Е, на стоп, как 
. Само тихо, да не чуят децата ми, че ако те тръгнат да ми пътуват на стоп, ще им откъсна ушите.
. Само тихо, да не чуят децата ми, че ако те тръгнат да ми пътуват на стоп, ще им откъсна ушите.
- Публикувана: 8 юли 2024, 18:46 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2024, 19:28 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 10)
Ааа, стопът си беше съвсем редовна практика, даже сама често пътувах от разкопките до града, ама в този случай пътувахме с влак все пак. То и затова ме е срам, я...ако бяхме на стоп, нямаше от какво да се срамувам
Добре де, вината си е тяхна. Как ти дават пари за ядене, пък после част от тях били за влака. Просто е нелогично да се дадат заедно, или поне да се каже предварително - еди-коя си част са парите за влака
Дали са казали или не, историята мълчи, пък и никой от нас не помнеше при разбора на ситуацията
Един колега от студентските ми години редовно пътуваше с влака гратис. Имаше си разработена постановка. Седни, силно "замислен". Когато кондуктора влезе да попита за билет, той продължава да е силно замислен. В един момент се сепва, поглежда кондуктора и казва "проверен ми е билета" и продължава да "мисли".
По дяволите, винаги работеше! Аз така и не се осмелих.
По дяволите, винаги работеше! Аз така и не се осмелих.
По едно време се шегувах че съм заоблила де що има ръбове из къщи, от постоянно блъскане в тях 
Мунско ли е от умора и след нощно пътуване да заспиш прав и да нацелиш касата на вратата?
Както съм наметнала 20 кг над нормата си, сякаш се готвя за зимен сън с дебело кожухче, пак добре, че не я изкъртих
Както съм наметнала 20 кг над нормата си, сякаш се готвя за зимен сън с дебело кожухче, пак добре, че не я изкъртих
Сънувал, че го гонят афганистанци да му откраднат бъбрека и скочил! Още ми е смешно.
Абаджиева, речи на мъжа си да си актуализира листата на сънищата
Като стана (отворих по-точно) дума за заспиването на непривични места и в необичайни моменти, най-резилното ми заспиване беше права в междуградски автобус преди обяд след студентски купон, продължил до ранните часове на деня, демек не бях спала хич. Автобусът беше препълнен, стоях права и се опитвах да не дремя. Вдясно от мен явно един мъж се смили и ме покани да седна на мястото му. Веднага се отзовах, но бях по-бърза от него и направо се бухнах на коленете му и заспах, докато се надигаше да стане
Като стана (отворих по-точно) дума за заспиването на непривични места и в необичайни моменти, най-резилното ми заспиване беше права в междуградски автобус преди обяд след студентски купон, продължил до ранните часове на деня, демек не бях спала хич. Автобусът беше препълнен, стоях права и се опитвах да не дремя. Вдясно от мен явно един мъж се смили и ме покани да седна на мястото му. Веднага се отзовах, но бях по-бърза от него и направо се бухнах на коленете му и заспах, докато се надигаше да стане
Сега и на мен ми е смешно, ама тогава ми е било нанагорнище. Дори не си представям какво неудобство е изпитал човекът, но явно се е измъкнал от хватката ми, защото при събуждането ми стоеше прав до седалката и като срещна погледа ми, се усмихна съучастнически. Може и той да е имал горчив опит и буквално да е влязъл в обувките ми.
След този случай рано сутринта в 6.30 имах честта да заспя на рамото на съседа си по седалка - напълно непознат, отивайки към разкопките (ние спяхме в килиите за гости в близкия манастир и не пътувахме ежедневно, но който отиде в града вечерта, се налагаше да вземе ранен автобус и да е на обекта в 7.30), но това си беше направо безобидно и напълно благоприлично в сравнение с първото ми изпълнение. Човекът ме изтърпя и не мръдна през целия път.
След този случай рано сутринта в 6.30 имах честта да заспя на рамото на съседа си по седалка - напълно непознат, отивайки към разкопките (ние спяхме в килиите за гости в близкия манастир и не пътувахме ежедневно, но който отиде в града вечерта, се налагаше да вземе ранен автобус и да е на обекта в 7.30), но това си беше направо безобидно и напълно благоприлично в сравнение с първото ми изпълнение. Човекът ме изтърпя и не мръдна през целия път.
Записвам родителите ми с изпълнения в духа на последните описани тук.
Първо майка ми. Когато е била уеничка, вървяла по улицата и се блъснала в стълб, на който учтиво се извинила.
После баща ми. Пред смаяния ми поглед преди няколко години седна в скута на една жена в тролея. Не помня дали просто не я видя, или тя го изпревари и се намести на мястото преди него. Не мога да забравя нито нейното, нито неговото изражение.
Не се сдържах и виждайки лицата и на двамата, се разсмях. Следваха възмутени погледи и от двамата.
В оправдание на баща ми ще кажа, че по рождение няма периферно зрение. Често се случва да не види разни неща. Жената в тролея не беше дребна, но не е изключено да не я види.
Първо майка ми. Когато е била уеничка, вървяла по улицата и се блъснала в стълб, на който учтиво се извинила.
После баща ми. Пред смаяния ми поглед преди няколко години седна в скута на една жена в тролея. Не помня дали просто не я видя, или тя го изпревари и се намести на мястото преди него. Не мога да забравя нито нейното, нито неговото изражение.
Не се сдържах и виждайки лицата и на двамата, се разсмях. Следваха възмутени погледи и от двамата. В оправдание на баща ми ще кажа, че по рождение няма периферно зрение. Често се случва да не види разни неща. Жената в тролея не беше дребна, но не е изключено да не я види.
Абе, и аз се извиних веднъж на един отворен прозорец, в чийто долен ъгъл се забих жестоко, ама като видях да тече кръв от главата ми, оттеглих извинението
Докато бях ученичка в училището веднъж една чистачка беше забравила да затвори прозореца в коридора преди да започне междучасието. Прозореца - добре измит и огромен - заемаше половината коридор в отворено състояние. Един радващ се на междучасието ученик от горните класове се беше затичал в коридора, не видял прозореца и се бутнал в него. За щастие не пострада, но прозорецът се откачи от едната панта и той го придържаше с две ръце докато дойде някой от персонала да помогне. Със сигурност след тази случка вече се е замислял преди да тича из коридора. А и това беше първият и последен случай, в който видях отворен прозорец в коридора на училището.