НАБОР 2004 - На прага на студентството

Привет ! Днес имаме вълнения . Първа среща с Унито и колегите и регистрация че са студенти вече техни
Вчера си е напазарил мебелите стол за компютъра, още едно бюро , стол за хранене, отворен висок шкаф с рафтове , маса за хранене , дъска за гладене . Другата сряда ще му ги доставят и качат до 3 я етаж , а той вече сам ще сглобява , обича и му се отдава тази дейност , вкъщи той ми сглобява ако имам нещо .
Иначе откак е там си ходи пеш или с колелото до този техен магазин Екшън и си пазари по нещо и в торбичка си ги закарва . Взе си чинии, чаши , дъска за рязане , сапунерка , препарати .. Днес смята да ходи за чаршафи и други неща . На 25 ти тръгва кола затам оттук наш познат , чието дете е там втори курс и се обадил че имат място за един куфар . Та ще му до изпратя вече всичко останало - най зимните дрехи , продукти храна каквато поръча ( два буркана лютеница задължително ) любимата му ) , ютия ще му пратя, подправки , хавлиени кърпи и завивката му дебелата . И неща от стаята си каквото заръча . Абе ще натъпчем хубаво без да гледаме кг този път.
Спокоен е , чуваме се и се виждаме по 2-3 пъти на ден и аз се радвам на положителните емоции ).
Започнал е да гледа за евтини билети има доста за октомври да си дойде за 2-3 дни , естествено първо ще пита в Уни какво кога предстои . Съквартиранта му нали е втори курс същата специалност му казал , че първия изпит е някъде средата на октомври и тогава може да направи тази гимнастика с прибирането , но го посъветвал да изчака . Но както каза баща му , билета като е 20 -40 евро и да изгори не е болка за умиралка .. Та така !
Другите как сте ? Почивате си сигурно по моретата )

Интересно ми е да чета за децата в чужбина.
Дано всички свикнат бързо и са спокойни на новото място!
На фона на тези км наборката  в Благоевград ще си е почти вкъщи. 😁 Въпреки това вълнението е голямо.
В последните десетина дни се е отдала на Математика. Не е по желание, разбира се. Още първите дни ще има  изпит, на който ще пробва да се освободи от курс по Висша Математика, дано ѝ се получи.
На 28 ще я закараме с все багаж. Тя си е понапазарувала  доста неща, аз ще се прибера вече в София след няколко дни и ще дооформим каквото още е нужно.
Одеало за пикник иска. Ще мина през Юск, гледам на сайта има.  В университета имат практика да правят нещо като забави тип пикник на поляните около сградата им. Първата събота ще имат такъв само за първокурсници, после следващата седмица като дойдат и големите, ще имат общ.
Тя много се вълнува. Вече не се притеснява толкова, защото доста общуват в общия чат и поне виртуално се опознават. Имат деца и от  доста други държави, пишат си на всякакви теми.
Такива работи при нас. Не остана, още седмица.

Деска, много се радвам за Калоян. Всичко, което му се случва ще е ценен урок в живота.
Моето още не е записано (официално) и билет за същинското отиване не си е взел, но си купи евтини билети за първото прибиране в края на октомври (родителите ми ще правят 50г и ще ги изненада за празника, пък и съвпада с изборите, та с един куршум - два заека ххахаха).

Деска,
ако обича мед, му сложи и един буркан при лютеницата. Друго, което сме пренасяли го няма при тях е бутилка ракия. Приятелки на дъщеря ми искаха да опитат и им сипахме по 20мл, не им хареса .

Моето дете ще е 13ти клас, всичките и приятели от България ще са студенти, а нея я чака още една трудна година в гимназията и пет матури.

И Ивка замина, ами..тъпо ми е. Нищо не ми се прави. Тези дни при нея чистене, пазаруване на посуда и други неща, ориентиане в обстановката.
Дано само всички да са здрави и бързо да свикнат, да им е интересно и приятно. Да са уцелили университет и специалност и Господ да е с тях.
За нас освен здраве и сила,  си пожелавам и ефтини билети. В тази връзка, който попадне на такива, моля да споделя.

Валенце, и аз ще чета с интерес за Американския , по едно време го обмисляше и него Иди в Декатлон за неща за пикник , имат там много богат избор на всякакви джунджурии за пикник , разбира се и одеала .

Креми , благодаря ти ! 😘. Още малко и Сашко ще се нареди и ще видиш че всичко ще е наред и той ще е щастлив там ! 🍀

Колибри, благодаря и на теб ! Ракия не пие моя , но може за другите да ги почерпи . Да , и мед мислех да пратя , добре че ме подсети . отворила съм списъка и каквото се сетя записвам . И боб ще му изпратя , наш си български , обожава го , а аз още мойта рецепта не съм му написала , днес задължително
Допълвайте списъка , някой ако се сети нещо .

Радвам му се на Калоян, оправен е.
   И при нас вълнения- имаме квартира, довечера предстои да подпишат договор, но е спазарена. Все пак , ще си отдъхна ,като сложат подписите. След малко отива към София, натоварил си е чаршафи, чинии, чаши, завивка,даже любимите си килими е взел. Вълнува се много, в неделя ще ходят с гаджето на гости на племенника и да поизчистят. Не иска помощ от мен, само да му купя ножове -за месо,за сирене и за плодове и хубава дъска.
   Квартирата е обзаведена, след основен ремонт.
   Ами така е , отлитат птиченцата.../ на ММ му е много криво , че и малчо се отделя/

Много се кефя да чета , особено за момчетата как се оправят и с домакинстване вече .
Честита ви квартира , Вале ! Най оправен е Криско , но аз знам защо , всичко е от географията В по малките населени места , мечта ми е да живея в малък град , знайте ли колко по спокойно се живее там , времето е спряло направо ❤

Благодаря, Деска, ще погледна и Декатлон!

Чета ви, момичета, и ми се иска да ви напиша нещо, макар и да е прекалено лично. С някои от вас се познаваме на живо, с някои сме си симпатични, с други не толкова😉, с някои децата ни са учили заедно, една от съфорумките ми е много близка приятелка. Та не е като да сме съвсем непознати.
Птиченцата отлитат. Но нека отлитат, така е редно, така трябва да протича един нормален живот.
Аз изпитвам странни чувства. Отстрани човек ще рече , че нямам търпение да ми се махне детето от главата. А всъщност изпитвам неописуема радост, че житейският ѝ път върви така, както би трябвало, както ми се струва редно и нормално. И тази радост, с моя близка, също майка на дете с увреждане  (другото ми момиченце е на 22г и е с увреждане) и на второ дете, което ще е студент сега, стигнахме до извода, че тази бурна радост и при двете се дължи на факта, че едното ни дете живее живот такъв, какъвто навремето сме искали и за двете си деца. А при  другото  не се е получило така, животът е решил друго.
Дори и наборката в началото ми направи забележка, че сякаш искам да се отърва от нея😎. Но поговорихме и изяснихме нещата.
Объркано пиша, знам, извинявам се за което.
Такаа трябва- децата да живеят собствен живот, по възможност извън дома. Защото другото- да виждаш че детето ти е ще е цял живот с теб, зависимо физически и психически  от теб във всяка секунда от деня, не е това, което всяка от нас си е представяла преди 20г.
Ще кажете Тая пък, какви глупости пише, та ни разстройва.
Но отдавна ми се искаше да го напиша.
Ще си поплачем, когато изпращаме децата в друг град или държава, ясно е. Но това е толкова прекрасен момент, че сълзите бързо трябва да отминат и да дадат място на щастието от този развой на нещата.
Аз по принцип съм си ревла, та и мен няма да ме отмине😁. Но съм много, много щастлива от това, че детето се отделя от нас и ще живее самостоятелно в голяма част от времето. Приятелки ми казват, че им е странна тая радост моя. Но е факт.
Просто се надявам на новото място да се чувства щастлива.
Домът ѝ винаги ще е при нас, разбира се. ❤️
Да ги пази Господ или кой в каквото вярва, да са живи и здрави само, всичко останало, което им се случва, е чудесно!

Много ми е хубаво да ви чета. С някои от вас тепърва ще имаме по-общи вълнения. Моят е на гейта в момента, чакам да ми прати прощална снимка. Чак вчера се усетих, че заминава сериозно и не е като да не ревнах 🙃

Прекрасно те разбрах, Вале. И е хубаво, че събра кураж да то напишеш. Нали затова сме тук - и за добро, и за не толкова, за съвет и подкрепа.
И наистина това са нещата от живота и е повече от прекрано, че ни се случват, значи сме живи, дишаме, чувстваме.
А за сълзите - ще си поревем колективно. И ще си сипем колективно. Ще се смеем колективно. И все хубави работи да ни се случват. Амин!

Валенце, разбирам те! И аз по-скоро се радвам, че си хваща пътя! Ако не ги пуснем да отлетят, няма да сме си свършили работата! Разбира се, ще сменим емоцията и ще ни души гърлото като тръгнат! Хубаво е, че споделяме и лошото, и тревогите, и смесените чувства! Така разбирам аз този форум за взаимопомощ!

Вале, Вале, знаеш колко пъти съм ти го казвала това! Така е. Трябва да се отделят, независимо дали ще учат или не.  Успяват ли да се справят с живота си , значи сме си свършили работата добре. И да им е трудно,  важно е да могат да вървят напред. То не всичко е лесно в тоя живот.
    На мен ми е много мъчно за маминия Златен, повече отколкото за сестра му.Ама тя си отиде с гаджето, бяха си двамата. А на мама момчето ще е само. Обаче да заминава!!! Знам ,че София не е чужбина , на 100 км е от нас, но все пак поемат по нов ,свой собствен път. Ще се справят, сигурна съм. С течение на годините тук се убедих, че децата ни са страхотни. И ще стават все по- страхотни.
       От сърце желая на всичките ни дечица да са здрави, уверени в изборите си и да срещнат правилните за тях хора по пътя си.

Марулет, това е най-ценния опит за него и най-голямото признание за вас! (А гаджето на набора къде отива?)

Валенце, и аз се чувствам по подобен начин. Чувствам страхотно вълнение от нещата, които ѝ предстоят, мисля си как сега ще има нови познанства, нови светове, ново начало, как за пръв път ще се отдели и си спомням на мен колко ми беше кеф и просто много се вълнувам вместо нея, даже май повече от нея самата

Марулета, страхотно признание, много е хубаво!