явно и аз имам проблем...и той не е,че не хвърлям, а че непрекъснато купувам....имам 4 кантара в къщи....6-7 куфара...4 пинсети за вежди...3 дневни крема, 4 спирали...не, няма да изреждам повече, защото се срамувам....имам чувството, че вече няма нещо,което да го нямам...имам всякакви приспособления за кухнята, а не готвя....купувам си по няколко еднакви неща понякога, защото ми харесват.....и нямам спиране.С годините се изострят симптомите.
- Публикувана: 22 ян. 2007, 12:25 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2007, 14:01 ч.
Плюшкин
Във всяка жена има по нещо плюшкиновско, но поне да е в умерени граници. Хубаво е поне на две години да прави прочистване. Ама не като мъжа ми -преди години изхвърли едната си обувка от новите си официални гръцки обувки, а пък на следващо чистене -единия мой официален сандал.Подозирам, че го направи нарочно, защото от тогава не му давам да чисти и прочиства нищо.
Събирам всякакви боклуци - от кофички кисело мляко, през пликове от подаръци (за всеки случай), парцалчета, дрехи... ако ми потрябват...
Веднъж на половин - една година разчиствам на преценката: Щом досега не ми е потрябвало, значи няма и да ми потрябва.
Не ми е ясно обаче защо след това процедурата започва на ново...
Веднъж на половин - една година разчиствам на преценката: Щом досега не ми е потрябвало, значи няма и да ми потрябва.
Не ми е ясно обаче защо след това процедурата започва на ново...
Аз съм кошмарът на Плюшкин 
Хвърлям всичко, което сметна за ненужно, даже и не си позволявам да помисля ще ми потрябва ли, току-виж съм се разколебала 
Дрехите ги разпращам, останалите неща- на боклука. Мъжът ми ако прояви някакви сантименти, си носи нещата на село при баба и дядо. И непрекъснато имам усещането, че съм претрупана и трябва да се поизхвърли нещо. Почти на всяко почистване, събирам торба-две, които намирам за ненужни. И после доста пъти ми се случва да си казвам "е това ако не го бях хвърлила, сега как щеше да ми послужи" 
Хвърлям всичко, което сметна за ненужно, даже и не си позволявам да помисля ще ми потрябва ли, току-виж съм се разколебала Дрехите ги разпращам, останалите неща- на боклука. Мъжът ми ако прояви някакви сантименти, си носи нещата на село при баба и дядо. И непрекъснато имам усещането, че съм претрупана и трябва да се поизхвърли нещо. Почти на всяко почистване, събирам торба-две, които намирам за ненужни. И после доста пъти ми се случва да си казвам "е това ако не го бях хвърлила, сега как щеше да ми послужи" 
В това отношение съм на другата крайност, което също не е добре.Златната среда е някъде по средата предполагам.Аз редовно правя основни почиствания, малко съм вманиачена на тема чистота, подредба, свещи, цветя и др.При всяко преподреждане на даден гардероб, шкаф ил друго, хвърлям всичко, което не се ползва и намеря за ненжно.Мразя плюшкиновският манталитет, но съзнавам че и моето не е нормално.В лудешките ми пориви редовно по-късно установявам, че съм изхвърлила нещо, кето далеч не е ненужно.Преди 4 години изхвърлих купените на детето преди час нови кецове, вместо старите.Няма смисъл да описвам какво ме направиха после, От тогава уж внимавам, но както казах, като ме обземат дяволчетата и непрекъснато се оказва, че изхвърленото ненужно далеч не е било такова.Заради тези ми мании съм обект на непрестанни майтапи от домочадието, а като се развилнея, всеки си намира спешна и неотложна работа..........какво да се прави, всеки с лудостите си, моите са чистотата, обичам да е чисто и подредено, доставя ми удоволствие и почивам пълноценно в такава атмсфера.Е, вярно е, че за да я постигна не остава много време за почивка и да и се радвам, но всяко удоволствие изисква жертви.
Обожавам да хвърлям. Минат се не минат няколко месеца и започвам акции. Само не мога да разбера как се натрупват толкова вещи за толкова кратко време. На всичкото отгоре от известно време следвам правилото за абсолютно всяка покупка:"Това НАИСТИНА ли ни е необходимо?". С това изречение тровя живота на домочадието, което си умира да купува нещичко, ей така, за кеф.
Миналата нощ сънувах сън. Бях в един жесток магазин за дамска мода, имаше голямо намаление.
Мечта направо. И аз съм се юрнала и грабя, грабя. 
И по едно време се питам: "Ама наистина ли ми трябва тази рокля, тази шапка, този колан? Колко пъти ще ги облека, а?".
И ги върнах всичките, и се събудих и още ме е яд за една рокля, много хубава беше, що не я взех.
Минат се не минат няколко месеца и започвам акции. Само не мога да разбера как се натрупват толкова вещи за толкова кратко време. На всичкото отгоре от известно време следвам правилото за абсолютно всяка покупка:"Това НАИСТИНА ли ни е необходимо?". С това изречение тровя живота на домочадието, което си умира да купува нещичко, ей така, за кеф. Миналата нощ сънувах сън. Бях в един жесток магазин за дамска мода, имаше голямо намаление.
Мечта направо. И аз съм се юрнала и грабя, грабя. И по едно време се питам: "Ама наистина ли ми трябва тази рокля, тази шапка, този колан? Колко пъти ще ги облека, а?".И ги върнах всичките, и се събудих и още ме е яд за една рокля, много хубава беше, що не я взех.
Аз съм Плюшкин 
(като гледам темата заприлича на клуб на анонимните алкохолици, та мога да си призная честно)
Обичам всякакви дребни нещица, пазя бележчици, лексикони от 5 клас, стари рисунки, стари тефтери с разни безумни писания. Бележки, листчета и т.н. има в цялата къща, поради простата причина, че точно до списъка за Р.Д. на мъжа ми се мъдри телефон на приятелка, която случайно съм срещнала в Билла Тези телефонни номера почти никога не стигат до тефтерчето с телефони, което стои точно до телефона. Странното е, че дори без да има име доста често се сещам точно кога и чии номер съм записала
Купи с разни неща имам две, а съдържанието им често отива в торбички в килера, само, за да се напълнят отново с разни нещица
Майка ми е другата крайност. От малка ме тероризираше да си подреждам шкафа с учебници, като държеше да изхвърлям всичко. аз заставах между хартийките и старите тетрадки и четях с часове бележки, които сме си писали еди кой си час и аз съм запазила И така подреждах шкафа по цял ден, без да изхвърля нищичко освен тетрадките по математика, ама към тях проявявах особено отношение И до ден днешен когато дойде вкъщи майка ми - хвърля.
Защото и мъжът ми е Плюшкин при това ДЕВА Плюшкин - не само събира, но и подрежда.
А моят патент е т.нар. артистичен хаос. Не, определено не живея в кочина или боклучарник, но дори да правя основно почистване все ще оставя нещичко разхвърлянко, ей така "за вид"
(като гледам темата заприлича на клуб на анонимните алкохолици, та мога да си призная честно)Обичам всякакви дребни нещица, пазя бележчици, лексикони от 5 клас, стари рисунки, стари тефтери с разни безумни писания. Бележки, листчета и т.н. има в цялата къща, поради простата причина, че точно до списъка за Р.Д. на мъжа ми се мъдри телефон на приятелка, която случайно съм срещнала в Билла
Тези телефонни номера почти никога не стигат до тефтерчето с телефони, което стои точно до телефона. Странното е, че дори без да има име доста често се сещам точно кога и чии номер съм записала Купи с разни неща имам две, а съдържанието им често отива в торбички в килера, само, за да се напълнят отново с разни нещица
Майка ми е другата крайност. От малка ме тероризираше да си подреждам шкафа с учебници, като държеше да изхвърлям всичко. аз заставах между хартийките и старите тетрадки и четях с часове бележки, които сме си писали еди кой си час и аз съм запазила
И така подреждах шкафа по цял ден, без да изхвърля нищичко освен тетрадките по математика, ама към тях проявявах особено отношение И до ден днешен когато дойде вкъщи майка ми - хвърля. Защото и мъжът ми е Плюшкин
при това ДЕВА Плюшкин - не само събира, но и подрежда.А моят патент е т.нар. артистичен хаос. Не, определено не живея в кочина или боклучарник, но дори да правя основно почистване все ще оставя нещичко разхвърлянко, ей така "за вид"
Аз също съм Плюшкин... Много ме беше впечатлил един епизод на Приятели, когато Рос се разика на Рейчъл за нещо около връзката им, че не значела нищо за нея или нз и аз какво, и тя му изкара една кутия с най различни боклучета, които имаха особена стойност за нея. И аз си пазя такива, е, след три години не се побират в кутия но си имат място (на тавана във Варна...) и обичам да си ги разглеждам. Събирам си и касови бележки от големи форумски срещи на Егмонт, билетчета от първото ми возене в метро и в софийски транспорт.. Такива глупости. Събирам, си списания и плакати, които заемат огромно пространство... Абе Плюшкин съм си.
...непрекъснато купувам....имам 4 кантара в къщи....6-7 куфара...4 пинсети за вежди...3 дневни крема, 4 спирали....
Е, и аз съм на същия хал, но въпреки всичко не смятам, че съм Плюшкин
Т.е.- хвърлям всичко ненужно, или което не съм ползвала 3-4 месеца. А сантименти от типа на билети на Ю ту- имам си кутия за спомени
Много лесно се разделям със старите ненужни вещи, но пък тези, които имат някаква сантиментална стойност имат специално място в дома ми.
Ето например още си пазя касовата бележка от първата вечеря с мъжът ми, билетите от пътуването ни до Гърция, пазя и първата играчка, която купихме на Люс (въпреки, че вече е счупена). Ей такива неща пазя и ми е трудно да се разделя с тях.
Не мисля, че съм Плюшкин.
Ето например още си пазя касовата бележка от първата вечеря с мъжът ми, билетите от пътуването ни до Гърция, пазя и първата играчка, която купихме на Люс (въпреки, че вече е счупена). Ей такива неща пазя и ми е трудно да се разделя с тях.
Не мисля, че съм Плюшкин.
Препоръчани теми