Случай 1. Дъщерята на площадката с две непознати деца, аз отивам при нея, едното пита коя е тая, другото отговаря: "баба и". Дъщеря ми скоро навършва 10 години, аз съм на 48, другите две момичета бяха около 7-8.
Не се изживявам в никакъв случай като още млада или като младееща, още по-малко - като атрактивна, но категорично имам претенции да си изглеждам точно на годините и не смятам нито че на 48 жените са старици, нито че е норма да имаш внуче вместо дете на 38, на колкото бях, когато се роди дъщеря ми.
Дали е уместно да обясня на това дете следващия път, че съм баба точно толкова, колкото неговата майка, да го има предвид, или в днешно време е толкова неприето да "възпитаваш" чужди деца, че това ще се сметне за недопустима намеса?
И във втория случай - уместно ли е да кажа на майката, за да го обясни тя?
Принципно размишлявам, детето не го познавам и почти не го запомних, родителите му още по-малко знам кои са. Да си знам какво да правя следващия път, че сега успях само да зяпна и после остана да се чудя какво трябваше да отговоря.
Случай 2, отпреди няколко месеца. Поръчала съм си масичка за компютър, като малко бюро. За мене си. Доставя ми я вкъщи куриер, видима възраст около 30-те, струва ми се, пълнолетен и брадат във всеки случай, и весело пита: "За внучето, а?". Глътнах си граматиката. Добре, ако не е за мен (например защото съм стара да ползвам компютър), защо да нямам дете, което се нуждае от компютър и маса за писане? На колко години трябва да изглеждам, че да не е възможно да имам дори деца в ученическа възраст?!
След усилен размисъл достигнах до предположение, че изображението на масичката върху кашона може да му се е сторило изображение на маса за хранене на малко дете, ама пак - световната история познава и жени на 48 с деца на година-две...
Ако не си бях глътнала езика от учудване, може би щях да го насмета доста грубо... обаче така като се сещам късно да реагирам, изглеждам по-възпитана, отколкото съм.
Вие какво правите в такива случаи? Да знам как да постъпя, когато се случи трети път.
Изключвам онези 60-70 процента от жените, които изглеждат по-млади от годините си и никога не им се е случвало, питам останалите лелки като мен.
Не се изживявам в никакъв случай като още млада или като младееща, още по-малко - като атрактивна, но категорично имам претенции да си изглеждам точно на годините и не смятам нито че на 48 жените са старици, нито че е норма да имаш внуче вместо дете на 38, на колкото бях, когато се роди дъщеря ми.
Дали е уместно да обясня на това дете следващия път, че съм баба точно толкова, колкото неговата майка, да го има предвид, или в днешно време е толкова неприето да "възпитаваш" чужди деца, че това ще се сметне за недопустима намеса?
И във втория случай - уместно ли е да кажа на майката, за да го обясни тя?Принципно размишлявам, детето не го познавам и почти не го запомних, родителите му още по-малко знам кои са. Да си знам какво да правя следващия път, че сега успях само да зяпна и после остана да се чудя какво трябваше да отговоря.
Случай 2, отпреди няколко месеца. Поръчала съм си масичка за компютър, като малко бюро. За мене си. Доставя ми я вкъщи куриер, видима възраст около 30-те, струва ми се, пълнолетен и брадат във всеки случай, и весело пита: "За внучето, а?". Глътнах си граматиката. Добре, ако не е за мен (например защото съм стара да ползвам компютър), защо да нямам дете, което се нуждае от компютър и маса за писане? На колко години трябва да изглеждам, че да не е възможно да имам дори деца в ученическа възраст?!
След усилен размисъл достигнах до предположение, че изображението на масичката върху кашона може да му се е сторило изображение на маса за хранене на малко дете, ама пак - световната история познава и жени на 48 с деца на година-две...
Ако не си бях глътнала езика от учудване, може би щях да го насмета доста грубо... обаче така като се сещам късно да реагирам, изглеждам по-възпитана, отколкото съм.
Вие какво правите в такива случаи? Да знам как да постъпя, когато се случи трети път.
Изключвам онези 60-70 процента от жените, които изглеждат по-млади от годините си и никога не им се е случвало, питам останалите лелки като мен.
