Източна се нарича планетата, която се появява на хоризонта преди Слънцето и залязва на хоризонта преди него. Западна се нарича тази планета, която се показва на хоризонта след Слънцето и залязва зад хоризонта след него.
Тези понятия често може да срещнете в традиционните астрологически текстове, докато в модерната астрология са съвсем и неоправдано забравени. Дефинициите като цяло са лаконични и материята е неразработена и само тези, които са добре запознати с нея могат да се досетят за какво става въпрос, като четат между редовете. Съвсем индиректно можем да си направим някакво заключение за източните планети, като четем Дупор:
„Меркурий винаги е обърнат с една и съща страна към Слънцето и затова би било итересно да се проучи значението на неговия долен и горен съвпад. Изглежда, че горният съвпад предполага разточителен дух, който предлага своите знания, а и материални средства на всеки още повече ако се намира във въздушен знак. И обратно, долният съвпад се свързва със себичен дух, който е склонен към плагиатство или граби за себе си и в ментален и материален смисъл.“
Дупор се занимава със съвпадите между Меркурий и Слънцето, като ги разграничава като долен и горен или другояче казано вътрешни и външни съвпади. Тези съвпади представляват фазите, след които Меркурий става източен или западен, в зависимост за какъв съвпад става въпрос. Същите фази има и Венера, докато по-бавните планети като Марс, Юпитер и Сатурн може да имат само един тип съвпад със Слънцето, за който ще стане въпрос по-късно.
Поради каква причина е важно да се знае, коя планета е източна или западна ? На първо място говори ни за това какви са качествените характеристики на тази планета. Всяка планета притежава определени качества, тогава когато е източна и по-различни, когато е западна. Например източният Юпитер е топъл и влажен, докато западния губи голяма част от топлината си и преобладаващото му качество е влажност.
Познаването на качествата на планетите е от голямо значение при преценката за това какъв е темпераментът на личността и оценката на положението на някои области в живота, към които планетата има отношение. Както и за свойствата и принципно възможната изява на някоя определена планета в различните астрологични техники.
Съществуват три определения за източна и западна планета. Първото е на Клавдий Птоломей. Той ги определя като такива въз основа на позицията на квадрантите на наталната карта.
Квадрантите не са ни непознати, но ще си ги припомним:
Първи квадрант е от асцендента до зенита (МС)
втори квадрант – от зенита до десцендента
трети квадрант – от десцендента до Надир (ИЦ)
четвърти квадрант е от Надир от Асцендента
Спрямо тази класификация източни или мъжки квадранти са първи и трети, докато втори и четвърти квадрант са западни и женски. Затова Птоломей е смятал всяка планета, която попада в източен квадрант за източна. Тази дефиниция на Птоломей обаче не разглежда източните и западните планети в тяхната същност.
Друго определение можем да намерим при Ал Бируни. Той е смятал, че всички планети са източни, ако се показват на хоризонта преди Слънцето. Поставил е обаче едно условие, а то е че външните планети не могат да бъдат източни, ако се намират на разстояние по-голямо от 90 градуса от него. За вътрешните планети това не важи, защото те не могат да се отдалечат от Слънцето повече от един или два знака.
Дефиницията, която дава Ал Бируни, може да се каже че има определена връзка с тази на Птоломей за системата на квадрантите. Ако поставим Слънцето на Асцендента, то тогава ъгълът от 90 градуса ще бъде на Зенита (МЦ). Да кажем, че имаме планета в 10 дом. Тази планета ще бъде източна, защото се намира на разстояние по-малко от 90 градуса отстояние от Слънцето. Същата планета се намира и в първи квадрант, който Птоломей нарича източен.
В предложения пример виждаме, че Асцендентът се намира в знака Овен. В същия знак е и Слънцето непосредствено попадащо на ъгъла. В 10 дом виждаме Марс в Козирог. Спрямо определението на Ал Бируни, този Марс е източен, защото се намира на по-малко от 90 градуса отдалеченост от Слънцето.
Обаче, ако планетата се намира в 9 дом, то тя ще бъде на разстояние надвишаващо 90 градуса отстояние от Слънцето и съответно ще бъде западна. Птоломей също така би потвърдил това твърдение, защото тази планета ще се намира във втори квадрант, който той смята за западен.
В пример 2, виждаме отново Слънце на Асцендента, но този път в знака Рак. Марс е в 9 дом в Риби и разстоянието между него и Слънцето е по-голямо от 90 градуса. Такъв Марс според Ал Бируни е западен.
Като малко по-добре погледнем, разлика при дефинирането на източни и западни планети при тези двама автори, е само привидна. Остава ни третото определение, която съм посочил в началото на статията и което е най-широко използвано. Според някои авторитети, това определение не е съвсем точно, ако става въпрос за вътрешните планети, а сега ще разберем и поради каква причина.
Спрямо основната дефиниция, която казва че всички планети са източни, когато се появяват преди Слънцето и се скриват преди него и в Пример 1 и в Пример 2, Марс е източен. Чак когато достигне опозиция със Слънцето и започне да се приближава към него от другата страна, то тогава този Марс ще стане западен т.е. ще се появи на хоризонта след Слънцето и ще се скрие на хоризонта след него. Ще бъде видим като вечерна звезда.
Можем да преценим кои планети са източни, а кои западни. Ако не можете да го визуализирате, достатъчно е от мястото на Слънцето да „начертаете“ една опозиция. Така всички планети, които се намират над тази линия ще бъдат източни, а онези които са под нея – западни.
Традицията ни учи, че източните планети са като млади хора, които са изпълнени със сила и виталност. Наистина, източните планети са директни и бързи и това предимно важи за външните планети. За вътрешните – Меркурий и Венера това не се отнася. Когато станат източни тези две планети са бавни и ретроградни.
Това има тясна връзка с планетните фази. Външните планети имат следния цикъл. Съвпад със Слънцето, след който стават източни и опозиция, след която стават западни. Меркурий и Венера винаги са близо до Слънцето и затова не могат да направят с него опозиция, но затова имат два съвпада.
Меркурий и Венера имат два типа съвпади със Слънцето. Първият е горен. Тогава тези две планети се „освобождават“ от слънчевата „прегръдка“, бързи са и в директен ход. В този случай потвърждават онова, което са казали древните. Източните планети са като млади хора изпълнени с много енергия. Обаче имаме проблем, след горният съвпад, Меркурий и Венера стават западни, а не източни !
Тук намираме обяснение поради каква причина се казва, че Меркурий и Венера са по-благоприятни, когато се намират зад Слънцето т.е. когато се появяват след него и се скриват след него като вечерни звезди. Тогава те са западни спрямо Слънцето, но се намират в своята източна фаза, в която носят своя най-голям потенциал.
След горният съвпад, Меркурий и Венера след известно време обръщат своя ход както го правят и външните планети. Единствената разлика е, че при ретроградния си ход външните планети са в опозиция на Слънцето, а Меркурий и Венера в друг съвпад, който се нарича долен.
По времето на този друг съвпад, Меркурий и Венера са ретроградни и бавни, което е показател за голяма слабост на планетата. Двете планети след този съвпад стават западни. Пак съзираме несъответствие с основната дефиниция. Нито имат голяма енергия, нито са като млади хора, а по-скоро са като двама куци възрастни хора. Това е така, защото са източни спрямо Слънцето, но са в западната си фаза. Западната фаза на всяка планета е фазата, в която планетата приключва своя цикъл – хелиакалния залез.
Бен Дайкс в „Using medieval astrology“, отбелязва че представянето на Халдейското планетно подреждане е точно „отражение“ на източното подреждане на планетите.
Тук имаме йерархичeн пример относно източните и западните планети. Съобразно дефиницията, ако всички планети са източни, то техният ред би бил халдейски. Използвайки този модел планетите са източни или западни, в зависимост от това от коя страна на Слънцето се намират.
Той смята, че всички планети в този ред са източни и като такива външните се намират преди Слънцето, а вътрешните зад него. Въпреки че Луната е вътрешна планета, тя никога не може да бъде ретроградна, но нейната позиция е много по-благоприятна, тогава когато е западна спрямо Слънцето (като Меркурий и Венера), защото тогава нараства нейната светлина и се увеличава и силата й за действие.
Заключението, до което можем да стигнем след написаното дотук, е че дефиницията за източност и западност, много не се различава по отношение на това дали планетата е външна или вътрешна. Която и да е планетата, ако се намира преди Слънцето т.е. появява се преди него, ще бъде източна. Също така, независимо от планетата, която се намира зад Слънцето, т.е появява се след него, тя ще бъде западна.
Разликата е в силата и потенциала в зависимост от фазите, през които планетите преминават. При външните планети фазите са в унисон с положението по отношение на Слънцето. Източната външна планета се намира в източна фаза и западната външна планета пък е в западна фаза.
Обаче, вътрешните планети поради изброените по-горе причини, имат фаза с противоположно положение и затова източните вътрешни планети са в западна фаза и тогава не са много благоприятни, а западните вътрешни планети се намират в източна фаза, в която са значително по-благоприятни.
В интерпретациите, източните външни планети и западните вътрешни символизират всичко онова, което се развива бързо, гладко, по-рано в живота, всичко онова което е социално приемливо.
Западните външни планети и източните вътрешни пък символизират всичко онова, която се развива бавно, с пречки, препятствия и застой, по-късно в живота и в зависимост от контекста, могат да бъдат показател за социално неприемливо поведение или съответно събития.
Автор: Боян Шойич
Превод: Петя Симеонова