- Публикувана: 14 окт. 2024, 10:46 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2024, 11:56 ч.
💗Януарчета 2025 💙💛Тема 3🧡
Въпреки неспането с ръка на сърцето казвам, че майчинството ми е най-хубавия период в живота! Всъщност не... Раждането е❤️
Не се плашете сега, после става.... 🤣🤣🤣🤣
Предстои най-хубавия период в живота, дори и без помощ(аз съм нямала) вие ще се справите! За майките които за пръв път ще раждат вълната от емоции която предстои е най-зареждащата! Мислете хубави неща❤️ защото те сааа хубави❤️
Не се плашете сега, после става.... 🤣🤣🤣🤣
Предстои най-хубавия период в живота, дори и без помощ(аз съм нямала) вие ще се справите! За майките които за пръв път ще раждат вълната от емоции която предстои е най-зареждащата! Мислете хубави неща❤️ защото те сааа хубави❤️
Да и аз това си мисля. Наистина най-големият страх ми е да не вляза в депресия, не знам как съм си го предизвикала (всъщност знам, от четене в Интернет), но гледам да разсейвам тези мисли. Още повече, че нашето човече е толкова чакано и искано г години и е плод на голяма любов, баща му е прекрасен. Много е важно да мислим позитивно и да помним за хубавите примери, които сме прочели/чули.
Иначе за справяне, сигурна съм, че няма майка,.особено в тази тема, която няма да се справи. Другото, което е най-важното - ние с бебчо сме екип, както ние се учим с него и ни е трудно, така и на него. Работим и опознаване тази новост заедно и си помагаме.
Ще се справим, момичета и ще бъдем много щастливи
Предстои ни огромна промяна, особено на майките с първо дете и такива.страхове от неизвестното са напълно нормални. Даже означават, че сме прекалено загрижени и още отсега обичаме бебетата си
Благодаря на Теди за хубавия коментар и споделен опит, ще се радвам и други майки,.които вече имат едно детенце да споделят хубави емоции и да ни влеят позитивизъм
Иначе за справяне, сигурна съм, че няма майка,.особено в тази тема, която няма да се справи. Другото, което е най-важното - ние с бебчо сме екип, както ние се учим с него и ни е трудно, така и на него. Работим и опознаване тази новост заедно и си помагаме.
Ще се справим, момичета и ще бъдем много щастливи
Предстои ни огромна промяна, особено на майките с първо дете и такива.страхове от неизвестното са напълно нормални. Даже означават, че сме прекалено загрижени и още отсега обичаме бебетата си
Благодаря на Теди за хубавия коментар и споделен опит, ще се радвам и други майки,.които вече имат едно детенце да споделят хубави емоции и да ни влеят позитивизъм
Аз нямам, но бях тръгнала в това приключение с доста мрачни мисли - дали ще се справим, сега ли е момента. Аз съм малко кариеристка и ми беше трудно да се справя с това, че всичко ще се преобърне и няма да е толкова подредено в живота ми(колкото и смешно да звучи). Малко по-малко някакси мъжа ми и майка ми доста ми помогнаха с разговори и споделяне на емоции да се успокоя. Да не говоря , че изпитвам ужас от лекари и това с изследванията ме стресираше много. Сега гледам само напред, вече дори не го усещам тежко. Искам да минава и да сме заедно вече. Заложих си вътрешно, че време за депресия няма да имам и тотално не мисля за това. Планирам от сега почивки, пътувания, смях 😂 Нямам търпение да дойде вече малкия и да будим баща му нощем 💙 сигурно ще сме мортал комбат ама who cares 💙
Въобще не ми минават такива мисли ще изпадна ли в депресия, как ще се справяме и така нататък. Бебето е дълго чакано, след 4 инсеминации и 3 опита инвитро не бих помислила ще изпадна ли в депресия. Борили сме се над 4 години да имаме това бебче. Хиляди инжекции, пари и доктори. Тежка бременност и на легло от 4 месец. През толкова неща преминах, за да го имам. Въобще не ми минават такива мисли. Това е смисъла на живота. Като имаш дете не означава, че спираш да живееш както повечето хора си мислят. Живота е такъв какъвто си го направиш. Радвайте се на живота и не се затормозявайте с такива мисли, защото има не леки съдби. Пътя ме срещна с момичета молещи се за бебче, с по над 7 инвитро опита..
Моите деца също са чакани и желани. Това ми е петата бременност, с живот и здраве второ дете. Предишните четири бяха една успешна и три неуспешни с различна последователност, та знам какво е да чакаш и да се надяваш и да се чудиш и страхуваш. Но, това не попречи да изпадна в депресия няколко месеца след раждането на първото си дете. Не всичко е свързано с осъзнатост и бойна готовност, доста често става дума за хормони и странични обстоятелства, които не можем съвсем да контролираме. И сега се страхувам какво ще се случи след като се роди, след като вече имаме едно дете, как ще се справим да разделим време и внимание, едновременно с това поработвам, уча за преквалификация, животът е изпълнен с много. Това, в което съм убедена е, че като второ дете ще го гледам много по-леко, защото знам че минава за миг и от новородено до учене на буквички и цифрички мина твърде бързо. Децата са дар, но ние сме тяхната движеща сила, така че е редно да се грижим и за себе си.🎀❤
След родината депресия е вследствие на хормонални промени, над които ние нямаме никакво влияние. Има жени, които развиват и психоза пак от хормоните. Мен от такъв тип състояния ме е страх, ясно е, че за другото е човек както си го направи и се настрои, но ако нещо се "счупи" вследствие на хормоните, без да мога да повлияя по никакъв начин.
Това ми е единственият страх, за всичко останало знам, че ще се справим, защото щом зависи от мен, ще го направя.
Успокоявам се с мисълта, че истинските депресии/психози са най-често наследствени или е имало и преди бременността подобни епизоди, просто бременността и раждането - хормоните засилват нещата. А също така и обикновено признаците на следродилна депресия/психоза ги има още по време на бременността.
При мен не важи никое от горните - нито наследствено, нито съм изпадала в депресия, бременността ми е спокойна и щастлива, въпреки че не е много лека, защото от началото съм с контракции и си чакам бебчо сме нетърпение и любов Но пусти страхове, както казва баба ми
Сигурна съм,.обаче че са само страхове и всичко ще е наред и най-хубавите и щастливи моменти в живота ми и този на семейството ми тепърва идват
Това ми е единственият страх, за всичко останало знам, че ще се справим, защото щом зависи от мен, ще го направя.
Успокоявам се с мисълта, че истинските депресии/психози са най-често наследствени или е имало и преди бременността подобни епизоди, просто бременността и раждането - хормоните засилват нещата. А също така и обикновено признаците на следродилна депресия/психоза ги има още по време на бременността.
При мен не важи никое от горните - нито наследствено, нито съм изпадала в депресия, бременността ми е спокойна и щастлива, въпреки че не е много лека, защото от началото съм с контракции и си чакам бебчо сме нетърпение и любов
Но пусти страхове, както казва баба ми Сигурна съм,.обаче че са само страхове и всичко ще е наред и най-хубавите и щастливи моменти в живота ми и този на семейството ми тепърва идват
След родината депресия е вследствие на хормонални промени, над които ние нямаме никакво влияние. Има жени, които развиват и психоза пак от хормоните. Мен от такъв тип състояния ме е страх, ясно е, че за другото е човек както си го направи и се настрои, но ако нещо се "счупи" вследствие на хормоните, без да мога да повлияя по никакъв начин.
Това ми е единственият страх, за всичко останало знам, че ще се справим, защото щом зависи от мен, ще го направя.
Успокоявам се с мисълта, че истинските депресии/психози са най-често наследствени или е имало и преди бременността подобни епизоди, просто бременността и раждането - хормоните засилват нещата. А също така и обикновено признаците на следродилна депресия/психоза ги има още по време на бременността.
При мен не важи никое от горните - нито наследствено, нито съм изпадала в депресия, бременността ми е спокойна и щастлива, въпреки че не е много лека, защото от началото съм с контракции и си чакам бебчо сме нетърпение и любов Но пусти страхове, както казва баба ми
Сигурна съм,.обаче че са само страхове и всичко ще е наред и най-хубавите и щастливи моменти в живота ми и този на семейството ми тепърва идват
Това ми е единственият страх, за всичко останало знам, че ще се справим, защото щом зависи от мен, ще го направя.
Успокоявам се с мисълта, че истинските депресии/психози са най-често наследствени или е имало и преди бременността подобни епизоди, просто бременността и раждането - хормоните засилват нещата. А също така и обикновено признаците на следродилна депресия/психоза ги има още по време на бременността.
При мен не важи никое от горните - нито наследствено, нито съм изпадала в депресия, бременността ми е спокойна и щастлива, въпреки че не е много лека, защото от началото съм с контракции и си чакам бебчо сме нетърпение и любов
Но пусти страхове, както казва баба ми Сигурна съм,.обаче че са само страхове и всичко ще е наред и най-хубавите и щастливи моменти в живота ми и този на семейството ми тепърва идват
На мен много хора ми се чудят кък съм успяла да се съхраня. 4 месеца на легло буквално не си ти, зависим си от някой друг. Повечето хора изпадат в депресия и от това състояние. Не съм стъпвала навън освен за прегледите, хубавото е, че жените сме силни същества. Не мога да кажа, че не ми е било тежко, но успях да се съхраня по някакъв начин. Не е лесно активен човек да го сложиш на легло за толкова дълго време, но си повтарях, че е заради бебчо и не съжалявам за това време. Така ми било писано
Всичко ще мине и само ще си спомняме как сме устискали през цялото това време тези тежки моменти. След това само ще се радваме на здрави и щастливи бебета и ще сме горди майки на децата си. Ние сме най-силните създания на планетата щом издържаме на такива тежки условия през бременността и след нея!
Всичко ще мине и само ще си спомняме как сме устискали през цялото това време тези тежки моменти. След това само ще се радваме на здрави и щастливи бебета и ще сме горди майки на децата си. Ние сме най-силните създания на планетата щом издържаме на такива тежки условия през бременността и след нея!
Дай боже да гушнем накрая пухкави бебенца. Малко остана
Тъкмо щях да ви питам как сте? Аз утре съм на втори тонове (36 седмица точно). Все още не съм събрала багажа. Мислете позитивно и всичко ще е наред! На последните изследвания ми излезе нисък белтък и ниско желязо - 106 и съм с една шепа лекарства 🤣
Аз съм 31 седмица. Всичко сме купили и другата седмица почваме сглабяне и подреждане. Как вървят тоновете?
Аз съм края на 34та седмица и съм изпаднала в едно състояние на непукизъм 😂😂😂 на 10ти започвам тонове. Вчера ми излезе микробиологията чиста. Тия дни ще пусна и кръвни май последно да му нося. Общо взето стискам до 15ти декември да когато вече ще съм в 9тия и после психически съм готова да излиза и да се свършва.
Тоновете бяха добре предната седмица. Върнаха ме след първия запис, че нещо не бяха излезли добре, буквално права черта... А трябва да са между 120 и 160, тип кардиограма, да си личи, че е имало движение, сетивност при бебето, дори и като се размърда натисках бутон. Чакам да видя кога ще ме проверят за разкритие. Кой ли път ще е след тоновете ...
Аз съм 33+ 4 и някак се насявам да устискам до 36 седмица. А и не съм им изпрала и изгладила още. На моменти ми се струва нереално, че след 20-Тина дни ще си имам две малки човечета вкъщи.
Казаха ли ти колко тежат двете бебета и колко см ти е обиколката на корема сега ?