Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 11

”Ако искаш да привлечеш някого на своя страна, му предложи желаното, а не го карай да се кълне.” (във вярност)
             Джо Абъркромби

"Да бъдеш честен през цялото време означава да бъдеш щастлив със себе си и всичко, което ти се случва в живота."

”Човек трябва да научи уроците на историята. Грешките на миналото не бива да се повтарят… освен ако няма никакъв друг изход.”
               Джо Абъркромби

“Накрая няма значение кой е разбил сърцето ти. . .
Има значение кой ще го направи  цяло.
Няма значение колко пъти си слагал самоуважението си в чужди ръце - а дните, в които си знаел своята ценност.
Няма значение колко много хора са те желали, и са ти казвали, че си хубав - имат значение само всички онези дни, в които ти си се чувствал така. . .
И може би домът ти ще е в тези две ръце, които ще те държат здраво, докато си в най-лошите си моменти. . ."
                         ✨
Салил Десай

“Когато е най-дълбоко, се дръж за себе си.
Като удавник за сламка се хвани за собствената си личност и не се пускай. Не се предавай.
И стискай зъби в усмивка. Надскочи се.
Когато е най-тъмно - танцувай,.
Когато е най-сиво - рисувай
Когато се съмняваш, просто затвори очи и дишай.
Дишай дълбоко, за да усетиш живота.
Докато той не те пусне, не се отказвай от него.
Прави като насекомите вечер - търси светлина.
Бъди като слънчогледите през деня - следвай слънцето. Вярвай в приказки и
се бори с драконите около себе си.
Особено ако са огненодишащи и двуглави.
Не вярвай на всичко, което чуваш.
Гроздето не е кисело, защото е високо,
а защото не узряло.
Светът е пълен чудеса!
Които само чакат някой да повярва!”
AntQurAge

"В мен има двама души - актьор и зрител. Често зрителят е недоволен от актьора."

Хенрик Сенкевич

От "Откраднат живот"(филма)
"Има нещо по-неизбежно от смъртта. Това е
животът. В него единствената постоянна величина е
времето. То може да бъде съюзник или враг. Понякога годините се изпаряват като миг. Друг път - миговете се влачат като години...
Животът е движение. Спираш, тръгваш,
падаш, ставаш, продължаваш... И запълваш пространството между това, което правиш и това, което искаш, с надежда.
Надеждата е обещание за предстоящо щастие. Очакване за ново начало и нов живот. Всяко ново начало изисква време. Времето е път, който двама души трябва да извървят един към друг, за да се срещнат. Да изберат посока, в която да вървят заедно, за да изпълнят празното пространство
между събуждането и заспиването със смисъл и съдържание. Учим се да живеем в ритмично повторение,
за да не се разминем. Вдишваме и издишваме заедно. Едновременно...Или свикваме с безопасното разминаване. Поддържаме санитарния минимум дистанция, за да не се разочароваме - от себе си, от другия... Времето може да се превърне в затворено пространство, в което двама души се отдалечават, обичайки се по спомен.
Всички опити да се сближат отново, се превръщат в поредица от празни дни, в които нищо не се случва. Зачеркнати дни! Самотни чертички в календара на живота.
И тогава идва инерцията. Инерцията убива чувствата.
И настъпва раздялата. Идва моментът, в който трябва да сложиш край на дългото сбогуване. Времето е възможност да се научиш да бъдеш сам. Докато свикнеш със самотата, животът изглежда жесток. Но той не е - просто следва своята логика. Не само болестите мутират. Чувствата и
хората - също. Адаптираме се. Научаваме се да живеем с болката по взаимно съгласие. Накрая осъзнаваме, че...
човек свиква. С всичко."

”Аз съм длъжен да призная, че пътят на учението е тягостен и труден, че светлият храм на науката е на височина, на която дирята е стръмна, напълнена с тръни.”
              Неофит Бозвели

Извинете моето мнение, но тази мисъл, цитирана по-горе е нелепа.
Много хора са си заминали предадени без това по никакъв начин да им е помогнало в какъвто и да е аспект.

май иска да каже, че не можеш да възкръснеш от живите ...

Ако никога повече не те видя,
винаги ще те нося в себе си
отвътре
и отвън
на върха на пръстите ми,
на извивките на мозъка ми
и в същината на сърцето ми,
поне на това, което е останало от мен.

Чарлз Буковски

Няма как да знаем какво точно е искала да каже авторката на цитата, освен ако не я попитаме лично, но все пак можем да разсъждаваме.
Според мен смисълът е, че в трудните моменти (когато ни предават), тогава се учим и намираме пътя и успеха си (възкръсваме).[

Ахх, Буковски ❤
“ Ще помня целувките ти, за които устните ни жадуваха с любов и как ми даде всичко, което имаше, и как ти предложих каквото беше останало от мен. И ще помня малката ти стая, и чувството от светлината, идваща от прозореца, дисковете ти, книгите ти, сутришното ни кафе, нашите обеди, нашите нощи, телата ни, търсейки се, спането, малките перденца на цветя, заедно и завинаги, кракът ти, кракът ми, ръката ти, ръката ми, усмивката ти и топлотата ти, която ме накара да се усмихна отново. “

"Законът за привличането е неутрален. Той действа като фотокопирна машина. Законът запечатва с фотографска точност онова, което мислиш и чувстваш във всеки един момент, и после ти изпраща фотокопието - и то се превръща в твоя живот. Ето защо можеш да промениш целия си свят толкова лесно.

За да промениш външния свят, е необходимо само да промениш начина, по който мислиш и чувстваш, и законът за привличането ще отрази промяната."

"Тайната за всеки ден" - Ронда Бърн

"С времето ще разбереш, че родителите ти са направили каквото са могли за теб. Човек дава на детето толкова колкото може. С времето разбираш как някои от баналните съвети, които са ти давали те, са истина. Но всеки трябва да мине по своя път, да научи своите уроци и да се увери. С времето разбираш, че може и да няма вечна любов, но връзката с родителите е по-силна и безусловна. С времето разбираш как са се чувствали те. Но е било ред да минеш първо през младостта и да летиш с луда глава. Разбираш колко обич са носили за теб и колко усилия са полагали. Спираш да упрекваш, научаваш се да им отвръщаш с любов, защото животът е кратък и остарялата, сбръчкана ръка е била онази, която е милвала челото ти, когато си била болен/а. Това е била онази жена, която със скрити сълзи те е изпратила на първия учебен ден, радвала се е, когато си прохождала, била е горда с първата крачка и е лепяла рисунките ти на хладилника.
Понякога разбираме толкова много, едва когато стъпим в техните обувки. Защото има усещания, които само един родител може да разбере. Обичайте ги.”