Стър4ат ли ушите на бебетата ви?

Не, не му стърчат

На Бисерчо не му стърчат. Малки и прибрани са, като моите.  

Уважавам отговорите на всички мами, които смятат, че децата им са прекрасни, пък било то и с щръкнали ушета. Но познавате ли хора, които са израснали с комплекси точно поради такъв "дефект"? Моята доведена сестра е 9 години по-голяма от мен, т.е. на 34 год. и до ден днешен не си връзва косата високо и страда неимоверно поради щръкналите си уши. И обвинява баща си, че навремето не разрешил на майка й да ги лепи. Честно казано за един родител детето му винаги ще е прекрасно, но ако не сте се сблъсквали с детската жестокост по повод "различните" деца и не сте изживявали ужаса на подигравките и срама да излезеш от къщи няма как да знаете какъв стрес е това и как ще се отрази на характера на обичантото ви съкровище. Аз съм с доста явен ортопедичен проблем и въпреки, че майка ми винаги ми е повтаряла, че не съм по-различна и ако съм то това е, защото съм по-умна, красива и т.н. съм изживявала невероятни унижение през пуберитета. А повярвайте не съм затворен човек, напротив винаги съм имала много приятели и устата ми не млъква в компания. Но естествената реакция беше да се влюбя в първия мъж, който не забелязваше, че съм по-различна. Разбира се това си беше "любов несподелена", в последствие се омъжих за следващия, който не се интересуваше от това как изглеждам, а ме обича заради мен самата. И, за да завърша, защото стана много дълго и се разплаках ще ви кажа само - ако знаете какво изпитах първия път, когато си легнахме, той ме гушна и после ме целуна по "различния" крак. Плаках, точно както плача и сега.
Целувки на всички любящи майки и ако можете залепете ушетата. Децата наистина са жестоки.

Мила Асинка, благодаря за изчерпателното мнение и за споделеното. Аз съм една от мамите, чието детенце има по-щръкнали ушета. Сега и аз ще споделя нещо.  
Сестра ми има още от бебе стърчащи уши. Майка ми й ги лепеше, слагаше шапчици и т.н., но когато спеше, сестра ми все си прегъваше ушетата. Когато стана девойка, наистина придоби комплекс от тях, но не чак толкова голям - по-скоро бе суета, защото само тя и най-близките от семейството "забелязваха" стърчащото. Иначе тя е много красиво момиче и все ухажори имаше около нея.    Дълго време не искаше и тя да вдига косата си на високо, но един ден явно й писна и вече не й пукаше. Подигравки не е търпяла. Но пък и ушите й не са фрапиращо клепнали.    

Тук, пак в този форум, едно майче бе написало, че стърчането на ушите не може да се оправи с лепенки, защото дали ще стърчат или не зависело от дебелината на хрущяла. И ако наистина са доста клепнали ушенцата, това се оправя с пластична операция.  
Аз сега не се притеснявам за естетичния вид на дъщеря си, няма нищо смешно във вида й.    Като гледам баща й на снимки - и той е бил клепоухчо, но днес ушите му са съвсем прибрани.  
Не мисля да я лепя с лепенки и да стягам главичката й с ленти, защото не съм убедена, че ще помогне, а и мисля, че няма нужда точно при нея. Ето, така изглежда: и когато й порасне косица, мисля, че няма да се виждат.    
Да ми е живо и здраво детенцето, другото са бели кахъри.  

П.П. Намерих в Google малко инфо по въпроса:

Оперативната корекция на ушите или отопластика, както се нарича на медицински език, в естетичната хирургия най-често се прави за коригиране на т.н. "клепнали уши". Понякога този проблем се дължи на по-силно издадени напред уши (едностранно или двустранно). В други случаи ушната мида е по-голяма. Много често двете деформации са комбинирани и дават неестетичния изглед на лицето.
       При децата е на-добре оперативната корекция да се планира във възрастта между 6 и 14 години. Ушните миди са почти напълно развити до четири годишна възраст и колкото по-рано след тази възраст се извърши корекцията, толкова е по-сигурно че спестявате на детето си неприятното преживяване и придобиване на комплекс от подигравките на другите деца (особено в училище). В същото време е добре детето само да "узрее" за решението и самото то да желае оперативната корекция. Такова дете е по-скло нно за съдействие и спазване на лечебно-охранителния режим в следоперативния период.
Оперативната корекция може да се извърши и при възрастни пациенти.




 При една от най-разпространените оперативни техники се прави разрез зад ухото, в гънката между него и главата. Открития хрущял на ушната мида се надрязва или изтънява, за да стане възможно пречупването му и прибиране на ухото към главата. Така се оформя и нормалната извивка на ушната мида. Новото положение се задържа с единични тънки подкожни конци придържащи хрущяла в новото му положение. Накрая кожата се затваря с единични кончета, които се свалят на 8-10 ден.

Източник

Ето защо си мисля, че лепенето на ушетата с лепенки не би помогнало.   Те или ще се оправят от само себе си с израстването на детето, или ще си останат така...Дано помагат, де, но аз не мисля да ги прилагам.

Не и стърчат, но едното е леко сгънато в горния край.

ами стър4ат си ..или на мен така ми се струва
амм те и на мама стър4ат .. и за това така ,
моята мома пък като се роди с едни прибрани ,малки у6пета бе6е ..ама поотрастнаха  

не му стърчат...
нито му стърчаха, като беше бебе...

Не стърчат - много са си хубави и прибрани .

Като беше малко бебе едното му ухо стърчеше и беше много смешен, сега на 2 години ушите му са симетрични и не стърчат.

Моята мома се роди с абсолютно прилепнали към главата ушета, но като спеше все си ги сгъваше. Те бха меки като хартийки.  Не съм и слагала шапчица и мислех, че от самосебе си ще се оправят. Да, ама не. Сега е на почти 3 годинки и и стърчат ушите като на джедайче.  
Коста и ги покрива и не си личи, само като я къпя и като и се лепне коста са главата се вижда.  

И на моя хубавец май малко му стърчат - ама това мисля, че е защото още няма коса