Увличат ли ви водните спортове? Независимо дали карате лодка, гмуркате се с шнорхел, карате водни ски или плувате, всеки вид дейност във водата изисква предпазни мерки и осъзнаване на потенциалните опасности. Уверете се, че всички членове на семейството ви знаят как да спазват мерките за безопасност, докато се забавляват във водата.
Защо е важна водната безопасност?
Удавянето е водещата причина за смъртта при малки деца на възраст от 1 до 4 години и втората водеща причина за смъртта при хора на възраст от 5 до 24 години. Независимо дали сте на басейн, езеро или плаж, уверете се, че сте се погрижили за подходящата безопасност във водата.
Трите основни причини за удавянията са:
• Непознаването на опасностите при къпане и плуване;
• Неумението да се излезе от опасна ситуация, възникнала във водата;
• Незнанието как да се помогне на човек, който се дави.
Какви опасности ни дебнат при къпане и плуване?
• Плуване и скокове в непознати води
Тук основната опасност идва от подводните скали и различни остри предмети, намиращи се във водата, както и неизкоренените дървета по дъното на някои язовири. Сблъсъкът с тях при скок може да причини сериозни травми, които да доведат до загуба на съзнание и удавяне.
• Плуване и къпане след обилно хранене
След хранене стомахът се разширява. Храносмилателните органи се снабдяват по-обилно с кръв за сметка на мозъка и крайниците. Недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка, интензивните движения, охлаждането на тялото и налягането на водата върху стомаха могат да предизвикат прилошаване, повръщане и дори загуба на съзнание, а попадането на стомашно съдържимо в дихателните пътища води до задушаване и удавяне.
След хранене изчакайте 1 – 2 часа, преди да влезете във водата.
• Използването на алкохол и наркотични средства
Много водни инциденти се дължат на употребата на алкохол и различни наркотични средства. И в двата случая хората губят реална представа за опасностите и надценяват собствените си сили и възможности.
Плуването след употреба на алкохол или наркотични средства винаги води до трагични последици. Затова не се препоръчва влизането във водата по-рано от 8 часа след поемането на алкохол или други упойващи вещества.
• Къпане в студена вода
Когато човек попадне в студена вода, рязката промяна на температурата на тялото може да предизвика шок и рефлекторно спиране на дишането. В някои случаи се стига до загуба на съзнание и внезапна смърт. Това се получава и при рязко потапяне на силно загрято и изпотено тяло дори във вода, която не е толкова студена. Във водоемите без вертикална циркулация на водата горният слой се затопля от слънчевите лъчи, но в дълбочина водата остава студена. Такива опасности грозят хората и при скокове или гмуркане в такива водоеми.
За да се избегне това, влизането във водата трябва да става постепенно, като предварително намокрим лицето, крайниците и сърдечната област.
• Надценяване на собствените плувни умения
Инцидентите настъпват след продължително плуване без почивка и особено ако водата е студена. Ако не последва своевременно излизане от водата, настъпва умора, възниква опасност от получаване на мускулни крампи или преохлаждане на организма, а при крайно изтощение – и удавяне.
При отдалечаване от брега трябва да се плува в група, което дава възможност за оказване на взаимопомощ при нужда. В такива случаи е задължително групата да се придружава от спасителна лодка. Това се налага от вероятността в даден момент повече от един човек да се нуждае от помощ.
• Мускулни крампи (схващания)
Те представляват неволево болезнено съкращаване (гърч) на отделен мускул или мускулна група. Получават се след рязко усилие или при преумора, особено ако са съчетани с преохлаждане. Най-често се засягат мускулите на стъпалото, подбедрицата и бедрото, по-рядко на ръцете и още по-рядко на врата и корема. Силната болка и схващането на крайника често водят до паника и давене.
Предпазването от такива инциденти изисква добро загряване на всички мускулни групи преди плуване и избягване на преумората и преохлаждането. До известна степен смяната на стила на плуване отдалечава момента на настъпване на мускулните крампи.
Ако въпреки това се получи гърч, трябва да се запази самообладание. При поемане на въздух човешкото тяло има положителна плаваемост, която позволява задържане на водната повърхност без плувни движения. С една или две ръце крайникът се сгъва и разгъва с цел неколкократно разтягане на мускула до неговото отпускане, след което се размачква.
Убождането с остри предмети не помага, а допълнително дразни мускула и още повече задълбочава гърча.
• Течения и водовъртежи
Теченията представляват движение на водата, което се образува от вятъра, вълнението, формата на брега и релефа на дъното. Силно течение се образува и при изтичане на вода от преливниците на язовирите. Посоката му може да бъде различна – от брега, косо или успоредно на него, и да се променя според температурата на водата, посоката на вятъра и релефа на дъното. За разлика от реките, в морето и някои големи вътрешни водоеми теченията невинаги се виждат от брега.
При скорост на течението, по-голяма от скоростта на плувеца, той може да бъде отнесен далече от брега, дори ако се опитва да плува срещу него. Попаднал в такава ситуация, човек трябва да плува косо срещу течението, докато излезе от него, а чак след това – към брега.
Водовъртежите представляват кръгово фуниеобразно движение на водата към дъното. Причиняват се най-често от завихряне на водата след среща на препятствие в течащи води или при вятър и вълнение.
Попадането във водовъртеж е изключително опасно, тъй като засмуква къпещите се в дълбочина. Къпането и плуването на места, където е вероятно образуването на водовъртежи, както и в близост до язовирните стени, е забранено.
Излизането от водовъртеж е възможно по естествения път на водата – към дъното, след което встрани и към повърхността. Това обаче е възможно само при много добри умения за гмуркане и плуване под вода.
• Вълнения и прибой
Вълните се образуват от вятъра при триенето на въздушните маси по повърхността на водата. Колкото по-силен е вятърът, толкова по-мощни са вълните, които се образуват. При движението си към брега те достигат плитчините, които забавят долната им част, докато горната ги изпреварва, пречупва се и се разбива. Така се образува прибоят.
При силно вълнение той има голяма ударна сила, която може да повали човек, да го удари в дъното, да го влачи и да му причини контузии. Това в много случаи води до удавяне.
След достигането до брега водните маси се връщат обратно и предизвикват мощен воден поток, устремен към морето. Той сякаш „измъква” дъното изпод краката на къпещите се и прави излизането на брега трудно, това е т.н. придънно течение.
• Надуваеми предмети
Използването на надуваеми лодки, дюшеци, пояси, топки и др. създават у хората, неумеещи да плуват добре, измамно чувство за сигурност и отслабват естествения им инстинкт за самосъхранение. Тези предмети са много леки, имат малко сцепление с водата, лесно се преобръщат и биват отнасяни от вятъра. Опасността идва от вероятността заради вълна, причинена от преминаващ наблизо плавателен съд или внезапен порив на вятъра, човек да загуби контакт с измамния източник на сигурност и да започне да се дави.
Ползването на надуваеми предмети се препоръчва само до дълбочина, от която всеки може да излезе сам. Използването им е забранено при вълнение и вятър с посока от брега към морето.
• Опасни игри
Блъскането и хвърлянето на хора във водата, боричкането с потапяне на другия и други подобни "весели игри" понякога имат съвсем невесел край. Плуването под местата за скокове може да доведе до сериозни травми и удавяне. Дори безобидното гонене около плувните басейни често води до подхлъзване и контузии.
Сериозна опасност крие плуването под вода, което е и една от най-честите причини за удавяния в басейн.
• Тинесто дъно, водорасли
Освен в морето, водорасли се срещат и в сладките води на вътрешните водоеми. Те създават неприятни усещания при допир до тялото, но могат да бъдат и опасни при заплитане в тях. Попаднал на такова място, човек може да го преодолее с леки плувни движения по гръб.
• Напоителни канали
Всяка година много хора стават жертви на водата в напоителните канали. Трябва да се знае, че те са дълбоки, бързо течащи и излизането от тях е изключително трудно, защото бреговете им са стръмни и в подводната си част – много хлъзгави.
За да бъдат емоциите ви край водата само приятни, Водноспасителната служба към Българския Червен кръст препоръчва:
• Преди да тръгнете на почивка край морето или вътрешните водоеми на страната, се консултирайте с личния си лекар.
• Къпете се и плувайте само в охраняеми плажове. Винаги плувайте в зоните, където дежурят спасители, тъй като откритите водни пространства могат да представляват потенциална заплаха за безопасността.
• Спазвайте водноспасителната сигнализация и указанията на спасителите.
• Съобразявайте се с възможностите си. Хората, които са отлични плувци, могат да станат прекалено самоуверени във водата и дори тези, които са преминали изпити по плуване или са практикували водни спортове, могат да се удавят или да получат сериозни наранявания, защото се самоуспокояват в уменията си.
• Научете децата си да плуват. Най-добрата профилактика срещу удавянето е умението да се плува.
• Никога не плувайте навътре в морето сами. Дори опитните плувци трябва да се придържат близо до брега.
• Плуването в открити води изисква повече енергия от плуването в басейни, така че добрата хидратация е неразделна част от поддържането на добра физическа форма.
• Избягвайте да се гмуркате в морето по време или след силен дъжд, тъй като дъждовната вода отмива бактерии и патогенни организми в прибоя, което увеличава риска от възникване на различни заболявания.
• Носете спасителна жилетка, когато практикувате водни спортове. Тя трябва да пасва добре и да съответства на теглото ви.
Плуването е много приятно занимание, което се харесва на хората от всички възрасти. Но е много важно да следвате основните съвети за безопасност във водата, независимо какъв точно воден басейн сте избрали за вашата почивка.
Защо е важна водната безопасност?
Удавянето е водещата причина за смъртта при малки деца на възраст от 1 до 4 години и втората водеща причина за смъртта при хора на възраст от 5 до 24 години. Независимо дали сте на басейн, езеро или плаж, уверете се, че сте се погрижили за подходящата безопасност във водата.
Трите основни причини за удавянията са:
• Непознаването на опасностите при къпане и плуване;
• Неумението да се излезе от опасна ситуация, възникнала във водата;
• Незнанието как да се помогне на човек, който се дави.
Какви опасности ни дебнат при къпане и плуване?
• Плуване и скокове в непознати води
Тук основната опасност идва от подводните скали и различни остри предмети, намиращи се във водата, както и неизкоренените дървета по дъното на някои язовири. Сблъсъкът с тях при скок може да причини сериозни травми, които да доведат до загуба на съзнание и удавяне.
• Плуване и къпане след обилно хранене
След хранене стомахът се разширява. Храносмилателните органи се снабдяват по-обилно с кръв за сметка на мозъка и крайниците. Недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка, интензивните движения, охлаждането на тялото и налягането на водата върху стомаха могат да предизвикат прилошаване, повръщане и дори загуба на съзнание, а попадането на стомашно съдържимо в дихателните пътища води до задушаване и удавяне.
След хранене изчакайте 1 – 2 часа, преди да влезете във водата.
• Използването на алкохол и наркотични средства
Много водни инциденти се дължат на употребата на алкохол и различни наркотични средства. И в двата случая хората губят реална представа за опасностите и надценяват собствените си сили и възможности.
Плуването след употреба на алкохол или наркотични средства винаги води до трагични последици. Затова не се препоръчва влизането във водата по-рано от 8 часа след поемането на алкохол или други упойващи вещества.
• Къпане в студена вода
Когато човек попадне в студена вода, рязката промяна на температурата на тялото може да предизвика шок и рефлекторно спиране на дишането. В някои случаи се стига до загуба на съзнание и внезапна смърт. Това се получава и при рязко потапяне на силно загрято и изпотено тяло дори във вода, която не е толкова студена. Във водоемите без вертикална циркулация на водата горният слой се затопля от слънчевите лъчи, но в дълбочина водата остава студена. Такива опасности грозят хората и при скокове или гмуркане в такива водоеми.
За да се избегне това, влизането във водата трябва да става постепенно, като предварително намокрим лицето, крайниците и сърдечната област.
• Надценяване на собствените плувни умения
Инцидентите настъпват след продължително плуване без почивка и особено ако водата е студена. Ако не последва своевременно излизане от водата, настъпва умора, възниква опасност от получаване на мускулни крампи или преохлаждане на организма, а при крайно изтощение – и удавяне.
При отдалечаване от брега трябва да се плува в група, което дава възможност за оказване на взаимопомощ при нужда. В такива случаи е задължително групата да се придружава от спасителна лодка. Това се налага от вероятността в даден момент повече от един човек да се нуждае от помощ.
• Мускулни крампи (схващания)
Те представляват неволево болезнено съкращаване (гърч) на отделен мускул или мускулна група. Получават се след рязко усилие или при преумора, особено ако са съчетани с преохлаждане. Най-често се засягат мускулите на стъпалото, подбедрицата и бедрото, по-рядко на ръцете и още по-рядко на врата и корема. Силната болка и схващането на крайника често водят до паника и давене.
Предпазването от такива инциденти изисква добро загряване на всички мускулни групи преди плуване и избягване на преумората и преохлаждането. До известна степен смяната на стила на плуване отдалечава момента на настъпване на мускулните крампи.
Ако въпреки това се получи гърч, трябва да се запази самообладание. При поемане на въздух човешкото тяло има положителна плаваемост, която позволява задържане на водната повърхност без плувни движения. С една или две ръце крайникът се сгъва и разгъва с цел неколкократно разтягане на мускула до неговото отпускане, след което се размачква.
Убождането с остри предмети не помага, а допълнително дразни мускула и още повече задълбочава гърча.
• Течения и водовъртежи
Теченията представляват движение на водата, което се образува от вятъра, вълнението, формата на брега и релефа на дъното. Силно течение се образува и при изтичане на вода от преливниците на язовирите. Посоката му може да бъде различна – от брега, косо или успоредно на него, и да се променя според температурата на водата, посоката на вятъра и релефа на дъното. За разлика от реките, в морето и някои големи вътрешни водоеми теченията невинаги се виждат от брега.
При скорост на течението, по-голяма от скоростта на плувеца, той може да бъде отнесен далече от брега, дори ако се опитва да плува срещу него. Попаднал в такава ситуация, човек трябва да плува косо срещу течението, докато излезе от него, а чак след това – към брега.
Водовъртежите представляват кръгово фуниеобразно движение на водата към дъното. Причиняват се най-често от завихряне на водата след среща на препятствие в течащи води или при вятър и вълнение.
Попадането във водовъртеж е изключително опасно, тъй като засмуква къпещите се в дълбочина. Къпането и плуването на места, където е вероятно образуването на водовъртежи, както и в близост до язовирните стени, е забранено.
Излизането от водовъртеж е възможно по естествения път на водата – към дъното, след което встрани и към повърхността. Това обаче е възможно само при много добри умения за гмуркане и плуване под вода.
• Вълнения и прибой
Вълните се образуват от вятъра при триенето на въздушните маси по повърхността на водата. Колкото по-силен е вятърът, толкова по-мощни са вълните, които се образуват. При движението си към брега те достигат плитчините, които забавят долната им част, докато горната ги изпреварва, пречупва се и се разбива. Така се образува прибоят.
При силно вълнение той има голяма ударна сила, която може да повали човек, да го удари в дъното, да го влачи и да му причини контузии. Това в много случаи води до удавяне.
След достигането до брега водните маси се връщат обратно и предизвикват мощен воден поток, устремен към морето. Той сякаш „измъква” дъното изпод краката на къпещите се и прави излизането на брега трудно, това е т.н. придънно течение.
• Надуваеми предмети
Използването на надуваеми лодки, дюшеци, пояси, топки и др. създават у хората, неумеещи да плуват добре, измамно чувство за сигурност и отслабват естествения им инстинкт за самосъхранение. Тези предмети са много леки, имат малко сцепление с водата, лесно се преобръщат и биват отнасяни от вятъра. Опасността идва от вероятността заради вълна, причинена от преминаващ наблизо плавателен съд или внезапен порив на вятъра, човек да загуби контакт с измамния източник на сигурност и да започне да се дави.
Ползването на надуваеми предмети се препоръчва само до дълбочина, от която всеки може да излезе сам. Използването им е забранено при вълнение и вятър с посока от брега към морето.
• Опасни игри
Блъскането и хвърлянето на хора във водата, боричкането с потапяне на другия и други подобни "весели игри" понякога имат съвсем невесел край. Плуването под местата за скокове може да доведе до сериозни травми и удавяне. Дори безобидното гонене около плувните басейни често води до подхлъзване и контузии.
Сериозна опасност крие плуването под вода, което е и една от най-честите причини за удавяния в басейн.
• Тинесто дъно, водорасли
Освен в морето, водорасли се срещат и в сладките води на вътрешните водоеми. Те създават неприятни усещания при допир до тялото, но могат да бъдат и опасни при заплитане в тях. Попаднал на такова място, човек може да го преодолее с леки плувни движения по гръб.
• Напоителни канали
Всяка година много хора стават жертви на водата в напоителните канали. Трябва да се знае, че те са дълбоки, бързо течащи и излизането от тях е изключително трудно, защото бреговете им са стръмни и в подводната си част – много хлъзгави.
За да бъдат емоциите ви край водата само приятни, Водноспасителната служба към Българския Червен кръст препоръчва:
• Преди да тръгнете на почивка край морето или вътрешните водоеми на страната, се консултирайте с личния си лекар.
• Къпете се и плувайте само в охраняеми плажове. Винаги плувайте в зоните, където дежурят спасители, тъй като откритите водни пространства могат да представляват потенциална заплаха за безопасността.
• Спазвайте водноспасителната сигнализация и указанията на спасителите.
• Съобразявайте се с възможностите си. Хората, които са отлични плувци, могат да станат прекалено самоуверени във водата и дори тези, които са преминали изпити по плуване или са практикували водни спортове, могат да се удавят или да получат сериозни наранявания, защото се самоуспокояват в уменията си.
• Научете децата си да плуват. Най-добрата профилактика срещу удавянето е умението да се плува.
• Никога не плувайте навътре в морето сами. Дори опитните плувци трябва да се придържат близо до брега.
• Плуването в открити води изисква повече енергия от плуването в басейни, така че добрата хидратация е неразделна част от поддържането на добра физическа форма.
• Избягвайте да се гмуркате в морето по време или след силен дъжд, тъй като дъждовната вода отмива бактерии и патогенни организми в прибоя, което увеличава риска от възникване на различни заболявания.
• Носете спасителна жилетка, когато практикувате водни спортове. Тя трябва да пасва добре и да съответства на теглото ви.
Плуването е много приятно занимание, което се харесва на хората от всички възрасти. Но е много важно да следвате основните съвети за безопасност във водата, независимо какъв точно воден басейн сте избрали за вашата почивка.