Трудно проговаряне - тема 27

Само да вметна или да доналея, че мозъчните структури се латерализират, т.е доста са специфични по функция и особено що касае човека. Речевите зони, отговарящи за експресивната реч не се намират при животните, при някои животни има подобни структури наподобяващи Вернике и свързаните, затова езиково рецептивно се ориентират по-добре......та важно е да видим къде точно е увреждането, НО! не винаги може да се говори само за визуални находки, понякога и скоростта на протичане на процесите , координацията на мозъчните звена също нарушават качествено речта, а тези неща не се визуализират, а може само да се подозират по клинична картина, ама айде да си кажем честно колко са чистите невролози, които обръщат внимание на това в БГ.....за съжаление невролингвистиката не е много популярна наука, дори не е сепарирана от неврологията или психологията в България. Та темата е малко пиперлива кой какво може да диагностицира и защо. Разчитайте да попаднете на човек, който има интерес и съответно познания, не толкова с коя специалност е.

Има ли нарушение структурно в мозъка, в 99,9 процента е засегната речта по един или друг начин/качествено или количествено/, защото пак казвам, тя е черешката на тортата и разчита на всички други функции или иначе казано на всички други звена в мозъка. Те е социална функция, но е най-висшата функция на ЦНС и като такава първа страда и последна се рахабилитира. Разчита на всички мозъчни функции, но се обуславя от социални фактори.

За мен диагностиката, в смисъла , който обсъждаме (отиди на невролог, отиди на психиатър) , не носи това, което начинаещия в сферата родител очаква да получи. Специално в тази област. Била съм в тези обувки, знам как е. Едва ли не, очакваш , че като ти кажат диагнозата- вече има човешко познание и инструкция как да се "ремонтира детето". Такава общовалидна инструкция няма. Важно се открие има ли патология на анатомично/физиологично ниво, какви са отклоненията във функционирането - доколкото е възможно да бъде "видяно" чрез техника (ЕЕГ примерно). А от там самата диагноза всъщност (ако няма анатомична и/или физиологична патология) е как е тълкувал симптомите лекаря (съответен специалист) в светлината на своите виждания. Ние говорим за  състояния който не могат да бъдат "измерени". Те  са съвкупност от симптоми. Има дефицити - има състояния, редуцират се дефицитите може и да отпадне състоянието. А зоните на Брока и Вернике, това е сфера на специалисти.

Затова за мен лично, като родител с богат опит , стъпките които трябва да се следват са:
1. Дефинира се има ли измерим проблем (анатомичен, физиологичен, функционален). При първите две - с особено внимание се решава какво да се прави ( и като биохимическо функциониране на организма, защото той трябва да бъде здрава база).
2. От там се гледа симптоматиката и се работи върху нея, полагайки се на принципите на невротпично детско развитие и методиките за работа с деца с развитийни проблеми, с особено внимание върху индивидуалните особености на детето (плюсове , минуси и т.н. )


В темата за аутистичния спектър публикувам една поредица от обучителни програми от книгата на Р. Шр@м "Мотив@ция и подкрепление", за работа с проблемно поведение. За да не се припокрива съдържанието, не ги публикувам тук. Всеки начинаещ с дете с проблеми в развитието, пък и не само - родител може да им хвърли едно око и да ги вземе предвид, в цялостната терапевтична програма , защото повечето деца с отклонения в развитието,  демонстрират доста сходни поведенчески модели, когато говорим за  отклонения от нормата.

Ето тук
https://www.bg-mamma.com/?topic=1616710.705

Здравейте,  нова съм в групата. Дъщеря ми е на 3, 9 г. на терапия с Ноотропил защото не говореше. Още сме с памперс защото не казва чиш и ако. Може ли към ноотропила да включа и патнотен защото е хиперактивна?

Този въпрос може би е по-подходящ за групата за добавки. Можете да ми пишете  лс и ще Ви насоча.

Имам дете на 9 години с Аутизъм. Ходили сме къде ли не .В София , В Инстанбул при Бурак Татлъ.Мненията им съвпадат че детето е обучавано не аутист а  хиперактивност и слаба концентрация. Говора до никъде  говорим като 4- 5 годишни.Интелектуално се водим като за 6 годишни .Имали след време проговаряне или всичко зависи от детето.На моменти сякаш иска да проговори и процеса спира и връща назад. Ходим на логопед ,специален педагок и психолог.

Писахме си тук горе долу за същото месец Март ( стр.19 на темата) . Ние   с ЧериБлосъм тогава проведохме с вас диалог. Разяснихме, какво се има предвид под говор и че ехолалията при вас не е говор така, както си го представяте.  На какво се дължат вашите кризи, блъскане, неумение да се води разговор. Както и защо при вас (с този нисък за възрастта  интелект) не може  да се случи "Проговаряне" по начин, по който вие си го представяте. Че липсата на реч и невъзможността да се работи при вашето дете са свързани с факта, че детето е с интелектуален дефицит и забавяне в развитието, а не защото е хиперактивно или с ниска концетрация. Хипер-активността и ниската концентрация са следствие от развитийното отклонение/забавяне, те не са причина за това отклонение.  Говорихме, че е по -важно да имате по принцип комуникацията като съобщаване на нужди а алтернативни средтва ако се налага, а не  "дълбоките" разговори, които  няма как да се случат при този начин на развитие на детето. Че това,  че ви се струва "че детето иска" не означава "че може да проговори" и че тази представа е може би само ваша представа. Проговарянето иска много други дълбоки процеси. Че вие пишете че не било аутизъм, сякаш това ви успокоява, защото аутизмът изглежда във вашите очи като най-страшното на този свят, но понякога е по-добре детето да е аутист отколкото интелектуално затруднено ( безумно сравнение , но все пак го правя за да можете да разберете за какво говоря). Защото аутистите често могат много неща - но просто не искат да ги правят или да показват че ги могат. Докато интелектуално затруднените искат да направят много неща , но просто не могат, нямат тези възможности.
Върнете се назад и прочетете. Нито аз, нито ЧериБлосъм имаме какво повече да добавим.

С каква тясно специалност е психологът и има ли  защитена някаква  терапия ? Защото той ви е основният съюзник.

Нали препоръчват да се ходи на такива специалисти или всичко май само за пари направено .И аз го пиша със цел да разбера дали изобщо има подобрение на такива деца от родители ,който също са в такова положение.

Вие самата пишете:  
Това ако бъде преведено на просто-родителски означава: "Браво родители, работено е с детето, свършили сте много работа, но за съжаление възможностите на детето са  дотолкова". Продължавам мисълта им -  просто не можете да си представите къде, с какво развитие щеше да е сега детето ви ако НЕ беше обучавано. Така че нищо от направеното не е напразно. Нищо от това което ще направите завбъдеще също няма да е напразно.

Вече, ако сте имали по-големи очаквания  как ще се развива детето, е нормално да се чувствате разочарована. Затова, трябва да си дадете ясен отчет - някой въобще обещавал ви е  напълно "излекуване", че детето ще проговори, след това ще стане норма. Или това са били вашите надежди. И те са били подхранвани от това, че  са ви казвали че детето напредва. Че някое  друго дете е напреднало,  след като с него е работено. Но вложената работа  не е обещание, провеждането на терапии не гарантира напълно преодоляване на дефицитите (в това число и това,  което  както наричате проговаряне). Говорът не е магнетофонен запис "налят" в главата на детето. Като родител,  на дете с езиково-говорни проблеми,  мога да кажа, че примерно на мен  никой нищо не ми е обещавал. Дори обратното, обрисуваха ми  доста мрачно бъдеще. И все пак ние направихме каквото можахме (за да сме със спокойна съвест), без значение от прогнозите. Похарчихме пари за специалисти колкото сигурно за половин апартамент, понеже процесът по терапия не беше година две . Ако сложим на кантара, че и напуснах работа и бях за детето дълги години учител, възпитал,  асистент, придружител,  ко-терапевт по всички терапевтични програми  - сигурно сумата би надскочила... Ако парите могат да купят някакво подобрение на детето, аз смятам че харченето им си струва (стига да ги имаш). Може да се ползва и държавната терапевтична услуга, която е безплатна, но тя рядко е качествена, а като обем е и силно недостатъчна.

Ако  вие сте смятали, че водейки детето по специалисти и заплащайки техните услуги, ще се случи всичко на което сте се надявали - подобен успех никой не може да ви обещае.  Никой не може предварително да ви гарантира, че детето "ще проговори" и какво ще постигне.  Това се открива единствено и само чрез работата с него. По време на работа то показва до къде може да стигне в момента. Пиша в момента, защото по-късно може да стигне и по-нататък. Но все пак може би има и цели които никога няма да може да постигне. Искрено смятам, че да се прави нещо с едно дете, винаги му носи полза -  това е моята лична си родителска мантра.

Децата са уникални - като лични възможности преди всичко. При еднакви условия, тръгнали от едно и също видимо състояние в резултат от еднакви терапии -  едно дете може да постигне много а друго дете нищо. Няма обща мярка с която може да ви се отговори - кой какво и защо е постигнал. Вашето дете има свои възможности има и свой потенциал. Съсредоточете се върху тях.

Аз именно по подобни причини много не харесвам името на тази тема - " трудно проговаряне". Изглежда така, сякаш на повечето деца само това им има - проговарят трудно. И успехът е на една ръка разстояние. Родителите се надъхват,  всичко друго на децата им е наред. Но това рядко е така. езикът е върха на айсберга. Дори да вербализира едно дете, и това да е необходимо условие за проговаряне , то в никой случай не е достатъчно. Знам от личен опит, че реалното осъзнаване на дълбочината на проблемите с детето носи болка. Но и съответно , ако родителят не е реалист, непостигането на така желаните цели, носи още повече горчивина , разочарование, яд и жлъч срещу специалисти. Напълно съм съгласна съм, че има читави и нечитави специалисти,  но родителите трябва все пак да имат  реалистични очаквания.

Благодаря за информацията и съветите ви. Като цяло сте права за всичко. Работи се според възможностите на детето

Привет,

И аз идвам да търся съвет и насоки. Контекст:

Сина ми ще стане на 4 години след един месец и речта му на този етап е доста назад от тази на нормалните деца на тази възраст.

Детето се развиваше съвсем нормално до около годината, но след нея започнахме да забелязваме, че не се появяват думи, моторно всичко е нормално, дори повече от нормално. Опитахме да потърсим помощ при логопеди и психолози, но ни се каза, че е много малък и не може да се работи с него. До около 2 години имаше думички, но много малко, видяхме, че лесно учи да "рецитира" неща. Научи се да изрежда азбуката и числата до 10 малко след като направи 2 години. Като цяло знае страшно много думи, назовава думата, когато го попиташ какво е това, но използването на речта активно и правилно е проблемно, все още има ехолалия. Ходи на психолог и логопед комбинация от както направи 3г, ходи за 3 месеца, но специалистите при които беше не бяха правилните хора за нас ( никаква обратна връзка към нас ). В момента ходи активно (2-3 пъти в седмицата ) при добри логопеди от около 3 месеца, виждаме прогрес, но доста бавно. Развитието на речта е до 2-3 думи в изречение. Проблема е, че сякаш не иска да се опита за повече, все едно му е по-лесно да се прави, че не знае. Знам, че звучи налудничево, просто много добре знам, че знае какво трябва да каже, за да получи Х, но му е по-лесно да каже една думи и да мрънка, от колкото да се опита да каже правилното.

Отделно поведенчески все още има доста тръшкане, ще търсим при кого да го заведем за оценка дали може да става дума за аутистичния спектър. Социален е, гледа в очите, но в последните 2-3 седмици наблюдавам, че започна от време на време прави едно движение с едната ръка (все едно свири на пиано във въздуха), което прави еднократно, но примерно 8-10 пъти дневно, без контекст, може и да е просто вид жест, но ми се вижда съмнително. Стиминг до този момент, освен ехолалията, не сме наблюдавали. Ходи ли сме и при невролог, за сега само изоставане с проговарянето ни казват.

Допълнение : Сина ми е доста дребен за възрастта си, на почти 4 години е 95см висок и тежи 12кг, имам запазен час и при ендокринолог скоро, да видим дали няма проблем с хормона на растежа. Ние не сме супер високи с баща му (аз 165см, той 172см), но не сме и чак дребни, а личния лекар казва, че просто си бил дребен, но знам ли и аз...

Четох нагоре из мненията за Ноотропил и исках да попитам, психиатър ли следва да изпише приемането му?
Чудя се вече какво повече можем да направим. Благодаря предварително.

Здравейте,

след месеци четене на форуми и статиии, сравнение и всичко през което всеки от нас преминава покрай децата, все още не мога да намеря правилния подход и решение. Припознах нашите проблеми с много от тези на вашите дечица, включително и с предходният пост на CinnamonBun виждам сходства с нашите неволи.

За моят син  на 2г и 7 месеца, не говори и не се обръща към мен, в това число и цялото семейство, има зрителен контакт , с кака си се заиграва, наблюдава я. Знае си името, не винаги се обръща но това отчитам като детски дяволии.  Има някакви срички които излизат от устата му през последните два месеца, но не смятам че влага смисъл, максималното което се чува от него е мам, та, то, ба и от скоро "не". Той не сочи, когато иска нещо, само ни дърпа или ни води за ръка и вика силно (аааа, еееее), за да привлече внимание и получи каквото желае докато уцелим исканото нещо -Сок, вода, храна, играчка.
Детето е изключително активно, не се спира и за секунда, ходи на пръсти, понякога назад или на зиг-заг, кляка и става по стотици пъти на ден, много често се удря в предмети вкъщи (масата, бюро), за навън единствено което прави е да тича и следователно всички ние тичаме, доста висок праг на болката има и понякога е притеснително защото не реагира с плач или изобщо дори като има видим, оток,  кръв, синини ... Баланс байк или някакви неща за возене, не харесва и няма интерес или не се справя. Посещава частна ясла, по мнение на персонала се социализира сравнително нормално , имаше много трудни първи две седмици и беше стреснал персонала дали ще се справят,  но в изведнъж на третата седмица когато стана рутина се нормализира и никакво плачене сутрин или видим дискомфорт - харесва яслата и ходи с усмивка.Не избягава децата както правеше през първите два месеца, от скоро се опитва да играе и ги гледа с интерес, има напредък в социалната част.

Това което най много ме тормози е речта, както и факта че той в повечето случаи не ни разбира, гледа ни но не реагира, не изпълнява никакви задачи или команди, не слуша изобщо и никаква строгост и тон не помагат, докосвам по рамото, галя в опит да го изкарам от състоянието когато не ме слуша - но не винаги помага. Пляскам и по ръчичките когато направи пакост , но той просто се смее...  С играчки не се играе  - хвърлят се в мивката , изключение правят точно три занимания с които може да миряса за максимум 15 мин. два пъзела с цифри и фигури по които е като вманичен , конструктура и драскане/рисуване по хартия. Направих консултация с логопед- психолог и по нейно мнение, тъй като дете е малко трябва да се работи с него и да се наблюдава, за аутизъм по скоро не спомена - но отчита хиперактивност с дефицит на внимание, с  вероятно " разстройство на експресивната реч". Предстои ми втора консултанция и на друго място - от първото нямам препоръки какво да правя или не правя - да се видим след два/три месеца ми казаха и тогава ще коментираме за обследване...
 
Не искам само да чакам/ наблюдавам това правя една година вече, защото виждам че детето определено е различно , да направя ли веднага преглед и при невролог + психиатър? От споделените неволи на други майки с деца от спектъра, хиперактивност виждам че това е много ключово - навременна работа с децата и осъзнаването от родител, че детето има проблем. Работа с логопед ще има това е ясно, във форума намерих доста препоръки (за София става въпрос). До два месеца предстои местене и в нова градина, още нещо което се страхувам колко време ще му отнеме да свикне с новите хора и те с него, след като не говори, комуникацията ще е доста трудна.
Благодаря предварително на тези които ще ме изчетат и включат с някакви насоки, съвети.

Прегледали ли сте слуха? Съвсем ли никакви команди не изпълнява? Ако кажете донеси мечето дали ще се огледа да го търси, дали ще иде да го вземе и донесе?

miss_chichi - за слуха беше първото нещо което проверихме още преди година, няма проблем.
Не донеся  и не изпълнява, освен ако не иска да правим нещо заедно с "нещото."
 Има няколко точно определени неща които прави и мисля че ги разбира,  защото е  изградена рутина - интуитивно, сутрин например казвам  "седни на столчето", за да го обуя за градина и с леко напътсвие с ръка отива и сяда. Същото със да седнем на столчето да пишем/рисуваме или аде да се къпем.

По моето скромно разбиране нямате проблем само с експресивната реч, но и с рецептивна реч. Потърсете дневен център за деца с увреждания. Там може да ползвате безплатно логопед и ерготерапевт и/или други специалисти според нуждите.