Спестявате или си правите всекидневието по-уютно?

Да кажем около 10% от общия доход да се задели според мен е помосимо. Дори при хора с по-скромни възможности.

Но да спестяваш половината си пари, и да не си позволяваш неща, от които имаш нужда - мнението ми е като на Мамица. 

С мъжа ми работим заедно-всеки месец доходите ни са според това дали има работа или не.
Аз не мога да спестявам, мъжа ми повече го бива в това отношение.Винаги сме имали кола, пералня, кабелна,излизали сме(не прекалено често).И двамата обичаме да ни е уютно.Не мога да си представя да ям банички цяла година и да пера на ръка за да отида на екскурзия за една седмица-ми няма да ми е кеф, щото ще ми е излязла през носа.Предпочитам да отида когато мога да си го позволя и без да се лишавам от нормалните ежедневни екстри.
Съгласна съм, че изобщо не е лесно да се спестява в България(а за мен е направо невъзможно)

Не разполагам с кой знае какви финансови средства, но не съм лишила себе си и детето си от нищо. Когато има-има, когато няма-няма. Парите са за да се харчат.

Не се стремим на всяка цена да заделим 4аст от дохода за екскурзии,но поне аз се опитвам  .Мъжа ми има мнооого  6ироки пръсти и ако оставя на него вси4ко 6те профукаме , нооо не ли6авам семейството ми и мен от ни6то  . И аз сум на мнение ,4е няма да живея като скот ,само заради една седмица лайф  .
 Не познавам такива хора , Вие?

Не, не умея да спестявам. Предпочитам да живея удобно и нормално (по моите разбирания 'нормално'), отколкото да пестя всяка стотинка и да живея скотски. Но познавам такива хора, каквито описваш - близки роднини сме.
Те постоянно ни критикуват (родителите ми от време оно) за това, как все харчим, а не спестяваме... а те самите живеят на минимума, спестяват... За какво обаче - не е съвсем ясно, защото даже по екскурзии не може да се каже, че ходят.
(п.с. и не са просто бедни - това е другото, което постоянно ни чуди. имат възможност да направят ред неща, които да облекчат значително финансовото им положение, но не ги правят...а се жалват иначе колко е тежко всичко)

Всеки сам си знае спестяванията. Едни пестят
за и от закуски, други за и от екскурзия. Всъщност
не ме интересува кой как управлява парите си,
важното е да имам и за закуска, и за екскурзия.
Някои купуват евтин бензин, за да имат пари за кондоми.

Въпросът е поставен доста крайно.
В моя случай, семейството ми има приоритети-дом, храна, пътешестване (почивка). По дома има дългосрочни цели, чието изпълнение не е приоритетно, но ни виси в главата. Храната е такава, каквато ни харесва, а екскурзиите са много внимателно планирани. Когато чета теми за доходи, имам чувството, че трябва да ми дадат тиквен медал  
На първата си семейна почивка отидохме след като придобихме миялна, пералня, сушилня, друг е въпросът, че тогава нямаше къде да ги монтираме  


Но, мнението ми е, че с внимателно планиране може да се спестява, да се живее прилично и да се ходи на приятна почивка. Като за мен спестяването е отложен разход и никога самоцел.

Нямам нищо против големите разходи, протестирам единствено срещу малките приходи!

Не спестявам защото няма от къде, каквото имам днес - това харча, за такива екстри като екскурзии въобще не мисля.
Спестяването е за хора с доход над 1000лв и дори те не успяват да спестяват, какво остава за тези, които се справят с по- малко.

Парите са, за да се харчат и за да ни осигуряват по-добър начин на живот.
Не обичам да спестявам, обичам да харча, но ако трябва да избирам между миялна машина (примерно) и екскурзия, бих предпочела второто.
Емоциите, които ще ми донесе едно пътуване, преживяванията не мога да ги сравня с нищо материално.

Колкото повече се печели, толкова повече се харчи.
На мен не ми се е случвало (на приятелите ми също) когато влиза повече, излизащото да си отстане на предишното ниво.
Да, от удобствата не се отказвам.
И не ходя на почивка с цел да спестя още от времето, когато бях студентка.
Но пък ми писва и за по-продължителен период да мисля в кое заведение ми се ходи, какво да си избера от менюто.
Понякога просто ми се живее в дупка и с елементарни потребности. Не от спестовност.

Познавах едни такива хора, имаха пари да си живеят царски, ама наистина царски. Но не, искаха да пестят от всичко! Ходиха да пазаруват от Илиенци, от женския пазар, ако бяха решили да отидат на екскурзия, няма да отидат със самолет като бели хора, ами с автобус 48 часа. (а по това време бяха на над 60 години все пак!) И за какво ги пестиха тия пари вместо да си поживеят добре...за децата вярно...но те са доста добре финансово също и единственото което стана е, че се изпокараха за имотите след като мъжът почина. Не ги разбирам такива хора...

И аз познавам такива хора но това пък да пестиш от ядене и от елементарни удобства не мога да го разбера.Аз лично единият месец може да спестя после два месеца нищо да не отделя излизаме  достатъчно често .Купувам си не се лишаваме от нищо и много често каним гости абе горе долу живеем нормално.

Нищо не спестявам, даже дължа на банката

Ако и двамата изкарваме по толкова пари, дори по 1000 на човек да е пак ще може и да пътуваме и да живеем уютно. В момента, в който вече имаш необходимите мебели и си си създал уют какво? Увеличават ти се разходите за разнообразно меню ли? Можеш спокйно да си готвиш и да не караш на банички и пак да пътуваш. Честно казано мен повече ме дразнят хора, които видимо могат да си позволят да пътуват или да разнообразяват живота си дори в рамките на града и не го правят, ами седят и се тъпчат с всевъзможни неща, които са глезотийка за повечето хора, зяпат телевизия и не гледат по-далеч от семейния уют. Тия с баничките по могат да ме зарадват, поне си следват мечтите. И не вярвам да карат само на банички, всеки знае колко струва да си сготвиш една леща да речем.
Аз май не съм нито от едните нито от другите.

да, когато мога, спестявам.
не съм привърженик на това, да се харчат парите, като ти паднат в ръцете на всяка цена. 
не ми липсва нищо материално.

Аз съм голям разсипник, но наскоро се оказа, че мога и да спестявам, ако съм достатъчно мотивирана за това. Да спестяваш, обаче не означаваа мизерстваш!!!

Моето правило е златната среда за всичко.
Искам да живея нормално вкъщи. Това означава, че пералнята е необходимост, а не лукс!
Иначе предпочитам да пътувам, отколкото да стоя вкъщи. Това е по-скоро въпрос на светоусещане.

живеем нормално и задоволено според нуждите ни
гледаме да имаме пари за всичко от което се нуждаем, но не за сметка на нещо друго
т.е. по темата - живеем си уютно, не пестим /поне не целенасочено/

Ако трябва да избирам между пералня и екскурзия, ще избера екскурзията.

Уважавам удобството, но и аз съм склонна да давам повече за екскурзия, отколкото за пералня. Но при избор между вещи - предпочитам пералня пред последен модел мобилка.
Освен това спестяването може да се замести с ползването на чужди пари.

Не спестявам от всекидневният уют, но има и такива хора  Аз например мога да не отида на почивка за сметка, на един диван например, но пък от своя страна познавам хора които миеха чиниите в кухнята със студена вода, защото бойлера се развалил от шест месеца ,а отидоха на почивка Европейски столици  Хора разни, свят голям

Всеки да си живее както намери за добре. 
Не пестя, просто понякога остават пари. Не за дълго обаче:-)

Не пестя за почивка и екскурзии.В крйна сметка където и да ходиш,каквото и да правиш накрая се прибираш вкъщи и за мен е най- важно там да се чувствам най-добре!

  Всеки си има различен уют, моят не е свързан с пари. Виждала съм скъпообзаведени къщи, в които е доста неуютно. По-скоро говорим за по-удобно всекидневие. Не пестя, взимам кредит ако ми трябва нещо. Аз съм практичен човек и си купувам само неща, които са необходими, свързани с по-бързо домакинстване или техника, свързана с работата. Всичко останало или се случва непредвидено, или не ми е интересно.

Хъх. Аз не съм за тази тема с 200та си лева месечно, но все пак да кажа. В момента между екскурзия и пералня бих избрала пералня, щото си нямам. И не мога да повярвам че ако някой пере на ръка ще избере екскурзията. Едно е да го кажеш когато си до болка свикнал с пералнята, друго е ако все още нямаш такава. Предпочитам да си купувам неща, които да ми направят живота по удобен, отколкото да спестявам за екскурзия. Освен това и с 200 лева на месец гледам да си осигурявам нещата от които имам нужда. Дори и аз мога да спестявам и да си купувам насипни превръзки или сапун от 49 стотинки, но няма да го направя. Няма да си жертвам комфорта, пък бил той и на такова ниво.

Спестявах преди. Сега съм по-спокойна и си позволяваме доста неща - хубава почивка, миялна машина, нова дневна и прочие

Сега имам и нова малка женска страст - бижута Но не с диаманти

И все пак не забравям стария си навик - 10% от месечния доход по сметка в "любима" банка От точно тези 10%, събирани от доста време, се появи новата дневна Спестовността не е недостатък Но не бихме си лишили от ежедневния уют, всяко нещо с времето си

Превръзките, които си купуваш за левче, а не за 49 ст. на Илиянци струват 29. Даваш пари на някои, които ще отидат на екскурзия.

Какво ти дават бижутата? Самоувереност? А 1 екскурзия ти дава много повече. Поглед за света.
Като се вгледам в бижутата си - малки камъчета върху по-голям метал. Като си спомня пътуванията - емоции. Зависи кое цениш повече.

 

Прала ли си чаршафи на ръка? (защото ако не си прала, не можеш да осъзнаеш тъжната мечта по най-евтината пералня.)

Точно това исках да кажа. И не си купувам превръзки от левче, и сапун от левче не си купувам. Нямам и намерение да давам три лева за билетчета за да стигна до някъде, където ябълките ще са 20 стотинки по евтини.

Не умея да спестявам аз. Обаче в дилемата пералня/екскурзия избирам пералнята. Едното е основна, другото- квази потребност. Трудно ми е лично на мен да прескоча базисните потребности, за да се отдам на другите.  Макар че точно хората, които го умеят, си гледат кефа.

хм, ако трябва да пера на ръка дрехи на трима-четири човека, екскурзията ще я пропусна  

Предпо4итам уЮта пред спестяванията...и май заради това дължа на банката/малко/

По принцип живеем нормално - не прахосваме, не се глезим прекалено, но не се лишаваме от дребни удоволствия и нужди.
Когато нещо трябва да се купи - купува се.
Ако може и без него - не се купува.
Опитваме се да спестяваме и да заделяме, но в последните месеци винаги излизат непредвидени разходи

"Спестяването" не е противоположността на "правене на всекидневието по-уютно". Стремя се и към двете.

Предпочитам удобството в ежедневието.Не мога да си представя да пера на ръка за четиричленно семейство Времето което ще ми отнеме мога да го прекарам с децата си или да изгледам хубав филм.Това не може да ми го замени няколко дневна екскурзия.
 Но на който не му пречи да пере на ръка и от това да спести за екскурзия защо пък не, всеки според разбиранията си

Ахъм. Впрочем темата е зададена странно, сякаш има ред, по който следва да си харчиш парите.  Вероятно би се обидила, ако някой нарече "скотски" живот, вгледан в наличието на кола, пералня, миялна и т.н.
Не пътувам колкото бих искала, но и малкото ме радва (а миялната - ми не).

Номер едно си ти, винаги съм го знаела   

а какво ще кажете за зълва ми?

коментарът на приятелка беше: "работила съм с много психично болни, такова чудо не съм видяла"

та: мацката и мъжът и имат горе-долу добри доходи, тя има музей - на втория етаж на къщата е перфектно обзаведено, има и модерна кухня - с микровълнова, пералня, миялня, кафе машина, миксер, кристали, сервизи от аркопал и каквото се сетите още - всичко в кашони или подредено по шкафчета, за да се вижда, още с етикетите

те живеят скотски на долния етаж, тя пере и мие на ръка, готви на допотопен котлон
купува дрехи на детето, които то не носи, а ходи като цигане

виждаме се веднъж на година - ами не се сяда на диваните, те се пазят, не, седи се в старата кухня, яде се от поне 30-годишни чинии, с ръждасали прибори, готви се в стари тенджери, докато новите са в музея

единствено фризера се използва - прасе има все пак

почти е невъзможно и да се чуем - телефонният им апарат е на поне 40 години, с ужасно качество

и да не забравя - банята и тоалетната са на двора, въпреки наличието на канализация



аз каквото съм купила, влиза в употреба моментално и за никого и никога не пазя

Не пестя, предпочитам ежедневното удобство , да си нося новите дрехи, да си карам колата , веднъж годишно на море ми стига, ако изпадне  нещо бонус добре дошло  

Мамица, гледам, че много си се развълнувала от моето ежедневие  
Ти май не можа да разбереш, че аз не спестявам. Просто си харча парите за неща, които ми трябват повече от други.
Пералня, печка и др. такива имам отдавна. И аз бих предпочела пералня пред екскурзия, макар че никога не е стоял въпросът да избирам, понеже мога да си позволя и двете.
Не виждам защо за да ми е уютно, трява да си купувам пералня всеки месец.
Иначе каквото ни трябва си го купуваме.
Например имаме няколко компютъра, 2 от които преносими. Просто сме преценили, че ни трябват и сме си ги купили. Някои хора вместо това си купуват цигари или пък телевизори. Въпрос на приоритети и необходимости.
Виж, за последен модел gsm пари не мога да дам, това за мен е от особено излишните неща. За бижута също не бих могла да дам.
И като казвам излишни, имам предвид, че на мен са ми излишни. На някой може да са му много необходими, а пък нещо, което аз имам да не му трябва.

Гледам, че и въпросът за храната много те вълнува.   Веднага ще хвърля светлина, да не се чудиш повече. Ако не излизаме навън, си поръчваме нещо от ресторантите, които фигурират в сайта на пица Виктория. Има доста прилични неща.
Може би трябва да уточня, че съм вегетарианка, та да се ориентираш по-точно. Тежа около 50 кг и трудно изяждам на едно ядене порция над 400 грама. Явно е важно да се знае.

За сметката на телефона ти казах вече, че сме на Глобул Смарт и с хората, с които говоря най-много са ми в безплатната група. Предлага се такава услуга, защо да не я използвам? Защо да си взема тарифа за 1 лв на минута, че да мога да се хваля с голяма сметка за телефон после? То за някои и това си е емоция сигурно  
За всички не спешни разговори имам скайп.  Е, така също се лишавам от възможността да се тупам в гърдите с голяма сметка, ама какво да се прави, все нещо трябва да жертваме

За тока. Живеем в малко жилище с благоприятно изложение. Била съм у други хора, където е много студено и не може без отопление. При нас обаче може. Така се е получило просто. Като наемахме апартамента беше лято и не сме мислили за това. Въпрос на късмет.

Остават ми пари не защото неистово се стискам да спестявам, само и само да ида на екскурзия, а просто защото материалните неща, от които имам нужда не са чак толкова много.
Сега отокато съм бременна гледам да се храня максимално здравословно, да не изключвам никакви храни, да ям много сурови плодове и зеленчуци и пак не виждам колко килограма трябва да съм, че да погълна 10 пъти повече храна. А и защо е необходимо?
Не ходя по евтините пазари, защото нямам нерви, купувам от близките супермаркети.
Просто не понасям да купувам неща, които не ми трябват и после да трябва да ги хвърлям или да се чудя къде да ги слагам.

Тук е много важно да се спомене, че ние все още нямаме деца. Човек с деца има съвсем други разходи, така че изобщо не може да се прави сравние. Нямам представа колко ще харчим за детето.

Всеки си има различни приоритети ...едни се борят да добре обзаведен дом, други- за екскурзурзии и пътешествия ..... ако може от двете по малко, ще е най- добре

Сетих се за една колежка - два месеца лишаваше себе си и дъщеря си от елементарни неща, за да си купи телефон за 900 лв. От една страна - ОК, имала си жената мечта за скъп телефон, купила си. От друга страна - дъщеря й беше лишавана от дневни два месеца.
Въпрос на приоритети 

Ще кажа, че жената има психически отклонения. А мъжът й защо се съгласява на това? Или и двамата са си такива? В кое населено място се развива действието?

И аз имам една такава позната. Купува си скъпи електроуреди и бяла техника и после не ги използва, а ги държи с години опаковани. Държи си и мебелите опаковани с найлон за да не се цапат и прашат.
Определено е някакво отклонение.

Какво се учудвате? Нима няма хиляди български семейства от по-възрастното поколение, които с десетилетия живеят основно в кухнята си, а в същото време холът стои затворен, подреден с "кавьорчета" и в него се влиза само, когато има гости

Както винаги - прекрасно казано  Просто няма какво да добавя, напълно споделям.

При нас така се получава, че не можем да спестим нищо. А иначе мисля, че ако може даси го позволи е приемливо да се спестява всеки месец по около 10 % от доходите, защото е добре човек да има заделени пари за всеки случай.
Но чак да спестявам половината си доходи и да се лишавам от по-уютен живот - не бих го направила.

Нищо не мога да спестявам аз . Видя ли пари и откачам . Откакто не работя, обаче, виждам подобни екстри все по-рядко .... ооофффф... Като ел. уреди, имам всичко необходимо за един дом. Кола - тоже (Дамаянти, сменихме трошката ). Но искам да имам пълни джобове, портфейли и банкови сметки. Днес баща ми има РД, дано спечеля на неговия РД някой шестак от тотото . Па тогава - кеф ми екскурзии, кеф ми силикон, кеф ми Емилова във Варна... кеф ми благотворителност . Сега - гърч и мечтания .

Ню, направо си ме цитирала, само дето аз и тото не играя.

Еми какво да ви кажа? Всеки живее както намери за добре.Току що миялната ми си свърши работата и аз съм много доволна.Не бих я заменила за едноседми4ен кеф и после една година да стоя на мивката.Вкъщи се сдобихме с по4ти вси4ко,остана ни само още малко.Така 4е ве4е може да правим планове и за екскурзии.Но преди удобството у дома не съм си и помисляла за глезотии от тоя тип.

Гледаме повечко да пестим,но да не се лишаваме от глезотии от време на време.

Същата работа е и при нас .Спестени пари нямаме,защото доходите ни не го позволяват.Но сме си взели на изплащане доста неща,които ни спесстяват време и усилия.Обожавам уредите у дома да работят,а ние само да ги гледаме. Усещането е невероятно.а с тези примерно 50лв на месец,които даваме за изплащаните уреди,няма как да си уредиме екскурзии и подобни.

Карина, Мамица, на кой фронт ви се е развил спора, предизвикал темата?

Хора мили, авторката говори за заплати над 1000лв на човек, предполага се, че такива хора имат минимума вече и е нормално да мислят за духа, не само за тялото и удобствата. Нормално е, ако имаш 200лв на месец и нямаш пералня да предпочетеш пералнята, ако изобщо ти се налага да го избираш. Но се сещам сега за едни обяви - екскурзийка в рамките на деня до еди кой си манастир - отиване и връщане плюс нощувката - седем лева. И с двеста лева да съм бих се лишила от тия седем лева, за да се разходя, ако ежедневието ми е толкова обвързано с мислне как да вържа двата края - защо един път на два-три месеца да не отида някъде, където не съм била? Има и други не толкова скъпи опции. Аз да ви кажа най-много пътувах, когато бях най-бедна, живеех в Студентски град, нямах дете и се ползвах с цялото си свободно време. После, за да си позволя да живея на квартира в Лозенец, чистех входове един път в седмицата. И не спрях да пътувам - с влак, на стоп, както дойде.

Какъв е смисъла от миялната машина? Преди това нали пак трябва да си почистил съдовете, тр да ги подредиш по рафтчетата вътре - все същото време ти отнема... 

И харчи доста ток и вода. И понякога не измива като свят.
Имам миялна, почти не я ползвам; всъщност само след изобилни гости.

Моята е енергоспестяваща, препарата измива добре...
Съдовете не ги търкам до чисто, изплаквам само големите остатъци от храна. Определено ми пести време.

И аз така. Имам приятелка, която обаче мие съдовете първо в мивката...с препарат и след това ги пуска и в миялната 

Правим жалки опити за спестяване. След това винаги излиза някой непредвиден разход - ремонт по колата, лекарства разни, пътуване и т.н. Преди 3-4 години сякаш можехме да спестяваме, даже и кола си взехме тогава. Сега - нищо. Стараем се да покриваме ежедневните нужди на децата и на нас, а пари за море например все ще заделим някак.

Ами доколкото може да се спестява в България,където винаги изникват непредвидени разходи.
Никога обаче не се лишавам от нова дрешка или почивка,излизане и т.н.Когато може-може,когато не-здраве да е.
Иначе тъй като въпроса някъде нагоре се измести и към дилемата пералня-екскурзийка-ами въпрос на приоритети

Не спестявам. Поне не по начина от едно време - всеки месец по някаква сума. Имам малко пари в сметка, защото всичко се случва и предпочитам да знам, че имам от къде да взема при спешен случай...

Вместо да мизерствам цяла година, за да почивам, предпочитам да изкарам повече пари като работя повече.

От качествена храна, дрехи, топлина у дома, удобства и най-вече добро образование за детето си не пестя ни лев.

Имам позната, която ходи облечена само в Кавали и с обувки Пачоти, кара БМВ 6-ца, но няма нито миална, нито домашна помощница... Та си мие съдовете и след 20 човека на гости на ръка и сама търка 300 кв. си къща... Е, те такова нещо не може да ми се случи на мен. Всичко е въпрос на манталитет, разбиране, възпитание...

Аз лично и двете.

Но уютното всекидневие е въпрос на лична преденка и е различно за всеки.
Само да спомена, че конкретно колата, жилището и прочие вещи за ежедневна употреба отдавна са дефинирани като цена спрямо месечен доход. Например колата+ поддръжката й за една година трябва да са в рамките на до 30% от дохода. Храната- максимум 20%.
И последно- спестяването не винаги се случва като пари в буркан или сметка в банка. Добър вариант са и спестовните застраховки, допълнителното осигуряване и много други варианти.
Изобщо спестяването е важно нещо.

Определено за мен е важно да се чувствам добре ежедневно, а не десет-петнадесет дни в годината. Затова предпочитам да имам детегледачка и жена, която идва веднъж седмично да почиства, отколкото да пътувам по-често или да отсядам в по-луксозни хотели.
Ежедневният лукс, който не свързвам само с материални придобивки, а и със спестено време за малки удоволствия, за мен определено е по-важен.

В този смисъл не спестявам за големи удоволствия.
Да, имам някакви спестени пари, но определено не са крупна сума, целта им е по-скоро усещане за сигурност, ако възникнат непредвидени ситуации в бъдеще, и не бих ги похарчила за почивка в чужбина например.

женени сме от почти 6 години, тогава се и запознахме де първите 4 години нямаше как да спестим и един лев с доходите ни, бяхме на квартира, но след сватбата си купихме хладихник и пералня, спалня, матрак и част от колата ни . Ходехме зимата на ски а лятото на море в БГ но познати ни уреждаха евтини места /станцията на телевизията на Пампорово примерно/. Тези почивки ги финансирахме с бонусите на мъжа ми, които взимаше 2 пъти годишно. Сега сме с дете, заем за апартамента, а доходите ни също значително нараснаха. От една година 1/3 от парите ни отива в банка да погасяваме заема, понякога и 50 %. месеците в които имаме големи покупки внасяма доста по малко за заема и така според нуждите. ние не пием алкохол, не пушим, некупуваме вестници, списания, а и кафе не пием. купуваме качествена храна и рядко дрехи. ето например печка си купихме преди 2 месеца, преди това ползвахме на баба ми старата печка. та по темата гледаме баланс да има, но все пак с приоритет е къщата ни сега заради детето.

Не можем да спестяваме,купуваме си доста неща за дома,повечето на изплащане-печка,хладилник и т.н. ,храна и дребни забавления за децата,дрешки, таксите ми за  университета,това е.
Алкохол и цигари не купувам, нямам дом.помощница, но засега нямам нужда от такава...
Бих спестявала за да имам пари за спешни случаи или за образование на децата, за екскурзия специално-не.

Спестявам единствено, за да си направя живота си по-удобен и по-луксозен - даже не спестявам /това е направо абсурд при нас/, а взимаме кредити или стоки на изплащане - не мога да събирам по 30 лева две години, за да си купя хубав телевизор, просто го купувам сега, а го плащам следващите 2 години. То цял свят живее на кредит!

Винаги домашния уют и наличето на най-важните облечаващи живота ми уреди е било приоритет.
В смисъл, не виждам логика да метеш с метла и да переш на ръка /например/ за да можеш да си позволищ ресторанти, барове, екскурзии.
Ние лично, задължително отделяме за лятна почивка и за един уикенд на спа хотел месечно.
Вида и продължителността на почивката е според отделената сума.
Възможностите ни всеки месец са различни, защото пряко зависят от това, колко си работил.
Пример: Преди 2 седмици ми се развали прахосмукачката, избрах да си купя нова още същия ден /понеже нямах 300 лева в момента, взех ги на заем и ги върнах на заплата/, така този месец няма да има други отделени пари, но ще чистя бързо и лесно.
Всеки сам си определя приоритетите и начина на живот.

при нас пътуванията са приоритет, и аз и съпругът ми имаме потребност да пътуваме, винаги сме пътували във всяка свободна минута, откакто имаме дете- пътуваме с детето
за мен нов телевизор и мек диван не е домашен уют- уютът е усещане, а не набор от вещи
не мога да си представя да седя цял ден пред телевизора и да пия бира или каквото там се пие, вместо да да се вдигна поне до витоша- че е най-близко
за мен скотски живот е точно това- да си прекарваш живота в хола, пред телевизора и вечер в кръчмата
всъщност нямам кабелна телевизия, понеже телевизия много рядко се гледа вкъщи, домашен телефон също нямам и не купувам храни, които се смятат за глезотийки, а са вредни и ненужни

Забелязала съм, че когато не мисля за спестявания и не правя сметка, ми остават повече пари накрая. Незнам как става, но е факт.

Смятам, че нещата се променят във връzка с това, как се чувства човека.
В БГ се живее доста нашироко, колкото пари има се дават zа удобства, не се пести много. В ДЕ , при положение , че имат повече средства и живота нее толкова скъп , цепят стотинката на две. Тук се научих да виждам стойността на парите. Хората не живеят миzерно, напротив. Достатавят си всички удобства, но веднъж и после си паzят нещата и си спестятват с някаква цел , сяда се по zаведения, но не не всяка вечер, купуват се дрехи, но не непрестанно и от всяка сергийка ...
Като дойдохме тук и ние я подкарахме доста пестеливо, постепенно се почувствахме по осигурени и zапочнахме да се оглеждаме zа по добри неща. Сега например се храним с най скъпите хр. стоки в магаzина , сметките ни седмично zа храна са доста високи, докато поzнавам хора, които харчат с по 1/4 от тях и не гладуват. Купуват се само качествени и био продукти и т.н ...
Как да е исках да кажа, че начина на живот търпи метаморфоzи спрямо това как се чувства човек, сигурно или несигурно и какви цели и идеи има и до колко са сигурни плановете му zа осъществяването им.

Използвам твой цитат, за да попитам - А какво е домашен уют?

Може би е от зодията ми, но за мен дом, в който тапетите са мръсни или пожълтели, стените олющени, дивана изтърбушен, пердетата мръсни или дори грозни, не мирише приятно и прочие не може да е уютно. Може да съм вещоман, но онзи ден си купий две кърпи в цвета на кунята ми и като подредих всичко /детето беше с баща си/ и погледнах - ми донесе комфорт на душицата, че всичко е така както го искам... /И кърпите в банята са синьо-бели като нея  /....

ами иса, сама си отговаряш - да ти е комфортно на душицата, когато си си вкъщи

И двете, защото винаги може да ни дотрябват пари за нещо извънредно!

Ами дали "спестяваш" за обзавеждане и създаване на домашен уют или за екскурзия си е все едно и също- това са разходи за задоволяване на потребности, извън тези необходими за оцеляване. И всеки го прави както намери за добре и според това коя потребност му е по- важна. Ти ще вземеш заем (който после ще трябва да връщаш с лихви най- вероятно)   и ще си улесниш живота с материални придобивки, аз ще си планирам разходите и пак ще си купя същите неща като теб, трети ще събира пари по моя начин, но ще си плати екскурзия с тях- няма значение, в основата това са едни и същи неща. Лично аз съм за разнообразието- веднъж ще отделя за диван, другия път за екскурзия, но няма как да го направя без да "спестявам" и да си правя сметката както му се вика, защото такива са ми възможностите, а заем не искам да взимам от който и да било.
И само да уточня- под спестяване обаче се разбира- отделяне на пари за черни дни и ако може да е по начин, че да ти носят още пари, т.е. инвестиране. И според мен това е всъщност въпроса- заслужава ли си да се лишаваш сега от някои неща или поне да си правиш сметката (или както ти, пък и аз го наричаме "да живееш като скот"), за да имаш и след време този стандарт, че дори и повече или важен е принципът "един път се живее"? А не пералня или екскурзия?

 
По-важен ми е ежедневния комфорт. Предпочитам да си живея 365 дни в хубава обстановка, спокойно и без лишения, отколкото само 10 от тях.

И при мен е така. В момента, в който реша здраво да спестявам, изведнъж ми секват всички приходи. Който иска да вярва. Махна ли с ръка на парите - пак се появяват. Това са енергии, нямам друго обяснение. Затова съм се зарекла да не мисля повече за спестяване и затягане на фнансовата дисциплина и всичко си е ОК. Животът е кратък. Отивайки си от него, никой не отнася нищо със себе си.

Съгласна съм. При нас се редуваха жилище с миялна и жилище без миялна. И в двата случая миялната не беше въпрос на избор. В първия случай квартирата така се предлагаше, заедно с миялна, във втория бившата собственичка ни продаде жилището с миялна. В жилището помежду тях, когато миех на ръка, не ми е липсвала машината, макар че вече знаех какво представлява. Ако тази машина, която сега ни е завещана, се счупи, пари за нова няма да дам. И без това и сега мия понякога на ръка, ако не са кой знае колко съдовете в мивката. Напоследък пък го правя по-често заради глобалното затопляне - да се чувствам по-малко виновна. Ако не беше забранено в комплекса ни, и дрехи щях да простирам на терасата и да не ползвам сушилня, че и тя е виновна за това дередже, на което сме днес.

офф - представям си какво ще стане, ако в нашия квартал забранят простирането по терасите - масови граждански протести в защита на изконното право да просваш мокри гащи къде искаш, даже в градинките пред блоковете 

Чета ви мненията и си мисля, аз ли съм толкова различна,че не ме блазнят материалните неща.Винаги съм искала да инвестирам в приятни изживявания,те са тези ,които,,ми сгряват душичката''когато ми е тъжно и изморено.В кухнята печката и пералнята са почти набори на децата ми,(а те никак не са малки !)но още ми вършат работа ,трябва ли да ги изхвърля за да си купя нови???Миялна и сушилна нямам ,но и не изпитвам необходимост от тях.Кабелната телевизия  я спряхме преди няколко години за малко,уж временно,но открихме ,че спокойно можем и без нея.Въпреки ,че имаме във всяка стая телевизор съм твърдо против непрекъснато да ми дудне нещо,,за фон"Обзавеждането и на другите стаи също ми е по на доста години ,но това никак не ме притеснява.Домашния телефон(БТК)отдавна го спряхме ,защото не ни е необходим,всички имаме мобилни.Друг е въпроса ,че моят мобилен телефон е доста стар модел ,но съм си свикнала с него и нямам нужда от нов.Имаме един стационарен компютър и три лаптопа,което пък за някои хора е странно.Храним се когато имаме възможност в къщи с домашно приготвена храна,никога не сме били чревоугодници(нека на някой тази дума не прозвучи обидно).Тази зима почти не сме включвали отопление(ток и газ)беше ни добре и така.Доходите ни на фона на споменатите във форума не са високи(трицифрено число)но стигат да покриват нуждите ни и ни остават за удоволствия.А  за нас удоволствие е да пътуваме ,да четем и да купуваме книги ,да идем на кино и театър.Пак не искам да засегна някой ,но предпочитам да се лиша дори съзнателно от нещо материално,но да видим и изживеем нещо приятно.Другото за мен е вещомания и еснафщина

Това обаче е такава болезнена истина, че който не го е изпитал, той не може да го разбере изобщо и затова предпочита екскурзията.

Аз не мога да разбера, как ще прекарвам живота си в мизерия (умишлено), за да мога да отида на една пак мизерна екскурзия и после пак мизерия?!? Верно, не е лошо да се пести защото в живота всичко става и ако няма от къде да си помогнеш е лошо, но това не го разбирам! Ние не можем да скътаме кьорав лев, всичко отива до дупка, което също не е правилно, но да стоиш на студено и да се лишаваш от елементарни неща е меко казано тъпо. Ще мизерстваш известно време , а живота си тече и един ден ще осъзнаеш, че  си отиваш, а от живота си видял само мизерия и то по собствено желание! 

въпросът е сложен, комплициран и субективен.
За едни комфорта е един, за други - друг.
Едни обичат лъскави и чисти вещи, други; маунтбайк, почивка в чужбина и т.н, без това да им е самоцел, разбира се.
Тъй, че еднозначен отговор няма.

Опитваме се да балансираме между двете. Сменяме вещите си когато се наложи, а не и защото им е минала модата или е излязло нещо по-ново (например имаме нормален фотоапарат, без тенденция засега да го сменяме за цифров). Живеем със заплати, а хонорарите отиват по направление - или екскурзия, или голяма покупка.
Но да си сменя дограмата, без да отида на почивка, не би ми минало и през ума...