Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

  • 305 830
  • 6 365
  •   4
Отговори
# 5 850
  • Мнения: 8 108
Ч.С. не е така. Всеки е с различни възможности. И за мен не беше, но съм виждала съученички, които се засилват.. и спират пред козата. Или другият вариант - като Гаргамела.
Аз се научих да я прескачам, може би година преди да е заложена в програмата. Някакъв експеримент на учителя ми в началното училище. Вероятно е видял някакви заложби в мен, не знам. Бяхме с друг клас в салона - те се учеха да я прескачат. Просто ме замъкна при другия клас, обясни, показа. И аз я прескочих.
За съжаление, тези ми умения останаха в миналото. LaughingLaughing Сега най-голямото ми постижение по отношение на двигателна активност е каране на колело.

# 5 851
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 40 694
Аз помня, че имаше коза и кон, но детайлите съм забравила. И греда, разхождах се като същинска Мария Гигова по нея, виж качването и слизането ми бяха сложни.  Joy

Снимката от слънчев бряг може да е от 1966 г. Wink майка ми имаше такава рокля, светло синя на големи бели точки. Познайте кой се нагласи с нея, сложи токчетата от сватбата и се разходи гордо пред къщи, да я видят всички в квартала.
Гордостта продължи до първата локва.
Joy
Масажът по задните части трая по-дълго от разходката.

# 5 852
  • Мнения: 27 191
И какво толкова трудно има да се скочи тази коза??? Изумена съм за колко пишещи е било проблем.
И аз това се чудя, но се сетих, че имахме трамплин точно пред козата. Иначе няма как да отскоча толкова високо. За мен беше даже приятно да скачам, а и коремни преси съм правила. Държат ти краката, дупето ти е на козата и извиваш тялото си назад, после се вдигаш. Само да не те изпуснат, но имаше дюшеци от другата страна

# 5 853
  • Мнения: 9 990
Както си прескачах козата без проблеми, на 101 път не успях и паднах. След това всеки път на трамплина спирах и изпитвах ужас да скоча. Сигурно на 20 път едва я прескочих отново. На другите уреди + лека атлетика се справях отлично. Игрите с топка не ги владея и не ги харесвам.

# 5 854
  • Мнения: 1 123
Хм. Коза.
Като малки играехме на гоненица по клоните на едно голямо дърво над бетонния покрив на пречиствателната станция.
На стадиона имаше ограда метър метална ограда около пистите която беше широка около 3 сантиметра. Обикаляхме целият стадион по оградата.
Спускахме се със шейни лятно време по сипеите на източният хълм. Изкачване до горе, 20 Мин и после за 3 минути обратно до поляната или бодливите храсталаци край пътя. Въпрос на шанс къде ще спреш.
Правихме лодки от стиропор и се пускахме по реката.

И още и още и още...

# 5 855
  • София
  • Мнения: 1 429
Аз помня, че имаше коза и кон, но детайлите съм забравила. И греда, разхождах се като същинска Мария Гигова по нея, виж качването и слизането ми бяха сложни.  Joy


Мария Гигова е художествена гимнастичка, не си я представям на греда.

Спомням си по време на изпит на висок скок, от страх и притеснение така скочих, че учителя ми ръкопляска и естествено 6-ца. Никога не можах да повторя такова скачане.
Падах си по игрите с топка.

# 5 856
  • Немция
  • Мнения: 7 424
Нищо чудно не виждам, че някои не се справят с козата. В мен имаше вроден страх, че няма да успея да скоча и ще се претрепя, това влияе. Направо се вцепенявах от страх.
Едни могат едно, други друго. Правехме елементарни съчетания на греда, на успоредка, с тях се справях добре.

Сещам се , че вкъщи се упражнявах върху гърба на сестра с "прескочи кобила". Grinning

Пробвахме и висок скок в последните класове, там бях много зле. Grin Но пробвах.

Сега по училищата ползват ли коза, кон?
В немските училища ги няма в програмата. Предполагам, че има висок риск от травми и затова.

# 5 857
  • Мнения: 47 095
A на "прескочи кобила" не сте ли играли? То си е като козата, даже без трамплин.

# 5 858
  • Немция
  • Мнения: 7 424
Горе писах вече, играла съм на "прескочи кобила" на гърба на сестра ми многократно. Скачане на гръб няма много общо със скачане на висока коза и то с отскачане с трамплин. Друго засилване, друга скорост, друга височина.

В класа ми бях единствената, която не се осмели да я прескочи, но не ми пукаше. Страхът беше по-силен от суетата.

Последна редакция: нд, 26 яну 2025, 14:09 от Бибит

# 5 859
  • Мнения: 47 095
За мен е същото. Козата е по-висока, ама и трамплинът е една педя и изравнява нещата, а и дава допълнителен отскок. Разликата може би е в страха и стягането.

# 5 860
  • Майничка
  • Мнения: 13 288
Аз си бях едричка и на прескочи-кобила винаги бях кобилата.😄 Може би инстинктивният страх да не счупя нечий гръбнак се е прехвърлял и на козата, иначе се мятах много самоотвержено.
На греда, смесена успоредка и земя нямах никакви проблеми.

# 5 861
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 148
Аз обичах физическото, но тези прескочи кобили хич не ги можех. Бях  около 1.40 и всички тези уреди бяха колкото мен високи. Опитвах, но не става. Никога няма да забравя, когато трябваше да се качим на гредата като скочим на трамплина сложен перпендикулярно и след това да се задържим на гредата.  Аз ентусиазирана да покажа че мога, хвърлям се със все сила на трамплина, прескачам гредата, събарям другаря Бътинков и се отзовавам върху него. Гредата беше почти до стената, учителя няма как да мърда назад, а и той беше една запетая. Бях героя на училището след този случай, но повече не ми даваха да скачам на уреди. Бог да го прости другаря Бътинков че го споменавам, но сле толкова години картинката пред мен е жива.
А в началото на 9-ти клас скачаме на висок скок. Трябваше като скочим да се опрем на едната ръка. Е, скочих, но се оказах с напукана става на рамото, следваха гипсове, след време операция и свърших в физическото завинаги. Освободиха ме и от военно обучение даже.

# 5 862
  • Мнения: 10 361
Ние си бяхме слаби, клечести и изглежда пъргавички, та затова нямам спомен някой
да не е успял да прескочи козата и коня.
Обаче имаше закачена на тавана дълга гладка върлина и веднъж ни поставяха оценки
по катерене на същата. Там някои с по-хлабавки ръце и крака не можаха да стигнат до
горната точка, но въпреки това всички бяха възнаградени с шестици. Вероятно за смелостта
да покорим тоя връх. Blush

# 5 863
  • На Село, при кокошките и свѝните
  • Мнения: 11 681
Дали и кълбо напред не правехме  - след като прескочим козата? Simple Smile
Нещо такова си спомням аз.
Не  ме е затруднявало май нищо по физическо, единствено челна стойка никога не посмях да направя, няма и да посмея никога - имам чувството, че ще си счупя врата. 🤭
А, и игрите с топка не обичах, не са ми присърце, не че ме затрудняват.
Иначе съм си подвижна маймуна, до ден днешен се катеря с лекота по баири, дървета, квото има/може да се катери. Simple Smile

# 5 864
  • Мнения: 6 479
Аз вече не съм за катерене, обаче една година на полянка до езерцето, в което мъжете ловяха риба, а аз лежах на одеяло и четях за изпит, дойде стадо черни крави на водопой (биволи или нещо такова са май, не точно крави). Една стъпи на одеялото, на сантиметри от мен. Така се смразих от страх, че не мръднах, ами си захлупих главата с учебника, че поне да не виждам каквото има да става. Смъкнах го по едно време и гледам кучето ми тича по една скалиста тясна пътека зад гърба ми. Не знам как събрах сили, та скочих от почти легнало положение, както съм с учебника и хукнах по същата пътека. Встрани растяха дивачки някакви (по-късно се разбра, че са сливи) и се покатерих на едно бодливо дърво, ама чак се изненадах колко съм бърза. Както си бях подпряна на клоните, така продължих да чета - опитвах се да дойда на себе си, а умирах от страх. Така ме и завариха, едва ме свалиха от дървото - бях се буквално вцепенила, ама четях. Години след това отнасях подигравки в родата за този случай.

Общи условия

Активация на акаунт