Работа, CV-та, HR-и, съвети - 91

  • 40 761
  • 742
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 22 686
Може на подсъзнателно ниво... Но наистина не ми се прави същото, искам нещо ново и различно, просто ми се видя "easy way out" и започнах да се замислям.

Извинявайте, наистина понаспамих темата отново с моите терзания. Предпочитам с непознати, тъй като имам няколко приятелки, които не са подушвали корпоративни политики и мизерии и се получава малко като газлайтване - ее, щом са ти казали, че ще те имат предвид, изчакай виж, явно те ценят. Joy

# 106
  • Мнения: 3 479
Кеч, във фирмите, където съм била и е имало такава позиция, си бяха някакъв вариант на account manager,  но не се занимаваха толкова пряко с оперативна работа. По цял ден говореха с клиентите, много рядко с екипите, ако има някакъв проблем. Ходеха доста и в командировки по едно време.

# 107
  • София
  • Мнения: 1 565
Кеч, пак аз, извинявай ако досаждам.

Няма значение какво точно ще правиш на новото място, защото е особено важно да се махнеш от старото. Не заради бърнаут, от какъвто се притесняваш, а защото вече си демотивирана, работата и средата не само, че не ти носят радост, а и изключително много те натоварват. Превърнала си се в кълбо от нерви, част от хората те дразнят само, защото съществуват на тази земя и имат наглостта да дишат. Simple Smile Имаш отчаяната нужда да смениш средата.

Разбирам желанието ти за кариера и израстване, нормално е човек да си поставя високи цели и да ги следва. Няма нищо лошо човек да иска да бъде ТЛ, след това мениджър и т.н. Нормално развитие, особено ако човек е роден със съответните soft skills, за да върши тази работа. Ако не е роден - пак не е проблем, то се учи, но някак си по-скоро се достига тавана на възможностите. Ще изгрее слънце и на твоята улица, наистина. Просто трябва да имаш търпението и да започнеш подготовката си максимално рано. А и не на последно място, да започнеш да работиш върху себе си в посоката Self awareness -  т.е. да се научиш да приемаш себе си такава, каквато си; да осъзнаеш, че не си Бог, а просто мениджър, че ти можеш да оправиш нещата, докато все още са под контрол, а не изпуснати, защото отново - ти си мениджър, а не магьосник и т.н. Сега изглежда клиширано, но това е най-сериозната промяна в начина на мислене при преминаването на супервайзорска позиция (тийм лидер) и мениджърска позиция и тази промяна не е никак лесна.

На новото място ще имаш възможността да си постелеш така, както искаш да те виждат. В текущата фирма вече те държат на къс пас и аха да станат нещата, ама проблеми и се отлага за догодина, по-догодина... Просто те искат човек, който да им върши работата, а не човек, когото да развиват в някаква посока. В известна степен ти говоря и от личен опит, смених и аз дългогодишна работа, отношението накрая беше подобно на това към теб. И на мен така ми предложиха позиция, различна от това, което искам. Яхнах вълната и не съжалявам нито за момент - в следващите 5 години получих всичко, което съм искала + 2Хтолкова отгоре. Сега и аз имам свободата да направя нещата така, както ги разбирам аз, да структурирам екипа си по начин, така че да е ефективен от една страна и от друга - да са щастливи хората ми. И понеже на 3-6 м това се следи, хората ми са щастливи, наитина. Дай си шанс. И още едно клише - съдбата обича смелите, помогни ѝ малко и ти Simple Smile

От сърце ти желая успех и ще се радвам да ни напишеш какво си решила. Стискам палци! Simple Smile

# 108
  • Сф
  • Мнения: 5 586
Подкрепям Слънчезара.
На новото място, дори същата позиция, почваш на чисто, можеш да градиш имидж, да не позволяваш същите грешки като на сегашното, можеш да бъдеш по- добра версия на себе си, въпреки че задачите ще са същите. Което може много по- бързо да те изстреля напред.

Преди 1.5год тук в темата бях писала и ме надъхахте да скоча и сменя компанията. Мислех, че имам дилема, но тук получих различен ъгъл и гледна точка. Направих промяната и не съжалявам, напротив, само спечелих. Та, благодаря на пишещите, не знаете кога и къде мненията ви помагат и променят животи.

Последна редакция: пт, 23 фев 2024, 10:45 от Miraj*

# 109
  • Мнения: 35 932
Големият риск на смяната на работа е, че не знаеш къде точно отиваш и какви са отношенията в новата фирма. На думи и на пръв поглед може всичко да е цветя и рози, а реалността после да се окаже различна. И все пак няма подобрение без риск. Всеки си преценЯ кое му е важно точно в момента...

# 110
  • Мнения: X
Кетчър, може би наистина е време да смениш работата, но ако не си убедена на 100%, че искаш да приемеш новото предложение, изчакай за друго. А на сегашните можеш да им подметнеш, че се замисляш дали да не им кажеш чао. Може пък точно това да ги накара да си преразгледат отношението към теб.
Аз лично обаче не вярвам, че човек може да си промени стила на работа според мястото. Ние сме такива, каквито сме - навсякъде. Така че, ако си свикнал да се раздаваш за оня, дето духа, дали ще си тук или там -все едно.

# 111
  • София
  • Мнения: 22 686
Благодаря, Слънчезара, винаги са ми интересни постовете ти. Не искам да съм ТЛ на всяка цена, впрочем.

Скрит текст:
Соул, аз горе- долу знам какви са отношенията, познавам и двама човека от екипа, затова също се колебая. Това, което сега правят, аз съм го превъртяла, интервюто с оперейшъна беше като изпитване, почувствах се бомбардирана с въпроси (не технически непременно) като едностранен асесмънт, а аз самата имам доста резерви. И ме пита защо много желая да работя там, да му се доказвам, пък аз нежелая, исках да имаме диалог и да разбера повече за позицията, тъй като не ми дадоха много инфо тук. ТЛ-ът дори не беше на интервюто. Беше изключен. Явно е проформа и пионка. Което хич не е гот.
От трън та на глог малко.

# 112
  • Мнения: 1 400
Ако разбирам правилно, новата позиция е в същата фирма, просто ще си в друг екип и подчинена на други мениджъри, така ли?

# 113
  • Мнения: 1 459
Откак следя темата/-ите все повече се припознавах в споделяния на някои потребителки /отношението на шефове, недоволство, "цикленето"/ макар с някои разлики и едната е Кечър. Случайно скоро издирвах нещо с търсачката и попаднах на 1 старо мнение, което много точно описваше ситуацията ми последните 1-2г.  Темата бе малко различна "Има ли логика в наемането на външен човек вместо повишение на служител", но е свързана по линия на повишение или просто адекватно признание и защо за някои служители все не се случва. Сега ми се стори много валидно и за Кечър и искам да споделя /дълго е, скривам/. Съответно също мисля, че има нужда от някаква промяна, но тя да вземе решението.

Скрит текст:
Причините може да са няколко, ще посоча най-често срещаните.

1. Работите прекалено добре на позицията, на която сте в момента, и от която не сте мръднали от години. Те ви искат точно и само там. В крайна сметка когато работните пчелички дават всичко от себе си нещата да вървят, почти няма значение, кой ще сложат над тях - важното е машината да не спира. Новобранецът няма да достигне скоро вашето ниво и за съжаление, ще забележите, че на тях дават най-сладката и лесната работа, защото нямат големи очаквания от тях, поне в първите месеци. Бъдете сигурни че колкото по-усърдно бачкате в такава ситуация, толкова повече ще затъвате и хората "над вас" ще продължават да си клатят краката.
Съвет: излезте в болничен 2 седмици поне. Като се върнете много ще ви обичат, ще ви разказват колко трудно им е било без вас, но за съжаление работата отпреди 10 дена все още няма да е свършена, и ще идват стари проблеми от зле свършена работа от първите 4 дена на вашето отсъствие.

2. Не ви забелязват и не знаят колко добре всъщност работите и че всъщност вие движите всичко. За съжаление това е толкова често срещано... просто са ви приели за даденост и дори не знаят точно каква работа вършите, само знаят че оплаквания няма от вас, но най-вероятно няма и кой да ви хвали. Това винаги става при егоистични мениджъри, които никога не мотивират екипа си и никога не го хвалят пред големите шефове, само мрънкат ако им станете проблем.
Съвет: излезте в болничен 2-3-4 седмици. Тогава ще усетят кой е носел компанията на гърба си. След това си подайте предизвестието.

3. Фирмата е пълен хаос и големите шефове са забравили за индивидуалността на персонала. Аматьори са. Хвърлят ви се всякакви задачи, които не са ваша работа, всеки прави каквото му хвърлят "от горе" или каквото е с най-голям приоритет в момента. Развитието на хората във фирмата не е приоритет. Ако изнемогват просто търсят нови хора да поемат ударите където трябва, било то на по-висока или по-ниска позиция. Може и за временно, за половин ден, докато намалее обема. Качеството не е важно. Няма време или практика за развитие на персонала.
Съвет: напуснете затъващият кораб.

4. Старите и добри кадри изглежда нарочно са пренебрегвани. Не ви обръщат внимание за нищо и постоянно ви карат да чакате за всичко. Винаги са по мийтинги и нямат време за вашите нужди. Нямат уважение към вас. Искат само да бачкате и да си траете. Ако може и за без пари.
Съвет: токсична атмосфера. Напуснете по медицинска причина.

5. Чисто некоректни са и са измамници. Никога не са имали намерение да ви повишат и само са ви заблуждавали и хвърляли прах в очите с повишения от 20-30 лв. на 2 години, защото минималната заплата се е вдигнала и данъците. Няма да ви държат насила ако искате да напуснете след 3 години празни обещания - текучеството не ги плаши, винаги ще намерят някой идиот, който да дойде на вашата заплата.
Съвет: събирайте доказателства и пращайте към комисията по труда.

5. Гледат да си набутат роднините, приятелите, или искат да намерят екип от по-млади и ентусиазирани хора, макар и да не съзнават, че тези хора скоро или никога няма да достигнат нивото на персонал започнал "от дъното". Търсят си нови приятели и прочее идиотски и егоистични причини.
Съвет: шуробаджанащина, напускайте.

Причините може да се преплитат и всичките да са на лице в една неадекватна организация. Там където има повече стрес и всичко трябва да става бързо - сещате се, че винаги се мисли в моментна перспектива, а не дългосрочна. Вземат се глупави временни решения, за да поправят една след друга грешки. Няма време за нищо и никого.
...

https://bg-mam.ma/p/1349378/43118259

# 114
  • Мнения: 3 383
И ако не е твоето новото - какво? Ми, ще намериш друго. Такъв пък страх от смяна на работа… Ако човек е достатъчно квалифициран няма от какво да се притеснява - работа, колкото щеш.

# 115
  • Somewhere far away
  • Мнения: 5 929
не е толкова лесно да се намери работа, особено пък в малките градове. работа колкото щеш ама грънци. това важи предимно за софия, софия не е цяла България...

# 116
  • София
  • Мнения: 22 686
Мис Каприз, благодяря за споделеното.
Ще си позволя да споделя още една причина, която според мен е при мен, както и при много други хора. И рядко се споменава.
Не е само до свършена работа, нито само до софт скилс, за да те повишат, трябва някой да каже - да, тоя човек го прАвим и да се застъпи. Не говоря за случаите на любовници, роднински връзки и т.н. На чисто професионално ниво визирам. Това става най- лесно, когато с шефа ти сте от една порода, каквато и да е тя.
С един от мениджърите ми често сме имали откровени разговори, в които ми е говорил за ТЛ-а, който му е протеже и т.н. Те са еднакви като манталитет, подход, светоглед, ако щеш. Аз (и не само) не съм като тях. Естествено, че мога да замазвам, но предпочитам основното да е наистина свършена работа или резултати. Те ни проповядваха как искреност е мръсна дума във всяка ситуация и толкова са се сраснали с тези вярвания, че имаш чувството, че са си продали душата на компанията и по- скоро на пейчека си. Винаги са повишавали хора с тарикатска жилка. Не непременно софт скилс.

Аз лично смятам, че до един краен резултат има много и различни пътища и всеки има своя подход към околните. Понякога е тотално неадекватен, но от 10 има 7, които могат да са верни. Не знам дали обясних добре картинката.
Но хората дори на работа обичат себеподобни. Една позната колежка с подобно на тяхното поведение постоянно ми се оплаква от новата си шефка. Аз под човек като нейната шефка ще цъфтя, примерно. Справедлива, съвестна, влага усилия, а не си е избулшитирала пътя до мениджърското място.

Това с "много е добър на позицията, на която е", според мен е надценен мотив, тъй като ако човекът директно кандидатства и бъде отхвърлен за сметка на по- нискоквалифициран колега, то пак може да се наложи да търсят място. Или тотално ще де демотивира и ще престане да работи така. Няма незаменими хора.
Случи се в съседния екип. Голямата шефка казала - няма да я повишим, ще търсим външен, защото нямаме човек с испански (примерно). Е, сега търси 2 места, не едно.

Iseis, не ако не е моето, то не е със сигурност. Затова не знам дали си струва да се мятам бързо бързо, колкото да се спася, без да съм проучила какво има на пазара. Това е.
В бърнаут не съм, починах си, послушах съвета на Смоук да си кютам известно време, докато си почина, вместо да напускам емоционално, оставайки без доход и сега не се чувствам претоварена физически.

# 117
  • Мнения: 718
Моите впечатления са същите като на Кечър - че бива повишаван този, в който мениджърът вижда сходни личностни качества и начин на мислене, дори и човекът да не си върши добре работата, да не е много съвестен и да взима грешни решения за процесите на работа.

Реално личните симпатии оказват най-голямо значение и всички други теории защо един служител получава развитие, а друг не, служат само за замазване на очите.

# 118
  • София
  • Мнения: 2 595
Добре, хипотетично, аз съм мениджър и смятам, че съм добър мениджър. В лицето Х виждам сходни качества => и той има потенциал за добър мениджър (нали и аз съм такъв). Т.е наистина е важно с човека над нас да си паснем, като характери и визии и начин на работа. Друго поведение би било разрушаващо. Виждам, че човек У е точно обратното на мен, все на въпреки, но повишавам него. Ами нито ще го знам как ще реагира при проблеми, ескалации, нито нищо.

# 119
  • Мнения: 4 683
Да, но има такъв момент, че решението за качествата е субективно (смятам, че съм добър ръководител, защото ме държат на това място, когато причините може да са далеч извън професионалните ми качества; от своя страна, вярвайки си, че съм добър ръководител, се обграждам с хора, които не ми създават дискомфорт, но колко може аз реално да остана като ръководител, ако над мен нещата се променят?! Не е ли логично, да избирам професионализма пред личния комфорт, когато вторият е нетрайна величина, а първият има по-траен ефект).

Последна редакция: сб, 24 фев 2024, 11:33 от Tsugumi_

Общи условия

Активация на акаунт