Ако вземе да подскача по бабуни и да се врътка по нарочни трасета както правят на състезанията изглежда доста опасно. Моите познати просто правят преходи.
- Публикувана: 1 ян. 2024, 10:07 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2024, 18:40 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2024
Баси драмата, нещото наистина опасно било планинско колоездене. Представям си кво щеше да е ако искаше да става пилот или войник от специалните части 
...
Но пак да кажа, интересно ми е до каква степен може да влияе на решенията на пълнолетни те си деца.
Но пак да кажа, интересно ми е до каква степен може да влияе на решенията на пълнолетни те си деца.
Аз не мога.
Получавала съм отговор "Мамо, не ми се прави на майка" и толкова.
И е логично, след като няколко години преди това им бях казвала, че докато са не са пълнолетни, аз решавам, след това си решават сами.
Приемаш реалността, няма къде да ходиш.
Не бих го спирала, както и не бих му дуднала, за да не му предавам моите страхове. Моят син е на 23, живеем заедно, близки сме. Той сам ми иска мнението по много въпроси. давам го без да се налагам и с уговорката, че моето мнение не е меродавно.
Абе, трудно е. Мъча се да давам корени без да режа крила.
Абе, трудно е. Мъча се да давам корени без да режа крила.
Имам в обкръжението си млад мъж, отглеждан като напълно зависим от родителското си тяло човек. Той няма никакво собствено мнение, грам инициативност, грам желание да направи каквото и да е с изключение на това да яде и да гние пред телевизора. Винаги, когато ми идва поривът да предпазя децата си от нещо, си спомням за този напълно провален живот и си слагам спирачки на езика.
Баси драмата, нещото наистина опасно било планинско колоездене. Представям си кво щеше да е ако искаше да става пилот или войник от специалните части
Трудно можеш да налагаш мнение над някой, който няма страх от такива неща. От личен опит говоря. Майка ми реагира с ужасни истерии в продължение на няколко дни след като им съобщих, грам не ме трогна.
Разубеди ме единствено това, че хванах големите съкращения на армията в началото на 2000-те и всичко там. беше леш, така че решението си го взех сам. После съжалявах естествено, но не съм обвинявал някой друг за което.
Периодът малко след пълнолетие на детето е ужасно стресиращ за родителите. Довчера си бдял над него и си носил цялата отговорност, за един ден няма как да се завъртиш на 180 градуса и да сложиш ръцете на младия човек върху кормилото на собствения му живот. На мен ми отне няколко месеца да се пренастроя и много болеше. Бих дала благословия на детето, със задължителното дуднене2да се пази, да пише, че е добре и така нататък вятър край ушите на довчерашните ни деца.
То не става за една нощ. Но колкото по-добре си го подготвил, толкова по-бързо се случва. Което може да е само повод за гордост. А родителят не става излишен, просто се търси под друга форма. Аз на майка ми и до ден днешен ми се налага да казвам - ако на тези години не си ме научила на нещата, които ми повтаряш, значи или не си си свършила добре работата, или съм изгубена кауза. Което не значи, че не продължава да ми е опора, когато имам нужда.
Баси драмата, нещото наистина опасно било планинско колоездене. Представям си кво щеше да е ако искаше да става пилот или войник от специалните части
Имам в обкръжението си млад мъж, отглеждан като напълно зависим от родителското си тяло човек. Той няма никакво собствено мнение, грам инициативност, грам желание да направи каквото и да е с изключение на това да яде и да гние пред телевизора. Винаги, когато ми идва поривът да предпазя децата си от нещо, си спомням за този напълно провален живот и си слагам спирачки на езика.
И аз имам такъв "мъж" около себе си, много е тъжно как уж от любов осакатяваме децата си.
