Правилно ли направих, че поисках да скъсаме?

  • 5 904
  • 82
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 714
Абсолютно правилно, ама недей да го мислиш и анализираш. Минало, минало.

Аз един така го чаках две години да се накани - не се. Разделихме се и доста години след това така и не завърза сериозна връзка (сега не знам какво се случва с живота му, надявам се да е щастлив. Не беше лош човек, но искахме различни неща и ако бях продължила да го чакам, сигурно още щяхме да го играем гадженца). То и две години му бяха пределно много, дето ги отпуснах, ама пусто много го обичах.

Иначе ще ти кажа нещо много умно, което ми каза една жена по повод същия този момък навремето: ако между тебе и другия човек има двайсет крачки, ти направи' десет и спри, защото ако продължиш да вървиш към него, той никога няма да тръгне към теб.

И тогава си дадох сметка, че за тия две години вървях ли, вървях към него... И прогледнах, и разбрах, че тая работа няма да стане. Идея нямаш колко страдах. Не виждам и младежът от твоята история да е направил дори и първата крачка към теб. Не съжалявай.

Последна редакция: вт, 30 май 2023, 23:22 от Country Strong

# 46
  • Мнения: 1 271
Много правилно решение! Не си губете времетео, то е много ценно. Някой и на мен да ми беше казал едно време...И аз така си го загубих  с няколко идиота, вместо да уча или да правя нещо далеч по-стойностно.

# 47
  • Мнения: 393
Според мен е имало 3-ти човек. И тактично ти е казал "Да намалите темпото на обвързаност". Може и да греша,не знам.

# 48
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 687
Ако той наистина искаше да е с теб, никога нямаше да чуеш това. Правилно си постъпила, такъв не ти трябва.

# 49
  • София
  • Мнения: 12 101
То това изобщо не е истинска връзка за млада жена. Ще си намериш някой да те обожава поне първите години, другото е безсмислено, че и обидно като чета подробностите.

# 50
  • Мнения: 1 805
Вижда(х)ме се 2-3 пъти в седмицата за по 20 мин и уикендът за половин ден. (не, не беше връзка "приятели с привилегии")...
 "Съжалявам, имам прекалено много неща на главата, дай да намалим нивото на обвързване (търся точен превод на думата, която използва: commitment) и времето, което прекарваме заедно."
Скрит текст:
Страх го е, че нещата вървели прекалено бързо, че може би аз след година ще очаквам да заживеем заедно, а той не е на тая вълна и си приоритизира кариерата...

Много тъпо ми стана и директно поисках да скъсаме...Мисля си: Защо ми е да съм във връзка с теб, ако 100 години ще си живеем разделени и ще се виждаме по 2 пъти на седмица? Та каква връзка е това?
Не бих имала проблем, ако е нужно определено време да се виждаме по-малко (защото е супер зает), но само, ако знам, че градим нещо заедно, а не, че 100 години ще се влачим на ниво "пресни гаджета".

Той се опитва да спаси ситуацията и да ме задържи, но за мен няма смисъл да наливам време и емоции в нещо, което ще си остане на ниво "всеки за себе си - ти у вас, аз у нас".

Според вас правилно ли постъпвам, че поисках да скъсаме?
Колко по-малко да се виждате и да намалите комитмента? Аз това го разбирам като "дай да не сме повече гаджета и да не се виждаме изобщо." Реално той е скъсал с теб. Не знам какво има да го мислиш. 27-годишен се влияе от младоците на работа и баща си и се страхува, че ще поискаш да заживеете заедно, все едно това е смъртна присъда.
И поредна тема, в която гаджето споделя неодобрението и скандалите с родителите си относно приятелката си на самата приятелка. Авторке, това е червен флаг, не го бъркай с прямота, споделяне и т.н.

# 51
  • Мнения: 29 324
Какво учи и работи, че може(х)те да се виждате само 20ина минути? Странно ми е подобна връзка, независимо дали в началото или след година примерно. Този половин ден през уикенда какво правите?
Поне веднъж-два пъти седмично би трябвало да вечеряте заедно, да идете на бар/клуб или пък в дома на единия за поне няколко часа. Така си мисля, де.....
То за 20 минути, докато си кажете здрасти, трябва да си кажете чао.
Аз говоря повече време с комшийката, като отида да ѝ занеса нещо и по стар български обичай си говорим на вратата, че е най-сладко....!

# 52
  • София
  • Мнения: 4 294
Какво учи и работи, че може(х)те да се виждате само 20ина минути? Странно ми е подобна връзка, независимо дали в началото или след година примерно. Този половин ден през уикенда какво правите?
Поне веднъж-два пъти седмично би трябвало да вечеряте заедно, да идете на бар/клуб или пък в дома на единия за поне няколко часа. Така си мисля, де.....
То за 20 минути, докато си кажете здрасти, трябва да си кажете чао.
Аз говоря повече време с комшийката, като отида да ѝ занеса нещо и по стар български обичай си говорим на вратата, че е най-сладко....!


Абсолютно!

# 53
  • Мнения: 1 021
Абсолютно правилно си постъпила, без колебание. Мамин Кольо, ако държеше на теб, щяхте да се виждате всеки ден. Все пак сте от половин година заедно, в началото би трябвало да има силна тръпка и да иска да прекарва повече време с теб. А и по принцип сте достатъчно големи хора, за да предприемете нова стъпка и да живеете заедно, не сте на 17. Той явно се плаши от такъв сценарий. Едно време мъже на по 27 години са имали по 2-3 деца и са хранили семейство, а сега са в дилема дали да си купят сладолед с ягода или сладолед с шоколад и не могат да вземат решение.
Колко повече да намалите времето, прекарано заедно? 2-3 пъти седмично за по 20 минути? Excuse me? Това връзка ли е изобщо? Тоя недорасляк да ходи да си играе видеоигри.

# 54
  • Мнения: 9
Работи в областта на финансите и наистина работните им часове са брутални - случвало се е докато вечеряме (към 9 вечерта) шефът му да му пише за задачи по служебния телефон. Понякога сме ходили на фитнес заедно (към 8 вечерта), след което той се е връщал в офиса.
Колеги сме с най-добрия му приятел и и той ми е споделял как се е случвало да го търси да излязат, а той да го реже, защото има твърде много работа.
Питахте какво сме правили уикенда като се видим: от това да гледаме филми до това да излизаме на разходки в парка, да идем на обяд, вечер да идем на бар с него и общи приятели...но винаги планът му е пълен със задачи и винаги се следи време. Знам, че прави същото и когато се вижда с приятелите си без мен (примерно отиват на парти в 21:00 и той остава до към 22:30, за да може да се прибере и наспи и да е в кондиция за следващия ден)

# 55
  • Мнения: 1 021
Като е такъв работохолик, не ви трябва на вас такъв точно в този момент. Вие сте жена на 31, трябва да се замислите за деца и семейство, а не да губите ценни години от живота си в срещи с гаджето за по 20 минути. На този графикът му ще е такъв още n на брой години.

# 56
  • Мнения: 29 324
След уточнението за натовареността на младежа, определено е правилно, че сте скъсали. Намери си някой на твоята вълна с повече свободно време. Щом в началото на връзката е така, представи си след пет години.

Дерзай и мисли за семейство. Щото 31 не са много, ама няма да усетиш как ще се изнижат още някоя друга годинка и нещата откъм бебе стават леко по-сложни за теб.

# 57
  • Мнения: 11 337
Един живот имаш, годините се изнизват бързо - хайде няма нужда да пилееш младост, любов и надежди за подобен човек.
Не е сложно - или те обича или не. Ако те обича си личи. Като не си личи - ами довиждане!

# 58
  • Мнения: 21 443
Човекът явно е целеустремен и е решил да напредне, похвално, на него точно сега му е времето да работи яко. Но ти просто нямаш на разположение години, в които да го чакаш, а и явно не сте влюбени, иначе тоя въпрос нямаше да стои въобще.

# 59
  • Мнения: 2 925
Здравейте. С приятеля ми (той на 27, аз на 31 години) сме/бяхме във връзка от половин година. Не може да се каже, че прекарва(х)ме много време заедно (той работи по 12 часа на ден и допълнително учи за специализация вечер след работа). Вижда(х)ме се 2-3 пъти в седмицата за по 20 мин и уикендът за половин ден. (не, не беше връзка "приятели с привилегии"). Каза преди месец на баща си за мен - той нещо не е останал очарован и са имали караници по въпроса. Но остана с мен...

Наложи ми се смяна на квартирата наскоро. Не съм мислела да го питам за заживяване заедно - мисля, че ни е прекалено рано. Добре де, но той споменал, че се местя пред негови колеги, които са му напълнили главата с това, че едва ли не аз скоро ще поискам да живея с него, да сме семейство и тем подобни.

Та, каза ми той тия дни: "Съжалявам, имам прекалено много неща на главата, дай да намалим нивото на обвързване (търся точен превод на думата, която използва: commitment) и времето, което прекарваме заедно."
Страх го е, че нещата вървели прекалено бързо, че може би аз след година ще очаквам да заживеем заедно, а той не е на тая вълна и си приоритизира кариерата...

Много тъпо ми стана и директно поисках да скъсаме...Мисля си: Защо ми е да съм във връзка с теб, ако 100 години ще си живеем разделени и ще се виждаме по 2 пъти на седмица? Та каква връзка е това?
Не бих имала проблем, ако е нужно определено време да се виждаме по-малко (защото е супер зает), но само, ако знам, че градим нещо заедно, а не, че 100 години ще се влачим на ниво "пресни гаджета".

Той се опитва да спаси ситуацията и да ме задържи, но за мен няма смисъл да наливам време и емоции в нещо, което ще си остане на ниво "всеки за себе си - ти у вас, аз у нас".

Според вас правилно ли постъпвам, че поисках да скъсаме?
Абсолютно правилно! Ти не си му приоритет и никога няма да бъдеш. Аз бях в подобна връзка и се радвам, че намерих сили да скъсаме. Той ме ползваше буквално само за секс. Ами това е унизително. Добре си направила! Браво! Ще намериш по-добър. Не си заслужава да прахосваш време и емоции.

Общи условия

Активация на акаунт