Къща на село - необходимост, мода или набутвация?

Аз съм съботно-неделна селянка, защото имаме още довършителни неща по къщата, но скоро ще се пренеса за постоянно.
За градините -имахме експериментална градина, малко домати, малко краставици, малко пипер, лукът за съжаление не стана. От детството си не бях яла по-вкусни зеленчуци. Вярно, имахме колкото за една салата вечер. После я зарязахме поради ред обстоятелства, но живот и здраве, пак ще я подновим
Засега имаме плодни дръвчета, декоративни храсти и мащерка
Работата на село не изисква кой знае какви усилия, ако не гониш "норма". На мен ми е по-добре да оплевя мащерка та (гадни плевели са се завъдили) ,да полея храстите и това да ми е занимание то за 20минути,вместо неусетно да си изхабя времето в БГ МАМА, където освен полезни, често чета и безцелни теми.
За културата -със сина ми често ходим на театралния фестивал във Варна, който запада все повече. Обичаме и мюзикъли в Летния театър. Не е непостижимо от селото да отидем и да се върнем, същото време за път биха изхабили любители на културата, които живеят например във Владидлаеово и дори в Младост. .
и още за културата, събитията
Тази година трети март съвпадна със Заговезни. Ако бях в града, щях да имам почивен ден, не по-различен от обикновен уикенд. Предполагам, в града зимно време(3 март) всеки го отразява по един и същ начин-късна закуска, дълго кафе, дрямка пред ТВ, някаква засукана вечеря. Ако не всеки, огромен процент от хората. Как мина този 3март и Заговезни - през деня почивка, приготовления на храна. Следобед отидохме със сина ми(мъжът ми отказа) в читалището, мислех, че само баби ще има. Но не, масово млади семейства, малки деца. Имаше невероятна фолклорна програма, модерен балет, както и детски конкурс за кукери. Беше изключително забавно и емоционално. След това всички тръгнаха за някъде, за ритуала "Пали кош" (прескачане на огньове за Заговезни) И ние искахме, но като не знаем къде. Синът ми по-отворен, заговори една млада жена с две деца и тя ни покани в колата. Стана ясно, че е от София, но са решили да живеят точно в това село и да се занимават с овощарство. Голямото и дете учи в Езикова гимназия, във Варна. Питах е го как пътува, оказа се че когато не го водят родителите и в часове, в които няма удобен автобус, се уговаря със съседи. Тук е така, всеки удлужва с транспорт при нужда.Ря ни заведе до събитието, пак песни, танци, огромен огън, в единия му край децата го прескачаха и се забавляваха. Аз такова нещо бях чела само в детството си, в "Патиланско царство".
как минава един обикновен уикенд-В събота обикновено правя по-засукани закуска(в друго време почти не закусваме) или ако ме мързи, направо обяд. После си лягам с книжка да си чета или си поспивам. В следобедните часове си правим дъъълги разходки с детето и кучето. Правя снимки, събирам цветя за украса и билки(имам снимки в темата за аранжиране на маса), според сезона си бера изоставени череши(имаше но не бяха вкусни тази година, нашите също), къпини, финап.Всеки път в различна посока. После се прибираме, полива цветята, с мъжа ми приготвяме вечеря, говорим си. Обикновено закусваме и обядваме на открито, но вечеряме в къщата. Виждате днес какви са температурите, в събота като отворихме два прозореца(на мъжете все им е топло), си взех тънък анцуг с дълъг ръкав. Климатик нямаме, не ни е нужен.
В неделя станахме рано и отидохме на плаж на устието на Камчия, на около 6км ни е. Ако бяхме в града, щеше да е цяло пътешествие и вероятно нямаше да се на каним.

С всичко това искам да кажа, че къщата е за този, който харесва природата, спокойствието, зеленина та. За мен е удоволствие да живея там, за друг може и да е наказание. Всеки си има предпочитания. Единство с оценъчния характер на заглавието не съм съгласна, едва ли не, който има къща се е "набутал". Да, ако става въпрос за пари, не е евтина инвестиция. Но за мен тази свобода, която ти дава къщата, е несравнима.

Аз никога не убеждавам и не агитирам никого да отива на село, дори напротив, избягвам да споделям кое е вилното място и къде е - 

За бога не идвайте на село ако се колебаете.
Такива злобни саркастични коментари като тези на Емма не ми се четат и слушат. По-добре да е по-тихо и по-слабо населено, отколкото да се напълни с такива хора. Супер ни е без нови пришълци. И не разбирам ако някой е против селския живот защо чете темата, но то аз толкова си разбирам, с моя "манталитет"... Като че ли някой ги принуждава да напуснат града.

Вярно ли мислите, че културен живот има само в София?
Дайте тогава дефиниция на културен живот!
Да ни е ясно поне  кои мероприятия да посещаваме, че да станем по-културни..
В малките населени места има живи читалища, там хората се събират да учат хора, да пеят, пресъздават обичаи. Точно на такива места съм се докоснала до хора, обявени от  ЮНЕСКО за "Живи човешки съкровища".
Ама какво ли разбират те от култура като не са в София

Аз не съм никак млада, но също не ми харесва описаното и не бих живяла на такова място.Затова нашият избор "на село" е много, много различем
Да, ползваме дърва, но само за уют, като решим да палим камината. Основно се отопляваме с подово отопление. Селски съд не съм разбрала, че има, градският ми е достатъчен (буквално, ежедневно) Кучето се разхожда свободно из двора, на съседите също. И не го чувам, но в града, във входа, в който живея, още от 6ч ме будят "градските" кучета.

Изобщо, темата е зададена провокативно, дайте да кажем, че "къща на село" е приумица, набутвация,това е замисълът. Той, Абуто ги умее тези неща,  да "бута фитили".
Ние точно защото не искаме всичко описано в отрицателен аспект, си подбирахме място, основно като на по-млади години обмисляхме много по-широк географски диапазон. Е, спряхме се там, където имаме всичко.
"къща на село" е едно много, много събирателно и полюсн о понятие. Толкова, колкото и "апартамент в София" (Варна, Пловдив, Каспичан) Ако някой каже, че ще си купува "апартамент в София" (или изброените), все едно, друг, който е бил в два, три квартала да каже" Ама как, набутвация е! Там хората са събрани отвсякъде, входовете миришат на мухъл и вкиснало, мъжете пушат по терасите, жените пържат кюфтета на терасата, люпят семки в градинката пред блока, кучетата лаят". Вярно ли е, им а ли такива квартали, блокове в София (и изброените) вярно е, има! Отнася ли се за всеки един квартал, блок-не се отнася. Е, същото е и за селата, търсиш си по вкус и мярка.

А ако трябва да изтъкна сериозно една, наистина актуална причина-факт неоспорим е, че днес има в пъти повече деца с алергии и астма, особено в големите градове. И точно затова много млади хора се обръщат към, селото, необходимост от чист въздух, пространство, здрава и чиста храна. Причини, разбира се, има много други и различни от тези, които авторът "заложи", да ни гледа сеира.

Аз бих се преместила, даже си бях харесала една къща с две или три спални, басейн и голяма портокалова градина, в подножието на планина и на няколко км. от морето. Нямаше как да я купя в онзи момент по ред причини, а беше под 100 000 евро...Иначе в радиус от 20-25 км има всичко, и работа и болници и кина и т.н. и реално може даже с колело да идеш до където си поискаш. Много е важна локацията на селото, то и за града се отнася същото де. В София не можех да си позволя да правя почти нищо, или поради липса на време, или поради това, че всичко е супер скъпо. Сега в малък град дет се вика съм като отвързана, всеки ден правя нещо интересно, та бих си купила в околните  села.

Абе, няма скъпи и желани села с парцели по няколко декара, освен ако не си много напред спарите и не купиш няколко средностатистически парцела да си направиш "имение".

Пак ни забърсаха. Явно и модераторите не харесват на село.

Стана ми интересно. Къде се отглеждат портокали в България? Или не е в България?

Не е в България, но пак тази дилема си съществува и тук сред хората.

Здравейте група чета всичко със интерес .
Още малко и ние ще си имаме къща и ще започне голямата лудница ..

Портокали и кивита съм виждала да се отглеждат в Петрич и околностите.

Vanq Ivanova здравейте! Може да прегледате темите за строителство, както и градинарските, там се водят далеч по-приятни и полезни разговори.

Почти всеки, който се е преместил от града в къща на село споделя правилността на избора си.
Интересно ми е обаче има ли такива, които са го направили и в последствие са решили, че не е "тяхното", не си залужава усилията и средствата, или просто се е оказало някаква неуспешна авантюра.

Не намирам тема по въпроса има но е доста стара .. Предстои ни купуване на къща на достъпна цена но собственика е починал .. Та малко ме е шубе

Абуто, не мога да си представя да се хвърля е така, да мина през цялата хамалогия, за да разбера, че не е моето. Не вярвам да има такива, или трябва да са някакви мега мечтатели, чудещи се какво да правят.

Такъв житейски ход се прави, като си сигурен на 100% какво и защо искаш с ясен план.