Работа, CV-та, HR-и, съвети - 89

И според мен, злобата е в повече в масовия случай!

Мале, колко неща още нагоре не бях изчела, чак ми стана неприятно... Бях няколко седмици в изключително напрегнат период и можех да се чуя с детето си само в обедната почивка. Гледат те лошо, ако излезеш за 5 мин. в коридора да дадеш указания на бавачка или таткото как да дават лекарствата или да попиташ има ли температура. Сякаш сме на поточна линия, на непрекъснат производствен процес. Ама ако пушиш, няма проблем да правиш паузи. Да
Да вземеш отпуск за екскурзия в чужбина е мега яко уважително, но да почиваш, само щото имаш отпуск и ти се стои вкъщи - еми не е същото. Случвало ми се в буквално да лъжа, че имам някъде резервация, за да ползвам два почивни дни и да не ми звънят по телефон. Да давам ли още примери за изкривени разбирания и липса на всякаква толерантност. И защо пък колегата да дава кръв и да му е зле в почивни дни. Вече ако умишлено е изклинчил от конкретни свои задължения за тези дни, е различно.

До там сме се докарали майките и не само, че сме съгласни да работим хоум офис, при здравословен проблем, и сме благодарни за дадената възможност. А ако детето е много болно, да оказваме съдействие по телефон. Това е ужасно. Защото ако се ползва болничен, ни се стъжва живота от колеги с мислене сходно като на някои от тук пишещите.

Ето затова твърдя - въпрос на фирмена култура и на това всеки да намери своето си място, на което е ок със себе си и околните. Затова е и тази тема нали - споделяме си опит и препоръки, очевидно щом я следим, сме в търсене на нови възможности. И не става дума само за CV и заплащане явно при търсене, намиране и задържане на дадена работа, а и за чисто личностно и ценностно напасване, иначе служител и работодател нямат бъдеще заедно:)

Полезно ми беше от дискусията да се убедя, че в крайна сметка всичко си е до човек. Някои се скатават и са безотговорни със или без деца. Други си обичат да се сравняват и все гледат в чуждото канче - пак със или без деца.

И последно - ако съм прекалено съвестна към работата си и неглижирам детето си, което би било естествена последица от моята прекалена отдаденост в службата, дали останалите ми колеги по същия начин неглижират нещо важно за тях - хоби, семейство, пътуване, куче, хамстер, кола. Надявам се да не изпадна в ситуация някой ден да разбера от личен опит, че Не, не означава това

Работодателят изплаща само първите дни болнични, след това поема държавата. Та няма как да си прочела такова нещо. Май ставаше дума за държави, където има такава практика.

Знам мн.добре какво плаща. Ще ти намеря дадения като добър пример по-назад, специално за теб. Освен ако не е изтрит - днес беше. Не помня автора, не се и старая. Тегля диагонал тук. Но беше  акцентирано на разбиране към работодател, който след ползвани 40 дни болнични за година не плащал следващите, дължими от него. Това вече съм сигурна, че четох тук.

Кукуруку, не разбрах защо трябва да лъжеш, че имаш резервация? Отпуск трябва да ти дадат поне 10 дни годишно, другите можеш да прехвърляш. Не си спомням някога да са ме питали за какво ми е отпуск. Имало е фирми, в които трябваше да се разбираме кой кога да излиза ваканция, за да няма период без покритие, но обяснение да давам къде ще ходя…

Болничните не са изгодни на повечето хора, защото нои плаща процент, който не е като да си получиш пълното възнаграждение.

Аз болничен и за ковид не си взех. А го карах 2 пъти и то с доста симптоми. Не съм невероятен герой, избрала съм сама да не взимам, даже не съм уведомявала, че съм болна. Правих си операция (планова) и обсъдих с мениджъра си това предварително. Той е много разбран и исках да обсъдим отсъствието ми от 2 седмици. Можех да го поставя пред свършен факт и да взема болничен без да се обяснявам, но не съм такъв човек.

Дори не исках да се разпределя работата ми за този период, свърших си я като се върнах.

Отношението е двустранно, а не еднопосочно. За мен не е голямо геройство да не си вземеш болничен, но и аз го правя. Ако колежката ми е в болничен през две седмици и ме карат да я замествам, е, няма да съм особено щастлива. Обаче ако мрънка, че са повишили мен, а не нея, то… би било нагло.

При нас бонусите са тайни. Нямаме регламентиран бонус. Получава се като награда евентуално от мениджъра. Ами ако има скатавки, не ги награждават.

Това беше пост на Бойко за законодателството на друга държава, а не за практика на конкретен работодател. 🙂

Казах, но пак повтарям - грешно си прочела или запомнила. Никой не е казал за работодател, а за държава. И за да спре спорът намерих въпросното мнение, ето цитата:

И в България има лимит на платения болничен за година, както лично за осигуреното лице, така и този за гледане на дете или роднина. Не помня точно какъв беше лимитът, но може да се погледне в КТ.
Мисля, че някои потребители тук отиват в крайности. Не смятам, че някой има против колегите му да излизат в болнични, когато им се налага. Хора сме все пак и за жалост, на всеки може да се наложи. Обаче, когато става дума за често и продължително отсъствие, смятам никой няма да отрече, че това би навредило сериозно на работния процес. Работата не стои и чака, тя си върви и някой трябва да я свърши. И ако става дума за ден-два-три-пет, на няколко месеца веднъж, то да речем ще се намери начин останалите да покрият доколкото могат, да се закърпи ситуацията. Но и тяхната работа си върви, да не забравяме. И ако отсъствията са по-чести и продължителни, че и неясно колко продължителни, нещата вече се променят. Няма как да се замества перманентно някой, който постоянно го няма. Това води до напрежение, няма какво да отричате. Да не се лъжем, има хора за щяло и нещяло взимат болничен, колкото и кофти да звучи. И бременни има, които не са с рискова бременност и работата позволява да си работят, но те предпочитат да си стоят вкъщи. И болнични им се дават много лесно. Ок, тяхно право, ползват, ама поне да кажат че нямат намерение да работят до раждането, да си знае работодателят да търси заместник, а не от седмица на седмица да му се спуска болничния, какъвто пример се даде. Лоялността следва да е в двете посоки. Явно много хора не се замислят, че с такова поведение не вредят особено на работодателя, той си намира лесното, вредят на колегите си. Те отнасят всичко. И после се чудите защо има такива настроения към често отсъстващите.
Да си родител е личен избор и отговорност, за която следва да си си направил сметката как ще я поемеш. Да, детето ти е важно, ама само на теб. На работодателя ти са му важни други неща и колкото и да е толерантен и разбиращ, същата тая толерантност свършва там, където започва да страда неговото важно нещо - работата. Нищо нечувано. Същото важи и за служителите, нали? Като ви кажат, че трябва да стоите овъртайм, ама без заплащане, щото работата е много важна, вие какво ще кажете? Оооо, даааа, ама разбира се, как няма, та ние сме толерантни и влизаме в положение на фирмата, затова ще бачкаме до късно за нейното благо. Аха и мармота.....

Чисто практически схемата с бонусите е много добра. Така положилите допълнителни усилия няма да се чувстват недооценени (или направо - прецакани), същевременно взимащите болничен при леко неразположение ще си имат едно наум и може да ги ограничат.
Накрая, не само в човешки план, а и ако гледаме на хората като на ресурс, въобще не е ясно кой кога ще сдаде багажа. Колега на мъжа ми откара 5 месеца в болнични заради счупване на ръка си последвали усложнения. В друга фирма, пък, където хората са работили до пенсиониране, при един тежък проект двама влезнаха в психиатрия и още двама си отидоха с инфаркт/инсулт. Като си на 30 и без ангажименти си много курназ, обаче като ти се налага да полагаш грижи и за друг или за собствените си болежки, става съвсем друго.

Изобщо не разбирам защо някои така скачате на всяко мнение, с което не сте съгласни или не ви отърва - или се припознавате в някои от описаните ситуации, или сте тук само за спора. В крайна сметка, личния живот на хората и решенията, които те взимат са си тяхна работа, не на работодателя. Ако аз съм решила да имам дете, аз и мъжът ми сме основните, които ще трябва да си организираме живота, не работодателите ни. Толерантност има, поне на местата, на които аз съм работила (все в големи компании), но също е факт, че има хора, които по една или друга причина, не са напълно коректни - и то не защото си взимат болничен или оптуска - те се полагат на всеки служител, когато има нужда.
Работейки винаги в големи компании, сме имали много колеги и колежки, карайки дълги болнични, но работата продължава, взимат се решения и дори и да има претоварване, то е моментно. Както днес ще работя извънредно защото покривам колега, който е с ковид, така утре той ще работи извънредно, ако детето ми се разболее - това са нормални неща. Но ако аз всеки месец излизам в 2-седмична отпуска/ болничен, редно ли е един друг човек да бъде половин година претоварен от работа? Да, може да се отрази накрая на бонуса/ повишението, но може да доведе до ситуация, в която този претоварения бърнаутва, не се справя добре с работата на двама души и т.н. Не може да претоварваш един човек с месеци и това да не му се отрази.
И понеже говорим за дълги болнични, нека дам пример на изключително коректен служител - преди години колежка загуби съпруга си и каза на мениджмънта, че не знае колко време няма да я има, но със сигурност няма да се върне скоро на работа. Мисля, че над година я намаше, но след като мендижмънта разбра, че няма да я има дълго време, реорганизира работата, намери се допълнителен човек и т.н. Останалите колеги разбрахме за случващото се чак след като колежката се връна на работа от нея самата. Нито някой я е обсъждал, нито е имало драми, но хората знаеха, че се налага да се реорганизира работата и работеха спрямо новите условия.

Работодателят хич и не трябва да се интересува има или няма дете даден служител. Респективно, служители, които имат деца, се грижат за тях и не изискват нищо от работодателя. Съжалявам, но ако дойдем до момента, в който с едно обаждане ще се излиза в болничен, съм напълно убедена, че ще има силно влошаване в служителите и силно зачестяване на вирусни заболявания, когато трябва да се слииват празници, лятото, а също така и когато детските градини са затворени. Не знам, защо, ама някак си май звездите ми го говорят.

Когато имаме болен служител, този служител има право да ползва отпуск по болест. Ако този служител има дете и то боледува, този служител има правото да ползва болничен за гледане на болно дете/член от семейството. Ако този служител е съвестен, върши си работата, но има много боледуващо дете - вярвам, че ще се прояви разбиране към него/нея. Ако този служител е просто тарикат и вади от 10 кладенеца вода, само и само да не работи - да, колегите му/ѝ ще го/я гледат накриво.

Няма как да очакваме спциално отношение, защото сме решили да се размножим, да ви кажа . А и с ръка на сърцето - всяка/всеки от нас си е взел решението сам, не е питал работодателя дали е съгласен... та да де, поставяме работодателя пред свършен факт (естествено, че ще е така), следователно няма как да очакваме, че работодателят ще е готов на компромиси, а не е и длъжен. Има кодекс на труда, там е описано и се спазва, толкова.

Съвсем по друг начин ще стоят нещата ако служител говори с мениджъра си, обсъди рискове и възможни проблеми, предложи варианти и работодателят ги приеме. Всички са щастливи. Но не, определено работодателят не е задължен да проявява разбиране към някого, защото този някой не си е направил правилно сметката и е решил, че целият свят му е длъжен.

Ако някой си мисли, че е толкова лесно да си работодател и разбирането е право, то нека да стане работодател и да разбира колкото си иска. Да видим колко време ще оцелее...

Получи се интересна дискусия, спор няма. Веднъж една колежка припадна от напрежение. Често се е случвало по-възрастни колеги да вдигат кръвно, разнасяше се един апарат и мазохистично се носеха шеги по темата.
Разберете, яд ме е на експлоататорски модели, яд ме е и когато хората се връзват, та даже и поощряват практики в други държави, от типа на по-малко дни болничен и по-кратко майчинство и разни такива. Сами да се отказваме от права, за които други преди нас са се борили. Що за идеи.
Схемата с бонусите е добре.
Има начини да се стимулират работещите хора, за да спадне напрежението от недобре разпределената понякога работа.
Какво да ви кажа, била съм от тези, дето тръбят как КТ е остарял и трябва да се барне. Защитавала съм корпоративни клиенти и съм търсела начин да махнем служители със законна закрила, ядосвала съм се, че не може или поне не лесно.
Дразнех се на колеги, които държат да си тръгват навреме и не горят така в работата си.
Животът ми показа, че монетата има две страни.
На 25 си един, на 35 друг, па над 45 да не говорим.
Всеки ти говори за баланс работа личен живот и ти дава една карта мултиспорт и денонощен достъп до офис и кафе машината, за да се чувстваш безкрайно привилегирован, част от ядрото.
Какво означава ден два три болничен на няколко месеца. Лично аз зимния сезон боледувам средно веднъж на месец и карам на крак, влача се една седмица, докато премине. Е сега тая седмица пак изкарах вирус и след се разболяха двете ми колежки в стаята.
Нито да излезеш, нито да не излезеш, че като се върна и няма да мога да си изровя компютъра от папки на бюрото.
Това, за което се афектирам, е че явно в масовия случай неразбирането идва от колеги явно, дори не от работодателя. А проблемът винаги идва отгоре! Има механизми да се ръководи и стимулира екипа, така че да няма дрязги, ма не им изнася.
Затова по-спокойно.
Тарикатщината рано или късно лъсва, просто да не се слагат нещата под общ знаменател.

Колко горе-долу взимат продуктовите мениджъри във веригите супермаркети? Има ли някой мнение и за позицията като цяло?

Според мен неразбирането от колеги в много случаи е оправдано, и има по-дълбоки причини от единия болничен. Когато сме един екип, по цял ден заедно, много добре се вижда кой си върши работата, и дори да му се наложи да отсъства гледа да не товари останалите. Колегиалност се нарича това, няма общо със семейното положение.
И също се вижда кой все гледа да мине между капките и да пробута неприятните задачки на някой друг, оправдания все ще се намерят.
Никога не съм отказала помощ, поемала съм цялата работа на колеги месеци наред, докато са в болнични, и не ми е било проблем. Нямам против да помогна по телефона, ако съм си вкъщи болна, стига да мога да говоря. Но имам много против някой да си улеснява живота на мой гръб.

Само че тия други държави, дето ги дадох за пример имат икономики на светлинни години от тази на България. И дори да почнат да тичат назад, България пак няма да ги стигне. Една е разликата - те са нямали комунизъм. А България още не е скъсала с комунизма и мнозинство си го искат макар открито да твърдят друго.
Това което не се разбира е, че за да имаш права и привилегии трябва някой да ги изработва. Не веднъж, а постоянно. Масово се мисли, че държавата или работодателя може да вади от някъде пари до безкрай и да ги хвърля на тия с правата, пък те да работят само ако са в настроение. В България по трудния начин ще се разбере, че не е така.

Има и множество проучвания, че колкото по-дълго е майчинството, толкова по-малко вероятно е да се завърне майката успешно на пазара на труда. И тук има теми дето потвърждават това.
Вчера бях писал за лимитите за болнични в ЕС, ама мнението е изтрито, явно не се вписва в наратива на тия с правата.
Тука има обобщение https://www.eurodev.com/blog/sick-leaves-in-europe-2022 пък който иска да си разсъждава, който не - да се оплаква.

Аз отдавна не съм писала, но ви чета с интерес.
Вече почти три месеца на новата работа, за която наивно си мислех, че съм хипер мега свръх квалифицирана... грешка, естествено. Много ми е трудно, но е адски интересно и съм амбицирана да се докажа и да успея. Днес суперстресова годишна, тежка и отговорна задача завърших със забележителен резултат и съм горда чувството е велико, пожелавам ви го