Пак темата за вината

  • 5 241
  • 65
  •   1
Отговори
  • Мнения: 715
Здравейте, мили хора!
И преди съм писала теми в този форум, горе долу са сходни. Поводът ми е да поискам помощ, кураж, мнения, критика, нещо, което да ми помогне, да се успокоя, да не се самоизмъчвам. Накратко предистория:
 7 годишна връзка с един австриец, с 11 години по-голям от мен, дъщеря от него. Връзката ни беше в началото хубава, но после почна да се скапва. За да е накратко - събирания, раздели, събиране на багажи, вербална агресия, незряло поведение и от двете страни, от негова страна - дори заплахи за убийство, сплашвания че ще ми вземе детето, полиции, панаири, после молби да се съберем и така нататък. Разделени сме от горе долу 3 години.
И ме гризе вина. И преди съм писала за това тук. Вина, че не мога да му простя и дъщеря ми да живее с двама родителя. Затова че не мога да преглътна егото си в името на това дъщеря ми всеки ден да е близо до баща си. Те се виждат. Аз даже нарочно близо живея до него - на 15 мин пеша от него сме. Той от време на време се пробва да ме пита за сдобряване - аз отказвам. Но вината спрямо детето ми ме гризе. Гризе ме, че искам друг мъж, който никога няма да й бъде баща. Аз имах една много токсична връзка с един льохман наркоман - и той баща на момче. После имах много, много, много дълбока връзка с един мъж, преживял много неща - бяхме залепени един до друг, четяхме си мислите, сексуалното привличане беше - огромно и който го е изпитвал - не беше само на чисто физическо ниво. Имаше още нещо - като телепатия, като сливане, много трудно за обяснение - като слънцето и луната, хармония въпреки малките ни дразги и несъвършенства. Но имаше проблем - майка му не беше добре психически и се беше залепила за него. Той с трудно детство, наистина трудно, аз също. Няма да навлизам в детайли, защото ще разводня. Моето дете беше МНОГО ревниво спрямо него и постоянно демонстрираше това, докато не свикна малко по-малко, но тя винаги е искала да сме с баща й заедно. Та въпросният, който си беше направен от майка си мамино синче искаше да сме семейство и искаше деца. Аз се уплаших и не му ги дадох. 2023 се разболях от сърце, перикардит, корона, гастрит - едно след друго. Той в началото се опита да бъде до мен. Но не издържа. Перикардита се оправи - Слава на Бога, но се появиха паник атаките, страхово разстройство и депресия. Изпаднах в най - тежката дупка, в моя живот - проблеми със съня, физически и психически неразположения - който го е минавал, той ще ме разбере. Момчето скъса с мен. Плака на работа 3 дни. Ние бяхме колеги, Той напусна работа. Нямаше психически сили - той също си има травми от детството, както и аз. Това накратко.

Сега, главната причина, поради която пиша - изпитвам вина, срам от себе си , че съм лоша майка, лош и егоистичен човек. В мене бушуват много, много, много чувства и са много интензивни. Аз се обвинявам, че не давам шанс на детето си да расте с баща си, че не давам шанс на бащата на дето ти си - тоест чувствам се грешна пред него. Чувствам се виновна, че не пробвахме за дете с това момче - никой няма вечно да ме чака. И са малко хората, които ще си вземат жена с дете. Чувствам се като егоист, че искам и още деца, поне едно. На 33 ще стана - нямам време буквално. Чувствам се егоист, че не мога да се пречупя и да се събера с таткото на дъщеря ми. Аз ще бъда нещастна и обиждана в тази връзка. И се чувствам виновна че слагам собственото си щастие пред щастието на дъщеря ми и на баща й. Чувствам се виновна, че се пазех от бременост, когато момчето (така ще го наричам) искаше дете. Сега може би щях да имам детенце и да имам повече смисъл в живота си. И семейство и мъж. Като пълен и виновен егоист се чувствам. Та въпроса ми е - как , как , как се справяте с това ? Изпитвали ли сте го? Супер много ми тежи това и всеки ден ме измъчва. Всеки ден ги мисля тези неща. Това момче откакто сме се разделили постоянно го сънувам и ми липсва. Много ми липсва. От друга страна ми е мъчно за дъщеря ми че тя иска да расте с двама родители, но аз не мога да се пречупя и да бъда нещастна с нейния баща и пак да живея под един покрив с него.

Така, не съм от вчера във форума. На заядливи коментари въобще няма да обръщам внимание и да отговарям. Аз съм ила и внимателна тук. На грубости и обиди, ехидни подмятание, злобно съскане няма да реагирам и отговарям. На градивна критика - да. Затова и съм тук. Ходя на терапия, пия медикаменти. Но тези терзания в мен си остават и се чудя защо са тук, защо са тук тези терзания. Така ми се иска да съм една егоистка и да не ми пука за бащата на детето ми, като го зачеркна - да е веднъж завинаги, а не да го мисля - правилно ли постъпвам с него, защо не му давам шанс, защо не давам шанс на семейството и други такива мисли, които ме човъркат. Той има 3 деца от 3 различно жени (едното е от мене) и се е клъцнал необратимо, пък и е на 43. Но дори и да не беше - аз деца от него не искам. Аз секс от него не искам, камо ли бебе.

Много, много ви благодаря за отделеното време!

# 1
  • Мнения: 18 799
Изобщо не те разбирам. Не изпитвам никаква вина заради развода си. Тези неща са винаги за добро. Ти не искаш бащата на детето си, но.... нищо не схванах. В лека депресия си, ще ти мине.

# 2
  • Мнения: 4 798
Имам усещането, че не си вземаш поука от миналото, а бързаш да ти се случва живота.
Дай си време, успокой се, намери себе си и тогава ще ти се усмихне бъдещето.

# 3
  • Мнения: 21 620
Опитвам се да те разбера, но не мога. Чувстваш се виновна че не  искаш да се събереш с някакъв тормозител, който има деца от  три различни жени, и като че ли това не е достатъчно - че нв си родила дете, като ти го е поискало някакво психически нестабилно "момче", с още по-луда майка. Е защо? Какви са ти тия хора, с какво си им длъжна?

Добре, че ходиш на терапия. Пий си хапчетата и си гледай детето - играйте заедно, излизайте на пазар, смейте се,  създавайте си щастливи моменти. Какво повече искаш?

# 4
  • Melmak
  • Мнения: 3 262
На 33 целият живот е пред теб и спокойно можеш да се устроиш с ново семейство. Дъщеря ти не може да ти определя ти с кого да бъдеш. Тежко е да се разведеш, но по-тежко е да търпиш нещастен живот.

Наистина ли мислиш, че дъщеря ти няма да вижда как ти си нещастна с баща й (ако се съберете) и тя ще иска да вижда майка на ръба на нервна криза? Недей, защото това е историята на моя живот, но аз съм дъщерята. Цял живот кошче за душевни отпадъци на майка си, която търпеше несполучлив брак.

Ходи си на терапия и не се отказвай от нея. И аз ходя, защото след това, което съм преживяла в родното си семейство, имам нужда!

# 5
  • Мнения: 18 666
Помня предишните ти теми, 9 от 10 съвета бяха да останеш малко със себе си, да не бързаш с връзките.
Продължавай с терапията, дано все пак даде ефект.
И погледни от тази страна - сега можеше да си сама не с едно, а с две деца, ако беше родила от новия кандидат с фамилната обремененост, и с болестите. Дали щеше да е по-добре от сега?

# 6
  • Мнения: 586
Тежко е да се разведеш, но по-тежко е да търпиш нещастен живот.

Наистина ли мислиш, че дъщеря ти няма да вижда как ти си нещастна с баща й (ако се съберете) и тя ще иска да вижда майка на ръба на нервна криза? Недей, защото това е историята на моя живот, но аз съм дъщерята. Цял живот кошче за душевни отпадъци на майка си, която търпеше несполучлив брак.

Ходи си на терапия и не се отказвай от нея. И аз ходя, защото след това, което съм преживяла в родното си семейство, имам нужда!
Много точен коментар!
И аз съм била в тази роля, която изобщо не приляга на дете. Е това е по-лошото, майка ти да ти разказва проблемите с баща ти,защото няма с кого и да виждаш как не се разбират и да я питаш - кога ще се разведат, защото не искаш да живееш така.
И аз ходех на терапия, защото не желая да съм незряла и нерешителна като тях.

# 7
  • Melmak
  • Мнения: 3 262
Велма ❤

Като дете имах една малка икона и на нев се молех нашите да се разведат… няма какво да кажа повече! Никое дете не заслужава това!

# 8
  • Мнения: 18 361
И да се събереш с него, нали не искаш секс с него, как ще ти се получи? Пиши го в графата "Обективно невъзможно" и не го мисли.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 792
Бившият е бивш, защото има причина.  Какво искала щерката в случая не е важно - нормално е да иска, но тя няма оценка какво ще ти струва на теб (а оттам и на нея) Другият - ммм, като дошли проблемите и не издържал. Тъкмо да имаше детенце и здравословни проблеми, пък той да избяга.
Много ти се е събрало, в момента си и уплашена, та жалиш за неща,  от който всъщност е добре, че си се отървала.
Как да се справиш, не знам, в моя тежък момент си блъсках главата, блъсках, после имаше моменти на вина/срам, ама си казах, че никой не обича вечно извиняващи се хора. Мина, но не, няма общовалидна рецепта. Само се пази да не ти "хареса' тази позиция на страдаща - имах приятелка, която обясняваше, че е много чувствителна и изживява нещата дълбоко (в общи линии, другите са темерути и недостатъчно извисени). Понякога става неусетно, непреднамерено, но знам, че е досадно някой да е все жертва и да стъпват около него на пръсти.
Моля, разглеждай всичко добронамерено - ТИ си най-важна, направила си за детето нужното, погрижи се за здравето си сега.

# 10
  • Мнения: 715
Имам усещането, че не си вземаш поука от миналото, а бързаш да ти се случва живота.
Дай си време, успокой се, намери себе си и тогава ще ти се усмихне бъдещето."

Аз също имам чувството че се въртя в омагьосан кръг и не мога да се измъкна от него.
За депресията - средно тежка я диагностицираха, тя се разви в тежка с онези мисли и безнадежност, тъй като в началото бях на малка доза Сертралин. Сега съм на висока доза и Слава на Бога мъчителните месеци като че ли са преодоляни.

Ами виновно ми е - с тези хора съм деляла легло и храна, виновно ми е. Не мога да си простя и това е.

# 11
  • Мнения: 586
Велма ❤

Като дете имах една малка икона и на нев се молех нашите да се разведат… няма какво да кажа повече! Никое дете не заслужава това!
Разбирам те, мила!
Аз съм с друг темперамент и ме избиваше на агресия. Не разбирах нейната саможертва и я осъждах, тя казваше е заради децата, а всъщност е било заради себе си. Оттам ни се влошиха отношенията. Не я разбирах.

До ден днешен те са убедени, че развода е най-лошото, което може да се случи на едно дете. Отдавна се отказах.

# 12
  • Melmak
  • Мнения: 3 262
Велма ❤

Като дете имах една малка икона и на нев се молех нашите да се разведат… няма какво да кажа повече! Никое дете не заслужава това!
Разбирам те, мила!
Аз съм с друг темперамент и ме избиваше на агресия. Не разбирах нейната саможертва и я осъждах, тя казваше е заради деца, а всъщност е било заради себе си. Оттам ни се влошиха отношенията. Не я разбирах.

Скрит текст:
Разбира се, че е било заради себе си. Оправдание, оправдание и пак оправдание. До ден днешен е така - аз съм на 30, тя на 62. В крайна сметка се разведе преди 2 години. Най-лошото е, че аз залитнах да я спасявам с идеята да я подкрепя, понеже беше сама като куче. И сега се държи с мен все едно съм ѝ длъжна да правя всичко за нея. ОТ това, че е сама дори искаше да ходя да живея с нея (при условие, че имам дом и мъж)... явно не ѝ стига едно провалено детство и един провален брак, ами иска и връзката ми да съсипе.. Мен вече не знам на какво ме избива. От скоро ходя на психолог и виждам, че има смисъл, продължавам да работя в тази посока. Благодаря ти и те прегръщам. Авторката да прочете това и да не го причинява на дъщеря си. За това го пиша тук.

# 13
  • Мнения: 586
Търпение ти желая! Токсичните родители особено майка е много опасно нещо. Казвам особено, защото на майката е трудно да обърнеш гръб.

# 14
  • София
  • Мнения: 38 811
Ами аз лично съм на 40+. Платих си всичко с лихвите и никаква вина не изпитвам, че не искам да бъда с бащата на децата.
Просто край, това вече не е човек за мен.
Оттам нататък, какво ще правя аз лично, си е моя работа. Нова страница.

Общи условия

Активация на акаунт