А аз си спомням как един влак рязко ускорява и една симпатична възрастна дама се озовава в скута на един младеж, който даже леко я прегърна, за да не се прекатури съвсем. Ревнуващият и възмутен поглед на възрастния господин с нея беше безценен 
- Публикувана: 8 юли 2024, 18:46 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2024, 19:28 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 10)
Вчера в автобуса една жена спеше, но не само да спеше... а спеше в поза като за гинекологичен преглед, полулегнала с широко разтворени крака. Хем ми стана смешно, хем я съжалих, кой знае колко уморена е била.
И аз скоро наблюдавах един спящ красавец в трамвая в подобна поза. Казах си, че в тази поза ще изкара макс до следващия завой и така и стана . Но демонстрира завидни умения - не мога да опиша движенията, които направи с крака и ръце, за да се задържи върху седалката, обаче беше впечатляващо. Преди това обаче извика - стресна се в съня си от губещото равновесието си собствено тяло.
Като стана въпрос за студентски спомени-Живеем три момичета в стая в общежитие, едната имаше сериозен приятел, за когото после се омъжи. Но той голям използвач и непрестанно висеше при нас, ядеше при нас. На мен не ми беше толкова за продуктите, но веднъж не се сети да измие чиниите, например. Както и да е, прибирам се след Нова година с нощния влак хвърлям чантата и бързам за упражнения и за заверка, заедно с тази, с гаджето. Другото момиче е от друга група и не бърза, затова я моля да ми разтовари чантата, че има баница, сладки. Тук е моментът да отворя една скоба, че като се прибирах у дома, майка ми все искаше да ми дава много храна, предимно буркани, но аз нямах толкова нужда и не ми се мъкнеше. И тази с гаджето ме пита"Сафрид носиш ли" (аз съм от Варна, баща ми правеше разкошен сафрид в буркани) Казвам не, този път имах много багаж.
След няколко седмици търся нещо в шкафа и намирам завряни в най-отдалечения ъгъл два буркана сафрид. Питам момичето, което ми разтовари чантата защо не ми е казала. И тя "Ами нали ти каза, че няма. И аз помислих, че не искаш пак N... да го изяде и го скрих" А аз наистина не знаех, майка ми го бутнала тайно в чантата, да имам и да не се разправяме.Но излезе,че съм го скрила от лакомника.
След няколко седмици търся нещо в шкафа и намирам завряни в най-отдалечения ъгъл два буркана сафрид. Питам момичето, което ми разтовари чантата защо не ми е казала. И тя "Ами нали ти каза, че няма. И аз помислих, че не искаш пак N... да го изяде и го скрих" А аз наистина не знаех, майка ми го бутнала тайно в чантата, да имам и да не се разправяме.Но излезе,че съм го скрила от лакомника.
Оле добре, аз очаквах лакомника да е изял каквото си донесла докато се прибереш от упражнения.
Покрай вашите студентски истории с манджи се сетих за една от пети клас.
Аз и баща ми сме доста злояди, той беше и устат (аз после станах). Та всеки път, когато майка ми сготвеше нещо с гювеч, той й казваше този буламач да си го яде сама и за него само кюфтета примерно. Съответно гювеч и буламач за мен бяха едно и също ядене.
По това време имах много близка приятелка, чиито родители живееха предимно на село и ние постоянно се забавлявахме в празния апартамент в града. Един ден обаче майка й дойде на внезапна проверка и настана ад на земята. Направи някакъв луд скандал на българо-турски - аз до тогава не подозирах че са турци, страшно много вика, разбрах само, че в банята имало косми. Бях много шокирана, не очаквах на най горивната ми приятелка майка й да е толкова строга, към това и това с езика... Съответно гледах да се измъкна. Тогава тя ме метна и мен, нямало да си тръгвам, докато не съм била яла! Леле, нашите никога не са ми крещяли така, седнах на масата, по-ниска от тревата и зачаках. Слага ми чиния с гювеч пред мен, обаче покрай баща ми нали гювеч и буламач са едно и също, отвърнах тихичко и любезно - Не, благодаря. Аз буламач не ям.
Никога няма да забравя блясъкът в погледа, с който ме стрелна. Още ми е пред очите. С тази жена така и не се заобичахме, макар да сме се виждали стотици пъти и още се виждаме.
Аз и баща ми сме доста злояди, той беше и устат (аз после станах). Та всеки път, когато майка ми сготвеше нещо с гювеч, той й казваше този буламач да си го яде сама и за него само кюфтета примерно. Съответно гювеч и буламач за мен бяха едно и също ядене.
По това време имах много близка приятелка, чиито родители живееха предимно на село и ние постоянно се забавлявахме в празния апартамент в града. Един ден обаче майка й дойде на внезапна проверка и настана ад на земята. Направи някакъв луд скандал на българо-турски - аз до тогава не подозирах че са турци, страшно много вика, разбрах само, че в банята имало косми. Бях много шокирана, не очаквах на най горивната ми приятелка майка й да е толкова строга, към това и това с езика... Съответно гледах да се измъкна. Тогава тя ме метна и мен, нямало да си тръгвам, докато не съм била яла! Леле, нашите никога не са ми крещяли така, седнах на масата, по-ниска от тревата и зачаках. Слага ми чиния с гювеч пред мен, обаче покрай баща ми нали гювеч и буламач са едно и също, отвърнах тихичко и любезно - Не, благодаря. Аз буламач не ям.
Никога няма да забравя блясъкът в погледа, с който ме стрелна. Още ми е пред очите. С тази жена така и не се заобичахме, макар да сме се виждали стотици пъти и още се виждаме.
Ауу, голяма обида за домакинята, ама си била бащичко, що да сториш?! 
Аз пък и крем карамел ядох две порции (доскоро не ядях въобще, сега се уча), и кафе без захар три пъти последователно пих (това при бъдещата си свекърва)...ама си мълчах - оттогава обаче пия кафе само без захар, след третото кафе не можех със захар
Аз пък и крем карамел ядох две порции (доскоро не ядях въобще, сега се уча), и кафе без захар три пъти последователно пих (това при бъдещата си свекърва)...ама си мълчах - оттогава обаче пия кафе само без захар, след третото кафе не можех със захар
Писала съм как сложих захар вместо сол в салатата когато свекърите дойдоха за пръв път на вечеря след като с благоверния се събрахме. След време питам свекърва ми и тя каза, че от кумова срама са яли, да не ме обидят. А мама като ни беше на гости обърках и сложих в зелената салата рибата тон на котката, пак никой не разбра и изядоха всичко. На мама лошо й стана като й казах.
Днес ме удари музата за готвене...
Тестото за питката ми стана разкошно, още втасва, но протеиновия кекс на милото се озова на пода, едвам изчистих, почвам нов, че обещах.... Преди това от зор да извадя сладкиша за децата и го счупих целия, няма да ходи на конкурс , но все пак.
Почвам лазанята и питката да изпека, дано няма фал...
Одеве не знам къде се намирам, не съм спала, то при мен в момента е 9 часа сутринта, направих си кафе, взимам чашата от кафемашина и я изсипвам в мивката..
Ще сготвя и си лягам.
Днес ме удари музата за готвене...
Тестото за питката ми стана разкошно, още втасва, но протеиновия кекс на милото се озова на пода, едвам изчистих, почвам нов, че обещах.... Преди това от зор да извадя сладкиша за децата и го счупих целия, няма да ходи на конкурс , но все пак.
Почвам лазанята и питката да изпека, дано няма фал...
Одеве не знам къде се намирам, не съм спала, то при мен в момента е 9 часа сутринта, направих си кафе, взимам чашата от кафемашина и я изсипвам в мивката..
Ще сготвя и си лягам.
Рисково ми се вижда първо да сготвиш и после да си легнеш , ама ти си знаеш...
Да не ти потрябва надзорник при готвенето, имала съм такъв момент.
А някои котешки храни са по-качествени по състав от човешките, бъди сигурна! Разликата е, че нямат сол, защото не понася на котките.
, ама ти си знаеш...Да не ти потрябва надзорник при готвенето, имала съм такъв момент.
А някои котешки храни са по-качествени по състав от човешките, бъди сигурна! Разликата е, че нямат сол, защото не понася на котките.
Точно това е разликата, няма сол.
Добре че тогава грабнах натуралната, защото другата е със зелени водорасли.
Хора, мъжът ми и до ден днешен ако няма риба тон вкъщи си прави салата с рибата за котката. Той всичко е опитал от котешките храни, дори гранулата , вика че нея никъде и да искам не мога да вложа. Знае си ме..
А, не, ще сготвя, аз като си наумя нещо няма сила ,която да ме спре.
Добре че тогава грабнах натуралната, защото другата е със зелени водорасли.
Хора, мъжът ми и до ден днешен ако няма риба тон вкъщи си прави салата с рибата за котката. Той всичко е опитал от котешките храни, дори гранулата , вика че нея никъде и да искам не мога да вложа.
Знае си ме..А, не, ще сготвя, аз като си наумя нещо няма сила ,която да ме спре.
Наскоро имах ден на сбъркания файл:
Случка 1: Трябва да изпратя на колежка сканирана и подписана декларация. Изпращам, после отварям декларацията и с ужас виждам, че съм сканирала друга декларация, която ми се мотае по бюрото и няма нищо общо.
Пак отивам, сканирам правилната, изпращам я и решавам да проверя "грешния" мейл. Оказва се....правилен, просто на екрана си съм имала и двете декларации. Но аз, познавайки се, бях убедена, че съм грабнала грешната.
Случка 2 след 3 часа: Ще връщам към Тему и разпечатвам етикет с цифров код, който се въвежда, за да се отвори кутията на Boxnow. Набирам кода и ми дава badID, вадя очилата, втори опит - тц. Ядосана си занесох пратката обратно и чак тогава видях на етикета: Издадено на.....07.2024 г. Пак съм имала още някой етикет на десктопа, а имената са произволни букви и цифри, та съм уцелила грешния.
Една сутрин, току-що станала, разсеяно облизах лъжичката от пауча на котарака. Колкото приятно миришеше, толкова гадно беше на вкус.
Случка 1: Трябва да изпратя на колежка сканирана и подписана декларация. Изпращам, после отварям декларацията и с ужас виждам, че съм сканирала друга декларация, която ми се мотае по бюрото и няма нищо общо.
Пак отивам, сканирам правилната, изпращам я и решавам да проверя "грешния" мейл. Оказва се....правилен, просто на екрана си съм имала и двете декларации. Но аз, познавайки се, бях убедена, че съм грабнала грешната.
Случка 2 след 3 часа: Ще връщам към Тему и разпечатвам етикет с цифров код, който се въвежда, за да се отвори кутията на Boxnow. Набирам кода и ми дава badID, вадя очилата, втори опит - тц. Ядосана си занесох пратката обратно и чак тогава видях на етикета: Издадено на.....07.2024 г. Пак съм имала още някой етикет на десктопа, а имената са произволни букви и цифри, та съм уцелила грешния.
Една сутрин, току-що станала, разсеяно облизах лъжичката от пауча на котарака. Колкото приятно миришеше, толкова гадно беше на вкус.
Аз да се изтипосам тук с една случка от това лято. Пътуваме в Гърция през нощта и след няколко часа на климатик, съм отворила предните прозорци на колата да влиза малко въздух. Следва поредица от дълги тунели и преди това ги затварям, за да не шуми и да не мирише на изгорели газове. По едно време се чува някакъв ужасен звук, подобен на включен СОТ, ама все едно с прекъсване. Питам другите дали го чуват, детето със слушалки отзад изобщо не ме отразява, ММ седи без никаква реакция. Започвам да се чудя колата ли се разваля, тъпанче ли спуках и натискам малко газта да издрапам по- бързо от тунела. Съответно звукът се усилва още повече. Всичко изчезва като с магическа пръчка след като излязохме от него. Оказа се, че съм отворила задните прозорци докрай, а ММ изобщо не ме е чувал през цялото време от шума и се е чудел защо съм го направила, ама нали с жена не се спори, та си замълчал 