ЧХГ-то най-сетне е до небето, мечти за бебе топлят ми сърцето. ~бебеправене 421~

Голдън и всички други, разбира се че е нормално. И аз с времето стигнах до извода, че е не е завист, а съжаление, че аз не съм на мястото на бременната, на мястото на майката с новородено, с близнаци, с породени... Но без това ни е трудно докато чакаме да бъдем на желаното място, смятам че е напълно естествено и здравословно да си спестяваме допълнителните тежки емоции, когато можем. И да, искрено се радвам за бременностите на близките ми хора, но понякога имам нужда от дистанция.

grey, съжалявам, че се стигна до тук. Пожелавам ти сили идните месеци, както и някои ден да се завърнеш отново в темата и тогава да не се задържиш дълго!

fayona, честит рожденик! Да ти е жив и здрав!

Едит, че забравих:
m-angel, много се радвам, че ЧХГ-то ти нараства така хубаво! В понеделник те чакаме с нова доза добри новини!

2402 има безмозъчни хора дето го приемат за завист, ако реагираме така пред тях и не сдържаме мъката си. Въпроса тук е, че като не са наше място, няма как да те разберат. Имам в предвид ако не сдържим сълзите си когато видим близка с бебе и се разплачеш пред нея.
Хора всякакви, някои ще те разберат други не....Щом изпитваш нужда от дистанция направи го .

Момичета, нормални са тези чувства, но не им се оставяйте твърде дълго. Могат да ви бутнат в депресия. Ние сме единствените от цялото ни обкръжение, които все още нямат деца (не остана много и това да се промени). Други вече правят опити за второ и трето даже. Когато забременяхме на всички, на които споделихме им поразказахме, че е било малко несигурно как ще стане и че шансовете са ни били доста малки за естествено. За някои двойки подозирахме, че и техните може да са се получили трудно, защото имаме семейства и двойки заедно от по 10-15 години и чак сега бебе, но не. Оказа се, че 99% от "анкетираните" от нас приятели не са поискали не е станало. Включително и една две двойки  на около 35-37 (жената и мъжа). Решили са го и на първи втори месец им се е получило. За мен всяка бременност беше като лъч надежда ако трябва да съм честна, че щом на другите се случва и на мен ще се случи. Тогава не знаех кой след колко време е успял да забременее, но гледах да не го мисля по този начин и от перспективата на някой при, който трудно става да се опитам да се зарадвам толкова, колкото и на всяка бременност тук. Затова моето мнение е, че щяхме да сме много различно общество, ако за всички тези неща беше нормално да се говори открито и с разбиране и емпатия. Тогава щеше да се носи много по-леко това бреме.

Трудно е, когато го искаш много, но трябва да се заредим с търпение. Само търпението и вярата, че моето ще дойде на най-правилното време ми е помагало да се радвам на бебчетата на другите, да поддържам здравословни връзки с приятелките си и всъщност да науча много от тях за подготовката за бебе и да си направя изводите от методите им.

Наистина ми олекна и смятам да започна да се чувствам добре в кожата си. Искам да спра да се обвинявам, аз много си сдържам емоциите заради ММ. Вчера след срещата с АГ и като му казах резултатите ми, в колата се разплаках. (Тази път повярвах май, че ще бъде наред всичко, то не е свършило още, ама напрежението си каза думата) Тогава той ми каза, че като знаем, че има проблем трябвало да съм готова за негативен развой на събитията и да не се разстройвам. Той винаги е на мнение да не се вживявам, да не го мисля и тогава ще стане. И аз повечето пъти си държа емоциите в мен и не му ги показвам, защото той няма да ме разбере. На него и това бебеправене по график му е в повече. Понякога мисля, че ако не желаех толкова силно друго дете, той щеше да се откаже, на него и сега му е добре. Виждам го как му омръзва месец след месец и се тормози, когато ме вижда тъжна и няма как да ми помогне. Просто аз няма как да се примиря с едно дете, та ние сме още в началото на пътя, имаме да пробваме толкова варианти. Офф мислите ми се толкова хаотични и не мога да ги подредя, просто нахвърлям, каквото имам в главата. Едва ще дочакам утрешния ден с резултати... и се надявам да видя чхг над 1000...

Честит да е. Ще ме прощаваш, но преди време беше писала нещо от рода, че не искате да се товарите с изследвания и лекари и си пробвате естествено. За да станат нещата, понякога се иска да побутнем съдбата, да вземем нещата в свои ръце - изследвания, консултации, терапии. Тогава обичайно стават в един момент нещата, рядко се случва да не станат. Но ако седим и тъпчем на едно място без резултат, е редно да се промени нещо.

Напълно подкрепям, много съм си мислила за това. Удивително малко хора имат чувствителността да предположат, че нямането на деца дълго време не е задължително да се дължи на нежелание да имаш или на егоизъм (!!!!), както и че безкрайните питания, подканяния и намеци всъщност доста нараняват. Надявам се някой ден да започне да се говори повече за това, за да се изгради повече разбиране и емпатия по темата с трудното забременяване. А да, и хората да разберат, че имането или нямането на деца си е работа точно и само на двойката

Не е нужно да имат чувствителност или емпатия, но е категорично задължително да имат елементарно възпитание и да не зачекват такива дълбоко лични теми. Въпроси и изказвания тип защо нямаш гадже, няма ли да се жениш (независимо към човек с или без партньор), намери си гадже (особено към хора, които от дълго време на сингъл), няма ли да забременяваш, деца не искате ли, виж се на колко си години - да не мислиш, че имаш много време, защо не искаш деца (егоист си, не са ти правилни приоритетите или нещо си там друго) са много грозни и за мен лично освен за ниско възпитание свидетелстват за неособено висока интелигентност.

За съжаление трябва да кажа, че след толкова години в различни чужбини и познати от какви ли не култури и държави, като цяло образовани хора от уж нормално възпитаната средна клас, единствено от българи съм срещала подобно отношение. Намирам го изключително грозно и ако едно време като съм била по-млада, началото и средата на 20те ми ставаше гадно, сега директно им казвам каквото написах тук, режа ги изключително грубо и директно изказвам мнението си за възпитанието им. На един такъв дето реши да ме попита не съм ли попрестаряла вече почти (бях на 28, току що разделена от дългогодишно гадже) и какво чакам да се женя и да раждам (????) директно му върнах защо той още не е женен и с деца и дали смята, че един ден като ги има ще му е в капацитета да ги възпита по-добре отколкото майка му явно е възпитала него - защото на мен не ми изглежда така. Бяхме се запознали по-малко от пет минути по-рано.

Аз никога през живота си не съм задавала такива въпроси и не съм зачекнала такива теми с никого. Не за гаджета, не за брак, и особено не за деца. Може да не искат, може да не могат и да страдат, а аз да им бръкна в раната. Защо? Хората толкова се измъчват за такива неща, а и са толкова дълбоко лични, никога не би ми минало през ума такова поведение. Ако някой сподели нещо, изслушвам, опитвам се да подкрепя доколкото мога и това е.

Golden stone, силно пожелавам и стискам палци утре да видиш много по-високо ЧХГ и да няма нужда повече да мислиш за никакви негативни чувства! 🙏🏻🤞 Има надежда и докато я има няма невъзможни неща! Щом Lygia има свръхестествена бременност и ни е орисница в тази тема, значи, че и ти ще имаш едно малко, борбено чудо!!! ❤️

Fayona, честит рожденик! Пожелавам му в най-скоро време да направи едно съвършено и здраво ембрионче, което да се развие до термин!!! 🙏🏻🍀

На нас и този месец не ни беше късметлийски, днес съм в 3ти ден от месечния Ц.
Записах час за преглед при д-р Калчев след 5 месеца, нямам търпение да чуя и неговото мнение! 🤞

Успех, бъдещи и настоящи мами! На всяка една желая вътрешен мир и по-малко стрес!

АА, да, права си за това, казах, че още не сме готови за тежкия път с репродуктивните лекари и все още е така, но не съм съгласна, че не правим и променяме нищо.
Първата година съвсем се бяхме пуснали по течението, че нали статистически преди първата година се счита, че нямаш проблем.
Втората потопихме крака в изследванията и като се върна към календара си - средно съм ходила по два пъти в месеца на изследвания и прегледи (не консистентно - някои изобщо не съм ходила, в други ми са се събирали по повече).
Третата година съм средно 5 пъти в месеца за изследвания или прегледи. Пия по 10 лекарства и добавки на ден, ММ - само 1.
Ще видим сега четвъртата как ще почне, може по някое време и да се решим да не се мъчим повече естествено и да позволим да ни помогнат малко.

П.С. И всички двойки около нас са го постигнали естествено, с под половин година опити. Само при една двойка имаше загуби, но и те не бяха стигнали до репродуктивен преди да стигнат до успешната бременност. Може би просто се надявах и при нас да е така лесно, но щом пиша тук явно не е така, просто ми е трудно да го приема.

Не съм писала от доста време, но нямаше и кой знае какво, лятото го отдадохме на почивка… Та така до днес, когато започнахме сериозни стъпки. Имаме вече резултати от спермограма, които за съжаление не са добри. Проблем с морфологията (0.5%) и с общия брой. Предстои ни още утре среща с репродуктивен специалист, а предполагам и следваща с андролог. Ще видим какво ще бъде и тяхното мнение, но гледам да остана оптимист.

А стига бе! 5 месеца вече е върха на чакането. И на мен ми се искаше да се видя с него отново, но това е безумно чакане
По другата тема не ми се искаше май да се включвам, но все пак ще кажа нещо, не е насочено към никой и дано няма обидени. Преди да забременея с детето ми и аз съм имала такива мисли, и аз съм плакала от яд, от безсилие, от отчаяние ако щете…. но сега с него ми е просто немислимо да си го позволя. И преди съм писала, че за нищо на света не искам да допусна желанието за второ дете да ме обсеби, да ми трови ежедневието с постоянно отрицателни мисли и емоции (всеки има такива моменти, просто не трябва да бъдат водещи) и  да живея постоянно с надеждата за някакво чудо, при положение, че вече имам такова.
Другото е, че ми е 23 ден от МЦ, днес до обяд малко се преуморих, имах повече задачки, и сега получих болки тип менструални, та вероятно ще се отчета с цикъл в събота или неделя.

Алисън,  голямо чакане има за нови пациенти на доктора. Ако решиш , звънкай и кажи, че си му била пациентка.  На мен ми дадоха час след 1 месец, а не бях ходила година и половина. И все пак дано не си права за цикъла 🥰
Трудно ще опиша, за това не се и наемам , всичко,  което преживях през последните 3 години.  Подкрепям всяка една от вас и пожелавам много сили!
Senseless_dol , добре си се насочила. Задължително трябва  да се повтори спермограмата. Може да е някакъв инцидент. Въздържанието също е важно. Но репрото ще ти даде насоки. Успех 🍀

аз може би съм споделяла в по-предни теми -> имало е месеци когато съм ревала гушкайки детето и съм му се извинявала, че не мога да му родя другарче... някак с времето свикнах с идеята, че това е пътя, който трябва да извървя и това е. не се разстройвам от бременни, радвам се на децата - живота продължава.

Привет, да се включа по темата: вече нямаме нито едно семейство около нас без дете, като в началото наистина искрено се радвах, но после когато и ние решихме, че искаме дете нещата коренно се промениха. Това беше преди вече почти 5 години. През по-голямата част от това време не сме били сериозни, абсолютно се бяхме пуснали по течението. Времето си минаваше и нищо не се случваше, освен някои дребни манипулации, като махане на полип и т.н., но последната Коледа сякаш нещо се пречупи и си казах тази година трябва да стане и се почнаха изследвания, лоши СГ, дефицити, добавки и най-вече рев всеки месец. Наше много близко семейство имат една дъщеричка и решиха че искат второ дете, ами два месеца беше голямо мрънкане и на третия беше бременна. Само за това се говореше, какъв голям проблем имат, как така не става. Тогава спряхме почти да комуникираме с всички с бебето, бременни и с малки деца. Сега се радвам само с Вас тук във форума и плача с Вас .

Сега извън темата 😀 какво Ви е мнението за тези тестове за овулация:

Тези конкретно са за бременност, не овулация? 🤔 Някои момичета знам, че са доволни иначе.