То и аз виждам главния проблем там, че тя е само с детето и няма друго занимание ….
- Публикувана: 24 май 2024, 01:35 ч.
- Последно мнение: 28 май 2024, 09:04 ч.
Омъжена съм. Общувам с друг мъж.
Браво, ден първи блокира ухажора, ден втори започна да търсиш работа, а уж тук сме група вещици... 
Не всеки се кефи да живее в кутийка в бетонния мега комплекс и с още няколко стотин бивши селяни на главата. Има си други предимства животът на село, особено ако имаш достатъчно финанси, отделно и възможност за работа дистанционно. Ако има добър път до близкия град, придвижването е по-бързо от колкото между два квартала в София.
Авторката очевидно няма проблем с избора си на местоположение за живеене, така че придържайте се към темата.
Авторката очевидно няма проблем с избора си на местоположение за живеене, така че придържайте се към темата.
Животът на село сигурно си има предимства, но в случая при авторката кое му е хубавото? Тя работа няма, не й се бачка, финансово не е подсигурена и на всичкото отгоре всички пари отиват за къща, че съвсем да не може да мръдне. Не може да се върне на предишната работа, защото кой знае каква тъпотия бачкала, но пък имала 3 езика (дръжки). И детето все болно пък на село - От какво все е болно?
Или авторката се бъзика с нас, или се е оплела яко.
Или авторката се бъзика с нас, или се е оплела яко.
На село дори е по лесно да се намери баба да гледа детето и то за малко пари .Една комшийка от село си оставяше и то едногодишно бебе , комшийската от горната махала да го гледа . Жената имаше две дъщери в чужбина без мъж и по цял ден стоеше сама .Като поотрасна детето започна да и вика бабо и само си ходеше при нея . Жената и даваше на ден някакви пари и отделно и купуваше всеки месец храна ,олио ,брашно ,фасул и пр .
Като цяло повечето ми познати и приятели (състоятелни хора) се изнесоха / купиха / построиха къщи извън София или в близост.
Аз от пусти сантимент си се върнах и то в квартала, който си обичам. Може би няма да е твърде дълго, но не пречи да му се порадвам.
Та, разбирам им избора на Авторови, но не разбирам защо тя е поела цялото бреме покрай дете, заробване и уйдисване на мъжлето с артистична професия.
Аз от пусти сантимент си се върнах и то в квартала, който си обичам. Може би няма да е твърде дълго, но не пречи да му се порадвам.
Та, разбирам им избора на Авторови, но не разбирам защо тя е поела цялото бреме покрай дете, заробване и уйдисване на мъжлето с артистична професия.
Аз пък изобщо не разбирам избора, ако темата е реална. Да имаш дете, да не смогваш финансово и да трябва семейството да е разделено, а ти същевременно да се забиеш доброволно на село, в което очевидно няма толкова възможности. Сори, но няма ни мисъл тук, ни логика.
Животът на село сигурно си има предимства, но в случая при авторката кое му е хубавото? Тя работа няма, не й се бачка, финансово не е подсигурена и на всичкото отгоре всички пари отиват за къща, че съвсем да не може да мръдне. Не може да се върне на предишната работа, защото кой знае каква тъпотия бачкала, но пък имала 3 езика (дръжки). И детето все болно пък на село - От какво все е болно?
Или авторката се бъзика с нас, или се е оплела яко.
Или авторката се бъзика с нас, или се е оплела яко.
И защо да не знам 3 езика? Щото сме от село? Работих като управител на заведение. И не, не съм правила заявките на селската кръчма. Много бързо си правите заключенията. Има неща, които не искам да споделям, защото смятам, че нямат общо с темата.
Хайде де, на село можеш по цял ден да си в градината - кеф ти цветя, кеф ти плодове и зеленчуци. Занимания бол, които са недостъпни в града. Работа онлайн също.
Но темата някак ми изглежда все по-малко достоверна в развоя си…
Но темата някак ми изглежда все по-малко достоверна в развоя си…
И толкова ли не можеш да си намериш някаква работа онлайн? А детето не може да е до полата ти до училищна възраст, пускай го на ясла.