?Въпроси всякакви за СО? 2024

Напълно си е разбираемо, ако не са чак толкова добре финансово и не се очаква бавачката да си изплати разходите. Ти бавачка нае ли? Ако не, това значи ли, че мъжът ти не дава, или има по-прагматични причини?

Че тя Чичи писа, че се налагало да тегли от спестяванията си, за да плаща своята част от разходите за сметки и храна вкъщи. Ако беше толкова рентабилно да наеме детегледачка, щеше да ѝ плати от спестяванията, докато започне да изкарва много повече, понеже вече е свободна да работи. А имат баба, която гледа безплатно в рамките на възможностите си, и бащата като се включи, до голяма степен гледането на дете, което през повечето време от сутрин до вечер го няма, е покрито.

Не знам какво работите, ама съвсем рутинно на повечето работни места хората биват прекъсвани от колеги, клиенти и пр., сравнително често, докато работят.

За нея помощта е недостатъчна - логично значи да не иска второ дете. Иначе сигурно има потребителки, които получават и много по-малко помощ, и такива, които получават много повече.

Недостатъчна е помощта, сигурно ще намери много повече помощ, ако се раздели с бащата, и отиде да живее в разнебитената къща, нуждаеща се от ремонт.

Е, не, за раздяла аз не коментирам, говоря само по въпроса, който тя зададе - за второ дете.
Иначе при раздяла относително нормалните бащи не зачеркват грижите за детето, а искат да го вземат при себе си (свободно време за майката) и би трябвало да се отзоват и при спешна ситуация, след като живеят в един град. Тъй че може и да не й е зле, стига да не е попаднала тя на някой задник, който не би си погледнал собственото дете, ако не спи с майка му.

Разбирам Мис Чичи, аз също не искам второ дете. Да,дар от Бога ми е, обаче и аз съм човек. Повечето от близките пускат по някой и друг намек, но аз съм категорична. ММ иска също, но не ме натиска и не мрънка, слава богу.

Принципно, ако един баща помага вкъщи и в гледането на детето си все едно е гост, майката може и да не получи повече помощ, ако се раздели с него, но "гостите" ще намалеят. Което може да е сериозно облекчение.

Тогава ще знае, че няма да има помощ. А сега е по-лошо, мъжа ѝ претендира да помага (макар, че това е нещо, което си е негово задължение по подразбиране, а не да оказва помощ), занимава се с детето по няма и половин час дневно, а от началото вместо да си поеме задълженията, ги е прехвърлил на майка си. Само приказките му са големи, от него реална полза и помощ няма.
Не, че е тръгнала да се развежда и никой не я кара, но за другиго може да е полезно и да разбере защо не трябва да се прави семейство с типажа на нейния мъж. А, ако е като теб, да оправдава подобни типове, те търтеите и насилниците търсят точно такива, ,които да им оправдават действията и по-лесно да им втълпят, че са си виновни или каквито и да е задължения. Задълженията в едно семейство са ЕДНАКВИ за двамата възрастни. Никой не е задължен за нещо, а другия помощник

Свекървата помагаше доста докато детето беше по малко мобилно. Т.е. в общи линии седеше до кошарата и го занимаваше. През това време отмятах каквото има да се върши по работа и домакинство. Аз извеждах на разходка, аз правех мляко и пюрета, аз сменях памперси, хранех, давах лекарства. Имаше 2-3 дни когато свеки се е справяла сама и това беше когато баща ми беше в болница и си отиваше. Когато детето стана по мобилно вече ми беше трудно да се справям /свеки не можеше да го гледа/ и се наложи да търсим бавачка. Тогава можех да си го позволя. Сега някои клиенти се отказаха, живота поскъпна доста, имах и друг приход, който секна и вече ми е трудно финансово. Обмисляла съм работа почасово, но всеки път като се разболее детето аз трябва да остана да го гледам. Все още на всеки 2 седмици малкия е болен. Сега ходя да помагам на колежка, също търся нови клиенти и така.
Може би ако не работех през майчинството щях да искам още едно. Но първите 2 години бяха много уморителен и стресов период за мен към който не искам да се връщам.
Не, мъжа ми не е психопат, който да ме забремени нарочно, нито пък аз искам да го лъжа и да обещавам за нещо, за което може и да не се навия. Определено обаче ММ си е манипулатор.
Работата ми е пластична и на периоди - наистина е имало време когато съм си полягвала, но е имало и време когато съм работила по нощите. Буквално поех въздух когато започна да ходи по активно на ясла септември 2023.
Мисля, че най много помощ съм получила от свеки. Много съм и признателна и уважавам жената и дори сега удря по едно рамо, колкото може.

Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
Охххх, сори, че се смея, ама наистина ми е много смешно. Дори не мога да си го представя. Мъжът/партньорът ми да ми каже да се върна да измия тигана... Той какво, работодател, а тя - подчинена ли му е?  Наета е за домашна помощница в дома му? Щото, ако е така и тя е на заплата, а той е шефът, в засисимост от договорката им може би има право да ѝ каже "Искам 2ро дете и ще ми го осигуриш" Ако не иска да подава молба за напускане, едномесечно предизвестие и да си търси друга работа.

Мис Чичи, каквото и да говорят, да гледаш малко дете и да работиш едновременно си е геройство.

Да.
Жената си е работила цялото майчинство.
Колко от тук дамите не са почивали от работа поне първата година?

Без значение колко помощ е получила от свеки или бавачка, ако жената не желае второ дете, това си е нейно право. След 40 г и аз не бих родила второ.

Ама това с тигана, извадено от контекста и без предистория, може и звучи по един начин, може да се окаже и съвсем резонна реплика.
Аз също бих подметнала нещо и съм го правила , ако мъжът ми си е зяпал телефона или пил кафенце, и изведнъж много закъснява и след него потоп.

Аз не бих признавала, че съм работила докато съм взимала майчинство от държавата. Недоброжелатели бол, а е една проверка и глоба, плюс връщане на майчинството.

Никой не отрича правото й, но е добре да му даде обяснение, защото иначе става нейното право срещу неговото.
За комуникация става дума. Когато му изясни какво я притеснява, той може да вземе да се усети, че трябва да промени нещо в себе си или отношението си, за да запазят връзката си, независимо към желанието на кого от двамата ще наклони времето везните.

Според мен, специално за раждане на деца, правото на жената натежава. Нея я чакат 9 месеца бременност, които далеч не при всяка протичат леко. Има жени, за които всеки втори ден е борба с какви ли не проблеми, при някои здравето се разсипва трайно и да, ясно ми е, че въобще говорим за редки случаи, но риск има и този риск се понася по един начин, когато желаеш детенце с все сърце и по съвсем друг, ако изобщо не си сигурен, но те натискат отвън. Нея я чака раждане - сериозна коремна операция или родилни мъки, които също могат да имат последствия. Също нея я чакат 1-2 г кърмене, неспане и отдаване 24/7 на малко дете. Мъжете (свестните), колкото и да са на линия, природата е такава, че поне първата година майката е залепена като гербова марка за детето. Всички тези неща при Чичи ще са съпроводени от грижата за тодлър. Т.е, когато в 3тия месец й се спи та две не вижда от хормони и й се гади, няма да легне, а ще води на детска площадка. И като в 7-8 месец вече й е дискомфортно, ще вдига 5-годишно на ръце и ще обикаля да го води на занимания. И ще работи. И ще домакинства. И аз бих избягала от тази перспектива, ако не е част от мечтите ми.

Да бъда честна, ако при първо дете бащата е супер ангажиран и намира начин ефективно да облекчи майката - т.е като не може да кърми и не будува по цели нощи, ще поеме домакинството вместо да вдигне рамене и да каже "Еми, нямам кърма, какво да направя", ако поема някоя и друга нощна смяна и ако в последствие редовно се занимава с детето, аз поне бих се навила на второ дори да не ми е супер мерак, защото ще усетя, че има шанс да се оправим без да полудея на максимум. Но в нейната ситуация не бих.