Паническо разстройство - 62

  • 24 141
  • 814
  •   2
Отговори
# 330
  • Мнения: 1 426
И аз залагам на алкохола и хапчето. Зимата изпитах същото. Прекалих вечерта с бира и на другия ден ми беше толкова зле ,че мислех,че ще пукна. Сърцебиене, паника и тн. Оттогава се наплаших и си позволявам по малко бяло вино или бира 0 процента.

# 331
  • Мнения: 92
Здравейте и от мен! Чета форума от скоро. Радвам се, че има такива групи, където да си вдъхваме кураж и да си бъдем опора. Не съм сигурна дали проблемът ми е за тук, но ще се опитам да обясня това, което ми се случва. Всичко започна преди няколко месеца с едно чувство на скука, апатия, липса на удовлетвореност. Отдавам го на монотонността на ежедневието си, тъй като и преди години също ми се е случвало. След известно време започнах да усещам силна тревожност, която се проявява най-вече при комуникацията с хора (работя с доста хора). Появи се и замаяност, която бих казала, че е най-неприятното нещо от всичко. Тази тревожност се усили до степен, че когато беше неделя аз изпитвах страх от това, че трябва да отида отново на работа. Много общителен и социален човек съм. Обожавам да пътувам и да съм сред природата и това със затварянето вкъщи ме вбесява. Не съм спирала да излизам, не се отказвам, тъй като трябва да се изправяме срещу страховете си. Но тревожността и напрежението си остават при почти всяко излизане, особено сега в горещините. Ще бъда благодарна ако някой в сходна ситуация сподели как се справя или как се е справил с всичко това. Извинявам се за дългия пост.

# 332
  • София
  • Мнения: 859
На мен специално горещините много зле ми  се отразяват. Постоянно имам чувството,  че ще припадна. Последните няколко  дни много зле ги изкарах.  И аз искам  да се затворя и  да не мърдам на никъде поне до  септември , но няма как. Преди обожавах да ходя на море лятото ,  а сега едвам изтраях  да се прибера .

# 333
  • Мнения: 142
На мен преди не ми влияеха така жегите, но тези дни се чувствам и аз доста зле - отпадналост, проблеми със стомаха, сърцебиене отвреме навреме и такива работи.
Седя си основно вкъщи, ако някам някакви ангажименти и пак ме удря тази жега.

# 334
  • Мнения: 92
Винаги съм обичала лятото. Даже си спомням как шофирах миналото лято без климатик, че нещо се беше повредил. Сега разбира се това е тема табу и се възхищавам на себе си как съм го правила Grinning
Ужасно е. Замаяността е много по-силна, както и сърцебиенето.

# 335
  • Мнения: 58
tedi_hr, лично аз бих ти препоръчала първо да изследваш хормони, витамини. По мене си съдя, че сърцебиенето го усещам , като тревожност/притеснение, а всъщност просто имам учестен пулс. Лятото пулсът е по-висок и трудно заспивам или ако се събудя не мога да заспя. Сега, откакто пия бетаблокер тези неща намаляха, съответно се чуствам спокойна, но пък пулсът ми вече е твърде нисък. Ще ходя пак на кардиолог.
Жегите и на мен не ми понасят, но вероятно е от егн-то.... Не мога да повярвам лицето и врата ми на какво приличат в горещините. Неприятна мокра гледка. И аз до онзи ден бях на море, но май вече не е за мен. Като си спомня как живеех за това, бях по цяло лято на плажа, в 9-ти месец тръгвах на път и пак на плажа...Но сега ме изморява и натоварва. Може би и защото не харесвам в какво се превърна черноморието ни. Една вечер излезнахме в цивилизацията в града и щях да полудея...ужасно шумни хора, шарения, лампички, стоки...ужас, ужас. Преди морето бяхме в планината, ами друго си е. Тишина, спокойствие, хладничко, кристален въздух.
На жегата единствено й харесвам, че мога да си пия биричка и пулсът ми после не скача.

# 336
  • София
  • Мнения: 859
Аз със сърцебиенето  се справих, обаче не мога със отпадналостта и  замаяността.

# 337
  • Мнения: 1 426
А имате ли едно като настръхване/наежване по тялото? Почва от главата та по цялото тяло.
Всъщност може и да е от смяната на климатик със 108градуса навън ама все пак да си питам. Simple Smile

# 338
  • Мнения: 78
Аз имам настръхване на лявата ръка, все едно ми е студено.
Явно пак симптом на превъзбудената нервна система.
Ама гледам да не обръщам внимание!

# 339
  • Мнения: 353
А имате ли едно като настръхване/наежване по тялото? Почва от главата та по цялото тяло.
Всъщност може и да е от смяната на климатик със 108градуса навън ама все пак да си питам. Simple Smile
Да,лявата страна на главата и лявата ръка отзад.

# 340
  • Мнения: 353
Хора,личната ме праща на психиатър в София при д-р Хаджииванова. Много ме е страх да пия такива медикаменти по скоро от страничните ефекти. Вобще съществуват ли някакви леки и имате ли мнение за лекарката?

# 341
  • Мнения: 460
Аз със сърцебиенето  се справих, обаче не мога със отпадналостта и  замаяността.

Как се справихте със сърцебиенето?

# 342
  • Мнения: 1 945
Здравейте, някой пил ли е Аугментин заедно с Ципралекс и Флуанксол?

# 343
  • Мнения: 118
Здравейте. Някой от вас случвало ли му се е да чувства все едно невидим воал е замъглил съзнанието му и сякаш е на някакъв "авариен режим". Без всякаква енергия,забил?Плюс това натрапчиви мисли. Цял ден върша неща като робот,забравям бързо,лицето ми е сковано,усещам се да говоря някак тихо. С дни съм така,после се оправям за ден,максимум два и пак наново. Забавени движения,забавено мислене,нереалност...
Преди два месеца спрях АД и лекаря ми изписа Ламиктал,клонарекс 2х1/2,флуанксол. Отидох с тези симптоми при него и ето вече колко време мина нищо не се е променило. Почнаха натрапчиви мисли,че не ми се живее така и т.н.
Според вас да сменя ли психиатъра или вече не знам и аз какво да правя. Взех да се замислям,че проблема не е точно свързан с това. Иначе изследванията ми са ок,освен б12 ,който е нисък,но пия добавка. Просто съм абсолютно нефункционална Sad Sad Sad Имам чувство,че ще превъртя всеки момент

# 344
  • София
  • Мнения: 859
Аз със сърцебиенето  се справих, обаче не мога със отпадналостта и  замаяността.

Как се справихте със сърцебиенето?

Вдигнах много пулса един  ден  и  личния ми  изписа лекарство  за намаляване на пулса. Изпих  едно хапче и  се уплаших ,  че ще ми  спре сърцето.  Повече не ги пипнах тези хапчета и от тогава нямам проблем. Парадоксално , но  вече като вдигна пулса съм  спокойна,  че въобще ми  бие сърцето и  пулса ми  сам  се оправя. Един  страх  излекува друг. А и личния ми лекар много ми помогна като ми обясни някои неща. Това  не означава ,  че нямам вече паник  атаки разбира  се,  получавам си  ги  често  често, но поне проблема с пулса ми отпадна.

Общи условия

Активация на акаунт