Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

  • 29 038
  • 895
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 5 804
И при късмета има елемент на накъсметване, нали... Да си на правилното място, подготвен, готов да реагираш, да хванеш шанса и т.н., когато ти дойде късмета.


Именно. В кръга на шегата малко вероятно е някой бизнесмен да влезе в кварталния магазин да те види, че си там продавачка и да ти остави визитната си картичка (като в някой тъп холивудски филм).

Не, че не е невъзможно, но шанса е едно на милион.

# 511
  • Мнения: 28 994
Не, не е. Оня за който ще се жени е ходещ червен фар, така че ако това се случи мен лично няма да ме изненада.
Но в случая с моята родина този беше "образцов мъж" и никой не го очакваше.

Ясно, благодаря.

# 512
  • Мнения: 3 178
Колко си успял се мери по това какви са били целите ти. Не знам защо всичко вече се мери само с пари и слава.
Пък и често въпросът е не дали си успял, а дали си оцелял, че обстоятелства всякакви може да има в един живот.

Хващам се за Бояна,понеже добре го е написала.
Всичко е късмет-от това в какво семейство ще се родиш,до това какви и дали изобщо ще получиш възможности да реализираш мечтаното. Има много с таланти или с различни умения и амбиции,които просто не получават възможност. Да,труда,усилията,стремежа и тн са от огромно значение, но не винаги ни водят до там,където сме желали. Понякога и за добро. За мен успял човек е този,който е постигнал това,което желае. Някой хора искат просто работа,да си нахранят семействата. Все пак и бокулчийския камион трябва някой да го кара нали?
Дали е маникюрист,фризьор,банкер,юрист и човек на изкуството е все тая. За всеки има място под слънцето Simple Smile

# 513
  • София
  • Мнения: 22 618
Дългият пост е ужасно наивен и не отговаря на действителността. Аз лично познавам 1 такава. Другите са със средно или някакво измислено, пишат с по 3 грешки в думата и само се чудят каква интрига да завъртят, за да се качат нагоре. И те разправят,че са много трудолюбиви, разбира се. Пази Боже сляпо да прогледа.

А това с гимназията, успеха, стажовете и и т.н. ..
Хаха
 
Аз съм расла в среда на здраво напъващи хора не в елитна, а в най- елитната гимназия и всички са с висок успех, стажове и няма класически пройдохи, но немалките им апартаменти на пъпа на центъра не са от заплати, а от наследени бизнеси на родителите им. Някои си имаха собствени шофьори. Изобщо, за какво говорим - много пари само със залудо труд не се изкарват.

# 514
  • Мнения: 51 927
И при късмета има елемент на накъсметване, нали... Да си на правилното място, подготвен, готов да реагираш, да хванеш шанса и т.н., когато ти дойде късмета.


Toчно така. Винаги съм казвала, че птиченцето на късмета по някое време каца на рамото на всеки. Но не всеки го забелязва, а от тези, които все пак го забележат, не всички имат воля, умение и "дупе" за да го хванат.

А ако се вгледаме малко по-всеобхватно, то въпрос на късмет (да ти се паднат нужните гени) е и да си талантлива, работлива, предприемчива... Тоест ВСИЧКО е късмет май Wink

# 515
  • Мнения: 22 139
И при късмета има елемент на накъсметване, нали... Да си на правилното място, подготвен, готов да реагираш, да хванеш шанса и т.н., когато ти дойде късмета.


Toчно така. Винаги съм казвала, че птиченцето на късмета по някое време каца на рамото на всеки. Но не всеки го забелязва, а от тези, които все пак го забележат, не всички имат воля, умение и "дупе" за да го хванат.

Много добре казано. На 100 процента съм съгласна.

# 516
  • Мнения: 773
Аз пък си взех мъж хем от друг град, хем печелеше по-малко от мен.
И не са ми помогнали да "успея".

Може ти да си му била на него помощ за успеха. След като установихме, че той на теб не ти е помогнал.

Птица, естествено, че му помагам, нали затова сме двойка,  за да се подкрепяме и да израстваме заедно.
Трябва да ме е срам, че съм екипен играч ли?
В труден момент също очаквам подкрепа, но ако не получа такава, след като съм я поискала, ще го разкарам.
Вярвам, че философията в една връзка трябва да бъде как и двамата да направим така, че и на двамата да ни е по-добре заедно, а не как да прецакаш другарчето.
Очаквам същото.

# 517
  • Мнения: 18 138
Скрит текст:
И на мен ми е много интересно.

Другите нематериални ресурси, “спасителната мрежа”, освен семейство, което е на късмет, като добър, подкрепящ мъж, стабилна приятелска среда, изградени полезни професионални и всякакви контакти, да не би от небето да падат, ей така на късмет, жените не са полагали усилия, да си я създадат, развият, поддържат тази мрежа, не са полагали труд?

Да не споменаваме, че не малко жени успяват на инат, въпреки токсично семейство, с борбеност и резилиентност, които показват в моменти на несигурност и които дават предимство пред галениците на съдбата. Галениците е възможно при най малката трудност да хрърлят ръце нагоре и да се предават.

Иначе, аз познавам жени, от “провинцията”, без финансов гръб, без да висят финансово на мъж, без помощ от семейство, без да продават ниви или имоти, на около 30 да си купят немалък апартамент в София, хубав квартал, разчитайки само на себе си. Една такава ми е близка приятелка.

Житейският път е: яко учене в училище, елитна гимназия, отличен успех, прием в перспективна специалност, трупане на практичен опит по стажове и работа ваканциите, добре платена работа в интернационална компания след завършване, отдаденост, желязна работна етика, акъл и социална компетентност и, в резултат, висока позиция на млада възраст .

Жени, успели не с гръб или “хоризонтално”, а с много труд, кадърност и компетентност, по честен начин. Уважението на мъжете, с които се срещат, е подобаващо “Оо, ти имаш вече собствен апартамент, браво”!

Но, предполагам и този пример на постоянство и трудолюбие в милата ни родина може да се оплюе и нахейти. Нещо от рода на “тия напористи провинциалистки идат тук, в София, и ни отнемат високоплатените менаджерски позиции, хубавите имоти и качествените мъже Simple Smile някои мъже ще обявят, че много "се пънат " и не осъзнават как сами на себе си вредят, със самостоятелност и равнопоставеност Wink
А висшето на жените от примера ти кой им го е платил? Елитната гимназия някоя тип 'с разширено изучаване на немски' в Търговище ли е, или истинска ЕГ, МГ в Русе, Варна, София? Нали, пак такива дребни неща, дето се наслагват и не е баш отникъде и с минусова подкрепа да са тръгнали.

Одобрение от мъж - лелеей, какво съм постигнала- не ми е критерий, честно казано. При много зад одобренията на постижението стои едно разгеле, тая няма да го иска от мен.

# 518
  • Мнения: 9 281
Нали затова е семейството, да се подкрепяме взаимно. Не да ни е страх да не се "прекараме", да се пазим от не- софиянци, че да не ни "завлекат". Това последното е толкова примитивно, че нямам думи.

# 519
  • Мнения: 18 138
Примитивното идва оттам, че голямата част от 'софиянците' на средна възраст не са точно такив, ами са наследници на или самите те са селски търгаши. Мислят,че всички са като тях. Това не е само за софиянци, във всички големи градове е така.

# 520
  • София
  • Мнения: 22 618
Да, и да добавя нещо.
Вече уточних за средата. Аз си бях дете на инженери от средната класа на заплати. 30% бяхме такива, другото - с много пари. Вярно, че не сме били много изградени, но и до ден днешен никога някой от баш богаташите не ми е мятал толкова истории и доказвания в лицето, колкото посредствени мижитурки, за които е било събитие да ядат в МакДоналдс и сега като се видят в малко пари у нЕкой кол център, по цял ден повтарят, че са мениджъри с тристаен в Манастирски, разбирайте кухня, баня и спалня.
То са истории за успехи, то са превземки.
Имам познат с 15 бона заплата, който е истински мениджър и наистина се е издигнал с акъл и усилия и никога не съм го чула да разтяга толкова локуми, колкото въпросните парвенюта.

# 521
  • София
  • Мнения: 37 894
Не знам колко сте годишни, ама по мое време всички си бяхме един дол дренки с 1-2 изключения.
Стартовете еднакви, общо - взето никакви.

# 522
  • Мнения: 773
При моето поколение не бяха еднакви стартовете.
Каквото-такова, не можеш да промениш какви карти са ти раздадени, можеш само да гледаш да си ги изиграеш добре.
Аз моите не съм ги изиграла толкова добре,  колкото ми се иска, признавам си, че съм направила много грешки и съм позволила да попадна в кофти ситуации.
После съм излязла някак си от тези кофти ситуации.
Загубила съм време, нерви и пари, но съм спечелила някаква самоувереност, че мога да се справя и с лоши ситуации и тази самоувереност ме крепи в тежки моменти.

# 523
  • Мнения: 24 383
Разбира се. Аз казвам, че спасилтелната мрежа може да е под формата на различни неща, определено не само материални. Както и тежестите. И рядко се вижда пълното измерение и на едните, и на другите. Както не могат едните автоматично да се обявят за мързели, така не може другите автоматично да се обявяват за галеници.

Моите наблюдения са, че под едно определено ниво на мизерия, се вижда със сигурност, че и нематериалните неща куцат и че мизерията е функция на други липси и кофти неща. Отделно, че много заболявания се лекуват по-лесно с пари или не се стига изобщо до тях, ако парите не липсват.

# 524
  • Мнения: 4 186
И при късмета има елемент на накъсметване, нали... Да си на правилното място, подготвен, готов да реагираш, да хванеш шанса и т.н., когато ти дойде късмета.


Toчно така. Винаги съм казвала, че птиченцето на късмета по някое време каца на рамото на всеки. Но не всеки го забелязва, а от тези, които все пак го забележат, не всички имат воля, умение и "дупе" за да го хванат.

А ако се вгледаме малко по-всеобхватно, то въпрос на късмет (да ти се паднат нужните гени) е и да си талантлива, работлива, предприемчива... Тоест ВСИЧКО е късмет май Wink

 Късмета не трябва да го чакаме сам да кацне на рамото ни, трябва и да го търсим и да се оглеждаме за него.

Общи условия

Активация на акаунт