Как обичат мъжете?

Сега ще споделя един анализ на мисленето на част от жените. Подчертавам, че не става дума за всяка жена, а само за определени, които си имат представителство в този форум и благодарение на него като един любознателен човек се заех да ги разучавам! Та в модерните времена стана направо задължително жената да е силна, независима, да се бори с мъжа в почти всяко отношение, да се издържа сама и т.н. Това вероятно работи добре за част от жените, но има и други, при които нещата се объркаха. Те са настроени според предишната система /я заради семейни модели, я заради лични качества/, но когато им казват /предимно други жени/, че жената трябва да е "силна, независима и т.н.", те се съгласяват на думи, защото не искат да бъдат аутсайдерки или да стават повод за критика или одумване. След това обаче продължават да действат според заложения им модел, което води до искане на пари от мъжете и въобще мъжете да плащат и лично техните разходи. Няма как да избягаш от себе си, все пак!

Тук се явява първото противоречие: "имам достатъчно пари, за да го платя сама, ама трябва ти да го платиш". След това се обръщаме към мъжете - те като закрилници действат по лесна схема, която не е променяна от доста време. Правиш нещо добро за жената, защото тя не може да направи нужното - тя решава даден проблем, а ти се чувстваш полезен. Тази схема също се обърка, защото те вече чуват "нямам проблем, ама искам да решиш проблема, който аз нямам, иначе си такъв или онакъв". И нашите хора си казват "щом няма проблем, аз нямам какво да направя за нея. Какви са тия шамански заклинания". При така отпадналото чувство за полезност обикновено действие не се предприема.

Сега да се върнем на жените! Те усещат противоречието - "не са ми нужни пари, ама въпреки това очаквам ти да харчиш заради мен". И тъй като има риск да бъдат нахулени от други дами, защото не са достатъчно силни и независими, тук идва удобното оправдание. Парите, които мъжът трябва да похарчи, са "жест, етикет, свързани с мъжката му същност, индикатор за харесване и така нататък". По този начин получават своето, но без да изглеждат слаби и зависими /излизат от положението, казано на жаргон/. Но пък и се получава това постоянно измисляне на нови термини, които да опишат случващото се, за да не бъде "отстъпление от позицията на силна и независима модерна жена, която може и сама да се издържа". Така се стига и до куриози като "сега трябва да се докаже като провайдър за събитие, което е след толкова много време, че може тогава да е безработен и доказването му сега да е напълно безсмислено от гледна точка на бъдещите събития". Почитателките на тази система дори несъзнателно /вероятно като част от тази своя вътрешна борба/ се изпускат и използват изрази като "За какво ми е мъж, ако няма да..." - израз, който буквално индикира нужда, т.е. мъжът е нужен с някаква цел, съответно жената има нужда, която не може да задоволи сама и мъжът трябва да я поеме. 

Скъпи дами, не се срамувайте от себе си и от същността си! Ако ви влече към това да очаквате мъжа да ви закриля финансово, кажете си го директно! Иначе се стига до безсмислени нерви и губене на време. А мъжете все още закрилят и помагат на нуждаещите се, но докато доброволно се отписвате от списъка им, няма как да помогнат и на вас. Бъдете себе си - ще има кой да ви оцени!