В момента чета ... 91

  • 43 043
  • 750
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 2 391
"Смола" от Ане Рил. Изключително зарибяваща, но и гадничка. Ще я прочета докрай, няма как.

# 406
  • Мнения: 791

Слушам тази книга и съм много впечатлена от Макфадън.

# 407
  • Мнения: 4 869
Прочетох Майки на Павол Ранков. Ерудиран, загадъчен и абсолютно професионално подготвен автор. Успял е да напише един безпощаден и трагичен, а в същото време пародиен и саркастичен роман за зверската действителност на тоталитарното минало.

Майки е като черен печат на онова, което е било. Ярък като червена звезда на челото. И също толкова срамен за четене и разбиране. Пълен със злини и с истини, в никакъв случай не е препоръчителен, защото е труден и за осмисляне, и за коментиране.

Ранков, за разлика от Морнщайнова, не съчувства на героите си. Направо си е коварен с тях.

# 408
  • Мнения: 99
Чета  "На ръба" от Луси Гоучър

# 409
  • Мнения: 2 187
Ранков е и с по-остро перо, позволява си всичко - и бич, след него хумор, политическа сатира и накрая - съжаление, но не толкова към човека, а по това, което му е отнето (пропуснатите ползи), докато в Алена Морнщайнова има едно майчинско отношение и мекота през цялото време.

# 410
  • Мнения: 2 391
Прочетох Майки на Павол Ранков. Ерудиран, загадъчен и абсолютно професионално подготвен автор. Успял е да напише един безпощаден и трагичен, а в същото време пародиен и саркастичен роман за зверската действителност на тоталитарното минало.

Майки е като черен печат на онова, което е било. Ярък като червена звезда на челото. И също толкова срамен за четене и разбиране. Пълен със злини и с истини, в никакъв случай не е препоръчителен, защото е труден и за осмисляне, и за коментиране.

Ранков, за разлика от Морнщайнова, не съчувства на героите си. Направо си е коварен с тях.
След този коментар няма и да го подхващам този Павел. Стига с този комунизъм.

# 411
  • Мнения: 4 869
Какво да го правиш… исторически роман. За мен беше полезно да разбера интересни факти за словашкото минало.

# 412
  • Русе
  • Мнения: 2 268
Аз пък съм приготвила "Жажда" на Захари Башлиев.
"Жажда" ми остана единствената непрочетена книга от Карабашлиев. И част от разказите му от "Не толкова кратка история на самолета" също. Май всичко друго съм изчела и то след първата прочетена "18% сиво".

# 413
  • Мнения: 13 013
"Жажда" на Захари Карабашлиев, всъщност е повест, която е  публикувана в малка на вид, около стотина страници(с илюстрациите), но всъщност голяма книжка.
История, разказана майсторски и пълна с красиви метафори.
За живота, за любовта, за смисъла. За жаждата за живот!
За хората, които плуват в кръг и са загубили брега.
Напълно си струва да и отделите един час, защото тя се чете горе-долу за толкова време.
А ефекта е подсилен от прекрасни черно бели илюстрации!

# 414
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 855
С 300 зора избутах Японският любовник на Рани Маника. Ако знаех, че е от онези книги за самопознание и познание на света и вселената и пр. бля-бля, изобщо нямаше да я започна! Не понасям такива четива. Заинтригува ме сюжетът по някакво описание някъде, сам по себе си наистина е интересен, историята дори е добре поднесена, но на фона на всички брътвежи, които я размиват, и образите остават схематични, и се губи всякакво удоволствие от прочита, и изобщо книгата се превръща в настолно четиво за отбрания кръг от читатели, които имат необходимостта от четенето на такъв текст. Не е моето определено и съжалявам за изгубеното време. Както каза някой- едно непопулярно мнение. Мисля, че книгата е харесвана тук.

В Сторител изслушах Затворник по рождение на Джефри Арчър. Много, много харесвам автора. Книгата е много интересна, но две неща направо издишаха и ми развалиха цялостното впечатление. Слагам в спойлер
Скрит текст:
през цялото време имах чувството, че двама човека градят образа на Дани. Абсолютно недостоверен образ- човек, борещ се за управител на сервиза на бащата на Бет, в същото време се оказва, че не може дори да чете... И множество други несъответсвия открих. В заключителната част, когато съдят Дани за приемане самоличността на Ник- делото изведнъж се превръща в друго дело, независимо, че съдията категорично забрани да се говори за старото дело.

Сега съм започнала Отприщен гроб на Галбрейт и Отровителят на Джонатан Мур.

# 415
  • Sofia
  • Мнения: 6 833
И на мен ми предстои "Отприщен гроб" Grinning:. "Мастиленото сърце" също много ми хареса, както всъщност всичко на авторката. Но в момента съм зациклила на "Богатство" - Е. Диас, която започнах да чета с голямо желание и интерес, но за сега не ме увлича, както очаквах или си представях друг вид повествование Confused.

# 416
  • София
  • Мнения: 4 111
Завърших "Преди кафето да изстине". Хубави и трогателни истории, но стилът на автора ми беше някак скучноват и суховат, и не успя да ме грабне.
След нея приключих " Бутикът на мечтите". Джорджо Мойс пише увлекателно за моя вкус и историята не е лоша, но и нищо изключително.
Приготвила съм си да започна " Убийците на цветната луна" и се чудя дали да гледам филма или е по- добре да го оставя за след това. Обикновено книгите ми харесват повече и не ми пречи на удоволствието от четенето това, че съм видяла историята вече.

# 417
  • Мнения: 7 430
Чета "Петмез".
Бавно и лепливо ми върви.

# 418
  • Мнения: 791

Третата ми среща с авторката, засега върви много увлекателно.

# 419
  • Мнения: 11 784
Ели, тази книга ми е отдавна в списъка, а и филма не съм гледала още, но от странични мнения сякаш оставам  с впечатления, че последния е по-интересен, по-динамичен. Може да опиташ все пак първо с книгата, аз поне така мисля, като стигна до нея някой ден.

Общи условия

Активация на акаунт