Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

Ами аз например не виждам смисъл да купувам къща в Сащ.

Имахме, уж се вдигнаха цените и избихме вложенията в имота (ще ми се да го вярвам това), но реално май сме на минус.
Реално месечно къщата ти струва към $1200 само за данък, ток, газ, вода, застраховка, и тн месечни разходи, това не включва моргиджа което е минимум още толкова. Значи към $2500 минимум за твоя къща на месец ако не и повече.

Всички други ремонти и проблеми по къщата ти, са в допълнение на това число, и костват хиляди. Ако не бях купила тази къща можеше да си сложа парите да се множат, вместо наливам в ремонти. Считай че за 5 години, всяка година по нещо е правено или е купувано за къщата: нов покрив, паркинг отпред, премахнати бяха към 3 -4 дървета, правене на втора голяма баня + превръщане на тавана в спалня, нов мокет 2 пъти, изолация в стените, докарване на камъни за градината, пребоядисване 2 пъти, инсталация на навес за кола отзад 2 пъти, 4 климатици, и главните големи кухненски уреди подменени защото старите бяха бабешки....Къщата стоя на пазара 1 година, защото не исках да я пребоядосвам и да и сменям мокетите за новите собственици, през това време течаха сметките, докато аз живеех на другия край на Америка и добре, че съседите бяха свестни та наблюдаваха имота, накрая се предадохме и ремонтирахме та се продаде!

Ако си под наем в нов апартамент е към $2500 на месец - няма ремонти и ако нещо се повреди идват майсторите и го поправят безплатно. Не се занимаваш с течове, инсталации, запушване, спукани тръби, мишки, змии, падащи дървета, косене на трева. В тази цена влизат сметките без тока единствено. Имаш фитнесче, басеин с градина и една зала за партита ако ти потрябва.

Накрая като се изнесеш от наетия апартамент няма нито разправии с покупко продажба, нито трябва да стягам апартамента. Просто събирам куфарите казвам си сбогом и се изнасям в чисто нов друг апартамент където нищо не трябва да правя.

Има го това, че при равни други условия (цена на наем = ипотека + данъци и режийни), ипотеката остава същата ако е с фиксирана лихва, а наемите могат да се качат. Могат и да паднат, разбира се.

Допреди година можех да се закълна, че е винаги по-добре да се вземе ипотека. Сега не можем да продадем 2 имота и само дето изкарахме квартирантите. Цените паднаха. Търсене няма. Законите се промениха и вече не може да се продава жилище, което е с нисък енергиен клас. Още стотици хиляди за ремонти и привеждане в административно нормален вид. Децата не щат да идат да живеят там.

Мисля, че ако ще се живее трайно някъде, нещо като 10г Поне, е по-добре да се купи. В дългосрочен план, като изплатиш ипотеката няма наем.

С къща е малко сложно заради ремонтите. В блок тук с това се занимава управата и няма кахъри. Вашите къщи са малко паянтови повечето и сигурно си има работа по тях. Аз в къща не ща да живея.

А в САЩ защо хората не обичат да живеят в жилищни блокове в по-централни места?

Американците искат да имат много пространство, голям двор, искат училищата в района да са добри - и обикновено са добри в събърбия в добрите квартали, където се заселват заможни семейни хора и няма апартаманети.
Под наем да си е презряно. Апартамента се вижда като място за младите работещи неоженени хора които живеят парти лайф... няма много деца около нас, има кучешка площадка в сградата ни, но няма детска площадка примерно.
Аз го отдавам на това, че те са си провинциалисти, така са израстнали и не са свикнали на градски живот.
За мен е важно да имам 24/7 магазин под нас и хората да ми идват на крака пред нас  (така съм си живяла в София).

Считай, че ако този апартамент в който живея се продаваше щяха да му искат поне половин милион, но ако го притежаваш ще трябва да плащаш месечна такса на сградата за поддръжка към $800 в допълнение към моргиджа, данъците и ток/гас/вода.
А къщата в която живеехме не беше половин милион и беше стара (красива, като от приказка, но много стара). Съответно качеството на живота ми в апартамента е пъти по-добро, и според мен си заслужава, въпреки че няма да получа възвращаемост на средствата.

Какво означава да не може да се продаде жилище с нисък енергиен клас?

Че що да е лошо и кой го е казал?
Въпросът не е дали са ти помогнали, а дали го осъзнаваш. Супер много хора не осъзнават реално каква помощ имат. Едните ги издържат в нископлатените им професионални им авантюри и търсене на себе си. Други имат по 2-3 апартамента и докато ремонтират единия,  живеят в другия и взимат наем отт третия. Трети не могат сами и потребителски кредит да получат, но в брак имат ипотечен, защото половинката взима тройно и четворно. И още примери мога да дам, кой от кой по-груби. И всичките тези хора твърдят, че са успели сам-сами. Мммммдобре. Извинете ми френския, но в някои случаи неуспехът не е професионален, ами човекът не се е справил в намирането на кого точно да прави сbирки. А пък ако проблемът не се решава със сbирки, значи не е умрял още правилният роднина с правилните имоти, които да бъдат наследени. Сори, че не се връзвам на хора, чиито успех представлява кеширане на чуждия труд.

Първо е искането, после моженето. Ако не искаш, няма да можеш. Искането е лесно, моженето е трудно. Позиционираш се на правилното място (правилната стълба) и си ти. Не казвам, че е лесно, но е напълно възможно.

Моите две стотинки по въпроса за маникюристките и имотите - една, която остана вдовица с малко дете, но има финансова помощ от двете баби, е под наем по много причини - когато имотите бяха поевтинели, чака цените да паднат, после стана скъпо, после нещо друго и така. Другата маникюристка - украинка, но отпреди войната, разведена с дете, понеже няма помощ отникъде, след развода просто тръгна в посока пестене за първоначална вноска и след това изплащане на ипотека.
Така. Моите наблюдения като цяло са в подкрепа на горното - когато човек няма на кого да разчита и знае, че няма да получи финансова помощ, наследство или подобно улеснение, се мобилизира много по-отрано.

Помощ не е само някой да дойде и да ти връчи ключове - някои не осъзнават, че помощта е дошла още по-рано. Ако си израснал в добро семейство с приличен доход ти си 30 стъпки пред някой, който е купувал химикалки и листове от Всичко по 1 лев. Курсове, кръжоци, умения, връзки за стаж, връзки за работа при някои, среда - тая среда после се превръща във връзки. Ти от 5-годишен си свикнал на определен стандарт и си можел да си позволиш много повече дори като мироглед и обща култура. И това нито е срамно, нито се очаква да се крие. Ама е странно да го вкарваш като личен актив. Не е. Късмет е. Да се родиш в подходящото семейство. От там все се появява и някой апартамент или някой решава да ти плати самоучастието и ремонта, което са десетки хиляди левове. Или родителите ти познават този и онзи, който ти урежда това или онова по-евтино. Малко ми напомня на бизнесмена, започнал с работа във фирмата на баща си. Е, работа е, да, сигурно не е лежал на дивана в офиса, не е да не се е преборил за опита си - ама е безумно да гледа с презрение на съучениците си, които си търсят стажове по 800 лв (ако въобще са платени) и не могат да се похвалят със същите възможности.
Не, че няма изплували хора с нисък старт - то това му е хубавото на живота, цветен е. Ама да се гледа изотгоре на хора, които се борят - ама истински, не борбата да си пренесат дрехите от пералнята в сушилнята (и това е самостоятелност, нали) - от висотата на кула с основи, построена от друг докато въпросните хора тепърва изливат основите, ми е непонятно.

Съжалявам, че решихте, че гледам отгоре на някаква група хора. Не е така. Нито ме топли маникюристката в какво инвестира, нито колко апартамента има и дали са наследствени.

Сега дай да се разведа, даже бременна да взема да се разведа, че да мога да напиша в бг мамата как съм топ самотна майка.

За това казвам, че още от семейството нямаме равен старт. Един е ходил на уроци, друг е живял скромно, но спокойно, трети в скандали и побоища. Като цяло от раждането си не сме равни.
Вероятно и тук сме що-годе средни, понеже и аз богата не съм.
Могла съм и аз да седя някъде за 1000 лв заплата. И това не се определя от мъжа ми и наличието му. Даже това ми е странно, понеже много изтъквате, че съм имала мъж. Ми не знаете през какво сме минали, ама сме били и в тегави финансово моменти. По вашата логика даже е логично аз да си седя някъде да кютам на малка заплата, понеже нали.. имам мъж. Пък аз все съм се старала някак да не е така.

Маникюристките ги споменавам, защото в момента в България са добре платени и професията е популярна. Не е като да не се изискват умения, но нека сме честни, можеш с курс от месец и свидетелство от МОН да започнеш работа. Не се изискват 4-5 години в университет. Рядко ползвам такава услуга, но имах повод и отидох при една маникюристка. Каза, че работи от 3 години. Преди това била секретарка в нотариална кантора, ама не я кефело да има шеф, заплатата малка и се отдала на новата професия.

В случая на описаната от авторка 30 годишна самотна майка - тя просто има къде да отиде. Ако майка й живееше в селска къща в провинцията, а не в апартамент в града, щеше ли да зареже всичко и да хукне там? Най-вероятно не. И да повика неволята ли? Щеше да намери друг начин да се справи. Това е, просто като си малко или много в неизгодна позиция и си в кофти обстоятелства търсиш начин да се справиш. Връщаш се при родители ако имаш такива и ако има къде.


Гледах един репортаж преди време, брат и сестра наследници на апартамент. Сестрата самотна майка с 1 дете. Братът е шизофреник, агресивен. Ту влиза за лечение, ту го пускат. Заплашва, изпада в кризи и е нещо страшно. Жената иска да си живее в имота. Ясно е, че грижа за психично болните тук в БГ няма. Въпросът е в тази ситуация тая жена какво прави. Рискува си живота да живее с агресивен шизофреник? Или се изнася някъде, където може да си позволи. Наистина много гадна ситуация, която сигурно няма еднозначен отговор.

Недей така, има и големи заплати с още по-големи бонуси. Достатъчно големи, че заплатата да стига и да остава за инвестиране. И накрая човекът на заплата да е по-богат от масата фирмаджии.

Относно връзките между софиянци и провинциалисти, по мое време мъжете софиянци много се пазеха от гаджета от провинцията, защото вторите бяха пословични с амбициите да забременеят с последващ брак и като следствие софийско жителство

Напълно подкрепям Гугъл76 за това какво е помощ. Но и човек нали затова работи - да може да даде добър старт на децата си.

Не, просто наличието на мъж ти е дало свободата да си по-смела и да поемаш по-спокойно рискове. Има жени на 1200-1500 лв заплата, които гледат дете с тях, плащат наем и няма на кого да разчитат, за да карат Х курсове, да кандидатстват на куп обяви и нямат смелостта да излязат на борсата, защото нямат гръб. Лесно се рискува, когато си знаеш, че има кой да плати сметките, кредита, храната и тн дори да оплескаш нещо.

Ние се оказа, че сме на едни години с теб. Ами аз си признавам, че без ММ нямаше да постигнем нещата, които постигнахме - наш уютен дом, удобна кола, нормален стандарт, опция за хобита без страх от утрешния ден. А започнахме от много нисък старт. Ама двама, не сама. Сама нямаше да стане. Даже чисто практически нямаше да стане, не само увереността щеше да липсва. Някои жени (и мъже) просто нямат този късмет, а нямат и родители, склонни да подадат рамо, нямат и сигурен покрив над главата, нямат и супер сигурна работа, за която да са на 100% убедени, че ще е на линия още поне Х г и така.

Другото е, че поне според мен, разликата с деца и без деца е от земята до небето. Финансово и чисто времево, защото за да работиш на добре платена работа, ти трябва да вложиш отдаденост, да се докажеш, да работиш здраво, да надграждаш, да учиш и като в 17:30 трябва да вземеш детето от градина, а после готвиш, забавляваш го, учите заедно, помагаш за домашни и тн изведнъж няма кога и как да бъдеш топ ъф дъ топ. Това е.

Не мисля, че Ечисера гледа отгоре на някого, напротив, има доста балансирано мнение. Разбира се, че хората нямат равен старт и на някои им се налага да положат много по-малко усилия. Разбира се, че има разлика, когато имаш помощ, когато имаш малко помощ, и когато нямаш никаква помощ. Но това, което тя се опитва да каже е, поне според мен, че ако положиш усилия, също можеш да напреднеш, минимум спрямо себе си, ако не спрямо Генка със сребърната лъжичка. Иначе можеш да се ядосваш колко по-лесно е на някой друг, ама така освен още по-трудно да си го направиш, не виждам какво ще постигнеш. Пък и не знаеш този с наследения апартамент какви други борби водят. Материалното не е всичко.

Всеки води някаква борба и на никого не му е толкова лесно, колкото изглежда отстрани.

Дразнещи са мненията на Хечисера дотолкова доколкото тя представя нещата така все едно тя съвсем сама, със собствени сили, без помощ отникъде е постигнала един завиден стандарт. Преквалифицирала се, учила наново и сега е много добре, че и си позволява да натрива носовете на другите. Това е супер, но е пропуснала да спомене, че от 20-тте си години е с един мъж, който й е поел масрафа, докато тя е учила наново. Това не е като да се е справяла съвсем сама, ами е получила доста помощ и затова е добре да е по-смирена и благодарна и да не гледа отвисоко на жени, които не са имали тоя късмет.

Значи, че след 2023г такова жилище трябва първо да се ремонтира и изолира много добре, да се сменят системи за отопление и чак тогава да се предложи на пазара. Също, след определена дата не може да се дава под наем. Може човек да си живее в него, но не и да го отдава под наем. Основно касае къщи, но и апартаменти в стари блокове.

Обаче темата пак зави към съвсем други области.

Аз пък си взех мъж хем от друг град, хем печелеше по-малко от мен.
И не са ми помогнали да "успея".
Но за да постигна това,  което съм постигнала съм направила много жертви.
Добре разбирам, че повечето хора не биха желали да направят толкова жертви и съм ок с това.
Знам,  че понякога наистина е трудно и не съдя хората,  че не са достатъчно "успешни".
И уважавам всеки труд и съм благодарна за всяка помощ, защото знам,  че не ми се полага по право.
Темата стана грозна.
Имайте малко повече уважение и разбиране към другите хора, пък били те бедни, не достатъчно амбициозни или сакън, не от София.