Творческо вдъхновение -1

...
     Жената отвори входната врата и покани Шард в гостната. Баарис го чакаше седнал на дивана. Като видя дракона, мълчаливо му посочи да се настанява и се обърна към жена си.
     — Забавихте се. Върви да приготвиш вечерята — нареди той.
     — Веднага — покорно се отзова Нирма. — Да знаеш, че може малко да се забавя, защото обещах банички със сладко за уважаемата майка на Старейшината на Акет.
     — Хубаво, направи и от онези със сирене и мед, които харесвам — пожела той.
     Нирма се усмихна и излезе.
     — Добре измислено. Да я караш да ти прави банички, за да не пречи докато говорим. В това поне я бива — дебелашки подметна Баарис и стана от дивана. — Дай да видя какво носиш.
     Шард не отговори. Отиде до масата и остави на нея кожената си чанта. Бавно извади от нея куб, направен от нещо приличащо черен камък. Баарис хищно посегна и го взе. Нетърпеливо прокара пръст по ръбовете на горната му стена и тя плавно се плъзна настрани.
     — По-внимателно, Баарис — предупреди го Шард. — Лавата е пречистена по стандартите на Акет. Неактивна е засега, но пак може да те изгори.
     Бившият Наместник снизходително се усмихна.
     — Знам. Видях какво може да причини дори в първичното си състояние. А когато се активира…
     — Ако има кой да я активира — напомни му Шард.
     — Не се тревожи. Разполагам с точния човек — изсмя се грубо Баарис.
     — Активацията не е по силите дори на силно Одарен човек. Никой, освен член на династията, не може да извърши процеса — напомни му Шард.
     — Значи съм се изразил неправилно. Разполагам с точния дракон.
     Шард повдигна учудено вежди и се настани в едно от креслата с висока облегалка, сложени под ъгъл до дивана. В твърдението на Баарис не се долавяше лъжа. Изглежда старецът наистина беше успял да склони член на династията да се включи в заговора им. Чрез убеждение или чрез принуда, нямаше значение. Бившият Наместник на Ено владееше и двете до съвършенство. Мръсно съвършенство, ако питаха Шард. Драконът набързо прехвърли през ума си възможните кандидати и предположи:
     — Ешар?
     — Скоро ще разбереш — не разкри тайната си Баарис. — Да караме по ред.
     Извади от таен шкаф в стената малък старовремски артефакт за свръзка. Беше от моделите, които предават само звук. Баарис небрежно извади от джоба си дребен кристал и го постави в артефакта. Устройството моментално просветна, сякаш този, с когото Баарис се свърза, нетърпеливо очакваше повикването.
     — Добра среща, Калеена. Разбра ли кога е срещата с Наа? — направо попита той.
     — Добра среща и на теб, Баарис — разнесе се плътния глас на Наместницата на Ено. — Срещата е след две седмици на Харат. Включих в дневния ред обсъждането дали подводния рудодобив на драконите е законен и безопасен. Както правилно предположи, Наат и Наата обявиха, че ще присъстват.
     — Разбира се, че ще присъстват. Постарай се да изразиш твърдо нашата позиция колко сме против ограбването на алтарианските подводни ресурси, без да получаваме част от добития метал. Ако трябва, договори се предварително с Даамат Шау Велара. Обещай му подкрепа за неговия магистрален проект.
     — Надводна магистрала, която да свързва островите, е …. прекалено амбициозно начинание — леко се поколеба в израза на думи Калеена.
     — Не съм казал, че трябва ти да я строиш — сопна се Баарис. — Докога ще те уча как да управляваш? Днес си виждала полза да го подкрепиш, утре не. Важното е сега поне двама Наместника да са на твоя страна, за да принудите Наа да плащат с метал. Не търси Виитер Шау Нарада, той винаги ще е на страната на Наа заради сестра си. Но Лоодар Шау Хатари и Ноорин Шау Сарида могат да бъдат манипулирани. Аалея също.
     Известно време артефактът за свръзка остана тих. През това време Шард с любопитство и леко презрение обмислеше разговора между властимащите на Алтара. Хора… нямаха никакво чувство за чест и отговорност. Ако не бяха собствените му планове, изобщо нямаше да заговорничи с тях.
     — Да ти напомням ли, Баарис, че АЗ съм Наместницата на Ено … — заплашително започна Калеена, но Баарис съскащо я прекъсна:
     — Тогава се дръж като такава. Докато хленчиш, Даамат се кани да омъжи племенницата си за Ноорин Шау Сарида. Нищо чудно и Аалея да уреди брак на братчето си с някоя драконица. Нарада отдавна е съюзник на Рафер. Кажи ми, Калеена, при такъв развой на събитията колко ще тежи гласа на Ено в Съвета? Толкова ли малко милееш за родния ни остров!? Аз загубих дъщеря си заради драконите, а ти мрънкаш, че не можеш да отстоиш правата ни!? Май сгреших в избора си на наследник.
     — Драконите недвусмислено доказаха, че Каалимея се е опитала да убие Мая Шау Нарада. Нападнала я е с огнено кълбо. В гръб. В присъствието други три Шау. Дори на Алтара дъщеря ти щеше да бъде осъдена на смърт — студено му напомни Калеена.
     Шард неволно се усмихна. Човечката показваше характер. Обратно на думите му, Баарис добре бе избрал, кой да го наследи. Калеена продължи:
     — Не отказвам да притисна драконите, но както сам посочи, Ено не разполага с истинска подкрепа. Опълча ли се открито, предизвикам ли влошаване на отношенията ни с династията, Съветът бързо ще си спомни как се разправи с Нуумея Шау Сарида и ще предизвика смяната ми. Но ако обвиненията дойдат от друг, например някой, който е свързан повече с драконите, отколкото с Ено… кой знае — тайнствено намекна Калеена.
     — Говориш за Ванжеко — уточни Баарис. — Браво, все пак имало нещо в главата ти. Младежът още ли работи в управлението на Ено?
     — Да, нали ти ме накара да му дам намеря някаква дребна служба под претекста, че искаме Непризнатите деца от Акет да имат място на Ено.  Дойде с препоръка от мъжа на Аалея.
     — Така да бъде. Имаш три седмици да го подготвиш за свой асистент по време на срещата. Нека излее цялата си омраза към Наа пред всички. А когато драконите поискат да го съдят, ти ще го защитиш, позовавайки се на човешката му майка и няма да допуснеш предаването му в тяхна власт. Всички Непризнати деца и алтарианци ще застанат зад теб, независимо от мнението на Наместниците. Ти ще станеш героиня. Символ на отстояване човешките права дори на тези, които имат смесен произход — патосно заяви Баарис.
     От артефакта се чу кратко само кратко „Хм“ и връзката прекъсна. Баарис рязко вдиша и издиша един-два пъти, прочисти гърлото си и погледна към рафта с чаши и бутилки.
     — Какво ще пиеш? — изхриптя той към Шард.
     Драконът огледа бутилките и посочи към тази със синьо-зелената течност. Беше слабо алкохолно питие, получено от ферментирали водорасли и кой знае още какво. Баарис наля в чашите и се тръшна на дивана. Шард опита от сока и безстрастно констатира:
     — Не си посветил Калеена Шау Ено в плановете ни за инцидента със синята лава.
     — Колкото по-малко знае, толкова по-добре. Тъкмо ще бъде наистина изненадана и династията няма да я заподозре. Вие усещате лъжата — изхриптя Баарис.
     — Така е, но ще има щателно разследване на инцидента и тя ще си признае, че е насърчавала Ванжеко по твоя заръка — заяви Шард.
     — Ако има кой да разследва, нали? Успеем ли, люспестите ще подвият опашка и в настаналия хаос ще направят, каквото ние желаем. Прощавай, ти също си дракон, но нещо не те възприемам като такъв. Може би, защото майка ти е една от нас.
     Шард присви очи. Не му хареса напомнянето за смесения му произход. Години наред считаше, че като син на Старейшината на Акет е нещо повече от останалите. Гордееше се с голяма драконова форма, докато не видя размерите на истинските дракони.
     По-късно узна, че баща му Уажит всъщност е Уадж - кръвен член на династията, който по неизвестна причина не е предал активния династичен ген на сина си. Вероятно вината беше в майка му Дора. Макар и силно Одарена, тя си оставаше човек. Заради нищожността му в генетично отношение, по-точно заради липсата на активен династичен ген, Аалин студено го беше отхвърлила.
     Е, да, докато се представяше за неодарената Лина Хайс, тя му се умилкваше, гледаше го възхитено в очите, дори пожела да преспи с него. Само за да го използва. Да се върне при всемогъщите Наа, разпасания си брат-грубиян и проклетата династия. Заради този си избор, Аалин щеше да си плати. Ако планът му успееше, тя щеше да стане негова заложница или жена – както си избереше. Съдбата ѝ за пореден път щеше да се преобърне. Щеше да се научи да бъде като Нирма – жена, която безпрекословно щеше да му се подчинява, да му угажда във всичко, да ражда деца. Наместникът на Сарида, този, който ѝ завъртя главата и който имаше подкрепата на Ааридж, също щеше да си плати.
     — Мислиш за нея, нали? — изтръгна го от бляновете подигравателният глас на Баарис. — Запаси се с търпение, Шард и ми помагай. Само така ще получиш щерката на Наат.
     Драконът примигна бързо. Не му се нравеше, че алтарианецът го разчита така лесно. Сигурно, защото родословието на Баарис тръгваше от драконица, която също като Лина беше щерка на Наа. Усещаше се, че бившият Наместник на Ено се счита за нещо повече от него и не пропускаше възможност индиректно да му го напомни.
     — Такава беше договорката ни, нали? Ти получаваш своето отмъщение за публичната екзекуция на дъщеря ти и се издигаш до владетел на човешките острови. Аз получавам еднолична власт над Акет, Кулата и Аалин — върна разговора към главната тема Шард. — За да успеем, ни трябва активирана лава, а ти все още не си ми казал, кой ще го направи, след като очевАдно аз не мога.
     Баарис хищно го огледа. Добре, драконът избра да се подчинява, вместо да поиска повече. Нищо чудно, че Аалин го беше зарязала. „Лина“ - както я наричаше Шард. Такова глупаво име. Всеки от Алтара, който я видеше, веднага щеше да разбере, че девойчето е от сой. Само глупакът пред него и невежите селяни от Акет бяха способни да повярват, че е обикновено момиче без Дарба… Лесно щеше да го накара да погадае още малко, преди да му разкрие, че в плановете им има трети ключов играч с негови си искания.
     — Нирмаа, — провикна се той.
      Жена му бързо влезе в стаята, изтривайки набрашнените си ръце в престилката.
     — Гладен съм. Кога ще са готови баничките? — избоботи Баарис.
     — Тези със сирене и мед вече са готови. Щях да ги донеса по-рано, но не исках ви прекъсвам.
     — Донасяй ги. Добави и от сушеното месо. Гостът ни е дракон и само с един банички няма да се засити.
     — Вече съм го добавила — добродушно се засмя Нирма и след минута се върна с тежък гравиран поднос, на който бяха наредени чинии с банички, купички със сладко и мед, голямо плато с тънко нарязано месо и прибори за хранене. Сръчно им сервира и тихо излезе от гостната.
     Баарис захапа една от баничките и доволно се ухили. Бяха точно по негов вкус. Подкани с ръка Шард.
     — Яж. ТЯ ще се свърже с нас след залез слънце.
     — ТЯ? — учуди се Шард.
     Баарис кимна, оставяйки го да се чуди, кого има предвид. Нахраниха се мълчаливо. Навън започна да се смрачава. Нирма влезе и отсервира. Двамата мъже натовариха допълнителните плодове и буркани на самодвижещата се талига. Първият път когато Старейшината на Акет дойде във фермата, за да разбере какво има да му предложи Баарис, остана много учуден, че във фермата няма постоянни работници. Обяснението се оказа просто – мерки за сигурност. Пък и бившият Наместник на Ено нямаше нищо против да работи здраво със собствените си ръце, играейки убедително ролята на политик в оставка, занимаващ се само с градината си.
      Час след като слънцето залезе, отново се настаниха в гостната. Над масата засияха контурите на малък пространствен прозорец. Баарис ги докосна и се появи холограмната глава на синьо-виолетова драконица. Люспичките по муцуната ѝ бяха нежни и меко блестяха от чистота. Между тънките рогови израстъци на темето се виеше сложен накит от тъмновиолетов метал, в асиметричните извивки на който проблясваха дребни сини кристали. Перфектната му изработка подсказваше, че е прекалено скъп накит. Династичен накит. А драконицата го носеше така, все едно е част от нея. Ясно сините ѝ очи с вертикални зеници огледаха безизразно Шард и без да се представи или поздрави, драконицата кратко и тихо попита:
     — Пречисти ли я?
     Шард вдиша през зъби. Усети, че въпросът се отнася за синята лава, но не можа да отговори веднага. Имаше нещо в гласа ѝ, което го накара да потръпне. Не беше само заповедническата нотка във въпроса. Това беше глас на член на династията. Инстинктивно го караше да се подчинява. Мислеше, че е виждал всички членове на династията, но драконицата пред него бе непозната. Шард можеше само да гадае коя е тя и как Баарис я е убедил да им сътрудничи. Властта на Наа се простираше над всички дракони, но членовете на династията даваха допълнителна клетва, която правеше предателството практически невъзможно. Поне така навремето твърдеше баща му.
     Баарис повдигна куба със синята лава и отговори вместо него, :
     — Да. Извини изненадата на госта ми. Забравих, че не се познавате. Нелен, представям ти Старейшината на Акет - Шард.
     Драконицата смръщи вежди, но все пак кимна леко. Шард повдигна брадичка и я погледна в очите. След като дъщерята на династията не считаше за редно да ползва обичайното приветствие, а в случая то наистина щеше да звучи нелепо, той не се чувстваше длъжен да спазва етикета.
     — Виждала съм го в Акет. Знам, че е живял на Ранафер след Унищожението и че има опит със синята лава. Дали е успял с пречистването ѝ, ще се разбере от теста. Дори малко отклонение от параметрите, които са ми необходими, ще доведе до неконтролируема експлозия извън портала.
     Шард се намръщи.
     — Мислех, че целим претоварване и контролиран взрив на портала по време на преход. Идеята е да предизвикаме Наа да потърсят отмъщение, като по този начин се дискредитират в очите на алтарианците.
     — Целим създаването на високоенергетична вълна вътре в прехода, която може да унищожи преминаващите, без да остави следа. Тъй като в случая става дума за Наат и Наата, те най-вероятно ще успеят да се върнат на Рафер, но в много лошо здравословно състояние и с почти изчерпана Дарба. До възстановяването им в модифицираните сфери на алир Пел или до избирането на новата управляваща двойка, ще има време да действаме — спокойно обясни Нелен.
     Шард застина. Това.. Това беше много сериозно отклонение от плана. Но пък какви възможности предлагаше. Драконът погледна за потвърждение към Баарис. Той кимна.
     — Ти какво очакваше? Мислиш ли, че един избухнал портал би разгневил Наа до степен да търсят отмъщение? За пред Наместниците ще пробутат някакво засукано техническо обяснение и още повече ще затегнат хватката си над островите. Без да предизвикаме истинска криза в управлението им, нищо няма да постигнем — обясни Баарис и подканящо погледна към Нелен.
     — В идеалния вариант Наат и Наата ще умрат. Ааридж ще стане Наат. Като негова родна сестра Аалин не може да бъде съвладетел. Остава по-голямата им сестра – Клиан. Тя е социално ангажирана и ще е против въвличането на Рафер във въоръжен конфликт. Ааридж, обаче, ще надделее. Той е наполовина човек и ще се води от желанието за мъст. И след като загуби войната, а със сигурност ще я загуби, защото драконите никога не са воювали, ние ще поставим нашите условия за мир. Ено, Сарида, Хатари, Нарада и Велара ще се обединят. Съветът ще се разпадне. Наместници няма да са необходими. За единствен владетел ще бъде определен Ноорин Шау Сарида. Акет остава твой. Залог за мира ще е Аалин, която ще бъде предадена на теб.
     — Защо точно Ноорин Шау Сарида? — намръщи се Шард. В неговите планове влизаше и момента, в който той лично унищожава съперника си, лишавайки го от момичето и властта над Сарида.
     — Защото ще прави каквото му се каже, ако не иска Аалин да страда. Не знаеше ли, че тя е сродната му душа? — рече Баарис.
     Не, Шард не знаеше. Винаги бе мислил, че Лина флиртува с Наместника на Сарида по нареждане на Наа. Обстоятелството, че тя и Ноорин са сродни души само щеше да направи опитомяването ѝ по-пикантно.
     — Сама каза, че има вероятност Наат и Наата да оцелеят. Тогава какво ще правим? — поиска още подробности Шард.
     — Тогава ще почакаме малко повече. Синята лава има един интересен страничен ефект. Тя извлича Дарбата. Дори да оцелеят, Наа няма да са способни да управляват, което пак ще доведе до превръщането на Ааридж и Клиан в новите Наат и Наата.
     — Наясно съм, че лавата може да извлича Дарбата и да се зарежда с енергия. Нали така я получавахме на Акет - като хвърляхме телата на починалите или провинилите се Одарени във вулкана. Лавата, която е в куба, обаче, е получена при изгарянето на Одарен във вулкана на Хатари. Можеш ли да гарантираш, че ефектът ще е същият?
     — Това ще покаже изпитанието, което ще проведем тази вечер.
     — А как мога да ти вярвам, Нелен? Ти си кръвен член на династията. За теб е немислимо да предадеш Наа. Планът, който предлагаш е много примамлив. Дори бих казал, че е идеален, ако трябва да се изловят тези, които са против Рафер. Имам само уверенията ти за това, че можеш да задействаш процеса вътре в портала. Не съм те срещал преди, името ти ми е непознато, но явно си технически грамотна. Спомена Пел. Правилно ли предполагам, че си била част от екипа ѝ? Още нещо - ами ако Наа решат да ползват свой портал, а не стационарния на Харат?
     — Няма значение какъв портал ще използват, стига началната точка да е в Харат. Относно верността на Нелен - аз гарантирам за нея. Познаваме се от много години и ако беше маша на Наа досега щях да разбера — каза Баарис и погледна многозначително към Нелен.
     Драконицата криво се усмихна. В Шард не остана съмнение, че наистина нещо ги свърза от дълго време. Вероятно се знаеха още от пристигането на драконите преди тридесетина години, но за този период той знаеше малко. А и драконовата му емпатия досега не беше уловила лъжа в думите ѝ. Все пак не можеше да ѝ се довери, без да узнае какво точно я кара да иска унищожението на Наа. Усетила колебанието в Шард, Нелен изпревари въпроса му.
     — Учили са те, че властта на Наа е неоспорима. Че драконите и династията им се подчиняват инстинктивно. Че предателството е немислимо. Усещал си как тялото ти е готово да изпълни всяка тяхна заповед, независимо от съзнанието ти. И въпреки това сега си тук с нас. Значи контролът им има граница. Наат и Наата са много умели в това, да не прекрачват тази граница, но случайни събития могат да останат незабелязани от тях. Чудиш се какво ме кара да действам против тях. Ще ти кажа – те отнеха нещо мое и го скриха. Аз ще си го върна.
...