха пределно много, дето ги отпуснах, ама пусто много го обичах.
Иначе ще ти кажа нещо много умно, което ми каза една жена по повод същия този момък навремето: ако между тебе и другия човек има двайсет крачки, ти направи' десет и спри, защото ако продължиш да вървиш към него, той никога няма да тръгне към теб.
И тогава си дадох сметка, че за тия две години вървях ли, вървях към него... И прогледнах, и разбрах, че тая работа няма да стане. Идея нямаш колко страдах. Не виждам и младежът от твоята история да е направил дори и първата крачка към теб. Не съжалявай.