Ама да, разбира се, дай и тази съфорумка, докато се бори за здравето си, да я разведем ... Друго си е докато е ранима, емоцонална и пълна с неубоздани хормони да я насъскваме. Голям кеф ви е да ги развеждате всички попитали нещо за мъжете си!
- Публикувана: 2 авг. 2024, 23:04 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2024, 05:02 ч.
Мъжът ми не ми дава подкрепа
Точно истинска и навременна емоционална подкрепа съм получавала в подобна ситуация от мъжа ми и от ... дядо ми. Дядо ми беше над 90 годишен тогава. Няколко думи само, точните и на място.
И от приятелка, разбира се.
пп. Никой не говори за развеждане, хайде да не преекспонираме. Но и отношение към мъжете като към 5 годишни, на никой не са от полза.
И от приятелка, разбира се.
пп. Никой не говори за развеждане, хайде да не преекспонираме. Но и отношение към мъжете като към 5 годишни, на никой не са от полза.
А да бе, подпалвай и фитила в такава ситуация как мъжа не държал не нея и това не било насърчаване към развод. А какво е тогава?
Наистина пишеш глупости. Никой не е написал, че мъжът и не държи на нея, най-малкото пък аз.
Потребителката не е нова с един пост, колкото да разпали страстите, и после се изпарява безвъзвратно. От постовете ù не се вижда никакво каране бясно, влачене, носене или други ДЕЙСТВИЯ на стотици километри и изискващи раздаване, само и само да я закара до най-добрия лекар и да и помогне. В такива случаи радетелите за наличие на всяка цена на обран пишконосец до улава женица дават ли благословията си за раздяла, или ще чакаме някоя дейна гадост от мъжа?
Моето мнение, като човек, на когото жената премина през един аборт е - от нас, мъжете, се иска да сме твърди, подкрепящи и решителни. Няма как да знаем през какво минавате, разбира се, точно поради това трябва да сме в подкрепа - да бъдем търпеливи, съпричастни и да търсим решение, с абортите е много тънък момент, ясна причина не винаги има, затова се ходи на лекари, няколко мнения, прегледи - всичко, каквото е нужно, за да се намалят рисковете, до колкото е възможно. Другото е Божа работа. Успех!
Това, че мъжете са различни не означава че са тъпи или жестоки. Няма нужда да рони сълзи мъжа и да си описва чувствата надълго и широко, за да окаже подкрепа. Няма как да ме убедите, че "Аз какво съм виновен" и тем подобни, е адекватна реакция на свестен човек. Защото не е. И вие не си вярвате. Не подкокоросвам авторката да се разведе изобщо, да си го търпи, какъвто го е избрала, както и всеки, който го устройва подобен партньор.
Здравейте момичета бременна съм и днес разбрах че бременността ми е извън маточна и съм съкрушена чувствам се ужасно знам какво следва и ме боли сърцето партньора ми не ми дава сили не ме подкрепа казва ми аз кво съм виновен че не става и това още повече боли няма с кого да споделя болката си крия се и плача сама без да ме утеши никой не разбирам защо когато имам нужда от нечие рамо да се облегна няма никой до мен дори партньора ми не ме разбира това бебче не е само мое то е и част от него сърце ли няма какво? 😭😭😭
Явно много се мъчиш да имаш дете, но според мен е важно да почнеш да се пазиш за известно време, да си установиш проблема и да се стабилизираш, не на инат да пробваш постоянно и да си рискуваш здравето. Случило ти се е препятствие, но само с твърдоглавие не става. Трябва ти основа - да си наясно какво точно се случва, дали не ти е нужна специална подготовка. Търпение и упоритост са полезни, и да не се отказваш, но ти си тази, която ще даде живот и трябва да подходиш по-практично. Остави го мъжа засега какво казал или направил. Ти искаш да си майка и това е отговорно - да се запазиш здрава ти е първата задача. Щом можеш да заченеш, си късметлийка, много жени не могат. Значи си казваш - супер, сега не се получи, но мога и искам, значи ще стане. Говориш с лекари, правиш изследвания, проверяваш и се съветваш как да подходиш, постилаш си на бъдещето дете както е необходимо и тогава ще опиташ пак. Много често не знаем спънките от съдбата урок ли са, шамар ли са или подарък.
"Аз какво съм виновен" като реакция след извънматочна бременност не доказва непременно, че човекът не е свестен. Според мен се чувства виновен и затова се оправдава по този неподходящ начин. Той е правил бебето, нали, но сега нещата се объркват и той реагира като малко дете, което нещо е сгафило.
Не че в тази ситуация точно той има нужда от най-голямото съчувствие, но той също е потърпевш, просто не знае как да реагира по подходящ начин. Изживява се като виновник, не като закрилник.
Не че в тази ситуация точно той има нужда от най-голямото съчувствие, но той също е потърпевш, просто не знае как да реагира по подходящ начин. Изживява се като виновник, не като закрилник.
Мъжете и жените са различни. Когато една жена се оплаква тя иска някой да я утеши. Когато един мъж чуе как жена се оплаква той разбира, че от него се иска решение, действие. В случая той няма какво да направи и го е казал. Най-вероятно даже има усещане, че го обвиняваш, все пак не знаем другата гледна точка.
Опиши му с думи какво очакваш - да те прегърне, да ти говори мили неща, да ти донесе нещо и така има шанс той да се почуства полезен и да се опита да ти помогне, с каквото е във властта му. Но не забрaвqй, че и него сигурно го боли и се старае да не ти го показва, за да не те товари.
Според мен той по някаква причина изпитва вина. Дали смята, че ако не беше направил бебето, това няма да се случи или дълбоко в себе си се страхува, че има проблем в него идея нямам, но “Аз какво съм виновен” ме кара да мисля това.
Ако имате повече от две загуби в кратък период положението е още по - кофти. И изисква прегледи и установяване на причина, а не безброй нови опити.
Съвсем възможно е мъжете да не осъзнават какво е усещането на една жена, когато е бременна и усещането за дете, преди да е родено, особено ако им е първо. Еми нормално е. Те деца не носят, а до първото дете усещането преди раждането му е друго. Ако очакваме да предполагат как се чувстваме в такива моменти, това няма как да стане.
Аз не зная каква точно подкрепа се изисква от този мъж, защото подкрепата я виждаме различно. Едни имат нужда от гуш, други от “Всичко ще е наред”, трети от “Тръгваме по лекари, за да разберем защо става така”, четвърти от “Ти си силна и знам, че ще се справиш”….
Когато имам нужда от подкрепа аз си я изисквам. Не очаквам мъжа ми да познава всички тайни на женската ми същност. То ако ги познаваше щях да имам притеснения.
Ако имате повече от две загуби в кратък период положението е още по - кофти. И изисква прегледи и установяване на причина, а не безброй нови опити.
Съвсем възможно е мъжете да не осъзнават какво е усещането на една жена, когато е бременна и усещането за дете, преди да е родено, особено ако им е първо. Еми нормално е. Те деца не носят, а до първото дете усещането преди раждането му е друго. Ако очакваме да предполагат как се чувстваме в такива моменти, това няма как да стане.
Аз не зная каква точно подкрепа се изисква от този мъж, защото подкрепата я виждаме различно. Едни имат нужда от гуш, други от “Всичко ще е наред”, трети от “Тръгваме по лекари, за да разберем защо става така”, четвърти от “Ти си силна и знам, че ще се справиш”….
Когато имам нужда от подкрепа аз си я изисквам. Не очаквам мъжа ми да познава всички тайни на женската ми същност. То ако ги познаваше щях да имам притеснения.
Подкрепата има различни измерения. Критериите са субективни, така трябва да бъде. Моите пациентки с репродуктивни проблеми системно идват сами и се чувстват сами в трудностите. Понякога носят изследвания на партньора. Ако се случи да са двойка, то задължително е с прехвърляне на проблема - аз така, ти онака. Ако жената не се чувства подкрепена от партньора при проблеми с репродукцията, то следва да се приеме за истина и да не се търси под вола теле. И с мъжа е така.
В България няма адекватна политика за работа с двойки, освен финансирането на незнамтиколко опита инвитро. Не работи!
В България няма адекватна политика за работа с двойки, освен финансирането на незнамтиколко опита инвитро. Не работи!