и моят отговор липсва 
- Публикувана: 10 фев. 2005, 17:49 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2005, 19:26 ч.
Анкета: До кога ще работите/ работихте?
В началото на седми месец си взех полагаемия ми се платен отпуск - имах да ползвам 60 работни дена.
Сега си стоя вкъщи, но пак работя, защото взимам преводи.
Несравнимо по - добре е-на работа последните дни ходех като Дългия Джон Силвър-получавах схващания, влачех си десния крак и не можех да се движа, кръста ме болеше и ме завъртяха колената, обичайна гледка беше да ме видиш по средата на пътя, подпряна да си подсвирквам, че много и харесва
когато се приберях вкъщи, ми идеше да вия от болки и лежах поне два часа, за да мога да стана.
Незнам каква е работата ти-моята включваше търчане по три етажа и, честно казано, не издържах.
Сега не ми е скучно, защото имам алтернатива, даже ми е доста натоварено, но спокойно от към физически зорове.
Не отговорих на анкетата.
Сега си стоя вкъщи, но пак работя, защото взимам преводи.
Несравнимо по - добре е-на работа последните дни ходех като Дългия Джон Силвър-получавах схващания, влачех си десния крак и не можех да се движа, кръста ме болеше и ме завъртяха колената, обичайна гледка беше да ме видиш по средата на пътя, подпряна да си подсвирквам, че много и харесва
когато се приберях вкъщи, ми идеше да вия от болки и лежах поне два часа, за да мога да стана.
Незнам каква е работата ти-моята включваше търчане по три етажа и, честно казано, не издържах.
Сега не ми е скучно, защото имам алтернатива, даже ми е доста натоварено, но спокойно от към физически зорове.
Не отговорих на анкетата.
Аз спрях да работя когато ми започна отпуска по майчинство защото имах изпити и трябваше така или инъче да пътувам до Варна а аз раждах не в градъ където работя така че си събрах багажа отидох във Варна взех си изпитите и се прибрах 20 дена преди термина и реших че ще си почена малко ще ми пошета мама но бебо не мислеше така родисе 10 дена преди термина и аз неможах да осетя какво е бременност. Бях се наканила да чета книги за бебета и други такива но .......
Така че според мен не е зле да си оставиш няколко дни преди да родиш за почивка ако можеш да ходиш на работа само сутрин или само следобед а през другото време да се занимаваш с подготовка за бебо ще е чудесно.
Така че според мен не е зле да си оставиш няколко дни преди да родиш за почивка ако можеш да ходиш на работа само сутрин или само следобед а през другото време да се занимаваш с подготовка за бебо ще е чудесно.
Аз ще работя до началото на болничния 45 дена преди раждането, което всъщност е до 15 Февруари. Добре се чувствам, когато съм на работа - не искам да се лиша от разнообразието, веселите моменти с колегите и възможността всеки ден да научавам нещо ново и да се развивам. Сега в студа и снега гледам да внимавам повече, но ми е много приятно, че така имам възможност за повече движение и срещи с хора. Но за този въпрос всичко зависи от това как протича бременността - аз си вземах болнични, когато беше нужно - в първите месеци имах болки и си стоях 10 дена в къщи, после бях настинала и имах ужасна хрема. За капак ми откриха антитела (аз съм с А- кръвна група), че ходих два пъти в София за изследвания, но там резултатите бяха съвършенно различни 
В началото на март е последното ми контролно изследване и се надявам всичко да е наред.
В началото на март е последното ми контролно изследване и се надявам всичко да е наред.
Ами работата ми е натоварена, повече психически, от колкото физически, но ще работя само до 16.00, което в сравнение с редовното 19.00-20.00 ми се вижда направо глезотия : ))
Не съм имала много лека бременност, общо ми се събират 10 седмици до тук да съм с бронхит, общо повече от 8 дни не съм отсъствала от работа.
Там си се чувствам по-добре защото се мобилизирам и ми е забавно.
В началото на бременноста имах кръвно от 60/90 (мерила съм и по 50/80 : ))) и направо не можех да се вдигна сутрин от леглото, но като поговоря по телефона с някой клиент дето не знае какво иска и то вземе, че се нормализира : )))
А веднъж в къщи (беше неделя) след като лежах цял ден да си почивам - щото пак бях с ниско кръвно и нямаше кой да ми го вдигне : )) излязох на балкона с идеята, че от хладния въздух ще ми стане по-добре.... и се събудих висяща на перилата.
Не съм имала много лека бременност, общо ми се събират 10 седмици до тук да съм с бронхит, общо повече от 8 дни не съм отсъствала от работа.
Там си се чувствам по-добре защото се мобилизирам и ми е забавно.
В началото на бременноста имах кръвно от 60/90 (мерила съм и по 50/80 : ))) и направо не можех да се вдигна сутрин от леглото, но като поговоря по телефона с някой клиент дето не знае какво иска и то вземе, че се нормализира : )))
А веднъж в къщи (беше неделя) след като лежах цял ден да си почивам - щото пак бях с ниско кръвно и нямаше кой да ми го вдигне : )) излязох на балкона с идеята, че от хладния въздух ще ми стане по-добре.... и се събудих висяща на перилата.
Работих си до последно. В петък бях на работа, в понеделник ме приеха за секцио/един ден преди термина/. За мен лично така минава по-бързо времето и не се сещаш много, много къде те боли, сърби и т.н.
Btw.не успях да се разболея нито веднъж през цялата бременност, въпреки ежедневните контакти с много хора. А сега за един месец в къщи се разболях два пъти. Каката и таткото ми носят вируси.
Ти ще си прецениш най-добре според това как се чувстваш.
Btw.не успях да се разболея нито веднъж през цялата бременност, въпреки ежедневните контакти с много хора. А сега за един месец в къщи се разболях два пъти. Каката и таткото ми носят вируси.
Ти ще си прецениш най-добре според това как се чувстваш.
Анкетата е зададена абсолютно некоректно. 
Между началото и края на бременността са 9 месеца, а и не всички, които решават да не ходят на работа, ползват болнични. Виждам, че цели да отговори на конкретния ти случай, но това е частен случай, неподходящ за анкета.
Моят отговор, както предполагам и на повечето мами, не фигурира.
Между началото и края на бременността са 9 месеца, а и не всички, които решават да не ходят на работа, ползват болнични. Виждам, че цели да отговори на конкретния ти случай, но това е частен случай, неподходящ за анкета.Моят отговор, както предполагам и на повечето мами, не фигурира.
Работих до последния ден и вечерта отидох да си родия близнаците(в 9-тия месец).Опитах да остана в къщи,но ме налегнаха едни тежки мисли...,така че се върнах на работа.
Според мен трябва да отчетете няколко неща:
-каква бременност карате-лека,рискова...?
-имате ли други деца?
-ще имате ли помощ когато родите - от съпруга,баби,гледачки?
Колкото до гриповете-не вярвам да сте изолирана в къщи-все излизате на вън, срещате се с хора,а дори и така да е съпруга Ви се среща с хора, мойка Ви- също.Тогава кой гарантира че някой няма да ви донесе виус.Гаранции няма
Според мен трябва да отчетете няколко неща:
-каква бременност карате-лека,рискова...?
-имате ли други деца?
-ще имате ли помощ когато родите - от съпруга,баби,гледачки?
Колкото до гриповете-не вярвам да сте изолирана в къщи-все излизате на вън, срещате се с хора,а дори и така да е съпруга Ви се среща с хора, мойка Ви- също.Тогава кой гарантира че някой няма да ви донесе виус.Гаранции няма
Смятам да работя до последно.
1. Работата и позицията ми е много отговорна. ако знам, че съм си вкъщи, а някой някъде работи в офиса, полудявам. Аз съм дясната ръка на шефа, понякога си мисля, че съм и някой крак, а всички останали процедират наистина безотговорно и злоупотребяват с благоразположението му (той е чужденец, говори езика, но не взема важно решение без мен) - в "спешни" ситуации му пробутват нещо и хайде, той е съгласен да се направи нещо. После аз оправям нещата.
2. Работата ми е интересна. Всеки ден нещо ново, чувствам се полезна и много удоблетворена от всеки приключен проект.
3. Вкъщи ми е трудно сама. Като съм вкъщи или лежа или гледам ТВ. Още си нямам монитор (шефа току-що ми каза, че ще ми вземе
) и не стоя седнала въобще. А вие сигурно знаете как се обръщам в леглото и как ставам - мъка-мъка!
4. Колегите ми въпреки всичко са много мили и наистина сме страхотен екип. Близки сме си - те чакат първото бебе в офиса с нетърпение, не по-малко от моето!
5. Когато се движа и съм сред хора, се чувствам специална и здрава. Когато съм вкъщи се чувствам тежка и отблъскваща!
Само дето все по-трудно ставам сутрин. Бебето става по-подвижно и си мисли, че трябва точно аз да спя заради него (нея!!!)
Поздрави,
1. Работата и позицията ми е много отговорна. ако знам, че съм си вкъщи, а някой някъде работи в офиса, полудявам. Аз съм дясната ръка на шефа, понякога си мисля, че съм и някой крак, а всички останали процедират наистина безотговорно и злоупотребяват с благоразположението му (той е чужденец, говори езика, но не взема важно решение без мен) - в "спешни" ситуации му пробутват нещо и хайде, той е съгласен да се направи нещо. После аз оправям нещата.
2. Работата ми е интересна. Всеки ден нещо ново, чувствам се полезна и много удоблетворена от всеки приключен проект.
3. Вкъщи ми е трудно сама. Като съм вкъщи или лежа или гледам ТВ. Още си нямам монитор (шефа току-що ми каза, че ще ми вземе
) и не стоя седнала въобще. А вие сигурно знаете как се обръщам в леглото и как ставам - мъка-мъка!4. Колегите ми въпреки всичко са много мили и наистина сме страхотен екип. Близки сме си - те чакат първото бебе в офиса с нетърпение, не по-малко от моето!
5. Когато се движа и съм сред хора, се чувствам специална и здрава. Когато съм вкъщи се чувствам тежка и отблъскваща!
Само дето все по-трудно ставам сутрин. Бебето става по-подвижно и си мисли, че трябва точно аз да спя заради него (нея!!!)
Поздрави,