В момента чета ... 85

  • 53 124
  • 747
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 11 784
Само на ел.четеца маркирам така (със съответната функция). От хартиените издания преписвам цитати- когато имам настроение за това или слагам разделители на съответните места.

# 196
  • Мнения: 2 148
Аз вече вземам книги основно от библиотеката, защото вкъщи си напълних моята, а не обичам да се затрупвам и искам да ми е подредено, така че не подчертавам, но ако нещо много ми харесва, си го преписвам.

# 197
  • Мнения: 6 831
Никога не подчертавам. Позволявала съм си само на изучавано литературно произведение и то отметка встрани с молив. Ядосвам се, когато вземам книга от библиотеката и тя е подчертавана и то с химикал. Защо? Следващият да види какво е впечатлило неизвестен читател.

# 198
  • Мнения: 11 784
Даже не мога да си обясня ентусиазма да драскаш върху книга, като не твоя собственост, тези хора, заемащи от библиотека и съсипващи книгите не ги разбирам…

# 199
  • Мнения: 112
Говорим за подчертаване в собствени книги. За книги от библиотеката смятам, че е недопустимо.

# 200
  • Мнения: 11 784
Не визирах въпроса, а действията на някои от заемащите от библиотеките, че стана дума и за това 🙂
Замислих се, че по от още ние на книгите съм малко като Монк , искам да са като нови😄. А за библиотечните ми е ставало тъжно, ако попадна на книга, към която е проявена небрежност и има например следи от кафе

Последна редакция: чт, 22 юни 2023, 18:34 от fenyx

# 201
  • Мнения: 1 563
Аз съм от хората, които в учебниците и научната си литература (моя собствена) подчертават с маркери, пишат бележки в полето, лепят листчета и т.н... отдалеч си личи, че съм ги чела. 😁 Но същото това нещо върху художествена книга ми стои много грозно. Другото, което безкрайно ме дразни е подгъването на крайче от листа вместо книгоразделител, много често книгите от библиотеката са така... Защо? Дори една касова бележка или проста хартишка може да служи като напомнянка, защо трябва да се превръщат страниците в баница...

# 202
  • Мнения: 2 170
А за библиотечните мине ставало тъжно, ако попадна на книга, към която е проявена небрежност и има например следи от кафе
На мен за библиотечните не много, защото често взимам и съм свикнала с какво ли не, но ми е мъчно и за моите си, когато ми ги върнат в такъв вид. Бях дала една от най-любимите ми книги "Бьорнстад" на приятелката на сина ми, а тя ми я върна в такъв безобразен вид, че след това ми е много трудно да мисля за нея без да я мразя.

# 203
  • Мнения: 1 726
Значиииии с такава почит се отнасям към книгите си, че все едно са светая светих, my precious, Фаберже...мразя подгъване на книги, страници, книга да се оставя обърната надолу, с цел да се запомни до къде си чел, драсканици няма да говоря! Това за собствените ми книги...ако видя някой да си подгъва едната страна на книгата, докато чете другата, ми иде да го хвана и да му я оправя! Имам някакво болестно състояние хахахаха изглежда хахах но може би е разбираемо от 18 годишна работя по книжарници, с леки прекъсвания! Върнаха ми една книга напоена обилно от дъжда Sad жал ме е да я хвърля, прочела съм я, но си седи на рафта да ми напомня да не давам лекомислено книги на когото и да било Sad

# 204
  • Мнения: 2 170
Върнаха ми една книга напоена обилно от дъжда Sad жал ме е да я хвърля, прочела съм я, но си седи на рафта да ми напомня да не давам лекомислено книги на когото и да било Sad
От друга страна пък книгите са за четене, а не да стоят на рафта и затова, въпреки че имам черен списък с хора, непазещи книгите, в крайна сметка пак им давам. Виж на такива, които не връщат с месеци или въобще забравят, че имат да връщат, повече няма да дам.

# 205
  • Мнения: 6 831
Баща ми ревностно си пазеше книгите и отношението към тях ми го втълпи. Помня когато един познат върна книга с петно върху корицата, баща ми не я взе с думите " тази книга не е моя".

# 206
  • София
  • Мнения: 7 343
И аз съм същата, пазя си ги като писани яйчица. Книги за прочит давам само на хора от нашата порода, които знам че ще пазят (т.е. 2-3 човека макс). Ми не си ги давам на кой да е. Като не пазят да си ги купуват сами или да си взимат от библиотеката. Пък.

# 207
  • Мнения: 11 784
Мои книги (от личната библиотека) не са ми връщали в плачевно състояние, но пък се е случвало да не ми върнат изобщо самата книга.
Преди време за родителите ми се наложи да взема книга от КП, нямаше я другаде и уж беше описана в добро състояние, а имаше на една страница петно. Като я видя все ме дразни това.

# 208
  • Мнения: 4 681
Минути за "светска хроника". Италианско дамско списание ме информира, че радващата се на голяма популярност в темата писателка В. Перен е казала "да" на още по-известния френски режисьор Клод Льолуш на 17.06., с който 30 години възрастова разлика не могат да са фактор, който да попречи на любовта. Тя е негова партньорка от 2006 г. и всичките й сценарии са с негова режисура. Булката е била в класически костюм, но е заложила на традиционния бял цвят, докато младоженецът - на контраст в черно.

# 209
  • Мнения: 4 840
EliG,
Три е с висок емоционален заряд, също колкото и другите две на Перен. История, в която всеки би се припознал и моменти, към които всеки би се върнал.
Стилът на писане не е толкова нежен, колкото във Вода за цветята. По-дързък е и от на Забравените в неделя.
Не бих я пропуснала, още повече, че не е ясно дали и кога ще бъде преведена на български.
Има го винаги това сравняване, когато си прочел свръхвпечатляващо заглавие от един автор и после искаш още и още от него. И дори да ти допада всяко следващо, има една алчност и желание да ти се случи пак същото “влюбване” като с “първата му книга” (която си прочел)…
Валери Перен е лично според мен чудесна писателка, тя и Фоенкинос са най-добрите съвременни френски автори. Или поне най-добре успяват да предадат френския светоглед. Пренасят и двамата в един свят, в който поне на мен ми е много уютно и много познато.

Общи условия

Активация на акаунт