Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Съня е спорна според мен тема. Ако майката има нужда да спи отделена от бебето тогава за мен колкото по-рано, толкова по-добре. Не съм сигурна, че ако се чака до 18м+ ще бъде по-добре, освен да се среща още по-голям протест и отпор. В крайна сметка трябва да сме и малко егоисти, щото ако ние не сме се наспали, положението през деня ще е много тегаво за всички, включая и детето. Поради тая причина искам да махна и биберона сега, а не да чакам до по-късно. Привързват се повече към дадена силна асоциация, а майката също е такава. Всичко е постижимо според мен.

Аз много държах Тони да спи в неговото легло от самото начало, вземали сме го при нас инцидентно броени пъти. Срам и ужас - даже спи в негова си стая, а не в нашата. Обаче има и минус това - до толкова възприема спалнята като място за дивеене и хвърляне напред назад, че даже и да решим да го вземем при нас някоя тежка нощ, веднага решава, че е време за игра. Та така - висим си в неговата стая до леглото му 10-15 мин, 1-2 часа, колко има нужда. Това да ми е оплакването… Заспива чоплейки ръка, а през нощта освен с биба се “самоуспокоява” пъхайки си ръцете под обиколника. Искам да махна бибата, искам да махна и ръката, и според мен няма проблем да заспива абсолютно самостоятелно без човек в стаята на тази възраст, с мерки, които не са травмиращи и тежки за него. Но все още ме мързи да почна да действам 😀 щото си иска и търпение тая работа, а аз нямам достатъчно стимул в момента.

Иначе книги не мога да препоръчам, само съм чела различни консултанти по темата - ако заспива/спи върху човек, се започва с местене до него, 2-3 нощи, (ако детето дава отпор и не иска да заспива гушнато, се мести по-бавно, части от тялото, според зависи как заспива/спи), после се разделят с одеало/пелена нещо и разстоянието се мести все повече и повече на всеки 2-3 дни. Ако има протест, се взима, докато се успокои, но все още е будно, и след това се връща пак. Ако трябва се вкарва допълнителна помощна “лека асоциация” - тупане по дупе, милване на лице/коса, или нещо друго. Работи ако има как кошарата да се долепи до леглото, а чак след това се създава и преграда между кошарата и леглото. Сигурно го знаете това, но пък ако не - се надявам е полезно. Каквито и промени да се правят по начин на заспиване и спане, най-важното е да има точна и ясна изградена рутина преди сън, плюс подходящ режим.

Вашите деца падат ли много по глава? Моето направо се съсипва, то бива ама чак толкова… и седя до него, и съм зад него, и около него, и все пада по глава бе! “Любимото” ми беше като си преоткри краката. Седнал на пода, хваща крака, дърпа нагоре и пада по гръб на плочките. Днес пак успя да се пребие, докато играеше седнал с уокъра. Даже не разбрах как тупна по глава.

Забравих да вметна, Дарина я слагам на гърне от рано, но не с цел скорошно премахване на памперс. Имаме друг проблем с нея, не се стряска от пишкането и акнето, но пък какъв интерес има към това, което е свършила...бръкне с двете ръце, докато я усетя...стигало се до къпане веднъж-дваж.

Иначе разбирам Маги, аз също държа поне част от нощта да съм си на леглото само с мъжа, защото ми е доста по-трудно да спя с детето. Даже, когато детето е там, все едно помня цялата нощ, почти няма дълбок сън.
Понякога спи върху мен, но за кратко, докато се успокои/задреме и после я връщам до мен. Имам обаче голяма фобия да не се задуши някак...все си мисля, че е голяма, но...Тикток все ми подава някакви смразяващи истории.

Отбелязвам зъб номер 10! Вероятно на няколко дни. Днес го приклещих и го напипах. Може неразположения и от него да има.

Днес цял ден не може да лази, защото го боли крачето. Не знам дали го е ударил, прожулил или нещо друго, но плаче, когато забрави и се пуска да лази. Милото, иска му се да си има свободата и се опитва да лази на длани и стъпала, за да стигне до желаното място. Иначе се изправя и ходи. Мъчно ми е, защото няма какво да направя в случая, нали?

Нашата педиатърка не всеки път преглежда преди ваксина. Даже се е случвало да я няма и само сестрата я поставя. Аз обаче, ако някой покрай него е боледувал, директно ги отказвам. И сега я отложихме, защото бяхме болни и добре че, защото и той се разболя в последствие. Даде ни час за след морето, защото "нали може да стане нещо след това (ваксината!). После разговорът потръгна в друга посока и забавих да питам какво пък трябва да стане след ваксината...

Малее, АА, чак мен ме боли като му гледам венците на Йоан. Айде скоро да се подават и да не го мъчат.
Обичам млечна баница, без тези екстри, като боровинки, които си добавила. Сега ще има да я мисля.

Ние сме много далеч от самостоятелно приспиване и мнението ми е по-скоро като на Матеа. Не, че не звучи изкушаващо всеки да си знае леглото, но не е моето нещо това да си оставя децата сами да заспиват и тези методи не са ми по вкуса. Има си обаче и привърженици и им се получава.

Абее аз си мисля, че Марти всичко ни разбира, защото реагира правилно на всичко. По погледа му виждам моментът, в който осъзнава какво му казваме, как се усмихва и го прави.
Много са умни малките маймунки, не ги подценявайте.

И Марти днес падна два пъти. Един път по лице и имаше точици кръв на устната и веднъж назад, според думите на брат му, защото отидох да му налея вода и не видях как точно е паднал. Иначе най-редовно пада по лице, бързайки да лази. Онзи ден имаше и кръв от носа след едно такова падане. Най-честно устата му си го отнася.

Матеа, браво на Мати. Дано бързо се адаптира, за да си спокойна и ти. Голяма промяна е това, прегръдки! Винаги ще ни се иска да забавим времето и да са още малко до нас, преди да ги "пуснем".
Чак ми се сви сърчицето.

Да ви кажа, възхищавам ви се на организацията и последователността. Аз си действам, както ми е на сърцето. Ядосвам се понякога, защото съм като вързана, но в следващия момент осъзнавам, че всичко е наистина временно и после точно това ще ми липсва.

Да, точно, спя в просъница поливината нощ поне и на сутринта съм като пребита. Не всяка нош, но повечето. Понякога спи до мен без да иска да е залепен и тогава е по-добре. Много ми е сладичък, мили ми е да се гушкаме, но предпочитам да е само денем, вечер, без да поддържаме асоциацията. Освен това тъкмо постигна някакъв напредък с депресивните си състояния и умората постоянно ме връща назад. Чудела съм се понякогя дали аз не хъркам и не го будя. Може да пробвам някой път да спя в другата став и да видя. Мъжът ми отдавна спи в другата стая и май няма и намерение да се връща. Не може да си представи да не се наспива 😂 Донякъде го разбурам, ако трябваше и да върша умствен труд в такова състояние не зням дяли щях да мога. Макар че и да гледаш дете само не е лесно. Иска ми се да съм по-присъстваща за него денем, да си играем а не само да се чудя как да добутаме до следващата дрямка, така че да - и за мен чакането не е опция.

Иначе няма нищо за разбиране, според мене. Всяка майка е различна. Аз не мога да си представя да го пусна на ясла сега, ама имам поне две познати, които едва ли не почти ме хокат, че не съм го записала. Даже едната директно си ми каза, знам че непоискан съвет - ама така и така. Но разбирам, че има жени, които се чувстват по пълноценни на работа. Та и аз така, искам да съм пълноценна за себе си и за детето си и да спя 😂 Дори не знам защо се оправдавам за нещо толкова разбираемо. Може би щото съм адски изморена цял ден и следователно лабилна. Радвам се за жените които не са така след съвместен сън, а съвместният сън е последица от приспиването с гушкане, или върху родителя, тъй като се създава асоциация

ох, тик ток, инстаграм рийлс - и аз съм попадала на ужасни неща. Гледам вече да не гледам изобщо, че не знам кога канво ще ми попадне.

Момичета, скоро се налага да се оперирам и съответно реших да отбия Дарина. Много бях притеснена как ще станат нещата, но вече мога да се "похваля", че нямам кърмаче
Абсолютно от раз.

Тя сучеше преди сън и вечер като се събуди. Последните 2 месеца се събуждаше поне по 3-4 пъти (най-малко). Предлагах гърда и разбира се водичка, но беше залепена за мен. И уж заспиваше, и хайде пак будна, неспокойна. Но от както я отбих, започна да си спи спокойно. Един път да се събуди за вода или изобщо не се буди. Друго не съм променяла и предполагам, че е от това. Може би по някакъв начин си е надувала излишно стомаха.

Честно да ви кажа липсва ми това да се гушне в мен и да суче, но от друга страна - ей, олекна ми.

Маги, върши ли ти работа нашия модел да прилепиш кошарата до твоята страна на спалнята и да го преместиш там да спи заспал или в просъница? При нас това сработи след няколко месеца споделен сън. Имаше 1-2 дни рев и връщане обратно при нас, затова я прилепях през деня и ходеше да я разучава и неусетно за мен почна да спи в нея без проблем. Може би имаше малко надигания през нощта първите дни, но заспиваше обратно за 2-3 мин пак защото ме усеща близо - на 1 педя, а ако се претърколи, ме докосва с крак или ръка понякога, но няма как аз да се извъртя върху него или той до мен.

Мис, за ваксината ако е тази за морбили - до 2 седмици може да избие обрив и е често срещано, доколкото знам.
Зъбите не го мъчат впрочем 😅😅😅 поне не е дал вид

Тойшоп, леко да минава при теб!

Да, наскоро го пробвах и уж беше по-добре положението, но ми е супер неудобно за ставане и лягане, а спалнята ни и без тоещва е тясна, но ще го помисля пак като вариант. Благодаря ти!

Сега те разбрах, Маги. Съгласна съм, много сме различни всички и майки и дечица.

Аз спя много по-добре, когато спим заедно. До скоро даже и двете деца бяха при нас. Сега ми е по-широко, че каката спи в нейната стая. Мати спи на корема ми или долепен за мен. Гушка си една муселинова кърпа, която аз преди това съм гушкала. А ако го сложа в неговото легло и се разбуди, ставам давам биба, протягам се, галя и се разсънвам. Дори той да не се разбуди, пак се събуждам да го нагледам. Та когато е при нас, аз се наспивам много по-добре.

За яслата хиляди мнения. Вземаме решение както го чувстваме най-добре. Не съм от хората, които мислят, че детето не може без мама. Същевременно и обръщам внимание, че яслата на Мати е от 8:30 до 14:00 и са само 8 деца с 2 възпитателки. Може би щях да се замисля повече, ако бяха други условията, не знам.

Мати също пада от нищото. Обикновено се случва, когато най-малко очаквам.

Биберона ще махам аз когато детето е по-осъзнато. Каката беше на 2 и половина. Няколко седмици четяхме книжки и говорихме как при пораснали деца идва феята на бибите и им носи подарък, ако и дадат бибата. Един ден на връщане от разходка сама каза, че чака феята и иска да и донесе фотоапарат. Купих един фотоапарат играчка, преди обедния сън заедно опаковахме бибата и я сложихме пред вратата. Детето заспа с четене на книжка до мен. Като се събуди на мястото на пакета с биба имаше фотоапарат. Толкова беше горда, че нямаше никаква драма. Подобно ще процедирам и с малкото. На мен поне ми е по-лесно и спокойно, когато се е поосъзнало детето.

Обръщам ти внимание, че понякога реагираш директно осъдително. Никой в тази тема не е нискоинтелигентен или незаинтересован от детето си родител. Никой не е небрежен и не се води по бабини деветини.

Не осъждам никого, който е решил да пуска детето си на ясла, просто дадох пример, че не можем да ползваме аргумента в природата какво е, иначе трябваше да съдим наред доста решения. Или поне аз не бих го ползвала, за да не обидя някого.

Омммм за всички ❤

Как се справяте с буйността на децата? Йоан не е точно буен, но тия дни е на suicidal mission - въпрос на време е да падне от дивана, бюрото, да се защипе с някой шкаф (уж обезопасени, успява да ги откопчае)…. Нонстоп повтарям “не”, повишавам тон, пляскам леко по дупето…. Ами не искам да е това начина, разсейване и отстраняване не работят, скача и продължава с това, което е наумил.

Не-то работеше само в началото, сега като кажа не рязко, се смее и ми клати глава. Поне се научи с него да не бърка в контактите. Онзи ден се засили към контакта, посегна и почна да си клати главата за не 😀 Оставям го. Научила съм го да слиза от диван/спалня с краката назад. Много обича да отваря и затваря гардероби и шкафове. Един-два пъти е прищипвал пръсти, от тогава е по внимателен.

То сигурно и щото го оставям, толкова често пада по глава.

Като цяло има свобода да проучва целия апартамент навсякъде. Обезопасила съм до колкото е възможно, бърка си, катери се навсякъде. Сега върху бюрото работа няма, та даже не ми е хрумвало да го слагам там 😀 но навсякъде другаде си е той.

При нас диванът е залепен за бюрото и се качва от там на него. И понеже не гледа, все отива към ръба…. Иначе може да слиза и да се качва без проблем от дивана…

Благодаря ти Маги, но никъде нито съм осъждала, нито съм категоризирала някой в небрежен или каквото и да било.

Нямам и намерение да започвам да се обяснявам. Усещам, че това ме напряга. Хайде лек ден и хубав уикенд, а и страхотно лято на всички.

И аз не обичам да се обяснявам и да се напрягам. Така че явно си и приличаме.

Не напускай дискусията. Няма причина. Просто аз не се чувствам в сейф зона да споделям без да получа укор или повдигане на вежди (отново не говоря буквално). Усещането е лично и субективно така че предпочитам аз да се въздържам оттук нататък. Иначе се надявам и аз лятото да е хубаво на всички.

Да не съм чула някой да се оплаква от дъжда -  дюшеш ми идва след жегите 😁