Отвратителни бяха. Както и конят. Имаше пъти, в които прескачах без проблем, но често просто ме беше страх, а имахме гаден по физическо и не признаваше да не скочиш.
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 21 март 2025, 19:01 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
Не, тогава вече нямаше режим на тока. Той беше до 1991г. А водният режим дойде през 1993 или 1994г. Ако има по-добре осведомени, могат да напишат тук, каквото знаят.
Напомни ми едно ходене на море с дружката ми. В Черноморец, единствената дискотека тогава там, изглеждаше така. Помня, че сервитьорите бутаха големи колички, на които имаше само водка, коняк и кола. Алкохола сипан в чашки от 50мл, колата във водни чаши. Друго не се предлагаше. Обаче купона беше на шест, въпреки нЕкои липси.
Видях тези картички в една група:
Как се радвахме на тези картички по празниците! 
Имам запазени и получени, и съвсем нови - неизпратени, щях да ви ги снимам, но ще е по-късно, че не са при мен.
Уж бях решила миналата година по празниците да изненадам приятели и близки с картички по пощата, някак ми стана носталгично за старанието, с което ги избирахме, подписвахме и изпращахме, за радостта, с която ги очаквахме и получавахме...Има нещо много лично и мило в тях, което липсва в сегашните електронни. Ама се отплеснах с работа и сладкоправене и така и не успях. Дано се сетя за друг празник.
Благодаря, Елинор!
Имам запазени и получени, и съвсем нови - неизпратени, щях да ви ги снимам, но ще е по-късно, че не са при мен.
Уж бях решила миналата година по празниците да изненадам приятели и близки с картички по пощата, някак ми стана носталгично за старанието, с което ги избирахме, подписвахме и изпращахме, за радостта, с която ги очаквахме и получавахме...Има нещо много лично и мило в тях, което липсва в сегашните електронни. Ама се отплеснах с работа и сладкоправене и така и не успях. Дано се сетя за друг празник.
Благодаря, Елинор!
Отвратителни бяха. Както и конят. Имаше пъти, в които прескачах без проблем, но често просто ме беше страх, а имахме гаден по физическо и не признаваше да не скочиш.
Не ми пукаше, че трябвало.
Немалко ученици се контузиха с тази коза. Мъжът ми си е чупил ръката при скок на нея.
Нашият учител сякаш преценяваше кой не е за коза или тя не е за него и не е настоявал, ама аз я прескачах, макар да не я обичах. Струва ми се обаче, че беше по-малка от тази на снимката, вероятно е имало различни размери.
Не се справях никак с хвърлянето на малката кожена топка обаче, даже в университета преподавателката ми се чудеше как да оценява, когато оформя оценка за семестъра: "Е, какво да те правя сега, ти нямаш и за двойка?!"
Не се справях никак с хвърлянето на малката кожена топка обаче, даже в университета преподавателката ми се чудеше как да оценява, когато оформя оценка за семестъра: "Е, какво да те правя сега, ти нямаш и за двойка?!"
И аз пазя картички, изпращани по различни поводи на мен и семейството ми. Наскоро ги гледах, много мило ми стана, даже си поплаках.
Помня, преди Нова година, слагахме една кутия в класната стая, т.нар. "Весела поща" в която пускахме картички за учителите и съучениците си. Дълги години си ги пазих и тях. Дори мисля, че са все още някъде в къщата на родителите ми.
Помня, преди Нова година, слагахме една кутия в класната стая, т.нар. "Весела поща" в която пускахме картички за учителите и съучениците си. Дълги години си ги пазих и тях. Дори мисля, че са все още някъде в къщата на родителите ми.
Има два различни уреда - "коза" и "кон". "Конят" е двойно по-голям и може да гладък или с гривни. На кон с гривни играят гимнастиците. Козата е за прескачане в училище от момичета и малки момчета. Големите юноши май прескачат коня. И друга разлика - коза се прескача напречно с разкрач, докато конят се прескача надлъжно.
Никога не прескочих тъпата коза, но колко пъти я събарях... последният заедно с учителя по физическо. Застанал зад нея, уж да ме окуражава и подхване. Три пъти спирах и го молих да се махне, не щя. Като ме видя как летя към него, подбрала и козата, се усети и оцъкли очи-палачинки, но късно.
Добре че се бях научила да падам с извъртане и котешки кавак, иначе, след като го бутнах, щях да му се трупна и аз отгоре, а не само добичето и можеше да го угробим. Писа ми три (може би от благодарност) и повече не ме закачаше.
Добре че се бях научила да падам с извъртане и котешки кавак, иначе, след като го бутнах, щях да му се трупна и аз отгоре, а не само добичето и можеше да го угробим. Писа ми три (може би от благодарност) и повече не ме закачаше.