Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Общо-взето обучението във всички училища е еднакво,с изключение на частните,но само тези от тях,които НЕ получават държавна издръжка.

Бинго! Тук е заровено кучето, или поне едно от кучетата, които са причина за слабите резултати на българските ученици. Мисля, че Министерство на образованието трябва да инвестира в масивна кампания срещу компютърните игри и цъкането на смартфони, която да обхване всички училища. Говоря напълно сериозно.

Няма как да спреш прогреса и технологиите. Тук е ролята на родителите, които да "насадят" положително отношение към училището и знанието като цяло.

Ами ето още едно мнение - на човек, който не плаща за частни уроци - т.е. не праща детето си на такива. Ще изложа моята гледна точка - също като Рамацоти смятам, че НВО следва да мери резултатите от общообразователната подготовка - т.е. на всички деца, които се обучават по ДОС - Държавния образователен стандарт. Не мисля, че е редно и не поощрявам паралелното образование. А ако някой си мисли, че плащайки допълнително това задължително "купува" знания, които надграждат, е в жестока заблуда. В моето обкръжение само моето дете не ходи на частни уроци, 7 клас е, предстоят НВО-тата и сме преценили, че има капацитета да се справи прилично. Отчитам и факта, че сме в средноголям областен град, а не в София, където за топ-училище и малките разлики имат огромно значение. Преценихме, че така или иначе плащаме достатъчно и за държавното образование, за да  финансираме и частното. Нали всички сме съгласни, че и държавното не е баш "безплатно"?
Дъщеря ми от 4-клас учи в местната МГ, предполага се, че там подготовката особено по математика е по-сериозна, което ме успокоява и ми дава надежди, че и без уроци ще стане. Това, което мен лично ме изуми, е,ч е от класа ѝ само 3 деца не вземат частни уроци. Т.е. родителите на всички останали 24 са преценили, че без уроци няма да стане. Времето ще покаже, разбира се,  дали решението ни е правилно. Не се наемам да твърдя 100% дали гледната ми точка щеше да е различна ако не беше в това училище, по вероятно - да, ще да е същата. В крайна сметка материалът, по който се провеждат НВО-тата не включва ядрена физика или иначе казано - толкова трудни неща, с които децата да не могат да се справят. Дори и училището и учителят да са компромисни.
Плащаме за Уча.се обаче и в него намирам голям смисъл - нещата са поднесени точно като за днешното поколение деца - смелено, рафинирано, без излишности - кратко и на разбираем за тях език. Има и тестове, което е голям +.
Това, което ми прави впечатление в повечето случаи при познатите деца, ходещи на уроци, е, че на уроците поправят пропуски от училище. А за това, че има  учители, които предават частни уроци на децата, на които преподават  в училище просто нямам думи...
Хубаво е да има избор и всеки да направи своя. Но става нелепо когато започнем да стимулираме паралелното образование, а не търсим начини да се подобри държавното, за което така или иначе всички плащаме и то да стане по-ефективно.

Твърдението, че "не ги учат как да разписват задачите" е абсурдно, особено в такава генерализирана форма. Във всеки учебник по Математика, който съм виждала, във всеки един урок има примерно решени задачи, които са описани подробно и изчерпателно. Така че всяко дете си има образци в учебника, с лопата да ги рине. По-уместният въпрос е колко деца си четат урочните статии. Иначе е напълно възможно да има отделни учители, които не акцентират върху това. Или пък да акцентират, но да изпитват само на тестове (от което масата ученици и родители са доволни заради по-лесното изкарване на висока оценка) и оттам да се остава с погрешното впечатление, че полученият отговор е еквивалентен на пълно решение.
Като напишете, че "всички учители трябва да са добри" е все едно да кажете, че "всички хора трябва да са честни". Теоретично е така, практически е утопия. Няма професионална общност, в която всички да са добри специалисти. Особено пък ако е сравнително ниско платена (знам, че сега ще скочите колко много са увеличени учителските заплати, но последното което гледах - около 1800лв за старши учител, отново е под средното за София). Логично е по-добрите учители да се ориентират към частния сектор - да работят изцяло или частично в школи за подготовка, частни училища, курсове, да избират училища, в които децата са селектирани и от добри семейства. Ако вие сте добър учител какво ще изберете - мотивираните умни деца в НЕГ/ СМГ/ АК и т.н. или някое квартално СУ в Красна поляна, в което половината ви работа ще е да убеждавате някого да си седне на чина и да пази тишина?
В общи линии, ако имаш късмета детето ти да попадне при добри учители и в добра среда в класа си (което не е само въпрос на късмет, а и на местоживеене, информираност и целенасочени родителски решения), нещата са доста благоприятни. Ако не - търсиш вариант да компенсираш слабостите в обучението му било то с лична ангажираност, с частни учители, платена занималня или друго. Както с бременността и раждането е - ако искаш, се следиш по ЗК в кварталната поликлиника при първия срещнат, раждаш в държавна болница без избор на екип и какъвто ти бил късметът. Ако не - проучваш, търсиш доказано добри специалисти, плащаш/доплащаш си, раждаш с избор на екип или в частна клиника и шансовете ти да си в добри ръце значително нарастват. Няма как да очаквате обществени сфери като образование и здравеопазване да се финансират особено добре, особено в страна със сравнително ниска данъчна и осигурителна тежест като България.

"Бъдещето на България" си живее добре, защо му е да се замисля за каквото и да е. Трябва да се замислят тези, от които зависи това бъдеще да се промени. В противен случай сега си живеем с идеята, че нашите деца са елита на България, а след 5 години водопроводчикът свързва мръсния канал на съседа да тече на нашата тераса. Тогава няма да сме толкова самодоволни.

Кети В, тук въпросът е кои са онези, от които зависи това бъдеще да се промени. Моята теза е, че са основно родителите. Другата теза е, че е нормално родителите да си стоят като странични наблюдатели, да гледат как детето си цъка на телефона по цял ден и да чакат образователната система да коригира всички пропуски във възпитанието, мотивацията и образованието, защото "е длъжна по конституция и услугата е безплатна за всички". Успех с чакането!

hatred, аз мисля, че основната тежест трябва да падне върху образователната система.
Аз възпитавам детето, разширявам му светогледа, общата култура, но не съм с него в училище. И това е някъде между това да го обучавам сама и да цъкам безучастно на телефона.
Първото нещо, което трябва да се промени, е ненужната фактология. Огромния обем знания, с които ги засипваме тези деца. После идват учителите, които са супер демотивирани. Ето тази учебна година променят учебните планове, но огромната маса от учителите няма да си мръднат пръста да ги прочетат, какво остава да съобразят тестовете с тях. Тестовете се дават от книгата за учителя, която е писана преди 7 години.
Всеки твърди, че задължението е на отсрещната страна и никой не поема отговорност. Министрите в МОН се сменят по-често от колкото аз си сменям спалното бельо. Родителите си мислят, че учителите са безполезни и плащат на същите тези учители за частни уроци. Учителите твърдят, че родителите нехаят, но при проблем първо звънят на родителя. Омагьосан кръг...

В дългия ти пост се крие и отговорът - в средно голям град, че и от МГ, е съвсем нормално да нямате нужда от уроци. Поне по МАТ. Но не навсякъде е така и в София, откъдето съм аз, супер минимални разлики решават всичко.
А иначе много деца биха се справили и без уроци, но се подсигуряват. Моето дете някога го записахме само на курс по БЕЛ в седми клас. Ми имаше полза, защото я научиха на някои тънкости. Например писане на теза, първо беше едно мърморене, едно ругаене, а после каза, че му е хванала цаката и почна да пише тези за секунди. И не с повече знания, а с чалъм. Е, този чалъм се преподава на школите и за съжаление изпитът не е за чисти знания, а за чалъми. Затова много знаещи деца се подсигуряват.

Не мисля, че родителите могат да променят бъдещето, най-малкото защото не са организирани от общи правила и ред. Единственото общо за всички родители е задължението да пращат децата си на училище до едикаква си възраст, за всичко останало няма законов ред и всеки има свободата сам да си реди приоритетите.  Това не е сила, която може да работи за по-добро бъдеще за цяло общество.

Частните уроци не са задължителни. Въпрос на истерия на родителите са. Ако детето е съвестно и слуша в час, чете уроците и чак тогава пише домашните, ако родителите изискват и подкрепят, частните уроци са излишни, че даже и отнемащи от свободното време на децата.
Но като се започне още от 1. клас всичко се оставя в ръцете на училището. Казвам го и като родител и като пряк свидетел от другата страна (ММ е начален учител). Не може учителят да звъни всеки понеделник на родителя и да му се моли детето му в неделя вечер да си ляга на време, защото в понеделник спи на чина и отговорът да е "Ами ние му казахме да си ляга, ама той не искаше." Ама кой в случая е родителят и кой взима решенията или това е поредната криворазбрана демокрация. Не може да помолиш събота и неделя точно твоето дете да упражнява таблицата за умножение, защото другите отдавна са я научили, но отговорът да е "Ама то кога да почива". Ами моето дете я упражняваше в почивката, под формата на игра в колата или докато правехме нещо друго. Не може в 4. клас да не може да разбереш условието на задача по математика и да очакваш в 7. да я решиш на НВО. Масово децата НЕ четат и НЕ разказват извън това, което правят в училище. Часът в 1. и 2. клас е 30 мин, а децата са 24 (в класа на ММ 26). Колко минути може да отдели на едно дете, за да чете и да му разкаже какво е прочело? Всеки петък има консултация след основните часове, ама тогава родителите на точно тези деца, които имат най-голяма нужда решават, че щели да пътуват. Всяка седмица се преглеждат и поправят тонове тетрадки, пишат се рецензии и се поставя подпис Родител. Ами на тези деца, които се подписват, децата им нямат нужда от уроци. Учителят е един, резултатите на децата са различни. В началото беше ентусиазиран, всяка свободна минута отделяше на децата в класа (не на собствените си, на онези неговите деца в неговия клас). След няколко години с едни и същи деца и едни и същи родители, повечето учители си казват: "Децата са деца (още са в начален курс и копират на 100% отношението на родителите си към училищния процес) и не може да ги виниш. Коригираш, поправяш, даваш им любов и с мен са 4 години, с вас са цял живот. Аз проблеми с вашето дете нямам, вие ще имате". И не е един родител му е казвал в 5 или 6. клас: "Господине, бяхте прав, защо не ви послушах, когато ми го казахте в 1. клас". Тези същите деца ще отидат в 5. клас и там учителят и магьосник да е, като им липсва желание, амбиция, мотивация, подкрепа, ами няма да има резултати.
Моето дете не е ходило на уроци за НВО, голям областен град, един от най-големите набори като брой завършващи 7. клас. Изкара си резултати, за да го приемат в която и да е гимназия в областта и всяка друга в страната, приемаха го и в София (там в СМГ нямаше да бъде прието), ама не съм разчитала на това, че учителят ще свърши моята работа. Следях си 7 години дали си чете първо уроците, след това да пише домашните, подписвах се на контролните и забележките за небрежно написано домашно и не се повтаряше. Разказваше ми всяка книга, която прочетеше и то с ентусиазъм, защото имаше кой да го слуша, а не да цъка на телефона. Децата са различни, и моите са различни. Едното усвоява без проблеми за отрицателно време, на другото му трябва повече обяснения, повече тренировки по писане, повече четене на глас и осмисляне на прочетеното. Не очаквам в училище точно на него да обърнат 30 мин допълнително време (няма от къде да го вземат), за да чете на глас или да ми разясни какво е разбрало от задачата с думи. Разсеяността е друго нещо, но и тя се бори с тренировки, много тренировки.
Проблемът на тези, които не могат да покрият първи модул е на НВОтата е, че нямат желание да ги покриват. Познавам не едно и две семейства, които смятат, че след като плащат за частни уроци с това са изчерпали задълженията си. Детето на наше близко семейство ходеше на уроци и по двата предмета, елитно училище с подбор между 5 и 7 клас и резултатите бяха плачевни, защото точно в 7. клас реши да се бунтува - за училище не се учеше, защото на частния урок ще му се обясни, за частните уроци не се пишеха домашните, защото те не са задължителни. Родителите обаче го разбраха чак след като излязоха резултатите, не бяха намерили време цяла година да поговорят с учителите и да видят как се движат нещата, нали плащат. Там, на частните уроци, учителят налива с фуния знанията, които не са научили в училище. Ами не става, трябва и ти да си малко от малко ангажиран с децата си. Имам примерът и на друго семейство, което нямат възможност да плащат за уроци и детето го знаеше, ама искаше в "елитна" гимназия от кварталното училище. Ами седна си на трибуквието и цяла година работеше, ходеше на консултации, коментираше със съученици и резултатът стигна за "елитната" гимназия, в която се целеше.
Средните резултати на НВОтата показват едно масово нежелание на определени семейства да се занимават малко от малко със собствените си деца и да проконтролират какво се случва с тях. Не вярвам в някое училище всички учители да очакват работата им да бъде свършена от частните учители или от родителите. Естествено учителите не са перфектни и те са хора и може да са добри, а може и да не са толкова добри (като във всяка професия). Ще трябва да минат едни 20тина години,  в които заплатата на учителите да бъде атрактивна, за да привлече повече можещи и знаещи, за да се изчисти системата от онези, които записваха Педагогика само, за да не работят. "Високите" заплати на учителите са от преди 2 години, преди това, за да работиш като учител, трябваше да имаш някой, който да осигури финансовата стабилност на семейството ти и тези, които го нямаха, не ставаха учители. ММ напусна 5 пъти по-добре платена работа, за да стане учител, защото децата го обожаваха и той ги обича и има какво да им даде, едва когато бяхме стъпили здраво на краката си финансово и това му "хоби" нямаше да се отрази на семейството.
Има много неща, които трябва да се променят, за да върви системата за всички - административната тежест в училище трябва да бъде намалена драстично, за да се даде време на учителите да се занимават с децата. Сега всички проверки са на книга. Ако си изряден на хартия (десетки хиляди справки на поне 3 места едни и същи, описани хиляди глупости на хартия), значи системата работи идеално.
Да се прегледат учебниците още от първи клас, защото са пълни с откровени глупости (в горен курс е страшно, защото се пишат от професори, които са били в класната стая, когато те са били ученици, но и в начален курс не са малко простотиите вътре).
Да се премахнат излишните учебни тетрадки, особено по математика. Достатъчен е един сборник и тетрадка, за да се научат децата да описват задачите. Няма как да описват, ако пишат в учебна тетрадка с място за краен отговор само. Не може по ФКРУ (модерното наименование на Развитие на речта) да има място колкото за 10 думи за отговор на въпрос по литература (не че е нещо особено в начален курс, ама там се поставят основите), а в тетрадката да са ти дали половин страница и опорните думи, за да направиш преразказ или съчинение.
Не може с 10-20 дена допълнителна работа през лятото, без желание, без амбиция от страна на ученика и с намалена мотивация от страна на учителя, защото за пореден път вижда как никой не желае да поеме това, което му се дава, да бъде пуснат в следващия клас без никакви знания и умения. В начален курс трябва да се повтаря, докато се усвоят знанията и уменията, защото неграмотници с дипломи е по-страшно от това да си с базови знания и без диплома. И когато родителите и цялото общество престане да гледа само заплатите на учителите (аз не гледам на ИТ специалистите, нямам квалификацията да бъда такъв, не ме интересува и на лекаря и това не мога да работя), а се заемат да работят заедно с учителите и като имат забележка към учителите да поговорят с тях нормално, да потърсят причините, а като не се получава, има и по-горни инстанции и един учител не е закотвен на едно място до живот, нещата ще тръгнат за цялото общество. Там, където директорите са на място, некачествени учители не се задържат много. Има и още много други неща, които мога да напиша, но стана прекалено дълго.

Вече издъвкахме и предъвкахме темата и пак се връщаме на изначалния въпрос: кое е първото - кокошката или яйцето? Т.е. кой има по-голяма вина за недоброто образование у нас (ако приемем, че е чак толкова недобро де, според мен не е идеално зле положението, но разбира се, може и трябва да се борим да бъде по-добре) - системата в лицето на учители, автори на учебници и служители в министерствата или крайният обект на това образование, но същевременно и основен субект в него - ученикът? Разбира се децата сами по себе си не носят вина за нищо, те затова са деца, не могат да бъдат държани отговорни. Затова аз казвам - цялото общество, начинът на живот, даже самите времена, в които живеем виня за това. Като казвам "виня", не влагам изцяло негативен смисъл в тази дума, просто епохата, в която живеем е такава, не й давам оценка "хубава" или "лоша". Просто е такава. Каквото им трябва на новото поколение, това ще научат и това ще умеят и така ще се оправят някак си с живота.

Наскоро отново си припомних една фраза, която за мен е много точна - простотата в говоренето води до простота на мисленето. И тук имам предвид нещо много конкретно - децата, прекарвайки 50-60% от времето си, гледайки безсмислени клипчета в Тик-Ток или Ютюб и други подобни, отвикват да мислят, да разсъждават, да се задълбочат в някаква тема, да философстват, да отделят време и усилия в решаването на някакъв проблем. Защото те са свикнали пред и през очите и ушите (и съответно и мозъка им) да минават наготово и набързо готови образи, звуци, елементарни теми и диалози. Така свикват да се носят по повърхността, някой друг да мисли и говори вместо тях и то с набор от стотина думи. Книги, които да разширят кръгозора и лексиката им, почти не четат.

Това го виждам вкъщи всеки ден Засега успявам някак да удържа положението, но много трудно, то е една вечна война, постоянно хабене на нерви, гласни струни и слюнка (буквално устата ми пресъхва от приказки). Освен това имам чувството, че и аз прихващам вече от цялата тази виртуална малоумщина - онзи ден вместо "огньове" казах "огъни" и се ужасих от себе си

Напълно съгласна съм, че образованието не може да се поеме само и единствено от училището и че родителите също имат отговорност да вземат отношение и да полагат ежедневни усилия във връзка с образованието на децата си. Но по-нагоре видях коментари, които отиват в другата крайност - че основна роля в образованието на децата трябва да играят родителите.

Според мен второто виждане не е обосновано. Ако беше така, нямаше да съществува училището като институция и децата щяха да са на домашно обучение.

Давам реален пример как родителите не могат сами да се справят с ефективен контол върху наученото от децата си, колкото и да искат и колкото и мотивирани и осъзнати да са.

В идеалния случай родителят приключва работа в 17.30 ч. се връща вкъщи в 18.30 ч. Тук отварям скоба, че това е рядкост, защото всички знаем как осемчасов работен ден почти няма повечето работодатели редовно задържат служителите си след работо време. Но така или иначе, при връщане в 18.30 ч. вкъщи  родителят трябва да приготви вечерята - да кажем, до 19 ч. От 19 до 19.30 ч. се вечеря. И тепърва в 19.30 ч. родителят трябва да седне и първо да прочете учебниците по всички предмети, за да види какъв е материалът, да провери домашните. И чак тогава да започне да изпитва детето на урока и да коментират грешките в домашното. Междувременно вече е станало време, в което детето трябва отдавна да си е легнало. Ако родителят има две деца, дейността по прочитане на уроците и проверка на домашните ще приключи около полунощ.

Ще кажете, нека се наваксва в събота и неделя. Тогава обаче се чисти целият апартамент, бани, плочки, готвят се няколко ястия, за да стигне храната поне до вторник. Също така в събота и неделя се ходи на спорт, на излет в парка, сред природата извън града, а и на уроци по езици.
 
Веднага някой ще възрази, че родителят не трябва да чете уроците по всички предмети и да проверява всички домашни, той трябва само от време на време да осъществява контрол. Горчивата истина е, че има пропуски по всички предмети. Учебниците се безобразно написани, на детето му е трудно да ги разбере без помощ. Тук е ролята на учителя, но в час той повече се занимава с дисциплината, отколкото с преподаване. Децата се изпитват само на тестове, които не дават нужната обратна връзка за пропуските в учебния материал. Освен това ако детето е понаучило нещо за четворка по критериите от моите ученически години, учителят му пише шестица - на фона на представянето на другите деца, това дете се откроява.

Излиза, че в училището децата си губят времето. В най-продуктивните часове от денонощието те не работят ефективно. И после с родителя трябва да се навакса посред нощ или през уикенда. И възрастен човек не би издържал лесно на такова неравномерно натоварване. Затова без истинска, работеща реформа в образованието родителите сами почти нищо не могат да направят за образованието на своите деца. Колкото и да искат.

Мила Атова, съгласна съм това, което казваш. Но не можем да се борим срещу еволюцията. Ако нашите мозъци са устроени да запомнят, сегашните са устроени да преработват информация. Не са само тъпите клипчета. Още от раждането на децата ни през главите им преминават тонове информация. Нормална защитна реакция на организма е да не се опитва да я запомни.
Не можем да накараме децата ни да запомнят, но можем да ги научим на критично мислене, умения за търсене на информация, четене с разбиране и още десетки неща, които не са особено силно застъпени в българското училище.
В резултат ние се борим с децата, те се борят с нас, вместо да работим в една посока.

Кети, ама там е работата, че те не могат да се научат да мислят критично. Те въобще не мислят всъщност. Тук, разбира се преувеличавам малко, защото не бива да се генерализира, има всякакви деца, далеч не всички са такива, но понеже говорим за този тип... Те плуват на повърхността на всичко. Те не могат да се гмурнат в дълбините на какъвто и да е проблем или тема. Те не задълбават, не се спират да помислят малко. Защото не могат. Защото нямат търпение. Защото нямат време, бързайки да минат на следващото клипче или компютърна игра. Защото се разсейват и вниманието им не се задържа на едно място, то прескача от едно на второ на трето. Човек, за да поразсъждава върху нещо, той трябва да си даде време, да се усамоти, да прочете пет пъти условието, ако трябва, да си поблъска главата малко.

StIvanova, права си за това, че родителите не могат да запълнят всички дупки в знанията на децата си и физически не е възможно да се занимават непрекъснато с тях. И тук идва въпросът - а защо всички трябва да са усвоили всичко и да са отличници? Никога не е било и никога няма да бъде. Кой колкото и каквото може. Звучи малко жестоко, но това е реалността.
Аз от моето дете очаквам само това, което е според възможностите му, които са плод на вродените му дадености, желанието му, т.е. свободната му воля и труда, който полага. Това е. Залагам и на натиск от моя страна, но като цяло не разчитам много да надскочи себе си. И не обвинявам за това системата. Просто не всеки може да бъде отличник и всезнайко.