Нищо нямаше да ти направи, най-много да те подуши с мокрия си нос.
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 21 март 2025, 19:01 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
Аз вече не съм за катерене, обаче една година на полянка до езерцето, в което мъжете ловяха риба, а аз лежах на одеяло и четях за изпит, дойде стадо черни крави на водопой (биволи или нещо такова са май, не точно крави). Една стъпи на одеялото, на сантиметри от мен. Така се смразих от страх, че не мръднах, ами си захлупих главата с учебника, че поне да не виждам каквото има да става. Смъкнах го по едно време и гледам кучето ми тича по една скалиста тясна пътека зад гърба ми. Не знам как събрах сили, та скочих от почти легнало положение, както съм с учебника и хукнах по същата пътека. Встрани растяха дивачки някакви (по-късно се разбра, че са сливи) и се покатерих на едно бодливо дърво, ама чак се изненадах колко съм бърза. Както си бях подпряна на клоните, така продължих да чета - опитвах се да дойда на себе си, а умирах от страх. Така ме и завариха, едва ме свалиха от дървото - бях се буквално вцепенила, ама четях. Години след това отнасях подигравки в родата за този случай.
Това явление е описано още много отдавна в "Патиланско царство"
Цитат
Баба ни нахрани. Патилана Дана, Гана, аз и Панчо възлязохме тозчас на скалата. Оттам Дана хвърли въжето на баба. Тя се върза здраво. С две ръце го хвана. Дръпнахме въжето и викнахме гръмко:
— Хайде, хайде, бабо! Сетен напън дай си! И ще се изкачиш!
Ала нито стъпка баба не прекрачи.
— Не мога, не мога! — вика и не мърда.
Настана тревога. Дръпнахме отново. Пак викнахме всички: „Хайде, хайде, хайде!“ Стреснахме в гората животни и птички, но баба не мръдна.
Патиланчо Панчо тогаз чудо стори. Зад баба той скочи и викна високо:
— Гущер, гущер, бабо! Лази из тревата! Бягай на скалата!
И за миг чак горе баба се намери. И към върха хукна като младо яре.
— Хайде, хайде, бабо! Сетен напън дай си! И ще се изкачиш!
Ала нито стъпка баба не прекрачи.
— Не мога, не мога! — вика и не мърда.
Настана тревога. Дръпнахме отново. Пак викнахме всички: „Хайде, хайде, хайде!“ Стреснахме в гората животни и птички, но баба не мръдна.
Патиланчо Панчо тогаз чудо стори. Зад баба той скочи и викна високо:
— Гущер, гущер, бабо! Лази из тревата! Бягай на скалата!
И за миг чак горе баба се намери. И към върха хукна като младо яре.
В нашия физкултурен салон имаше едно дебело нещо за омекотяване при падане от високо. Не тези дюшечета или както там се казваха, които ги слагаха след козата, а едно дебело към 30-40 см. Имаше няколко такива и ги използвахме да се покатерим на римската стена и да скачаме върху тях.
В нашия физкултурен салон имаше едно дебело нещо за омекотяване при падане от високо. Не тези дюшечета или както там се казваха, които ги слагаха след козата, а едно дебело към 30-40 см. Имаше няколко такива и ги използвахме да се покатерим на римската стена и да скачаме върху тях.
Тюфлек или скочище са двете думи за това нещо. Използва се за висок скок.
ЧС, вярно, че имаше такова преживяване на баба Цоцолана, благодаря за припомнянето, любима книжка
Котьо, може и нищо да не ми направи, ама знам ли аз - облещило се насреща ми голямо черно животно с огромни копита, а аз в легнало безпомощно състояние с учебника, почувствах се много застрашена. И както бях потънала в учебника, направо ми се стори, че съм извън реалността. Пък и като видях кучето да бяга, вместо да лае (обикновено лаеше срещу телета и не бягаше), реших, че работата е повече от сериозна
Котьо, може и нищо да не ми направи, ама знам ли аз - облещило се насреща ми голямо черно животно с огромни копита, а аз в легнало безпомощно състояние с учебника, почувствах се много застрашена. И както бях потънала в учебника, направо ми се стори, че съм извън реалността. Пък и като видях кучето да бяга, вместо да лае (обикновено лаеше срещу телета и не бягаше), реших, че работата е повече от сериозна
Добре де, ясно е - не всички сме спортни натури. Не на всички ни харесва да се мятаме по кози и коне, да катерим шведска стена и въжета. Защо сте си го причинявали? Аз още в първи клас като видях парашутните шорти и преобличането в класната стая поисках от майка ми да ме освободи от гадното физическо. До 11 кл. не съм влизала в смрадливия салон, не съм ходила на гнусното военно и подобни активности. Всяка есен вземахме бележка за сърдечна недостатъчност и си карах кефа. Как ли пък ще се мятам по уреди да покривам нормативи за да е активна другарката по ФВС.
Нещо, което не съм можела да го правя съм си го казвала. Опити съм правила, но до там. Да не ме търсят за повече. Въпреки, че съм имала извинителна бележка за физическото, заради вродено заболяване, винаги съм се включвала в часовете и съм правила опити за дадената задача! Харесвам спорта и съм ЗА него!
