Как обичат мъжете?

Ха-ха, "читави" означава "съгласни с моето мнение", а всички останали са нечитави.
При все това от всички "нечитави" мъже не видях един да си позволи да нарича пишещите жени с епитети като комплексарки, сметкаджийки (макар те самите постоянно да говорят за пари и сметки), злобни, или нещо подобно на тези думички, които получихме мъжете тук.
Хубаво е човек като спори да адресира аргумента, а не персоната на отсрещния спорещ.

Ем много е различно. Майка си обичам по-скоро от благодарност, уважение и дълг като човека, който ми е дал живот - макар като всяка възрастна жена понякога да става досадна на по-младите. В такива моменти гледам да не й отговарям и да не я дразня, а да й правя разни дребни жестове, за да й доставя удоволствие. Също и да се грижа за нея и да й помагам, ама опредлено не й звъня всеки ден, или да й се изповядвам или жалвам, както някои мъже ползват майките си за душеприказчик.
Дъщеря си обичам по съвсем друг начин. Гледам да я подкрепям, да я уча на каквото мога, да й давам съвети (тя го нарича "четене на лекции", радвам й се на успехите, забавно ми е да я наблюдавам и да съм край нея, тя е весело, младо, жизнерадостно и красиво същество.
Жена си обичам по спокоен начин като партньор в живота, ежедневието ни е по-лесно един с друг, минали сме през какво ли не заедно. Но не мога да кажа, че съм лудо влюбен, че без нея не мога, че бързам след работа да се прибера в къщи да я видя - такива работи са присъщи по-скоро на тийнейджърите. Възрастен мъж би ми изглеждал вдетинен или направо като глупак, ако я докара дотам по някоя жена. Ма може пък това да го прави щастлив, така че защо не. Аз така не съм се чувствал от 20 години и нагоре, и когато съм се чувствал не е траело дълго и обикновено не ми е отвръщано със същото, както отбеляза и друг мъж по-горе. Мен пък навремето си разни жени като са ме гонили и полудели по мене, аз съм гледал да избягам от тях. Нормално е така да става.

За да ти кажа, трябва да съм бил в такава връзка.
По-добре питай тия жени, дето ги маганят за "здрасти", но стоят с години при принца.

chris78 , ти не беше ли адвокат на ранния за жената брак? Тя твойта от млада жива се е погребала, ужас. Заради това винаги ще съм "за" късния брак за жената, тази монотонност и търсене удобството са поносими само за по-зряла жена, поне да не я е яд. Ако на 20 се бях омъжила и на 30 ми го сервира това мъжът ми, много щеше да се изненада.

Защо да е глупак, човек, който е влюбен на 40+ , не разбирам. Ако не бързаш да се прибереш в дома, който споделяш с някой, за какво ти е този дом.

Е чакай сега, ние сме над 15 години женени - като сме били млади е било по-друго.
Човек се променя с годините и бурните страсти се поуталожват.

Ми защото колкото познавам такива ми изглеждат като глупаво отстрани, вдетинени такива, не им отива. Нещо, което приляга на младеж с буйна кръв, не винаги приляга на зрял мъж. Ама това си е мое мнение.

То това е идеята, да си намериш човек, с който да не се поуталожват чак толкова. Той да те търси, ти да го търсиш, иначе за какво? Аз със съквартиранти достатъчно съм живяла навремето, за какво ми е и на по-късна възраст.

chris78, еми поне напиши, че обичаш жена си и ти е най-близкият човек, обичаш да сте заедно, обичаш живота, който сте построили, без вече да си лудо влюбен, нещо такова. Ти кво си писал -- по-лесно ми е с нея...

Кой пък е нарекъл мъж тука "злобен"
Пак измислици ангро

Е те и на интервю за работа те питат "къде се виждаш след 5 години" и ти кажеш нещо, пък в действителност какво ще стане господ знае.
Как разбираш какво ще е след 15-20 години - почваш с добри намерения, пък каквото стане. Пък и да не е станало нещо лошо? За мен си е добро, живеем си в разбирателство и сме останали заедно толкова години - повечето не остават.

Не всеки може да живее без емоции, тръпка и т.н. и да ти казват в очите ми аз и без тебе мога, ама айде за какво да си разваляме рахата. То е ясно, че всеки може без всеки, органите ще продължат да функционират и поддържат тялото, ама за много не е това идеята. То затова се казва, че щастието и любовта са за смелите.

за мен, не е голямо постижение да останеш с някой, да броиш годините заедно като някакъв рекорд и да се сравняваш с разведените, понеже ти е удобно и по-лесно, без да изпитваш капка радост, че се прибираш при този човек вечер и никакви емоции..

Да, chris78, с един заряд и емоции почваме, друго се получава с годините ежедневие, монотонност, рутина, битови проблеми и тн. Все пак, важното е, че се разбирате. Доста хора в брака стигат до непоносимост към партньора, ежедневието с друг не е лесна работа. Но все пак това пак не отговаря на въпроса как обичат мъжете )) Стигаме до фундаменталния въпрос, задаван в кралския двор във Франция -- възможна ли е любовта в брака? )


Хипопотам, ще се изненадаш, ама май много  мъже са така. Аз и от мъжа ми имам същите наблюдения. Влюбен до време, мине ли влюбването -- както съм писала, идва диванно-рахатната фаза. Само скандалче го вади от зоната му на комфорт, но пак не задълго. 

Всъщност, предвид споменатия ми опит с нахални, лепкави женени мъже (не моя), не мога да си обясня как тези заспали, потънали в забвение вкъщи същества изведнъж стават нахъсани ловци при наличието на свободен дивеч.

Има един лаф, не го помня точно, но се говори за куче, кучка и опашка.

Точно когато бяхме изпаднали в "голямата дупка", БМ ми излизаше с тези доводи - ама виж сега колко години сме заедно, виж ги другите как се развеждат, а ние сме си заедно.
Заедно? Че ме броеше за някакво ходещо шкафче? Мерси за такъв бракуван брак.
Най-накрая установих, че цялата му концепция за любовта е била тотално сбъркана.
А аз обичам любовта и искам да я има в живота ми. Затова ще я търся.