- Публикувана: 1 дек. 2024, 19:02 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2025, 22:07 ч.
🤰Февруарчета 2025 г. -Темa 4
Ооо това с името ми е любимо 😂😂😂
За моите родители е първо внуче, те толкова се радват, нито веднъж не са повдигнали въпроса как ще се казва. Докато от страната на ММ по едно време ми бяха опънали максимално нервите, дори бабата на мм прави някакви подмятания, нямало ли да я кръстим на майка му. При положение, че ясно заявихме, че няма да е на никой от тях. След като избрахме име свекърва ми започна с атаките да разбере какво, за една вечер на гости го вкара в разговора 3 пъти и не ми издържаха нервите с едно “може ли първо да си родя детето живо и здраво и след това да му кажем името”, от тогава никой не е посмял да каже и дума.
За моите родители е първо внуче, те толкова се радват, нито веднъж не са повдигнали въпроса как ще се казва. Докато от страната на ММ по едно време ми бяха опънали максимално нервите, дори бабата на мм прави някакви подмятания, нямало ли да я кръстим на майка му. При положение, че ясно заявихме, че няма да е на никой от тях. След като избрахме име свекърва ми започна с атаките да разбере какво, за една вечер на гости го вкара в разговора 3 пъти и не ми издържаха нервите с едно “може ли първо да си родя детето живо и здраво и след това да му кажем името”, от тогава никой не е посмял да каже и дума.
Най ги обичам такива "разбирачи" на кг и ръст на бебета. Моето в 31 г.с беше над 1800..
Хич не им се впрягай,от опит ти казвам. При нас имаше реакции относно името. Бързо ги поставих на място,да се сърди който иска. През 9та кръга на ада минахме с баща му за да има шанс да се появи на бял свят, затова ще си го кръстим на нас 😀 свекър ми още не ни говори 😀
Хич не им се впрягай,от опит ти казвам. При нас имаше реакции относно името. Бързо ги поставих на място,да се сърди който иска. През 9та кръга на ада минахме с баща му за да има шанс да се появи на бял свят, затова ще си го кръстим на нас 😀 свекър ми още не ни говори 😀
Абе момичета да ви попитам, вие как се справяте с тъпите изказвания на хората свързани с вашето бебе.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Искам да дам пример с мен и как тези коментари не са ми приятни и не ми влияят добре, може би защото съм по-чувствителна или просто по-млада и трябва да се науча да не обръщам внимание. Например, аз съм висока 173см - 63кг (бях, сега не съм качила много, мисля че изглеждам окей) а бащата е 190см (110кг). Онзи ден сме със семейна приятелка на майка ми и пита колко е голямо бебето сега и аз казвам 1.650кг. (31ва седмица) и получавам коментар олееееее то тва бебе ще е ГИГАНТ, сигурно ще е 55см. Други коментари от нищото като: твоето бебе 100% ще е много голямо. Аз показвам снимка на приятелка на бебето от 3та фетална и тя “а казаха ли колко сантиметра е ?” (Демек дали върви напред ме пита със сантиметрите)
Малко започвам хем да се дразня, хрм ми става тъпо и започвам всеки път да влизам в обяснителен режим и да казвам ама то си е в нормата за тази седмица и тн. Аз съм наясно, с това че колкото и да се роди това няма общо с колко ще порасне, просто се чудя какви са тези тъпи коментари и защо им обръщам внимание, че чак го мисля. Това е само пример сега с височината. Да не говорим, че част от тези хора имат вече бебета и аз например никога не бих си позволила да правя такива коментари като тва с гиганта например.
Mariya M, чакам момиченце, то затова са тези коментари и интерес от хората, дали моето бебе ще е гигант, при положение че ние сме високи. Бащата все пак е 190см.
Благодаря за коментарите, бебето още не е дошло и се започна с глупостите, не ми се мисли за напред. Но ще се науча как да се справям в такива ситуации. 🤗
Благодаря за коментарите, бебето още не е дошло и се започна с глупостите, не ми се мисли за напред. Но ще се науча как да се справям в такива ситуации. 🤗
Аз си затварям ушите за простотии. При мен пък в началото - 3-4-5 месец се изредиха де що има познати с мрачни истории за аборти, миседи, кървенета, страхотии. Явно си мислят, че влизат в разговор да са полезни, но всеки с малко акъл ще се сети, че на бременна жена не й се слуша за "близката ми приятелка Пенка, която качи снимки, че влиза в родилното и излезе без бебе". И някакви други подобни ужасии. 1 месец не смеех да си изчистя вкъщи с прахосмукачка заради подобна история.
При нас свекърите проглушиха света да сме махали кучето. Той е първото бебе вкъщи, гледаме го с такава любов и е пълноправен член на семейството, какво махане, какви глупости. Адски ме напрегнаха. Не знам тия хора съзнават ли, че а/на бременната й е достатъчно трудно покрай самата бременност; б/да създаваш стрес у жена, която дели всичко с бебето е подъл номер към собственото внуче. Нямат ли някъде там едно малко пиленце в мозъка, което да им нашепне да млъкнат и да се държат поне нормално, ако подкрепа така и така не се предлага.
При нас свекърите проглушиха света да сме махали кучето. Той е първото бебе вкъщи, гледаме го с такава любов и е пълноправен член на семейството, какво махане, какви глупости. Адски ме напрегнаха. Не знам тия хора съзнават ли, че а/на бременната й е достатъчно трудно покрай самата бременност; б/да създаваш стрес у жена, която дели всичко с бебето е подъл номер към собственото внуче. Нямат ли някъде там едно малко пиленце в мозъка, което да им нашепне да млъкнат и да се държат поне нормално, ако подкрепа така и така не се предлага.
Също така искам да знам каква дължина е нормална за настоящата седмица (33) предвид, че таткото е 185, а аз щях да съм към 180, до 11 год. стърчах поне 1 глава над всичките си връстници, но заради стрес растежа ми почти спря. Но генетично и двамата сме високи. На втората фетална ми казаха дълга бедрена кост, а сега (33 г.с.) е около 1900гр, с 800гр повече отколкото беше преди 6 седмици...
Аз си затварям ушите за простотии. При мен пък в началото - 3-4-5 месец се изредиха де що има познати с мрачни истории за аборти, миседи, кървенета, страхотии. Явно си мислят, че влизат в разговор да са полезни, но всеки с малко акъл ще се сети, че на бременна жена не й се слуша за "близката ми приятелка Пенка, която качи снимки, че влиза в родилното и излезе без бебе". И някакви други подобни ужасии. 1 месец не смеех да си изчистя вкъщи с прахосмукачка заради подобна история.
При нас свекърите проглушиха света да сме махали кучето. Той е първото бебе вкъщи, гледаме го с такава любов и е пълноправен член на семейството, какво махане, какви глупости. Адски ме напрегнаха. Не знам тия хора съзнават ли, че а/на бременната й е достатъчно трудно покрай самата бременност; б/да създаваш стрес у жена, която дели всичко с бебето е подъл номер към собственото внуче. Нямат ли някъде там едно малко пиленце в мозъка, което да им нашепне да млъкнат и да се държат поне нормално, ако подкрепа така и така не се предлага.
При нас свекърите проглушиха света да сме махали кучето. Той е първото бебе вкъщи, гледаме го с такава любов и е пълноправен член на семейството, какво махане, какви глупости. Адски ме напрегнаха. Не знам тия хора съзнават ли, че а/на бременната й е достатъчно трудно покрай самата бременност; б/да създаваш стрес у жена, която дели всичко с бебето е подъл номер към собственото внуче. Нямат ли някъде там едно малко пиленце в мозъка, което да им нашепне да млъкнат и да се държат поне нормално, ако подкрепа така и така не се предлага.
Също така искам да знам каква дължина е нормална за настоящата седмица (33) предвид, че таткото е 185, а аз щях да съм към 180, до 11 год. стърчах поне 1 глава над всичките си връстници, но заради стрес растежа ми почти спря. Но генетично и двамата сме високи. На втората фетална ми казаха дълга бедрена кост, а сега (33 г.с.) е около 1900гр, с 800гр повече отколкото беше преди 6 седмици...
За 33 седмица е напълно нормално 1900.
И мен ме издразниха свекърите с тъпи коментари миналия уикенд. Разказвах им как тук в Испания не можеш да ходиш при педиатъра без предварително записан час и на зя всякакви неотложни случаи на обучението са ни казали да водим детето на педиатър в спешен кабинет (има си такива точно с тази цел в поликлиниката). И свекърът: "на мен ми се вижда глупаво да го водиш за всяко нещо", свекървата: "ах, ах, аз моите деца никога не съм ги водила" (а всъщност си имала познат частен лекар, при когото ги водела за всяко нещо, когато на нея й е удобно, защото й е познат). Опитах се да им обясня любезно, че моето дете ще го водя толкова често, колкото се налага, и където се налага, и изобщо не ме интересува дали е за глупост според тях или не (предпочитам да съм го завела ненужно, отколкото да не съм го завела и после да има фатални последици), ами не можаха да разберат. Просто хората са от друго поколение с остарял начин на мислене и няма смисъл да им се обясняваш. Но пък си взех поука - втори път изобщо няма да им разказвам каквото и да било, за да нямат поводи да философстват.
Иначе като цяло не се връзвам на хората, защото и аз обикновено съм цапната и им казвам нещата супер директно и неделикатно. Който се обижда, да се обижда, негово право е, не ме касае. Та хора с тъпи коментари винаги ще има, просто не ги отразявайте и ги поставяйте на място моментално, но без да се нервирате.
Иначе като цяло не се връзвам на хората, защото и аз обикновено съм цапната и им казвам нещата супер директно и неделикатно. Който се обижда, да се обижда, негово право е, не ме касае. Та хора с тъпи коментари винаги ще има, просто не ги отразявайте и ги поставяйте на място моментално, но без да се нервирате.
Чак ви се чудя на какви тъпотии се връзвате и си хабите нервите. Момичета, вече сме майки и трябва да гледаме на нещата отгоре и не на всяка цена да искаме да се докажем, че сме прави. Бебето е най-важно, а за него спокойствието на мама. Забелязвам, че повечето от вас се палят и тук във форума за някакви глупости. Нищо от това не прави добра услуга нито на вас, нито на бебчо. Баланс и непукизъм към глупости - това е рецептата, иначе става страшно.
Аз когато бях в 8ма и 11та гс. имах обилни кръвоизливи и лежах по седмици за задържане. Преди да попадна на др Апостолова попаднах на две други жени в Токуда ,които ми разбиха психиката ,че ако го загубя сама съм си виновна . Слава богу аз и бебето сме добре ,но собствената ми майка ме вкара в депресия, като всеки ден ми звънеше да ме пита”Как е бебето има ли пулс?” . Помолих я да не ме пита толкова тъп въпрос и се обиди за седмица.Сега всеки ден ми звънни да ме пита бебето дали спи или рита.Е хора казвам ви полудявам🤯Дори и семейството може да бъде крайно несъобразително .Сега просто се чудя как ще опазя бебето от тъпотиите на родата
Преди да попадна на др Апостолова попаднах на две други жени в Токуда ,които ми разбиха психиката ,че ако го загубя сама съм си виновна .
Освен ако не си правила нещо супер опасно, в което се съмнявам, чак не мога да повярвам, че лекар може да изрече подобна глупост ... Особено като се има предвид, че загубите в първия триместър се дължат предимно на хромозомни дефекти или други проблеми в развитието, за които никой няма вина.
И аз в началото имах зацапвания и какво ли не и моята майка ме питаше такива неща. Даже и сега, като кажа нещо за бебето, казва - Докато не се роди, не се знае. Обаче изобщо не взимам думите и присърце, казвам и че не искам да ми казва какво да правя и че аз и баща му решаваме, ако нещо стане - отговорността е наша. Ако зависеше от мама, трябваше да си изкарам бременността вкъщи на дивана. Но по никакъв начин това не ми влияе нито на възприятията към бебето и бременността, нито на отношенията с нея. Казвам си, че просто си е такава, друго поколение, притеснява се по нейн си начин, но това не трябва да засяга мен.
Не знам дали само аз съм така и да сме толкова различни, но "Има ли пулс?" беше дежурният ми въпрос след включването на ехографа до 13та седмица - на всеки преглед (ходех по-често, абсурд беше да издържа повече от 10-14 дена). Както и "Расте ли?".
На мен пък ми се сърдеха, че прекалено много се притеснявам и ми се налага да се преструвам. През цялата бременност трябва и да се "грижа" и за това да не ми личи какво мисля и чувствам.
Вашите близки дават ли поне съвети как да се избегнат тези рискове? А тези лекарки в Токуда би трябвало да са уточнили какво може да се направи?
Имам друг въпрос - някоя усеща ли, че бебето трепери/потреперва. Точно такъв вид движения. Аз отдавна, но сега са доста по-чести.
На мен пък ми се сърдеха, че прекалено много се притеснявам и ми се налага да се преструвам. През цялата бременност трябва и да се "грижа" и за това да не ми личи какво мисля и чувствам.
Вашите близки дават ли поне съвети как да се избегнат тези рискове? А тези лекарки в Токуда би трябвало да са уточнили какво може да се направи?
Имам друг въпрос - някоя усеща ли, че бебето трепери/потреперва. Точно такъв вид движения. Аз отдавна, но сега са доста по-чести.
Аз бях по същия начин. Понеже забременях след 6 опита ин витро, 12 трансфера и в началото въобще не вярвах, че ще се развие бремеността. Моят АГ по принцип до 12г.с иска всяка седмица пациентите да минават преглед, за да не се държи мъртъв плод в тялото евентуално, а да се види веднага.
И на всеки преглед треперех и се молех дали е живо...
Сега дали расте 🙆
Иначе за треперенето мислех, че само аз усещам такъв тип движение. Ама буквално си трепери, все едно от студ. Много странно. 🙄
И на всеки преглед треперех и се молех дали е живо...
Сега дали расте 🙆
Иначе за треперенето мислех, че само аз усещам такъв тип движение. Ама буквално си трепери, все едно от студ. Много странно. 🙄
Аз също супер много се притеснявах през първите три месеца, предвид какво преживях непосредствено преди да забременея. Даже първия месец категорично бях казала на ММ никакво казване на никой, никъде не сме ходили, защото не исках да се разбере, че съм бременна /а се чувствах зле и си личеше/.
И до днес си питам “Всичко наред ли е” на всеки преглед. АГ е доста спокоен и балансиран и общо взето ми действа много успокояващо, което е важно.
Усещам такова треперене, но мисля че е като се разхълца. Преди се усещаше като пърхане, но вече е доста нараснала и движенивто според мен се усеща по-силно
И до днес си питам “Всичко наред ли е” на всеки преглед. АГ е доста спокоен и балансиран и общо взето ми действа много успокояващо, което е важно.
Усещам такова треперене, но мисля че е като се разхълца. Преди се усещаше като пърхане, но вече е доста нараснала и движенивто според мен се усеща по-силно
Не знам дали само аз съм така и да сме толкова различни, но "Има ли пулс?" беше дежурният ми въпрос след включването на ехографа до 13та седмица - на всеки преглед (ходех по-често, абсурд беше да издържа повече от 10-14 дена). Както и "Расте ли?".
На мен пък ми се сърдеха, че прекалено много се притеснявам и ми се налага да се преструвам. През цялата бременност трябва и да се "грижа" и за това да не ми личи какво мисля и чувствам.
Вашите близки дават ли поне съвети как да се избегнат тези рискове? А тези лекарки в Токуда би трябвало да са уточнили какво може да се направи?
Имам друг въпрос - някоя усеща ли, че бебето трепери/потреперва. Точно такъв вид движения. Аз отдавна, но сега са доста по-чести.
На мен пък ми се сърдеха, че прекалено много се притеснявам и ми се налага да се преструвам. През цялата бременност трябва и да се "грижа" и за това да не ми личи какво мисля и чувствам.
Вашите близки дават ли поне съвети как да се избегнат тези рискове? А тези лекарки в Токуда би трябвало да са уточнили какво може да се направи?
Имам друг въпрос - някоя усеща ли, че бебето трепери/потреперва. Точно такъв вид движения. Аз отдавна, но сега са доста по-чести.
И аз усещам треперенето ,много е странно . Иначе съм ви безкрайно благодарна ,особено на една мацка ,която ми писа на лс. Благодарение на вас и форума след третия месец станах много по-спокойна❤В началото изпадах в нервни кризи за най-малкото. Според мен преди бременност трябва човек доста да се образова.Аз никога не съм вярвала ,че на човек на 22г. може да се наложи да лежи два пъти в болница и всеки ден да пие шепи лекарства. В социалните мрежи не се говори за това ,което е много тъжно.