- Публикувана: 1 дек. 2024, 19:02 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2025, 22:07 ч.
🤰Февруарчета 2025 г. -Темa 4
Здравейте момичета, днес бях на преглед, 30+3, бебчо го измериха 1600 гр. Казаха, че върви леко напред. Качила съм 2 кг за последния месец , общо 10 дотук. Утре ще пусна кръвните изследвания и ще запазя час за очен лекар. С първата бременност също посетих очен и всичко беше наред с очните дъна и родих нормално. Надявам се и сега да е така. Ще следя хемоглобина ми дали е добре и ще видим как да си подобря диетата. Слава Богу, бебчо е с главата надолу. Напоследък ми става тежко от малко количество храна и усещам, че съм намалила порциите доста. Но ми се яде много сладко. Ще видя и захарта как ми е. Този път не правихме обременяване , та не знам дали всичко е наред. Нямам стягания често, продължавам си с магнерот 3*2. Имам доста задух и пия капки Бах, трябва да намаля темпото, за да не се нервирам за глупости толкова.
Момичета, имам малко по-различен въпрос.
Смятате ли да перете столчето за кола и тапицерията на коша за новородено на количката? Понеже аз смятам да ги пера, обаче ми казват, че било излишно тъй като били нови. Все пак това, че са нови, не значи че не трябва да се изперат. 😀
Смятате ли да перете столчето за кола и тапицерията на коша за новородено на количката? Понеже аз смятам да ги пера, обаче ми казват, че било излишно тъй като били нови. Все пак това, че са нови, не значи че не трябва да се изперат. 😀
Страх ме е да не стане малко като с новите рокли/костюми за бал/сватба. Като ги дадеш на химическо и ги "оправят". За сватбата ми не исках да давам нещата на химическо, мъжът ми настоя, от дадени 10 рокли/костюми на различни химически - 6 неща бяха повредени. И това от различни места.
Точно днес сортирах всички дрешки/ покупки и какво остава и от първи януари започвам прането 
(установих, че не съм купила нито един чифт чорапи, не знам защо)
От количката ще изпера поне калъфа на матрака на зимния кош, от столчето за кола - всичко. Особено предвид дерматита на баткото, не мисля да рискувам с нещо непрано, което да се допира до бебето, а столчето за кола е буквално първото нещо.
Но аз и своите нови дрехи пера преди да ги нося, така че не знам дали съм критерий
(установих, че не съм купила нито един чифт чорапи, не знам защо) От количката ще изпера поне калъфа на матрака на зимния кош, от столчето за кола - всичко. Особено предвид дерматита на баткото, не мисля да рискувам с нещо непрано, което да се допира до бебето, а столчето за кола е буквално първото нещо.
Но аз и своите нови дрехи пера преди да ги нося, така че не знам дали съм критерий
И аз днес прах, суших в сушилня и гладих от 0-3 месеца, и одеалата. Ах…колко много неща имама, дано смогне да ги облече всички. За начало реших да гладя, защото имам доста дрешки дадени от познати, т.е. вече носени.
Утре ще пера играчки.
Количката не знам и моята е нова и май няма да я пера, ще забърша някак с нещо. Столчето ще ползвам с порт одеало или космонавт, та и него няма да пера.
Утре ще пера играчки.
Количката не знам и моята е нова и май няма да я пера, ще забърша някак с нещо. Столчето ще ползвам с порт одеало или космонавт, та и него няма да пера.
Абе момичета да ви попитам, вие как се справяте с тъпите изказвания на хората свързани с вашето бебе.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Изобщо не се напрягай и не отдавай внимание на
някакви пълни “бабешки истории”, според мен. Има много несъобразителни хора. Аз никога не се обяснявам, обикновено отговарям саркастично на такива глупости. Особено това за бебе гигант, казваш едно “да ще задмине даже баща си” и изобщо да не ти пука. Не трябва на теб да ти става тъпо, хората понякога прекаляват и си позволяват повече от необходимото.
някакви пълни “бабешки истории”, според мен. Има много несъобразителни хора. Аз никога не се обяснявам, обикновено отговарям саркастично на такива глупости. Особено това за бебе гигант, казваш едно “да ще задмине даже баща си” и изобщо да не ти пука. Не трябва на теб да ти става тъпо, хората понякога прекаляват и си позволяват повече от необходимото.
Абе момичета да ви попитам, вие как се справяте с тъпите изказвания на хората свързани с вашето бебе.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Най ги обичам такива "разбирачи" на кг и ръст на бебета. Моето в 31 г.с беше над 1800..
Хич не им се впрягай,от опит ти казвам. При нас имаше реакции относно името. Бързо ги поставих на място,да се сърди който иска. През 9та кръга на ада минахме с баща му за да има шанс да се появи на бял свят, затова ще си го кръстим на нас 😀 свекър ми още не ни говори 😀
Хич не им се впрягай,от опит ти казвам. При нас имаше реакции относно името. Бързо ги поставих на място,да се сърди който иска. През 9та кръга на ада минахме с баща му за да има шанс да се появи на бял свят, затова ще си го кръстим на нас 😀 свекър ми още не ни говори 😀
Абе момичета да ви попитам, вие как се справяте с тъпите изказвания на хората свързани с вашето бебе.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Абе момичета да ви попитам, вие как се справяте с тъпите изказвания на хората свързани с вашето бебе.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Майка ми не се съобразяваше. Пример - припомня си случки от моргата, когато припознавала ронини и разсъждения как се казвала улицата от адреса ѝ. Докато шофирам ми се казва колко грозна и парцалива ми е сватбената рокля. Обясняват ми разни глупости. 100 пъти казах, че не обичам снимки и няма да вадя на хартия от сватбата, майка ми ми обясни, че тя е плюшкин и ще си вади, ще извади и на нас. Казах - НЕ ИСКАМ ИЗЛИШНИ ПАРИ ДА СЕ ХАРЧАТ ЗА ТОВА И НЕ искам още ненужна хартия за природата, излишни вещи дето не знам къде да прибера. Че не искам къщата ми да стане склад. Не, тя била плюшкин и ще извади и за нас. Тогава много плаках. Хормони. Второто ми реване за тази бременност пак беше от нея, като ни купила огромна доста странна на вид декорация за до елхата, която е повредена, от което мен ми става жал да я гледам (че е животинче) и БАХ КЪДЕ ДА Я ПРИБЕРА?!
Слагат под въпрос изборът ми на дрешки, КАК НЯМА ДА НОСИ ВЪЛНА!!! Ми, няма да носи вълнена жилетка май месец. Доста забележки и повечко мрънкане успяхме да се изпокараме 3 пъти (поне ни минава бързо) и сега цари мир и спокойствие.
Правят ми забележки за котарака и как трябва едва ли не да го хвърля заради детето. Аз над 6 месеца се борих всеки ден за живота му. При тези забележки почнах да викам. Млъкнаха, вече няма такива забележки.
След като втори път близък ми каза, че изборът ни да си носим халките на верижка с мм, било на смърт, само вдовиците така носели... ми влязох с кубинките дето се вика. Аз постоянно готвя, мм постоянно майстори, за 3 дни ги надрахме. Обясних, че съм гнусен бременен евроатлантики за това поверие ми е през чучура ан неродения ми син, да спре да общува с мен щом така иска, също че така и за такива неща не се говори на бременна, нищо че ми е корава кожата.
На няколко пъти заради мнения на други хора и пусанти мухи се разстроих. Вече не им обръщам внимание и си позволявам да излея гнева си, разбира се - разумно.
И при нас момичето върви доста дълго, то и предното беше така. Бащата е доста висок, аз съм 167см, но много се радвам да са високи и двете. На последната ФМ ми казаха, че ѝ се виждат дългите крака, чипо носле и много плътни устни. Бях по ехограф в 29г.с. и я измери 1.500кг, като изобщо никой нищо не ми е казал.
Аз си затварям ушите за простотии. При мен пък в началото - 3-4-5 месец се изредиха де що има познати с мрачни истории за аборти, миседи, кървенета, страхотии. Явно си мислят, че влизат в разговор да са полезни, но всеки с малко акъл ще се сети, че на бременна жена не й се слуша за "близката ми приятелка Пенка, която качи снимки, че влиза в родилното и излезе без бебе". И някакви други подобни ужасии. 1 месец не смеех да си изчистя вкъщи с прахосмукачка заради подобна история.
При нас свекърите проглушиха света да сме махали кучето. Той е първото бебе вкъщи, гледаме го с такава любов и е пълноправен член на семейството, какво махане, какви глупости. Адски ме напрегнаха. Не знам тия хора съзнават ли, че а/на бременната й е достатъчно трудно покрай самата бременност; б/да създаваш стрес у жена, която дели всичко с бебето е подъл номер към собственото внуче. Нямат ли някъде там едно малко пиленце в мозъка, което да им нашепне да млъкнат и да се държат поне нормално, ако подкрепа така и така не се предлага.
При нас свекърите проглушиха света да сме махали кучето. Той е първото бебе вкъщи, гледаме го с такава любов и е пълноправен член на семейството, какво махане, какви глупости. Адски ме напрегнаха. Не знам тия хора съзнават ли, че а/на бременната й е достатъчно трудно покрай самата бременност; б/да създаваш стрес у жена, която дели всичко с бебето е подъл номер към собственото внуче. Нямат ли някъде там едно малко пиленце в мозъка, което да им нашепне да млъкнат и да се държат поне нормално, ако подкрепа така и така не се предлага.
Родителите ни са далеч и много не вземат отношение за момента и се радвам. Обаче не знам какво да правиш. Хормони са яко също. Хората са страшно нетактични… и груби даже.
Аз последната седмица се карам ежедневно с приятеля ми. Снощи си легна направо болен- и на работа има промени за него. Направо го съжалих….
Аз последната седмица се карам ежедневно с приятеля ми. Снощи си легна направо болен- и на работа има промени за него. Направо го съжалих….