🤰Февруарчета 2025 г. -Темa 4

За съжаление в социалните мрежи бременността е представена много нереално.
Също имах много грешна представа- вярвах си, че ще може да пътуваме, ще продължа да си спортувам и всичко останало в нормалното ежедневие, докато не минавам по този път. Реалността ме блъсна буквално, като влак- шепа с лекарства за добро утро и добър вечер, непрекъснато някакви болки някъде, едвам ставаш от леглото, качваш се по стълбите и т.н.
Искам да кажа, че на фона на това, което споделяте ежедневно, карам сравнително лека бременност и повечето от вас, които са стигнали до тук сте истински героини на фона на това, през което сте преминали, наистина ви се възхищавам.

Аз също се възхищавам на жени, преминаващи през тежко протичащи физически бременности. Винаги съм се страхувала повече от самата бременност, отколкото от майчинството (ще видим). На този етап смятам, че освен физически е много важно една жена да е подготвена и психически за самата бременност и като цяло да в добро психическо състояние. Казвам го от личен опит, тъй като моята бременност е физически лека, но се случи в много труден психически за мен период, а опитвахме от доста време. Приела съм, че така е трябвало да се случи, въпреки че понякога, повлияна от социалните мрежи и прекрасно представените бременности там, се сдухвам и ми става тъпо, че не мога да бъда максимално спокойна и да се наслаждавам на този момент.

Здравейте, дами, връщам се да ви чета, но да споделя за последния ми преглед - бебчо е здрав, но съм го охранила както се очакваше заради диабета. За това докторът ми назначи секцио за средата на януари. Ще съм 36-37 г.с., за да се избегнат усложнения. Та ще сме януарско бебче, по-рано от очакването, въпреки сметките ми.. Та тъкмо купихме легълце и количка, почнах и с останалите покупки на най-важното и прането на дрешки. Луд купон ще е..

И името си избрахме или по-скоро се случиха много съвпадения, от които решихме да е то. Понякога вселената ти говори, както се казва.

Аз не бях подготвена, че ще карам бременност на принципа "каквото стане". Това наистина ме срина и промени, каквито и проблеми да е имало (изоставане на бебето, изпреварване, пак изоставане) - само са били констатирани. За повечето неща, за които се пише тук, никога не съм била проверявана. Да не говорим за по-специално внимание или мерки за нещо. Буквално на късмет, както и забременях. 4 години бях с естрагон и/или прогестерон под нормата, понякога под границата на определяне на лабораторията. Естествено причина никой не търсеше.

То всяка бременност е -Каквото стане. Аз от самото начало съм с тази нагласа - ако е писано, ще се роди здраво, ако не, няма какво да направя. Това ме съхрани психически

Но все пак зависи от следенето. Познавам много жени, които износват успешно, само защото знаят за определени проблеми. А знаят, защото е било проверено за тях и са взети мерки навреме.

Така е, при мен беше общо взето така, но въпреки мерките, пак никой АГ не може да гарантира и да се ангажира, защото нещата могат да се променят буквално за часове. Особено в ранна бременност. До 5ти месец всичко е до взимане на мерки и правене на каквото трябва и след това вече надежда, че ще са успешни. Въпреки, че имам познати със загуби в 5 и 6 месец - както всичко е наред и изведнъж няма сърдечна дейност. Затова, ние сме благословени и трябва да сме благодарни на Бог, че сме стигнали дотук ш въпреки трудностите, скоро ще се видим с девицата си

Аз не бих разчитала на приятели и познати да ми дават съвети. Камо ли да ми всяват страх с коя абортирала в късен месец, имало лекарска грешка при раждане, внезапно спряло сърцето на бебето, пък в 4тия месец чистела с прахосмукачка и край, и други подобни страхотии, които не помагат с нищо.

Това, което аз направих, беше да си намеря наистина добра АГ. За нея се чака доста, но има огромен опит и то в по-закучени случаи с много усложнения. Веднъж не ме е върнала, ако има притеснения за нещо - пиша във вайбър, до 20 мин отговаря. Един добър АГ няма да пропусне да те насочи какви изследвания трябва да си правиш и какво може, и какво не може да правиш. Това не е гаранция за нищо, но е най-доброто, което може човек да направи и да се надява, че ще бъде достатъчно.

Аз също имам приятелки с меко казано неприятни истории, но се постарах максимално да не ги мисля. И какво като някоя е загубила бебе в Х месец? В смисъл, ако седна да се панирам и да го мисля, ще се промени ли нещо с моята бременност? Кому е нужен стреса, страха, подскачането за всяко нещо, което ми се стори странно? То даже в бг-мама из старите теми може така да се филмираш, че душата да ти се свие. Голяма полза, няма що. Аз много се постарах да изкарам максимално спокойна бременност. Пък в крайна сметка, не всичко зависи от мен.

Момичета, аз да сменя малко темата 😄.
Как се чувствате? Имате ли сили и най-вече желание за извършване на някакви дейности? Аз бях на вливка желязо + хуман албумин миналата седмица, от които се очакваше да ми се повиши енергията, обаче от вчера само лежа, спи ми се, нищо не ми се прави. Малчо си мърдоли в коремчето, обаче на мама само му се лежи и спи 😂.

Аз имам голямо желание да върша неща, но възможностите ми са малки. Вчера обикаляхме в парка - трябва да седна да измеря какво сме направили, но нещо от сорта на 3-3.5 км - нищо работа, прибрах се като пребита, а иначе енергия бол на старта. Днес започнах с тренировка сутринта - 30 мин с ластици и 15тина чекнене с топката. Планирах как правя тренировката, после душ, после готвя, после правя торта за утре, после чистене... е от поне час и нещо съм на дивана и още се каня да се изкъпя.

Аз да питам - как са ви пъповете? Моя не е от изскочилите, но кожата над него яко се е опънала и жестоко ме дразни и сърби. Кожата така се е обтегнала, че покрива част от отвора. Много е дразнещо.

Аз днес бях на лекар. Всичко е наред, и микробиологията на секрета е ок. Бебето се е врътнало. Говорихме с доктора за дата за секцио. Записахме даже. Дано устискам до тогава, че ще съм в 38+5 гс.

Имам голямо желание да си оправям и подреждам, но гледам да не върша много неща, че без това шийката е къса. Но днес извадих стерилизатора,
Измих шишетата и го пробвах как и дали работи ха и се уморих. Заболя ме кръста и сега лежа отното

Кръста, таза и гърба ме съсипват мен. Аз затова напъвам с упражненията, че лееееко отпускат и временно положението е ОК. Карам и ММ да ме разтрива, то голяма полза от това засега не виждам. Аз си мислех, че ще се измъкна от тези проблеми уж тренирана, бегачка, пък тренирала с тежести - дрън дрън. Дойде ли вечер, се почва - ни насам, ни натам. Един ден от дясно, на следващия - от ляво. Сигурно ставите и сухожилията ми са омекнали като каучук. Признавам си, че ме е шубе от раждането вече и последствията след това. Ще ми издържи ли коремната стена? Ще ми изпаднат ли органите с някой пролапс? Божа работа, явно не опира особено до физическа подготовка.

Не мога да повярвам колко бързо дойде времето и скоро ще си имаме бебета. Така като говорите, че вече имате и дати много се радвам 🥰 Аз съм супер нерешителна и още не знам как искам да раждам и май съм единствената. 😅 А за естественото раждане и майките с диоптър минахте ли някакъв преглед? Тъй като аз съм с мързеливо наследствено око +2.0. и предполагам трябва да кажа на АГто другия преглед за това.

Много полезни неща сте дискутирали напоследък, даже си записах някои неща, които съм изпуснала да поръчам. Иначе и аз от Алито взех стерилизатор и нагревател за шишета, ел. помпа за всеки случай, камери, термометри за стаята и подобни неща. Мама е купила дрешки, аз също поръчах 1 размер по-големи за всеки случай, гнездо, спални комплекти, протектори за матрака, няколко вида муселинови и памучни пелени. За козметика мисля да заложа на по няколко неща от Бочко, Джонсън и още една. Между другото, от олито на Бочко си мажа корема и нямам една стрия за момента. Гърдите спряха да ме болят, но се надявам въпреки секциото, кърмата да слезе.

Иначе заради болките в началото на месеца, на преглед в София отидохме чак миналата седмица. Тогава д-р Ибрям ме пита дали при престоя са ми вземали вагинални секрети или мерили шийката както трябва, отговорът беше не. Въобщо не му беше ясно защо са ме накарали да остана, въпреки че шийката ми не ми е мръднала и бебето е било добре. Другата ми лекарка ми рече, че в такива болници само може да лепнеш някоя инфекция - което не е далеч от истината.

Иначе като заговорихме за раждането, д-р Ибрям ни пита къде шеговито, къде не, да не би да искаме да раждам във Враца, ама не, не.. с моя сме против. Но разликата между Враца и София е огромна, щом в болницата във Враца ме питаха глупово защо инсулинът ми не може да стои на стайна температура, ми говори достатъчно, че няма как да оставя животът на бъдещото ни дете в техните ръце. Та при нас е решено отдавна да е Майчин дом, само не знам кога таткото ще може да види бебето и мен, кой ще му каже като мине раждането например като ще съм в реанимация..

Относно ранното раждане в 36-37 г.с., явно между началото и средата на декември съм изпуснала високи захари и бебчо е нарастнал доста. На прегледа беше 2 кг. в 31 г.с.+няколко дни, но ще е шишкав, просто на коремчето съм го охранила. Но е здрав, поне това ме успокоява. Доволна съм от д-р Ибрям, точно заради начинът му на работа - спокоен и като питам, не ме шашка. Няма да избирам екип за раждането, но ще съм на неговия етаж, за да е сигурен, че всичко е наред.

И аз чувах тук таме коментари защо секцио, нищо че обясних, че заради диабета е силно вероятно, за храната, която ям, някои непоискани съвети как ще се гледа малкия или пък за името.. Но гледам да не се ядосвам, в крайна сметка с моя ще решим от-до. Въпреки притесненията заради диабета, направихме всички прегледи, които тук коментирахме или съм чела, та само се надявам и като се роди да е добре.

Относно тоновете ми обясниха, че ако няма притеснение, няма нужда да започвам всяка седмица. Като лежах в началото на месеца ми правиха, после преди да вляза за раждането е последния ми преглед и тогава ще правим.