Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Конкретен повод са поредните насилия и брутални мерки за принудително коопериране в Кулска околия и в с. Ябланица. Но това е върхът на пирамидата. Причините за недоволство са много и последователно се трупат в цялата страна:
- селяните са поставени в безизходица, като чрез законови актове са принудени да приемат членството си в ТКЗС;
- още от 1948 г. с форсиране на насилствената колективизация селските стопани вече са най-голямата група от ЗАТВОРЕНИТЕ в лагерите и нарастват все повече. Докато в началото на 1949 г. селяните са 26,5% от въдворените, то към 31 март 1950 г. селяните вече са 45,5% от въдворените. Същото в затворите, половината от политическите затворници са селяни;
- след национализацията на земеделския инвентар, през 1950 г., следва нов, още по-сериозен натиск за масовизиране на колективизацията. По места в селата много стопани са подложени на унижения, насилия, принуда, побой, арести и затваряне, обединени по съветски модел с отвлеченото и общото название „репресии“;
- през 1950 г. се определят нови и задължителни държавни доставки от декар обработваема площ. Властта налага на селяните непосилни квоти за предаване на държавата на зърно, добитък, месо, мляко, яйца и други, независимо от характера на конкретното земеделското стопанство. Освен това, тези доставки са на предварително определени НИСКИ цени. Още по-страшни са мерките за селяните, които не са изпълнили и предали продукцията. Те са осъждани по бързата процедура на продължителни срокове затвор за ...вредителство.
- по съветски модел се създава атмосфера на страх и натиск дори само чрез набеждаване и вменяване на вина. Достатъчно е на някои земеделски стопани да се залепи етикет, че са кулаци. Подобно „обявяване“ се прави произволно от партийни активисти или местни общински служители с най-общо формулирани обвинения, но ПРОМЕНЯ завинаги съдбата на набедените за кулаци и „вредители“. Това се прави без те да са извършили НИКАКВИ противодържавни действия, без доказана вина, без да са проведени съдебни или други законови процедури. Те са третирани като неблагонадеждни и неприемащи политиката на новата власт. След това следват показни действия за „разкулачване“, свързани с унижения, затваряне и различни наказания. Провежда се и изселване в други населени места. Така „законно“ се отнемат гори, земи и селскостопански инвентар и добитък, насажда се страх и се респектират всички техни съселяни. Това клеймо продължава после да преследва набедените до живот. При това освен тях, страдат и членовете на семействата им. Чрез повсеместно въведената система за издаване на характеристики те са ограничавани за избор на работа и образование. Вписването на нищо не означаващите определения „народен враг“ или „кулак“, са достатъчни за да ги ограничат навсякъде и за всичко;
- властите конфискуват земята с политика на „законови“ „хитрини“, като умишлено създава условия селяните да станат виновни нарушители. Например, на 5 януари 1951 г. излиза Постановление на МС и ЦК на БКП „За подготовка и провеждане на пролетната сеитба и отглеждане на есенните посеви през 1951 г.“ С него всички притежатели на земеделска земя се ЗАДЪЛЖАВАТ да заявят посевния си план за дни, до 10 януари 1951 г. Каква е „хитрата уловка“? Освен късият срок, постановлението е публикувано и разпространено заедно с изтичане на срока за деклариране на собствеността. Така практически ВСИЧКИ собственици стават нарушители. В резултат - земята им „законно“ е конфискувана от комисии с процедура „отчуждаване“ на собствеността и предаване на местното ТКЗС;
- след акциите за масовизация в 1950 г. местната и държавна власт принуждава наричаните „частници“ да напускат собствените си законни земеделски имоти и ги оземлява в най-недостъпни парцели в края на землищата, които са и най-неплодородните. Това „преместване“ обрича селяните на много повече усилия и труд за мизерни приходи и грубо погазва всякакви законови принципи за собственост и съществуващите на хартия правни норми;
- мерките на комунистическия режим пораждат естествено недоволство срещу диктатурата, терора, политическите репресии и отнемането на собствеността на селяните. Те широко подкрепят създаването на въоръжени чети и се включват в т. нар. Горянско движение. То е ПЪРВОТО съпротивително движение в комунистическа държава след Втората световна война. За него умишлено тогава и после се мълчи, но властите ожесточено се борят за унищожението на горяните. Още през април 1948 г., земеделският лидер на БЗНС „Врабча-1“ Димитър Гичев е обвинен в съдействие за „организиране на въоръжени чети“ и е осъден на доживотен затвор. Членовете на тази съпротива, които са много повече от т.н. „партизани“ са жестоко преследвани и унищожени от силни милиционерски и военни части.
     Какво следва?
В резултат комунистическата власт е принудена да издаде Постановление на ЦК на БКП в което осъжда насилията, станали причина за бунтове. Но това дава обратен ефект. Постановлението е възприето от селяните като разрешение за напускане на ТКЗС. Провеждат се спонтанни демонстрации срещу кооперирането и насилствено изземане на добитъка и инвентара. Те са най-много в Пловдивско, Асеновградско, Първомайско, Карловско, Кулско, Видинско, Плевенско, Луковитско, Велико Търновско. Вълните от недоволство са предизвикани, както от системното разрушаване на традициите в селата, така и от непрекъснато погазване широко декларирания принцип на доброволността. Селяните протестират срещу провежданата политика за ограбване труда им и започват да си прибират обратно селскостопанския инвентар и животни, като обявяват, че напускат ТКЗС.
Вместо да вникнат в проблемите, партийните лидери обвиняват за всичко това някакво външно вмешателство и вътрешен враг, като засилват навсякъде репресиите срещу селското население. По познатия им съветски опит, само в с. Грамада , Кулско, са арестувани 59 души, част от тях са изпратени в концлагер. Много семейства са изселени в различни райони на страната. Селяни са безсилни да се противопоставят, но тези от граничните райони бягат навън. Например, от Видинско масово бягат първоначално в съседна Югославия, за да заминат в СВОБОДНИЯ свят.
Какъв е крайния резултат от насилствената колективизация?
Преустройството в селското стопанство не дава пропагандирания положителен резултат. Затова следват още преустройства, съпроводени с нови грешки. Така:
- България става втората държава в света, след СССР, с изцяло подчинен и ръководен от управляващата комунистическа партия обществен сектор в селското стопанство. Целта да се ликвидира частната собственост, частната инициатива се постигна и селското стопанство става социалистическо;  
- дребните стопанства и селата системно се съсипват, хората се отчуждават от селския труд и търсят препитание в градовете;
- За управлението на отрасъла се вземат решения на партийно ниво. Началниците в земеделските кооперации се определят, назначават и контролират от вездесъщата бюрокрация, Управителните съвети окончателно са изместени, което е най-несъвместимо със селския труд и живот. Съществуването и наименованието „земеделска кооперация“ става формално. Ръководните кадри и специалистите по места се обучават и изпращат „от горе“;
- окончателно е разрушен принципът за коопериране и доброволността. Липсва материална заинтересованост за по-добра работа. Селянинът е отчужден от земята и се превръща от стопанин в чиновник, обработващ земя.
- броя на селскостопанските машини се увеличава, но използваемостта им е много ниска, а немеханизираните дейности в селското стопанство запазват големия си дял;
- механизираните процеси преструктурират и снижават редица традиционни производства. Увеличава се производството на зърнени храни, но за сметка на трудоемките производства на плодове и зеленчуци. Почти е прекратено традиционното производство на памук. Намалено е производството на захарно цвекло. Намалени са площите с лозови насаждения, и развитието на сортове и насаждения в овощарството;
- постепенно се стига до ситуация готовата земеделска продукция вече да не може да се прибира от полето. Отново не се търсят пазарни решения, а се действа бюрократично и се привличат неопитни, като се организират се селскостопански бригади от ученици, студенти, войници, служещи и работници от заводите;
- тенденцията за недостиг на някои храни става трайна. Необвръзката между производството и потреблението на селскостопански продукти, официално е от 12 до 15%.
- Дори на Пленум на ЦК на БКП от декември 1955 г. се признава, че „кооперираното земеделие не може да бъде притегателен център за онези стопани, които са вън от него“, защото заплащането е 5 – 6 лв. на трудоден, (50 – 60 стотинки след паричната реформа 1962 г.). Отчита се, че ТКЗС „докарва животновъдството в застой и се дърпа назад“. Изкупната цена на млякото е 1 – 1,5 лв. (10 – 15 ст. след паричната реформа 1962 г.), а средния добив на царевица е едва 140 – 150 кг. от декар. Отчита се, че селата са напуснати от над 100 000 човека, търсещи препитание като общи работници в строителство, заводи, и др.
- Дори високо механизираните и приоритетни производства в земеделието бележат недостиг. Заради ниската ефективност и намаленото производство, през 1956 г. ЦК на БКП е принуден да вземе решение за освобождаването от резерва на 50 000 тона жито и за закупуване и внос на други 100 000 тона за изхранване на населението. През 1959 г. на заседание на Политбюро на БКП отново е решено да се внесат концентрирани фуражи за нуждите на животновъдството в размер на 150 000 тона.
Какво бележи ръст?
Кражбите! Те нарастват и стават не просто обществено приемливи, но и масово практикувани. Според историка Михаил Груев създаването на ТКЗС утвърждава и засилва толерантност в българското общество към кражбите на обществено имущество. Първоначално възприемани като средство на държавата да заграби имотите на хората, не след дълго в ТКЗС започват масови кражби, които често се оправдават с принудителната колективизация. Тези кражби са толкова разпространени, че се превръщат в съществена част от доходите на някои от работещите в ТКЗС и важен мотив за ... работа там. "

чрез ОНГЪЛ